Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (27)

Глава вадесет и пета

Над част от сечището се разстла пушек. Джайлс хвърли изпразнения пистолет и хукна към Минерва. Беше забелязал проблясването на очите й, преди да настъпи Нед, и се бе подготвил. Сега сърцето му бе свито от мисълта да не я е уцелил, макар че Нед се гърчеше на земята и се държеше за рамото.

При пристигането си първо видя кръв върху роклята й.

— Боже, Минерва — простена той и коленичи до нея.

— Добре съм — побърза да го успокои тя. — Негова е, не моя.

Намери ножа на Нед и го метна в гората, после прибра в джоба втория си пистолет и я прегърна. Какво щеше да прави, ако я загуби? Нямаше да го преживее.

Изведнъж тя се стегна и промълви:

— Джайлс, зад теб. Дезмънд…

Той се претърколи все още с Минерва в прегръдките си и измъкна пистолета, в момента, в който лопатата се стовари на сантиметри от него. Преди Дезмънд да успее отново да я вдигне, Джайлс насочи пистолета към него.

— Кълна се, ще те убия — просъска той гневно. — И теб, и проклетия ти син!

Дезмънд изруга и свали лопатата.

Джайлс се изправи, но през цялото време го държеше на мушка.

Зад тях Нед простена:

— Умирам, повярвайте. Не ме оставяйте да умра.

— Нищо подобно, Нед — чу Джайлс Минерва да казва. — Куршумът е минал през рамото ти. Ще оживееш.

— Което е жалко — въздъхна Джайлс.

— Стой мирно и ме остави да те превържа, за да не губиш повече кръв — нареди Минерва.

— И да умре, няма да съжалявам — процеди Джайлс през зъби.

— Той все пак ми е братовчед — напомни тя. — А и ти не бива да опетняваш ръцете си с нечия смърт. Особено след като ще ставаш К.А.

— Права е, Мастърс — обади се Дезмънд. — Няма защо да разгласяваме случката. Мълчи си какво направи Нед, а аз няма да кажа, че ти си го прострелял. Дори ще ви дадем част от съкровището. Какво ще кажете за петдесет-шестдесет процента от всичко, което намерим?

Сега бе моментът да свърже търсенето на съкровището с убийствата. Джайлс се престори, че обмисля предложението на Дезмънд и бавно подхвана:

— Откъде си сигурен, че тук има злато? Търсиш го от двайсет години.

— Не. Започнах да го издирвам преди няколко месеца. Навремето — Нед още беше на седем и ми разказа как намерил жълтици в праха — доведох го тук, да ми покаже къде точно. Не си спомни друго, освен че било до езерото.

Джайлс присви очи.

— Нед е намерил тук злато?

Нед беше връстник на Гейб, значи съвпадаше с времето на…

— Да — увери го Дезмънд. — Тук е, повярвай. Навремето го търсих, но не намерих нищо и се отказах. Преди няколко месеца обаче видях картата в музея и се досетих, че Нед е попаднал на съкровището на Мейнуорнинг.

— Абсурд — възрази Джайлс. — Съкровището на Мейнуорнинг е било в скъпоценни камъни.

— Не е вярно — не се предаваше Дезмънд. — Мейнуорнинг е бил пират. Всичките са вземали испанско злато. Признай, картата прилича на това имение.

— Прилича и на много други имения.

— Това е, по дяволите! Убеден съм!

Изведнъж откъм гората зад тях се чу шум.

— Какво става тук? — извика появилият се на сечището Стоунвил.

— По дяволите — изруга Дезмънд, осъзнавайки, че случилото се няма да бъде опазено в тайна.

— Оливър? — изненада се Минерва. — Нали бяхте в града?

Джарет също изскочи от гората, следван по петите от Гейб.

— Жените се умориха и решихме да се приберем. Точно завивахме по алеята, когато чухме изстрел, а след малко два коня се появиха от тази посока. — Джарет се огледа. — Кой простреля Нед?

— Аз — отвърна Джайлс. — Беше опрял нож в шията на Минерва.

Оливър замахна да удари Нед, но Минерва го спря.

— Остави го. Ранен е.

— Ще е мъртъв, когато приключа с него — процеди Гейб.

