Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (5)

Глава трета

— Само през трупа ми!

Хети чу крясъка на Оливър и се забърза, колкото бастунът й позволяваше, да види какво става. Вероятно бе намерил Минерва. Проклето момиче! Защо не се омъжи за някой почтен мъж и всичко да свърши? Защо измисли тази глупост да интервюира глупаци и ги събра с обява сякаш е долна жена?

Е, Оливър ще сложи край на историята. Няма да допусне Минерва да се омъжи за непознат, слава богу.

Възбудени гласове я насочиха към китайския салон. На прага застина на място. Оливър стоеше изпъчен пред онзи негодник, Джайлс Мастърс. Бог знае той пък кога се бе вмъкнал. Минерва стоеше до Джайлс, хванала го под ръка.

— Какво става? — настойчиво попита Хети.

Оливър я изгледа сърдито.

— Мастърс е родил идиотската идея да се ожени за Минерва.

Хети ахна. Мастърс? С внучката й? Никога!

— Аз, естествено, току-що го уведомих, че е невъзможно — продължи Оливър.

— Не зависи от теб — обади се Минерва решително. — Аз и само аз ще преценя за кого да се омъжа. Освен това ти настояваш да се задомя колкото и баба. Какво те интересува кого ще избера?

— Говорим за Мастърс — напомни й Оливър. — Той е…

— … джентълмен — довърши Минерва.

— Нямаш представа какъв е — не се предаваше Оливър. — Дай ми пет минути и ще ти разкажа истории, от които ушите ти ще се изприщят.

— В състояние си, не се съмнявам — сряза го Минерва. — И положително участваш във всичките. Не е ли лицемерно да го петниш, когато и ти си същият?

— Нима ще допуснеш да вземе този негодник? — обърна се Оливър към Хети.

Минерва погледна лукаво баба си.

— Не постави условие за кого да се венчаем, бабо, а само — кога.

— Пет пари не давам за правилата на баба! — сопна се Оливър. — Няма да се омъжиш за Мастърс. Аз съм главата на това домакинство и забранявам. Той не е достоен за теб.

— Съгласен съм — намеси се Мастърс. — Но тя очевидно не смята така, а това е важното.

Ръцете на Оливър се свиха в юмруци.

— Хвърлил си око на наследството й, нали?

Мастърс се наежи.

— По-кротко, Стоунвил. Отдавна сме приятели и затова този път ще ти простя обидата по адрес на честта ми. Ни най-малко не ме интересува нито наследството, нито зестрата на Минерва. Да задържи и двете, ако желае. Ще го впишем в предбрачния договор.

Хети погледна Минерва, за да види реакцията й. При споменаване на думата „договор“ момичето трепна и възрастната жена се сепна.

— Значи възнамеряваш да я издържаш с адвокатските си доходи? — продължи да негодува Оливър.

Лицето на Мастърс поруменя силно.

— В състояние съм да издържам съпруга, ако това те тревожи.

Наистина ли беше така? Мастърс имаше славата на компетентен адвокат, но мнозина юристи прекарваха вечерите си в публични домове и хазартни зали, където парите се топяха по-бързо от сняг на слънце. Мастърс не правеше изключение, както беше добре известно.

В този момент влязоха Джарет и Гейб.

— Прогонихме повечето глупаци — обяви Джарет. — Някои обаче… Мастърс? Не ме ли чакаш в кабинета?

— Не — изръмжа Оливър. — Тук е и увещава Минерва да се омъжи за него.

— Как ли пък не! — възнегодува Джарет, а Гейб извика:

— Ще я видим тази работа!

Мъжете тръгнаха към Мастърс, застанал с предизвикателни пламъчета в очите.

— Престанете! — намеси се Хети рязко. — Всички — вън. Искам да поговоря насаме с господин Мастърс.

— Остави ние да се оправим, бабо — предложи Джарет.

— Няма да допусна да се биете в любимия салон на майка ви. — Махна с ръка все едно гони кокошки. — Хайде, изчезвайте. Ти също Минерва. Само аз ще реша дали господин Мастърс е подходящ ухажор.

Внуците й се поколебаха, но все пак неохотно се насочиха към вратата — всички, освен Оливър. Приближи се към Хети и промърмори:

— Аз трябва да взема решението. Аз съм глава на домакинството.

