Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (4)

Глава втора

За огромна изненада на Джайлс Минерва избухна в смях.

— Ти? Мой съпруг? Побърка ли се?

Наистина, не бе очаквал да приеме предложението му с луд ентусиазъм, но смайването й определено го изненада.

— Възможно е.

По пътя насам си мисли какво ще каже, как да се обърне към Минерва, как да я сплаши, та тя да престане да го описва в романите си. Но с приближаването към Халстед Хол и особено при вида на тълпите му хрумна, че най-простото решение ще се окаже най-доброто.

Ще я направи своя съпруга. Така ще контролира и нея, и нейните „художествени измислици“. Тя бе прекалено практична, за да застраши бъдещето на съпруга си. А и се налагаше да се омъжи — решаващо условие тя, сестра й и братята й да не останат без наследство.

Преди няколко години идеята вероятно щеше да го хвърли в паника, но с напредването на кариерата му се налагаше да улегне и да се задоми. Особено ако щеше да става Кралски адвокат.

А щом трябва да има съпруга, по-добре да е някоя, която желае. Минерва определено отговаряше на условието, независимо от старанието й да прикрие чрез облеклото си колко я привлича той. Днес беше облечена в модна сутрешна рокля от зелен муселин с бродирани цветя по подгъва, с бухнали ръкави и бюстие чак до шията й.

Богатият набор на дрехата и всевъзможните дантели криеха женствените й извивки. Това нямаше никакво значение. Защото той си представяше тялото й все едно е гола пред него. А само от мисълта да я отведе в леглото кръвта му кипваше и здравият му разум го напускаше. Истината бе, че зърне ли я, тя му въздействаше по необичаен начин.

Но бог да му е на помощ, ако се досети. Четенето на книгите й му позволи да я опознае по-добре и да си даде сметка колко е умна — достатъчно да го върти на малкото си пръстче, стига да й позволи.

— Сякаш бих се омъжила за нехранимайко като теб — информира го тя с кокетен поглед, който опъна нервите му. — Луд ли си?

— Смяташ ме за умопобъркан, знам, но това няма значение. — Очевидно не бе достатъчно съобразителна да прозре, че нямаше друг изход, освен да го вземе за съпруг. Налагаше се да промени мнението й. — Възможността да се омъжиш за нехранимайко трябва да те изпълва с възторг, като се има предвид колко обичаш да описваш подобни типове.

Тя го изгледа сякаш наистина е луд.

— Не е същото — възрази Минерва. — Ти си идеален негодник и точно затова от теб не би излязъл свестен съпруг. Въобще не попадаш в критериите ми за подходящ партньор.

— Критерии ли? А, да — интервюто. Явно си подготвила въпроси за потенциалния младоженец. — Огледа стаята и забеляза купчина листове върху лакираната червена маса. Отиде натам.

— Това ли са?

Взе листовете, но тя веднага се приближи.

— Дай ми ги!

С една ръка я задържа настрана и погледна първата страница.

— Да видим… Първи въпрос: „Бил ли си женен някога?“. Този е лесен. Не.

— Защото никоя жена не би те взела — промърмори тя.

— Възможно е и това да е обяснението. Втори въпрос: „Опиши идеала си за съпруга“. — Той огледа предизвикателно Минерва. — Висока около метър и седемдесет, със златистокестенява коса, зелени очи, с великолепни гърди и ханш, който…

— Джайлс!

Поруменяла, скръсти ръце пред гърдите си.

Той се ухили.

— Признавам: истинска красавица е.

Появилото се за кратко задоволство в очите й му подсказа, че Минерва не е безразлична към комплиментите му, въпреки всичките си преструвки.

— Не говорех за физическите й данни — тросна се тя. — Искам да ми опишеш характера й.

— Ясно. Добре. Моят идеал за жена е непредвидима лудетина, която непрекъснато се забърква в каши и говори каквото мисли.

— Звучи опасно. — Устните й трепнаха. — И напълно неподходяща за мъж, който крие тайни.

— Хубава забележка.

Само дето именно нейната „неподходящност“ така силно го интригуваше. Тя грешеше по отношение на него, а това само го караше да я желае още по-силно. Освен това можеше да излезе на глава с Минерва. Вероятно бе единственият в Англия, способен на това.