— Стопроцентово подкрепям намерението ти — обади се Джайлс.

— Никой никого няма да убива — сопна се Минерва. — Той просто е жертва на дълбоко недоразумение.

— Какво недоразумение? — настойчиво се поинтересува Стоунвил.

Джайлс кимна към Дезмънд.

— Той и баща му си въобразяват, че тук някъде е заровено съкровище от испанско злато.

Стоунвил простена, а Джарет възкликна:

— Боже, Нед, нали не си толкова глупав?

— Видях златото! Не казвай, че не съм! — извика Нед и се опита да се надигне.

— За бога, така кървиш повече — възкликна Минерва и погледна братята си строго. — Нека продължим разговора другаде. На Нед му трябва лекар.

— Нужно му е друго, ако си мисли, че тук има злато — подхвърли Джарет.

Раздразнен, задето съпругата му се грижи за Нед все едно е ранено пале, Джайлс направи знак на Дезмънд да ги последва.

— Защо те смятат за глупак, Нед? — поинтересува се Дезмънд, докато крачеха след братовчедите си през гората. — Намерил си злато тук. Даде ми няколко жълтици.

— Дал ти е откраднати жълтици — уточни Гейб.

— От заровеното тук съкровище ли?

— Тук няма заровено съкровище, Дезмънд — въздъхна Стоун — Никога не е имало. На Коледата, преди да умрат родителите ни, татко даде на всеки от нас по осем жълтици от старо испанско злато, което спечелил при игра на карти.

— Помня го! — възкликна Минерва. — Даде на всички деца по десет.

— После семейство Плъмтри ни дойдоха на гости — продължи разказа Джарет. — Нед се държеше много лошо със Силия и му… погодихме номер.

— Боже! Какво направихте вие тримата? — поинтересува се Минерва.

Джайлс вече се досещаше за какво става дума. Беше участвал в множество „номера“, устройвани от братя Шарп.

— Номер ли? — попита Нед дрезгаво. — Не може да бъде! Видях как изровихте жълтиците от земята. Казахте, че пират е заровил съкровище там. Аз самият копах с вас!

— Ние поставихме жълтиците там, глупако! — кресна Гейб. — По-късно Оливър откри, че няколко жълтици липсват и побесня. Реши, че Джарет и аз сме ги изпуснали в прахта. Ти обаче се върза, нали?

— Изключено — обади се Дезмънд. — Беше старо злато. Отпреди векове.

— Да — обади се Стоунвил. — Такова беше спечелил татко. Изпадна в едно от екстравагантните си настроения и даде жълтици и на нас. Можем да ти покажем останалите, ако желаеш.

— Не е за вярване — въздъхна Дезмънд. — Толкова дълго копах. Промъквах се тук, за да търся.

— Това си правил и в деня на смъртта на родителите на Минерва, нали? — намеси се Джайлс. — Копал си да търсиш златото.

Всички млъкнаха, а тримата братя и Джайлс заобиколиха Дезмънд.

— Какво стана, Дезмънд? — настойчиво попита Стоунвил. — Завариха те как копаеш ли? Да не би да си се изплашил, че ще ти отнемат жълтиците и затова си ги застрелял?

— Не! — извика Дезмънд шокирано. — Нямам нищо общо със смъртта им, за бога. Как въобще може да ви хрумне?

— Мястото е наблизо — отбеляза Джарет, — а и двамата знаем, че ти беше тук през онзи ден. Видях те в гората.

— А конярят от „Черния бик“ се кълне, че онази вечер по стремето на коня ти е имало кръв — добави Джайлс.

— Боже… — Дезмънд пребледня.

— Какво стана, Дезмънд? — изръмжа Стоунвил. — Ако повдигнем обвинение срещу, Нед, той ще увисне на бесилото, задето е откраднал толкова много жълтици. Да не говорим, че е заплашил да убие Минерва. Нед отива на бесилото, ако сега не ни кажеш истината. Как е попаднала кръвта на стремето?

— Заварих ги мъртви, повярвайте — извика Дезмънд. — Открих Прю и Луис простреляни!

— Открил си ги — повтори Джарет скептично.

— Бях навън и търсех златото, когато чух изстрелите — продължи да се оправдава Дезмънд. — Изтичах да видя какво се е случило. Видях вратата на ловната хижа открехната. Влязох, видях кръвта и побягнах.