— И затова през последните няколко часа оправя последиците от поредната пакост на сестра ти.

Хети погледна към Минерва, която се суетеше на прага и се опитваше да чуе какво си говорят. После сниши глас.

— И ти, като мен, не си в състояние да я контролираш. Пораснала е и прави каквото си иска. Според мен се надява да я оставя без наследство, за да се устрои някъде и да си пише книгите. Ще продължи да създава проблеми или докато аз не се предам, или ти и братята ти не предизвикате на дуел половината мъже в страната. Време е за друг подход.

— Който включва Мастърс ли?!

— И на мен не ми харесва, но преди да решим каквото и да било, остави ме да поговоря с него.

— Добре. Стига след това да разрешиш да го застрелям.

На път към вратата Оливър изгледа Мастърс кръвнишки.

Мастърс му отвърна със студено кимване.

Останали сами бабата изкуцука до декантера с бренди върху бюфета с Китайски орнаменти.

— Нещо за пиене, господин Мастърс?

— Не, благодаря.

Погледна го лукаво и си наля.

— Защо? Знам, че не ти е чуждо.

— С цялото ми уважение, госпожо Плъмтри, предпочитам да съм с бистър ум в присъствието на умела манипулаторка като вас.

Тя се засмя.

— Винаги си бил прям. — Отпи от брендито. — Защо не продължиш в същия дух и не ми обясниш какво точно става?

Той я погледна учудено.

— Не разбирам за какво говорите.

— Вече девет години внучката ми отказва да се омъжи. Няма начин да е решила да се венчае за теб, само защото днес случайно си дошъл да видиш Джарет.

— Всъщност дойдох с намерението да ме интервюира като евентуален съпруг.

Хети се изненада.

— Попадна на обявата в „Дамски журнал“?

— Да.

Ставаше все по-интересно и по-интересно.

— И реши да загърбиш навиците си на нехранимайко, да се явиш тук и да я направиш своя съпруга поради единствената причина че тук се провеждат интервюта с потенциални младоженци?

Той се усмихна леко.

— Единствено поради тази причина.

— Даваш си сметка, че те използва, за да ме дразни, нали?

— Знам.

— Надява се изборът й да ме вбеси и да се откажа от молбата си да се омъжи — продължи Хети.

— „Молба“ ли го наричате? — попита той с дяволити пламъчета в очите.

Тя пак отпи от брендито.

— Явно не одобряваш методите ми.

— Не, но това няма да ме спре да се възползвам от тях, за да бъда по-близо до Минерва.

— Защо?

— Защото бих се оженил единствено за нея. Няма да допусна друг да ми я отмъкне.

Тя бе готова да се закълне, че е искрен и доста се изненада.

— Стига. Въобще не възнамерява да се омъжи за непознат. И двамата сме наясно. Прави го, за да ме дразни.

— Успява ли?

Хети забели очи.

— Не съм глупачката, за която ме смята моята внучка. Тази щуротия с теб е просто, за да ми извие ръцете.

Той я изгледа замислено.

— Хайде да си свалим картите. Както вече се досетихте, Минерва не иска да се омъжи за мен. Иска да се преструвам на неин годеник, докато годежът толкова ви разтревожи, че склоните да оттеглите ултиматума.

— А ти се съгласи на този план, защото…

— Искрено желая да се оженя за нея.

— Налага се да попитам отново: защо?

— Чела ли сте романите на Минерва?

Въпросът му я свари неподготвена.

— Какво общо има това?

— В книгите Минерва разкрива душата си. Знам го. Чел съм ги всичките. Сред хората се прикрива зад остроумни забележки и цинично изказвани възгледи, но истинската Минерва човек вижда в романите й. Аз харесвам тази Минерва.

Хети — също. Но така и не призна на внучката си, че чете романите й. Наистина й доставяха удоволствие. Изобилстваха с неочаквани обрати и интригуващи герои. Ала Хети не искаше да я насърчава да стане писател.

Жените-писатели не се омъжват и не даряват бабите си с правнуци; те създават скандали, а другите правнуци трябваше да живеят с последиците от тях. Достатъчно бе да погледне човек онази глупачка Мери Шели. Открадна съпруга на друга жена и обществото я отлъчи. Хети искаше по-добра съдба за внучката си. Семейство Шарп вече се забърка в достатъчно голям скандал.