Откъсна поглед от нея, за да продължи да чете.

— Трети въпрос: „Какви домашни задължения очакваш от съпругата си?“. — Засмя се. — Какъв отговор очакваш? Някакъв знак колко често избраникът ти ще иска да си в леглото му? Или описание на нещата, които очаква да „изпълниш“?

Тя отново поруменя.

— Не тези задължения имах предвид и ти много добре го знаеш!

— Онези негодници отвън се интересуват единственото от това задължение — отвърна той ледено. — Възнамеряват да наемат множество слуги с твоите пари и ще се съсредоточат главно върху това всячески да се възползват от съпругата си. Няма да уточнявам по какъв начин.

— Но не и ти, така ли? Значи не си отговорил на въпроса ми.

— С каквито и „домашни задължения“ да бъдеш натоварена, сигурен съм, че ще се справиш.

Тя го изгледа кръвнишки.

— Въпросът е дали го искам!

Направи се, че не я е чул и се върна към списъка.

— Четвърти въпрос: „Как гледаш на факта, че съпругата ти може да пише романи?“.

— Той изсумтя.

— Нима очакваш някой да ти отговори честно в твое присъствие?

— Не всички са неискрени като теб.

— Извинявай. Не знаех, че тази сутрин очакваш тълпа от светци.

Тя забели очи.

— Питам от любопитство: какъв би бил твоят искрен отговор?

Той сви рамене.

— Не възразявам съпругата ми да пише романи, стига в тях да не описва мен.

— Сега говориш така — изкоментира тя сериозно, — но как ще се чувстваш, когато се върнеш вкъщи и не намериш вечеря на масата, защото съпругата ти се е увлякла в заниманието си и е забравила за времето? Или я завариш да пише трескаво по роба, а къщата ти е с краката нагоре?

— В състояние съм да наема прислуга — отвърна той.

— Това не е всичко. — Тя посочи списъка. — Прочети следващия въпрос.

— „Какви са изискванията ти за съпруга?“

— Всеки уважаващ се мъж иска съпругата му да води безупречен живот.

— Защо мислиш не съм се омъжила досега? Защото не мога да се откажа от писането. — Усмихна му се тъжно. — А ти непременно ще искаш безупречна съпруга, за да напредваш като адвокат.

Беше права, но в момента не възнамеряваше да й възразява.

— Вече преуспявам като адвокат. Във всеки случай аз не съм водил безупречен живот и затова няма причина да го изисквам и от съпругата си.

Тя му хвърли циничен поглед.

— Стига. И двамата знаем, че нищо не пречи на мъжете вечер да прекарват в кръчмата, а сутрин да са махмурлии, но приятелите им само ги потупват по гърба и ги наричат „славни момчета“. На съпругите им обаче не е позволено да се забъркват в скандали и да опетняват имената им. И не върви да пишат романи. — Тя потрепери театрално. — Боже, какъв ужас!

— Казах ти вече…

— Ако не знаеш: и мама е била писателка.

Този път наистина го изненада.

— Какво пишеше?

— Стихотворения за деца. Четеше ми ги и искаше мнението ми. — Въздъхна дълбоко. — Но спря, след като се скараха с татко, защото искаше да ги публикува. Той твърдеше, че маркизите не публикуват книги. Не се правело така. — Гласът й стана по-твърд. — Той можеше да вдига полите на всяка жена, която привлече вниманието му, но опазил бог, мама да публикува книга.

Джайлс се напрегна.

— Аз не съм баща ти, Минерва.

— Разликата е само, че не си женен. По-безопасно е да останеш такъв, не смяташ ли?

Да му се не види! Понякога репутацията му на негодник го зашлевяваше право през лицето. Болеше го, задето и тя гледа на него по този начин.

— Един мъж е в състояние да се промени — подхвърли той.

— Заради жена? Нима? В художествено произведение вероятно, но рядко става в живота.

— Твърди жената, която изцяло се е посветила на книгите си — скастри я той. — Представата ти да се впуснеш в живота е да си заобиколена от братята и сестра ти и да държиш настрана всеки подходящ джентълмен, осмелил се да те приближи.

