Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (29)

Епилог

Минаха две седмици, откакто лорд Рейвънсуд съобщи хубавата новина на Минерва и Джайлс. Беше рожденият ден на Гейб и Минерва завлече Джайлс в Халстед Хол за уикенда, но Джайлс подозираше и друг мотив.

Не се лъжеше. Книгата й беше написана. Сега тя го принуди, него и Мария — най-ревностният почитател на творчеството й — да седнат в отделни стаи и да прочетат едновременно двата налични екземпляра. Буквално ги заключи и ги помоли да й кажат честното си мнение, когато свършат.

Той не бе в състояние да я вини. Откакто става Кралски адвокат не разполагаше с почти никакво време. Но се притесняваше и да чете най-новия й роман; ами ако не го хареса, как ще й каже?

Колкото повече четеше, толкова повече се изнервяше. След няколко часа подаде глава от кабинета на Оливър и видя Минерва, седнала в коридора с роман на друг автор в ръце, да очаква присъдата им.

Вдигна изненадано поглед.

— Приключи ли?

— Наполовина. Нали щеше да убиеш Роктон? Той постепенно се превръща в герой в този роман.

— Така искам.

— Но разумно ли е…

— Продължавай да четеш.

Той сви рамене, влезе обратно в кабинета и затвори вратата. Романът беше хубав, но не беше за вярване как описва Роктон. Все очакваше сюжетът да вземе друг обрат, но ставаше ясно, че тя е направила немислимото.

Приключи по свечеряване. Излезе от кабинета и пристъпи направо към въпроса.

— Не е за вярване, че не си го убила. Все очаквах брадвата да се стовари, а това така и не се случи.

— Никога не съм казвала със сигурност, че ще го убия.

— И вместо това го ожени! За жена на име Миранда! Не мислиш ли, че хората ще се досетят колко близко е по звучене с Минерва?

Преди тя да отговори, Мария дотича при тях.

— Толкова си мила! — Прегърна Минерва. — Оженила си Роктон за жена, досущ като мен!

Минерва се ухили победоносно на Джайлс. Той обаче зяпна Мария. Тя не виждаше ли, че са описани той и Минерва? Беше повече от очевидно!

Мария избърса появилите се в очите й сълзи.

— Оливър ще е толкова трогнат, задето си го променила.

— Сериозно се съмнявам — промърмори Джайлс.

— Напротив. Беше леко обиден, че Минерва го описва като отявлен злодей. А сега го е превърнала в герой! Романът е прекрасен, Минерва. — Тя се усмихна срамежливо. — Приятно ми е, че съм ти повлияла малко и си решила да го опишеш такъв в книгата.

— Нали? — зарадва се Минерва и хвърли кокетен поглед на Джайлс.

Той изсумтя.

— Героинята е ниска и пълничка, като мен — продължи Мария. — Затова си я нарекла Миранда, нали? Защото и моето име започва с „М“.

— Разбира се.

Малка лъжкиня, помисли си Джайлс.

Мария притисна ръкописа към гърдите си и въздъхна.

— Това вероятно означава, че Роктон вече няма да присъства в книгите ти.

— Права си, опасявам се. — Минерва погледна Джайлс с блеснали очи. — Променените злодеи не са толкова сексапилни. Ще трябва да намеря друг любим злодей. Първоначално обмислях да го убия, но…

— Не! — възкликна Мария. — Щеше да е ужасно. Читателите нямаше да го понесат. Но този роман много ще се хареса. Наистина е прекрасен. Най-хубавият, който си писала.

— Благодаря — Минерва се разтопи от комплиментите.

Мария я целуна по бузата и обяви:

— Отивам да кажа на Оливър. И той ще иска да го прочете.

Джайлс приближи съпругата си с мрачно изражение.

— Знаела си, че ще реагира по този начин.

— Досещах се, да — ухили се тя самонадеяно.

— Предполагам, че и с другите ти читатели ще е така. Всеки ще мисли, че става въпрос за Оливър и как съпругата му го е променила за добро. Роктон ще се запечата в съзнанието на читателите като твоя брат.

— Вероятно.

— Въобще няма да се досетят, че сме аз и ти, така ли?

— Предполагам.

— Защо не ме предупреди. — Хвърли ръкописа на масата в коридора. — Почти припаднах, когато видях, че си кръстила героинята си Миранда. Явно искаш да получа инфаркт, за да избягаш с Пинтър.

Бягството й с Пинтър се бе превърнало в тяхна малка шега, макар той още да продължаваше да се наежва, видеше ли тайния полицейски агент.

— Кажи ми честно: какво мислиш за романа? — попита тя.

— Оставила си на Роктон твърде малко работа, а и героинята ти трябваше да е по-висока, но като цяло… — Направи пауза, за да я поизмъчи, после се засмя. — Наистина чудесен роман.

— Значи ти хареса?

— Естествено. Нали ти си го писала?

Наклони глава и го изгледа подозрително.

— Нали не го казваш само от любезност?

— Скъпа, ако научих нещо през последните няколко месеца, то е, че да лъжеш умна жена като теб, означава да си навлечеш беди.

— Защото досега те описвах като злодея ли?

— Защото ти разбивам сърцето. За една сцена съм сигурен, че си я взела от истинския живот. Онази, когато Роктон лъже Миранда и дълбоко я наранява. Дори знам кога си я писала. В Кале, нали?

— Джайлс.

— Всичко е наред. Разбирам. — Притегли я в обятията си. — Обещавам никога повече да не ти давам повод да описваш подобна сцена. Ще се наложи да потърсиш вдъхновение другаде. Може да те дразня, да те вбесявам, но никога вече няма да разбия сърцето ти. Това е тържествено обещание.

С насълзени очи тя го прегърна през врата.

— Знам. И ти вярвам.

Той я целуна страстно, като се питаше откъде извади късмет да си хване тази жена, която обичаше повече от живота си; която изпълваше дните му със светлина, а нощите — с наслада.

Пусна я и забеляза лукавите пламъчета в очите й.

— Относно желанието ти да ме накараш да се разкрещя…

Той прихна. Отведе я в спалнята им и направи точно това.