— Добре го измисли — обади се Гейб.

— Ако ме бяха заварили как копая, нямаше ли да ги застрелям в гората? — продължи Дезмънд. — Защо да го правя в ловната хижа?

Имаше логика. А и според Джайлс Дезмънд бе прекалено мекушав, за да извърши хладнокръвно убийство.

— Освен това — не спираше да бъбри Дезмънд, — тогава вече въобще не бях сигурен дали има злато. Уповавах се само на приказките на седемгодишния ми син и твърденията му какво е открил. Не съм толкова луд да застрелям някого само заради това. — Погледна свирепите изражения на братовчедите си и добави: — Кълна се! Нямам нищо общо!

— Видя ли кой го направи? — попита Стоунвил.

Дезмънд поклати глава.

Джайлс насочи пистолет към него.

— Лъжеш! — Прекалено много години бе отсявал лъжите от разказите на хората и различаваше, когато го подвеждат. — Кого видя?

Дезмънд се взря в пистолета.

— Видях само някого на кон, кълна се.

— Опиши го! — настоя Джайлс.

— Не, не мога. Здрачаваше се.

— Ако не искаш синът ти да бъде обесен…

— Онзи носеше пелерина — отчаяно простена Дезмънд. — Дори не различих мъж ли е, или жена.

— Тогава опиши пелерината — не го оставяше на мира Джайлс.

— Черна, с качулка. Или тъмносиня. Не съм сигурен. Беше доста тъмно, за да различа.

— А конят? — попита Джайлс.

Дезмънд погледна четиримата мъже.

— Черен арабски кон. С бяло ляво задно копито.

Стоунвил го изгледа свирепо.

— И през всичките тези години не спомена думичка? Възможно е да си видял убиеца им!

— Не! — възрази разпалено Дезмънд. — Онзи, когото видях на коня, яздеше към ловната хижа.

Това смая всички.

— Към? — повтори Джайлс.

— Да. Бях в салона на хижата и чух да се приближава кон. Погледнах през прозореца: към хижата се бе запътил ездач. Измъкнах се от задния вход. Не исках новодошлият да помисли, че аз съм ги убил.

— Възможно ли е да си бил ти, Оливър? — Джарет погледна брат си. — Нали ти ги откри?

— Не. Бях с баба — напомни му Оливър. — Освен това отидохме там късно вечерта. Дезмънд казва, че е чул изстрелите на здрачаване.

— Знам само, че конят беше от вашата конюшня. Това го помня — обади се отново Дезмънд.

— Прав е — съгласи се Гейб мрачно. — Имахме такъв кон.

— Ако някой ги е открил непосредствено след като са умрели, защо не е казал нищо? — промълви Стоунвил озадачен.

— Вероятно по същата причина, поради която и Дезмънд е премълчал — намеси се Минерва. Стоеше зад тях и още придържаше Нед. — Страхувал се е да не го обвинят за смъртта им.

— Но който и да е бил, е имал причина да отиде там — отбеляза Джарет. — Знаел е защо мама и татко са там. Трябва да открием кой е бил.

— Няма да е лесно — въздъхна Джайлс. — Всеки от гостите е можел да вземе кон от конюшнята.

— И не само от гостите — обърна внимание Минерва. — С толкова хора в имението и напълно непознат е могъл да се промъкне в конюшнята без конярите да заподозрат, че не е от гостите.

— Може да е било и жена — обади се Джарет. — Ще се наложи отново да разпитаме конярите, стига Пинтър да успее да издири всички.

Нед простена и Минерва се намеси отново:

— Ще говорим за това по-късно. Наложително е да заведем Нед в къщата и да повикаме лекар. Не искам съпругът ми да бъде обвинен в убийство, независимо че ме защитаваше.

Думите й подтикнаха братята й към действие. Качиха Нед на коня на Дезмънд и Оливър го поведе към сградата. Джайлс продължаваше да държи пистолета си насочен към Дезмънд, докато другите двама братя го засипваха с въпроси какво още е видял тогава.