В очите й се мярнаха гневни пламъчета.

— Типично за мъж е да говори така. Понеже не се втурвам да се омъжа за теб, аз съм стара мома, седя си затворена в стаята и пиша. Днес не се ли опитах да наруша този образ? Но братята ми се намесиха и ми попречиха.

— Беше си чиста лудория и ти добре го знаеш. Нямаш никакви намерения да интервюираш джентълмени с цел брак. Просто искаш да предизвикаш баба ти да се откаже от изискването си.

Разбра, че е попаднал право в целта, защото тя пребледня.

— Кое те кара да мислиш така? — опита се да възрази тя.

— Пусна обява в „Дамски журнал“, а можеше по-тихо и дискретно да постигнеш същото. И току-що ми обясни как никой уважаващ се мъж не желае съпругата му да пише романи, а същевременно мен не ме приемаш, защото съм негодник. Щом не желаеш негодник, а не се надяваш да намериш почтен мъж…

— Добре, дявол да те вземе! — Вирна брадичка. — Нямам никакво намерение да се омъжвам нито за теб, нито за друг. Ще ме виниш ли за това?

— Не — отвърна той искрено. Тя премигна насреща му и той добави: — Но баба ти е категорична в искането си да си намериш съпруг и ти нямаш избор. След като трябва да се задомиш, за да получиш наследството, защо не се омъжиш за мен?

— Значи за това било всичко! — В тона й се прокрадна горчивина. — Открил си лесен начин да си напълниш джобовете. Защо да не вземеш свадлива стара мома, неспособна да си намери почтен съпруг? Така поне ще си осигуриш богатство, макар да си взел „непредвидима лудетина“.

Той се мобилизира да не си изпусне нервите.

— Ако възнамеряваш да ме обиждаш, опитай друг начин. Парите не са достатъчни, за да ме поблазнят да се оженя за жена, която не желая.

— Съмнявам се. Ти не си първородният. Оттам нататък всички търсят как лесно да се сдобият със средства.

— Но затова пък съм доста търсен адвокат и вземам високи хонорари. Повярвай, джобовете ми са достатъчно дълбоки, за да ти купувам рокли, без да ми трябват парите на баба ти.

— Това само показва колко малко ме познаваш. Не държа нито на дрехи, нито на бижута…

— Но държиш на сестра си, на братята си и на съпругите им — прекъсна я той тихо. — Ще останат без средства, ако не се омъжиш. Джарет ме помоли да прегледам завещанието на баба ви, за да открия начин да се измъкнете законно от условието й. Няма такъв.

По лицето й се изписа тревога.

— Осъществявам план, който ще промени това.

— Идеята с интервюирането ли? — Усмихна се той иронично. — Първо, братята ти слагат край на този „номер“ още докато говорим. Няма да позволят сестра им да се омъжи за непознат от улицата. Дори няма да допуснат да се срещнеш с такива мъже. Второ, знаеш отлично, че госпожа Плъмтри няма да разреши твоите лудории да осуетят намерението й. Само отлагаш неизбежното.

— Джарет успя да я спре — напомни му Минерва.

— Защото имаше за какво да се пазари. Ти нямаш.

Тя се завъртя на пети.

— Можеш да си вървиш, когато пожелаеш, господин Мастърс.

— Знаеш ли какво не виждам в списъка с проклетите ти въпроси? — сряза я Джайлс, твърдо решен да я провокира да го изслуша. — Не споменаваш интимната страна на брака. Няма въпрос какво да очаква бъдещият ти съпруг от теб в спалнята. Или какво очакваш ти от него.

Тя се извърна и го изгледа.

— Това е вулгарно!

— А да интервюираш мъже за поста съпруг не е ли? Проблемът ти, скъпа, е, че разглеждаш брака от всички възможни страни, освен най-важната. — Хвърли списъка върху масата и се приближи към Минерва с решителни стъпки. — Какво изпитваш към един мъж? Какво ти причинява, когато те приближи? Сърцето ти започва ли да бие учестено, а кръвта ти да кипи? В това отношение съм най-подходящият за теб.

— Нима? — попита тя с престорено сладък тон. — В този момент ли ще ме вземеш в обятията си, за да ми докажеш, че само ти караш сърцето ми да бие лудо и сгорещяваш кръвта ми?

