Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (6)

Глава четвърта

Все още в шок от предложението за женитба, Минерва чакаше Джайлс и баба й да излязат. Да, направи го само и само тя да спре да пише за него, но все пак…

Потисна трепетното вълнение, което я обхващаше при спомена за думите му, че никога няма да я забрави. Негодниците постоянно говорят подобни неща на жените. Не влагаше искреност в думите си; нямаше начин. Или имаше?

Не! След като му даде каквото поиска, той нямаше търпение да приеме плана й за мнимо ухажване. Без съмнение изпитваше облекчение, че няма да застане пред олтара на почтеността, за да опази тайните си, каквито и да бяха те.

— Едва ли възнамеряваш наистина да се омъжиш, сестро, а? — попита Джарет за трети път.

— Ти нали уж си му приятел? — тросна се Минерва.

— Да. Затова знам, че не е подходящ за теб.

— Не го познаваш добре. — Извърна се, за да погледне и другите си двама братя. — Както и вие.

Тримата започнаха да възразяват едновременно.

— Млъкнете! Няма да слушам лоши думи за него. Наясно съм какво е правил в миналото, но вече реших. Вие тримата няма да ми повлияете.

Беше мило от тяхна страна да проявяват загриженост, но на нея й бе омръзнало да я гледат като невинна девица, която на всяка цена трябва да бъде опазена от мъжете.

— Добре — обади се Оливър. — Баба ще има последната дума, сигурен съм.

Минерва се надяваше точно на това. Но се притесняваше, тъй като баба й вече доста дълго си говореше с Джайлс. Какво толкова обсъждат? Без съмнение Мастърс се мъчеше да я подведе с пословичния си чар.

Е, той може да дава резултат при други жени — мислеше си тя, — но не и при баба й. От прислугата бе чувала достатъчно за „подвизите“ на братята си — а във всички участваше и Джайлс, — за да е наясно колко добре запознат е той с публичните домове и залите за хазартни залагания. Баба й никога нямаше да допусне да я ухажва и така най-после Минерва щеше да се отърве от ултиматума.

Докато чакаха, в коридора се появи Фреди, братовчед на новата съпруга на Оливър. Той и жена му им гостуваха, откакто се върнаха от Америка.

Насочи се право към чиния с лимонови бонбони на бюфета.

— Какво става? — поинтересува се той.

Изражението на Оливър малко се смекчи.

— Нищо, което да те засяга, момко.

— Минерва иска да се омъжи за негодник — изтърси Гейб. — В момента баба се разправя с него.

— Затова ли има тълпа мъже във вътрешния червен двор? — полюбопитства Фреди. — Негови приятели ли са?

Братята й го зяпнаха и хукнаха по коридора.

Минерва се усмихна. Фреди може и да е недосетлив, но понякога и от него имаше полза.

— Според теб колко на брой са мъжете?

Фреди сви рамене и лапна два лимонови бонбона.

— Вероятно двайсетина.

Това щеше да задържи братята й навън за известно време.

— Отначало помислих, че са тук заради състезанието — продължи Фреди. — Но се сетих, че е утре.

Минерва присви очи.

— Какво състезание?

Фреди я погледна и премигна.

— Боже, забравих, че не бива да го споменавам пред вас, дамите.

— Състезанието включва Гейб, предполагам.

— Как се досети? — попита той разтревожен.

Тя го изгледа изпитателно.

— Да — призна Фреди. — От братята ти той единствен се състезава.

— Той е пълен глупак — промърмори Минерва. — Дори след като си счупи ръката по време на състезание преди няколко месеца пак участва с файтона си в три надпревари. Баба му се кара всеки път, но той въобще не я чува.

Фреди смучеше спокойно бонбоните.

— Именно затова не биваше да й казваме.

— Май си прав.

Затова само братята й щяха да го гледат как се състезава. Заради всичкото пиене, залаганията и цялата прах и мръсотия, които съпровождаха надпреварите, жени не ходеха там.

Х-м-м-м… Защо да не го използва в битката си срещу баба?

— Джарет и Оливър ще ходят ли?

— Да. — Въздъхна дълбоко. — И аз исках да отида, но Джейн помоли утре да заведа нея и Мария на пазар в града. Мразя пазаруването. Няма нищо за ядене. Само рокли, рокли и пак — рокли. На вас, жените, за какво въобще са ви толкова много рокли?