За жалост не бе видял достатъчно, за да им е от полза. Затова Минерва спомена за посещението си с Джайлс в ловната хижа. Стоунвил възнегодува, защото пак тя бе взела инициативата, но изслуша внимателно Джайлс какво точно е забелязал. Това породи нови обсъждания каква е причината за смъртта на родителите им.

Стоунвил обеща да привика Пинтър в Халстед Хол още рано сутринта, за да споделят с тайния полицейски агент новата информация и да видят какво още ще открие.

Най-после стигнаха до сградата. Две доста разтревожени съпруги и бабата на Минерва излязоха тичешком, за да разберат какво е станало.

Минерва прати прислужник да доведе лекар, а Хети Плъмтри настоя да чуе до най-малката подробност цялата история. Едва внуците й млъкнаха и тя се нахвърли върху Дезмънд по-свирепо от лъвица, бранеща малките си.

— Как смееш да стъпваш в имението на моя внук и да се опитваш да крадеш?!

— Нямаше нищо за крадене! — възрази Дезмънд разпалено. — Те ти обясниха: всичко е било недоразумение.

— Единственото недоразумение е, че не са дошли първо при мен, за да споделят подозренията си. Ако знаех, отдавна щях да потърся обяснение от теб. Боже, направо щях да ти поискам главата!

— Бяхте болна, госпожо Плъмтри — намеси се Джайлс. — Внуците ви не желаеха да ви безпокоят.

Тя го изгледа мрачно.

— А, ти, млади човече? Помогнал си им да скрият всичко от мен. Нали уж беше на моя страна?

— Така е — потвърди той. Видя Минерва да вдига въпросително вежди и побърза да добави: — Донякъде.

— Тогава ме наричай „бабо“, както правят всички тук! Вече си част от семейството. — Отиде до кушетката, където Нед лежеше в очакване на лекаря. — А, ти, мой племеннико, как смееш да вадиш нож на братовчедка си?

— Налагаше се — заоправдава се той. — Тя и проклетият й съпруг щяха да провалят всичко.

— Недей да кълнеш! И престани да хленчиш. Направих всичко по силите си, за да помогна на баща ти, а той ми се отплаща като пълни душата ти с отрова и те настройва срещу братовчедите ти. Започна живота си с толкова предимства. Брат ми му остави чудесна мелница. Никой не е виновен, че с лошото си стопанисване Дезмънд не я опази. За бога, та той наема дори деца да се трудят там!

— Само така виждах някакви приходи — оплака се Дезмънд.

— Глупости! Пивоварната ми носи добри доходи, а в нея не работят деца — сряза го тя. Изгледа свирепо и двамата Плъмтри.

— Какво да правя с вас? Няма повече да търпя глупостите ви, само защото не обичате братовчедите си.

— Да ги предадем на властите — предложи Оливър. — Аз съм „за“.

— Подкрепям го — обади се Джайлс.

Тя ги изгледа свирепо.

— И отново да пишат за нас във вестниците ли? За нищо на света. Най-после извадих имената ни от жълтите издания и възнамерявам така да остане и в бъдеще.

— Освен това, ако им повдигнем обвинения, братовчедката Бърта и децата също ще страдат — обади се Минерва. — Няма да е честно, защото те не са направили нищо. Ако ме питате, най-добре да позволим на Дезмънд и Нед да си отидат вкъщи.

— Надигнаха се протестни викове и се наложи тя да добави: — Нека довърша! Ще ги пуснем да си вървят, ако Дезмънд обещае повече да не експлоатира детски труд в мелницата.

Това накара всички да замлъкнат. Лично Джайлс предпочиташе да види Нед на бесилото, но съзнаваше, че добросърдечната му съпруга няма да го допусне.

— Предложението ми звучи приемливо — отсече Хети.

— Чакайте. Мелницата как ще работи без деца? — оплака се Дезмънд.

— Опитай да наемеш работници на приемлива възраст и им плащай достатъчно — подсказа Джарет. — В пивоварната дава добри резултати. — Усмихна се хладно. — Съгласен съм да приема предложението на Минерва, ако ми позволиш да надзиравам мелницата. Няма ли да е забавно, Дезмънд? Ти, аз и младият Нед ще работим заедно в Рочестър и ще помогнем на мелницата ти да стъпи на крака.