— Щом настояваш — почти примирено отвърна той и я прегърна.

Тя не го отблъсна, когато той долепи устни към нейните. Дори му позволи да премине към още по-страстна целувка. Вярно, не обви врата му с ръце и не се разтопи в прегръдката му, както направи през онази отдавнашна вечер, но се включи енергично в целувката: позволи му да пъхне език в устата й и бавно и с наслада да я изследва. Дори нейният език потърси неговия — достатъчна причина пулсът му да се учести, а членът му да се възбуди дотолкова, че да се почувства неудобно.

Тя се оттегли с ангелска усмивка и попари увереността му.

— Признавам: целувката беше прилична — заяви тя и замислено се потупа с показалец по брадичката. После постави длан върху гърдите си. — Сърцето ми не бие лудо, но се е ускорило. Ще ми трябва обаче термометър, за да премеря колко се е сгорещила кръвта ми. Ще отида да…

— Да не си посмяла! — Хвана я за ръката, защото Минерва се готвеше да побегне. — Отвърна на ласката ми, както добре знаеш.

С дяволито пламъче в очите тя си освободи ръката.

— Не казвам, че не откликнах, но и не се прехласнах. И повтарям: целувката беше прилична. По-хубава от едни, но не толкова хубава, колкото други.

— За какво говориш? Колко души си целувала през последните девет години?

— Не повече от жените, които ти си целувал, предполагам.

— Боже.

— Не се притеснявай. Непретенциозна жена не би се оплакала от целувката ти. Доста си компетентен.

Компетентен ли? Проклета нахална девойка. Съзнаваше, че го провокира, но това не намаляваше болката от накърнената му гордост.

— Тогава да опитаме отново?

Тя бързо се дръпна назад.

— Излишно е. Наистина е време да си вървиш, Джайлс. Братята ми няма да са доволни да те заварят тук. Въобще не те одобряват като подходяща партия за мен.

Отговаряше на истината. Само преди няколко седмици Джарет му изсъска да стои далеч от Минерва.

— А и баба те презира — продължи тя. — Намира влиянието ти върху Гейб за лошо. Преди седмица спомена, че когато отново те види.

Млъкна, сякаш я бе ударил гръм. Погледът й се насочи към листовете върху масата.

— Да? Какво ще стане, когато отново ме види?

— Боже, това е чудесно. — Отново го погледна. — Ти си чудесен, Джайлс!

— Това се опитвам да ти обясня от половин час — промърмори той недоволно.

— Наистина е така. Това е идеалното решение на всичките ми проблеми с баба.

Той присви очи.

— Кое по-точно?

— Ти! И аз! Ще кажем на баба, че съм приела предложението ти за брак. — Минерва започна да крачи напред-назад. Лицето й бе зачервено от възбуда. — Тя никога няма да одобри. Сериозно. Смята те за „безсъвестен нехранимайко, склонен по-скоро да продаде майка си, отколкото да се държи достойно“.

Той свъси вежди.

— Няма слабост към мен, знам, но това не е ли малко прекалено? За твое сведение се държа страшно мило с майка ми, въпреки усилията й да ме задоми с някоя жена на половината на моите години. А и цялото ти семейство сякаш омаловажава факта, че съм уважаван адвокат, ползвам се с популярност и…

— Да, да, ти си олицетворение на добродетелността. — Забели очи. — Пропускаш същественото. Баба никога няма да позволи да се омъжа за теб. Още съжалява, задето оставила мама да се омъжи за татко, а ти на практика си негово копие.

— За бога, отново ли се връщаме на това?

— Планът е превъзходен. Ще се преструваш на мой годеник и когато тя разбере колко сериозни са намеренията ми, ще сложи край на цялата тази глупост.

Колкото повече детайли от плана й научаваше, толкова по-малко го харесваше.

— С Оливър не даде резултат — напомни той. — Представи госпожица Бътерфийлд за своя мнима годеница и виж какво стана. Баба ти не само не се отказа от намеренията си, ами сега той е женен за нея.

Минерва го изгледа раздразнено.