— Търсим с какво да запълним дрешниците, иначе мишките ще си направят гнезда там — пошегува се тя.

— Наистина ли? — учуди се той съвсем искрено. — Нямах представа.

— В колко часа е състезанието?

Той я погледна неуверено.

— Не знам дали да ти кажа.

— А интересува ли те готвачката къде оставя пайовете да се охладят?

Очите му засияха. Беше страшно лесно да подкупиш Фреди.

— В десет сутринта.

— И къде?

— Не съм сигурен. Близо до някаква странноприемница в Търнхам. Само това знам.

Вратата на салона се отвори. Джайлс и баба й излязоха. Имаха подозрително весел вид. Минерва се напрегна. Това не бе добър знак.

— Къде отидоха момчетата? — поинтересува се Хети.

— Явно на двора се тълпят мъже, дошли за интервюто — отвърна Минерва с известно задоволство.

— Бог да ни е на помощ — промърмори баба й. — Май трябва да пратя прислугата.

Тръгна по коридора, но Минерва извика след нея:

— Чакай! Ами аз и Джайлс?

— Дадох му разрешение да те ухажва — отвърна баба й нехайно. — Той поне е истински ухажор, а не някой нехранимайко, откликнал на обява. — Погледна Фреди мрачно. — Дръж тези двамата под око, чу ли?

Минерва зяпна, а баба й бързо се отдалечи. Дяволите да я вземат! Как не се досети, че баба й няма да се предаде толкова лесно.

— Какво има предвид, като иска да ви държа под око? — попита Фреди.

— Май трябва да си наш придружител — отвърна Джайлс суховато.

— Боже — завайка се Фреди, — нямам много опит като придружител.

В очите на Джайлс заиграха дяволити пламъчета.

— Не се притеснявай. Ние сами ще се придружаваме.

— Това е все едно ламята да пази девицата — промърмори Минерва. После се усмихна лъчезарно на Фреди. — Наистина няма нужда да придружаваш, когото и да било. Гостенинът си тръгва. — Възнамеряваше обаче да получи отговор на няколко въпроса, преди той да излезе. — Ще го изпратя и ще се върна веднага.

Фреди изглеждаше смутен.

— Да дойда ли с вас?

— Не ставай глупав — подметна тя небрежно. — Какво ще се случи оттук до входната врата? — Да излезеш от огромно имение като Халстед Хол означаваше да минеш по няколко дълги коридора и поне през два вътрешни двора, но с малко късмет Фреди нямаше да съобрази това. — Господин Мастърс ще се държи като джентълмен през това време, убедена съм.

— Мастърс? — Фреди свъси вежди. — Чувал съм това име. — Изведнъж лицето му засия. — Чакай. Не се ли обзаложи с Джарет, че ще изпиеш десет халби бира за час и пак ще задоволиш някоя же…

Не довърши.

— Да, Джайлс, ти този Мастърс ли си? — попита Минерва невинно.

— Въобще не.

Хвана я под ръка и двамата тръгнаха по коридора.

Щом се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуе Фреди, тя отсече:

— Лъжец!

— Не е вярно — отвърна той мрачно. — Ставаше въпрос за пет халби.

Изглеждаше смутен. Не беше този Джайлс, когото познаваше. И той подобно на братята й се държеше като безгрижен нехранимайко и не се притесняваше от никакво злепоставяне.

— Спечели ли? — поинтересува се тя.

Беше й неприятно, задето се терзае толкова много дали е спечелил облог, свързан с жена, пък била тя и с леко поведение.

— Има ли значение?

— Ти настоя да задавам въпроси какво да очаквам от бъдещия си съпруг в спалнята. Прецених, че ако си спечелил облога, си достатъчно енергичен, за да ме правиш щастлива.

Джайлс я изгледа продължително с проницателните си сини очи.

— Ако се опитваш да ме шокираш, няма да се получи. Чел съм книгите ти, забрави ли?

Да, това беше проблемът.

Обзе я дребно подозрение.

— Нали не си уведомил баба, че всъщност не възнамерявам да се омъжа за теб?

Изражението му стана неразгадаемо.