Но понякога, когато четеше книгите й, имаше усещането, че се сблъсква с напълно непозната страна на внучката си. Личеше си колко много й липсват родителите; личеше си колко много иска да създаде свое семейство.

Но тя криеше това от света. Колко необичайно, че мъж като Мастърс също го бе забелязал.

— Обичаш ли я? — попита тя направо.

Лицето му придоби непроницаемо изражение.

— Възхищавам й се и я уважавам.

— И я искаш в леглото си.

Той се сепна, после се изчерви.

— Повечето мъже искат съпругите си в леглото. Но не я обичаш.

Нещо се мярна в очите му.

— Любовта е за глупците и мечтателите. Аз не съм нито едното, нито другото.

Това не означаваше, че Мастърс е неподходящ за Минерва; но и не значеше, че е прав. Добре, не излъга за чувствата си, но пък и не вярва в любовта — това донякъде я разтревожи.

Звучеше точно като Оливър и Джарет, преди да срещнат съпругите си. А вероятно и Гейб, ако си даде труда да помисли в тази посока. Оливър и Джарет откриха любовта; и защо? Защото мъжете бяха глупци и мечтатели. Просто не го признаваха пред себе си.

— Не желая да видя Минерва наранена — подхвана Хети тихо. — Не измислих този план, за да я накажа. Дадох ултиматума, за да тласна внуците си да напуснат гнездото. Искам да се изправят лице в лице с живота, а не да бягат от него. Но не възнамерявам да стоя със скръстени ръце, докато някой злодей грабне сърцето й, а после го разбие. Мъже като теб са склонни да прекарват нощите при метресите си или с леки жени…

— Твърдо съм решен да бъда верен на Минерва — прекъсна я той категорично. — Ще й бъда добър съпруг, кълна се. Професията ми е доста доходна.

— И проиграваш всичко на хазарт, доколкото съм чувала.

— Не вярвайте на всички приказки. Моля ви само да ми дадете шанс да я спечеля. Трябва ми обаче време. Позволете ми да я ухажвам. Междувременно поразпитайте за деловите ми занимания, ако това би ви успокоило.

— Не се безпокой, ще го направя. Това, предполагам, означава, че не възразяваш Пинтър да те проучи.

Джаксън Пинтър беше таен полицейски агент от Боу Стрийт; Оливър го нае да проучи миналото на бъдещите съпруги на внуците на Хети.

Мастърс сякаш се изненада, но след секунди размисъл кимна сдържано.

— Ако научите нещо, което ви тревожи, оттеглете одобрението си и аз ще се съобразя с решението ви.

— Дори ако рискуваш да разгневиш Минерва?

Той я дари с крива усмивка.

— Не съм идиот, госпожо Плъмтри. Съзнавам кой всъщност ръководи семейството. Ако не сте на моя страна, нямам никакъв шанс с Минерва, и двамата го знаем.

— Най-после един мъж да ме оцени правилно.

Започваше да харесва все повече и повече господин Мастърс, макар да се въздържаше да го признае дори пред себе си, преди да го опознае по-добре.

— Значи имаме уговорка? — попита той.

Тя се поколеба. Но нищо друго не даде резултат при Минерва. Защо да не даде шанс на Мастърс?

— Да.

— Благодаря. — Пое си дълбоко дъх. — Сега вече съм готов да приема едно питие.

Тя се усмихна, наля му и му подаде чашата.

— Ще ти е необходимо. Внуците ми възнамеряват да те размажат от бой, а аз смятам да им позволя.

Той отпи от брендито.

— Аз също — заяви той. — Тя си заслужава.

— Сигурен ли си? През следващите няколко седмици ще те разиграва, гарантирам го.

— Знам как да се справя с Минерва.

Тя се засмя.

— И други са се опитвали, но се провалиха. — И тя отпи от питието. — Но признавам, момче, имаш кураж. Това не е малко.

Той вдигна чашата за тост.

— За бъдещата ми съпруга.

Хети го изгледа изпитателно, но се чукна с него.

— Ще видим.