— Баба хареса Мария от самото начало. Само се преструваше, че не я одобрява и затова планът му не сработи. Освен това не е едно и също за братята ми, и за мен и Силия. Те са в състояние да се грижат за себе си и баба го знае. В брака цялата власт принадлежи на мъжа — могат да бият съпругите си, да им вземат парите и да ги принуждават да правят каквото те поискат.

— Нали не вярваш, че аз бих.

— Обяснявам защо баба не се тревожеше за кого ще се оженят Оливър и Джарет. Но много повече се притеснява за кого ще се омъжим аз и Силия, защото бъдещите ни съпрузи ще сложат край на контрола й върху нас. Всичко, може да се случи. — В очите й се появиха дяволити пламъчета. — А ти направо ще я вбесиш.

Ситуацията започваше да става много дразнеща.

— Подценяваш баба си, скъпа.

— Повярвай, познавам я добре и не бих го направила. Но това наистина ще я побърка. Сигурна съм. Колкото по-дълго сме сгодени, толкова повече ще се тревожи тя. — Неволно възкликна радостно. — А ако поради някаква причина тя се примири, Оливър и Джарет никога няма да го допуснат! Определено не те одобряват за мой съпруг. Ще я притиснат да се откаже от глупавото си условие, особено ако ще се омъжвам за теб. — Плесна доволно с ръце. — Така ще бъде принудена да оттегли ултиматума си. Наистина брилянтен план!

— Но само, ако се съглася, а аз не възнамерявам да го направя.

Ентусиазмът й угасна.

— Защо? Достатъчно е само да ме ухажваш.

— Не желая да те ухажвам. Искам да се оженя за теб. Още утре, ако е възможно, но вероятно ще трябва да го отложим с няколко дни…

— Няма да се омъжа за теб, Джайлс! — Сложи ръце на хълбоците. — Не го ли проумяваш с дебелата си глава?

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Тогава защо да ти помагам? Каква изгода ще имам аз?

Тя прецени обстановката и тихо изруга, както въобще не подобаваше на дама. Пак започна да крачи напред-назад, но вече беше навъсена.

— Прав си. Естествено е да очакваш нещо в замяна.

— Точно така.

— Ще се наложи истински да ме ухажваш. Да ме съпровождаш на танци, на балове, да ми правиш дребни подаръци.

— Нали не обичаш подаръците? — напомни й Джайлс.

— Трябва да сме убедителни.

— Тогава определено очаквам компенсация.

Да те видя в леглото ми звучи добре.

Но тя никога няма да се съгласи.

— Компенсация. Компенсация. — Изведнъж се обърна към него със сияещо лице. — Ами ако убия Роктон? Така няма да се притесняваш повече от романите ми.

Той я погледна скептично.

— Ще убиеш най-популярния си герой?

— Мое право е да убия, когото поискам. Ако реша да унищожа Роктон, ще го направя.

— Не го изричай така ентусиазирано — възнегодува той, тъй като не бе сигурен дали му допада тя да се отърве от героя си по-лесно, отколкото да захвърли стара рокля. — Освен това не се ли притесняваш, че с убийството на Роктон ще провалиш бъдещето си на писателка? Ами ако читателите спрат да купуват книгите ти?

— Щом се налага да се омъжа за досаден лорд, за да задоволя баба, няма да имам никаква възможност да пиша книги.

Той понечи да каже нещо, но тя го изпревари.

— Не, нямам предвид теб. Ако се омъжа за теб, ще се погрижиш никога повече да не пиша за Роктон. Значи при всяко положение той трябва да изчезне.

Той замълча, смаян как понякога четеше мислите му.

— Е, какво ще кажеш? — попита тя въодушевено. — Приемаш ли да си моя мним годеник, ако убия Роктон?

Можеше да й обърне внимание, че дори да го убие, нищо не й пречи да измисли друг герой по негов образ и подобие. Можеше и да посочи, че планът й е обречен — баба й не бе глупачка и няма да позволи внучка й да дърпа юздите. Можеше да продължи да спори и да обясни защо Минерва трябва да се омъжи за него. Но до момента аргументите му не даваха резултат, а докато тя се заблуждаваше за истинската му същност, едва ли ще я убеди.