— Обеща да убиеш Роктон. Защо да застраша такъв развой, като съзаклятнича с баба ти?

— Правилно. — Но продължаваше да не му вярва. — Е, какво точно спомена пред баба? Как я убеди да ти позволи да ме ухажваш?

— Заявих готовността и желанието си да се оженя за теб. Споменах какво възхищение и уважение пробуждаш у мен. Обясних, че съм в състояние да те издържам. Защо? Ти какво искаше да й кажа?

— Не знам. Нещо възмутително.

— Например: „Моля да ми разрешите да се оженя за внучката ви, госпожо Плъмтри, за да я бия всяка сутрин и да я приковавам с вериги към леглото всяка вечер“.

Тя едва се въздържа да не прихне.

— Нещо подобно…

— Прекалено си се потопила в готическите си романи, момиче. Ако изрека такава отявлена лъжа, тя ще се усети, че има нещо гнило. Или ще забрани да те ухажвам, ще ме изрита от къщата и с това ще се сложи край на плана ти. Тя трябва да гледа на мен като на проблем, а как ще съм проблем, ако позволя така лесно да се отърве от мен?

— Вярно. Тогава как точно смяташ да се превърнеш в проблем?

Той я придърпа в най-близката стая с отворена врата; оказа се празен сутрешен салон. Там я взе в обятията си и впи устни в нейните.

Не й остави никаква възможност да се съпротивлява. Целуваше я с дързост, от която цялото й тяло се разтапяше. Пулсът й се ускори, главата й се замая. Налиташе й страстно и всякаква нейна решимост да се отдръпне се изпари. Отнесе се напълно.

Благодатна топлина се разля по тялото й, когато целувката стана по-настойчива. Дори фактът, че се държеше като пълен негодник не я възпираше да отвръща на ласката му. Прекара девет години със спомена от онази първа целувка и нямаше търпение да получи нови. Преди малко успя да потисне желанията си; сега вече не бе в състояние.

Особено когато ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото й настойчиво и собственически. Прокарваше ги нагоре-надолу по гърба й и тя изгаряше от копнеж да усети допира им върху по-интимни места. Ще дръзне ли да я докосне, където не бива? А тя ще му позволи ли?

Целувката свърши и я остави изпълнена с непреживявани досега усещания.

— Това отговаря ли на въпроса ти? — прошепна той дрезгаво в ухото й, от което я побиха сладостни тръпки.

Опита се да си възвърне самоконтрола и да се сети за какво говореха. А, да — как възнамерява да се превърне в проблем за баба й.

— Целувките ти едва ли ще помогнат на ситуацията, в която се намираме — информира го тя овладяно.

— Ако баба ти ни види, ще си даде сметка, че съм по-скоро негодник, отколкото ухажор и ще се разтревожи.

Минерва се отдръпна леко и го изгледа свирепо.

— Ако ни види, ще ме обяви за компрометирана и ще ме принуди да се омъжа за теб.

— Наистина ли? — попита той скептично. — Останах с впечатлението, че баба ти не е в състояние да те накара да направиш насила каквото и да било.

— Нямам особено желание да проверявам колко достоверно е това твърдение. — Постави длани на гърдите му и го отблъсна. — Освен това съм намислила по-безопасен начин да те превърна в…

— Бог да ми е на помощ — чу се глас от прага.

Минерва се обърна и видя Фреди; стоеше с широко отворени очи и не ги откъсваше от ръцете на Джайлс, а той продължаваше да я придържа през талията. А и Джайлс тенденциозно се забави повече от необходимото, преди да я пусне.

— Какво правиш тук, Фреди? — попита Минерва, раздразнена и на двамата.

— Надявах се да са останали мъфини от закуската. — Погледна я обвинително. — Нали щеше само да го изпратиш? — Фреди прокара пръсти през косата си и хвърли поглед към Червения вътрешен двор, наречен така заради настилката от тухлени плочници. — Боже, баба ти жив ще ме одере, а братята ти ще ме държат, докато го прави. Нали ми нареди да те съпровождам? — Гласът му ставаше по-писклив от обземащата го истерия. — Нали нямаше какво да се случи от салона до вратата.

— И нищо не се е случило! — прекъсна го Минерва решително.

Фреди погледна към Джайлс.