Щеше му се да е в състояние да й каже истината — защо е откраднал документите, какво е правил досега, защо тя трябва да мълчи и да не споделя какво е видяла. Но нямаше как да стане.

Не й вярваше. Писателите вземат случки оттук-оттам и ги преплитат, за да измайсторят историите си. Нямаше причина тя да брани интересите му… За бога, та тя вече го описа като шпионин, а това е прекалено близко до истината, за да му се нрави. Ако нейните сюжети отворят нечии очи и този някой прозре какво се е случило в действителност и се разбере за кражбата, няма да пострада само той.

Ще се наложи Рейвънсуд да обяснява защо правителството е насърчило частно лице да задигне документи от дома на известен лорд. Нюмарш без съмнение ще потърси възмездие, защото участието му в измамата го принуди да напусне Англия. И всички познати на Джайлс, които имат някакви проблеми с Вътрешното министерство, ще смятат, че Мастърс стои в основата на всичко. Това няма да е благоприятно за кариерата му.

Не бива да рискува и да й сподели истината за онази вечер. Минерва е прекалено непредвидима, за да й довери бъдещето си.

Ако обаче всичко остане скрито-покрито, докато се венчаят, случилото се няма да има значение. Той няма да работи повече за Рейвънсуд и тя няма да има причина да го подозира за каквото и да било. С времето ще загуби интерес към онази единствена кражба и тайните му ще останат в миналото, където им е мястото.

Ако се ожени за нея. И точно това възнамеряваше. Всъщност да приеме плана й не бе чак толкова лоша идея. Ще я ухажва и ще й позволи да го опознае. Ще общуват седмици, а може би и месеци и ако през това време не успее да я убеди да се омъжи за него, значи не я заслужава.

Нечий крясък наруши тишината:

— Минерва! По дяволите, Минерва, къде си?!

Минерва подскочи.

— Боже, това е Оливър. Идва да ме мъмри за идеята за интервютата. Какво да му кажа, Джайлс? Отговорът ти ми е нужен сега.

— Първо искам още една целувка — пристъпи той към нея. — Ще ми помогне да взема решение.

Тя поруменя.

— В никакъв случай. Не си въобразявай, че мнимото ухажване ще включва и целувки, защото няма.

Той я погледна накриво.

— Защо не? Целувките ми никак ли не ти допадат? Защо от време на време да не те дарявам с някоя от „компетентните“ си целувки?

— Престани, Джайлс. Нямаме време за това!

— Ще има целувки, иначе няма споразумение — отсече той твърдо.

— Минерва! — изкрещя Оливър този път много по-отблизо.

Тя бързо отиде до вратата, отвори я и се върна при Мастърс видимо раздразнена.

— Добре. Понякога може да ме целуваш.

— Тогава приемам условията ти. — Пристъпи към нея. — Да скрепим уговорката с целувка.

Щеше да направи всичко възможно да я получи.

— Луд ли си? Ако Оливър ни види да се целуваме, губиш шанса да ме ухажваш. На зазоряване ще има дуел.

— За какъв дуел говориш? Нали ще му кажеш, че си приела предложението ми за брак?

— Не говори глупости. Всячески ще се опита да те вразуми. А и Джарет също. Възможно е и Гейб да се включи.

— Пазарлъкът ни изглежда все по-примамлив — отбеляза той. — Ще се наложи да се бия с всички мъже от семейство Шарп, докато ти стоиш отстрани и се преструваш, че те е грижа. — Приближи се достатъчно, та тя да чуе как прошепва: — Определено очаквам няколко целувки, ако се стигне до дуел, момиче.

— Отдръпни се — просъска тя в момента, в който вратата се отвори още по-широко.

— По дяволите, Минерва — подхвана Оливър, — излез и кажи на тези идиоти… — Млъкна и свъси вежди. — Какво става тук? Мастърс, мислех, че си в кабинета и чакаш Джарет.

Минерва се обърна към брат си с пресилена усмивка.

— Всъщност той дойде да се яви на интервю.

Това беше знак Мастърс да се включи.

— Извинявай за увъртането, стари момко, но се надявам в случая да ми простиш. — Постави ръка на талията на Минерва. — Сестра ти ме направи най-щастливия мъж на земята. Най-после се съгласи да се омъжи за мен.