— Но ръцете на Мастърс бяха…

— Всичко е наред, Фреди. Той само ме придържаше. За малко щях да падна.

Младият мъж присви очи.

— Не съм пълен идиот, да знаеш.

Тя въздъхна.

— Не, естествено. Но няма нужда някой да научи за случилото се. Аз ще си мълча, ако и ти направиш същото. Защо да занимаваме баба с това? — Хвърли му лукав поглед. — Ще ми е неприятно, ако си навлечеш беда.

— Наистина ще е лошо — съгласи се той. — Джейн никога няма да ми прости. Тя харесва семейството ви. Не би искала да ни пратят да си вървим.

— Точно така — насърчи го тя, леко гузна, че си играе с обзелата го паника; особено след като усещаше впития поглед на Джайлс в себе си. — Ще си остане между нас, става ли?

— Добре. Но най-добре да те придружа, докато изпращаш господин Мастърс.

— Чудесна идея — охотно прие Джайлс и предложи ръка на Минерва.

Тя е пое, но сърцето й заби по-силно, щом усети допира му. Той, подобно на нея, бе с ръкавици, но тя бе готова да се закълне, че усеща топлината на кожата му през двата слоя кожа.

Тръгнаха към вратата и тя подметна:

— Хайде да не минаваме през вътрешния двор. Няма смисъл да напомняме на братята ми заканата им да пребият от бой господин Мастърс.

Джайлс се усмихна леко.

— За благополучието ми ли се притесняваш?

— Ни най-малко — излъга тя. — Просто ненавиждам кръв.

— Не бих се досетил — заяви той, докато се отправяха към задния вход на Халстед Хол с Фреди по петите. — Неизменно присъства във всичките ти романи.

— Точно в това ти е проблемът: постоянно объркваш действителността с измислиците.

Той сниши глас.

— Само защото описваш истинския живот в художествените си измислици.

Тя хвърли крадешком поглед към Фреди и също сниши глас.

— И ще продължа да го правя, ако някога пак ме целунеш по този начин, където родините ми могат да ни видят. Това ще сложи край на споразумението ни, разбра ли? Ще продължа да пиша за Роктон, докато умра!

Той я изгледа изпитателно, сякаш искаше да определи дали е искрена, а после кимна хладно.

— Умееш да се пазариш, скъпа.

— Не го забравяй.

Няколко минути вървяха мълчаливо.

Приближиха задния вход и той попита:

— Да се отбия ли отново утре? До сряда нямам дела в съда.

— Всъщност защо не ме изведеш на разходка с карета сутринта, например в девет часа? Звучи приятно.

Но беше наясно, че няма да му хареса къде е решила да я заведе.

Той я изгледа подозрително.

— Звучи ми малко рано.

— Рано ли ти е? Или просто не искаш да дойдеш?

— Не казах подобно нещо. Ще бъда с теб. Защо да пропусна тази възможност?

Тя изсумтя.

— Запази си лицемерния чар за жени, които не те познават така добре като мен.

Той впи изпитателно очи в нейните и промърмори:

— Ще се изненадаш колко малко ме познаваш, Минерва.

Тя отклони поглед. Щеше й се думите му да отговарят на истината; щеше й се да не е такъв негодник като баща й и братята й. Но при всичките им срещи нищо не я бе убедило в противното. И определено се проявяваше като нехранимайко във всички истории, които братята й разказваха за него.

— Ето ни — заяви тя радостно, щом стигнаха входа.

Издърпа ръката си от неговата, но преди да успее да се отдръпне, той пое дясната й длан и я поднесе към устните си, за да я целуне.

Очите му я изпиваха.

— Au revoir, mon petit mignon — сбогува се той, а от нежното му обръщение я полазиха тръпки.

Едва след като той си тръгна, тя си даде сметка защо я нарече „малка лудетина“ на френски. Точно така Роктон нарича Виктория в „Странникът при езерото“. Фактът, че Джайлс помнеше всеки малък детайл от книгата й я трогна повече от всичко сторено от него днес.

Да му се не види! Явно мнимият годеж щеше да е далеч по-сложен, отколкото предполага. Ако не внимава, ще се озове на същото място, където бе преди девет години, когато той разби сърцето й. А това тя просто не бива да позволява.