При появата на самодоволното изражение на Джарет Джайлс едва потисна напушилия го смях. Джарет щеше да съживи мелницата, но преди това щеше да превърне живота на Дезмънд в ад.

Дезмънд видимо се канеше отново да възрази, но прочете какво се крие в очите на застаналите пред него мъже. Затова вдървено промълви:

— Би било чудесно, братовчеде.

В този момент пристигна лекарят от Илинг. Прегледа Нед и потвърди, че раната не е сериозна. Превърза я и прецени, че е в състояние да стигне до странноприемницата в Търнхам; обеща да го посети и там.

Карета отведе баща и син Плъмтри към Търнхам, за да си съберат багажа и да се приберат в Рочестър, а баба обяви, че е крайно време да вечерят.

Настаниха се около масата. Джарет полюбопитства:

— Минерва, ти и Джайлс как разбрахте, че Дезмънд и Нед са тук? Къде ги заварихте?

Минерва се впусна в обяснения, но когато стигна до момента как Нед е опрял нож в шията й, Стоунвил свъси вежди.

— Не биваше да я вземаш със себе си, Мастърс!

— Ти някога успявал ли си да накараш Минерва да ти се подчини? — отвърна небрежно Джайлс.

Мълчание последва отговора му, но вътрешно той бе напълно съгласен с Оливър. Не беше изпитвал по-голям ужас от това да види Минерва безпомощна в ръцете на Нед.

— Приех да ме придружи — продължи той, — защото заплаши да ме последва. Пък и обеща да прави каквото й кажа. За жалост й повярвах.

— Постъпих както искаше — възрази Минерва. — Точно щях да се кача на коня и Нед ме изненада.

— Не знам, Мастърс — поклати глава Джарет. — Май не си подходящият за Минерва. Качва ти се на главата, а ако не успяваш да я опазиш…

Джайлс схвана шегата, но въпреки това се наежи.

— Бих искал да видя как ти се справяш с жената, която обичаш, когато тя настоява…

— Джайлс! — възкликна Минерва.

— Какво? — сопна се той.

Обърна се към нея и си даде сметка колко разнежено го гледа. В същия момент съобрази какво изрече току-що: жената, която обичаш.

Ами, разбира се, обичаше я. Осъзна го в момента, когато видя Нед опрял нож в шията й. Тя бе другата му половина. Жената, която би го последвала в опасност и пак да запази самообладание; която му предлага предизвикателен секс, а същевременно сгрява сърцето му със своята доброта.

Да я обича бе дяволски рисковано, но през последните девет години се излага на какви ли не опасности, докато служеше на Рейвънсуд. Май бе време най-после да рискува за себе си.

Вдигна поглед и видя Оливър да го наблюдава.

— Сега е твоя, човече — подхвърли Стоунвил.

Джайлс се усмихна на Минерва и я погледна влюбено.

— Май е така.

Тя му се усмихна сияйно и той изпита топлина.

— Благодарен съм на бога, че поне веднъж Джайлс успя да уцели нещо с пистолета — обади се Гейб. — Съмнявах се дали те бива, старче. Не подозирах, че боравиш с оръжия.

— Много по-добър е, отколкото си представяш, Гейб — защити го Минерва разпалено. — Просто не го е показвал пред вас, за да му позволите да ме ухажва — заяви тя самодоволно и си взе от рибата.

Братята й се засмяха, а тя погледна Джайлс нежно. Искаше да му внуши, че му прощава, задето се е правил на безразличен. Сърцето му ликуваше. Беше невероятно приятно да те приемат такъв, какъвто си, особено този, на когото най-много държиш.

Не желаеше да се откаже от това; нямаше да се откаже. Нюмарш да върви по дяволите. Стига да има Минерва, тя бе всичко, което му е необходимо. Днес разбра, че животът е прекалено кратък, за да не се подлагаш на лични рискове от време на време. Това означаваше да се довериш на хората, в които вярваш и обичаш.

Доста по-късно той и Минерва си тръгнаха. Отказаха на всички настойчиви покани да останат в Халстед Хол. Джайлс искаше да си е вкъщи, в своето легло и да люби съпругата си.

— Какво имаше предвид? — попита тя, щом поеха по осветената от луната алея.

Не се налагаше да се интересува за какво говори.

— Да не мислиш, че бих лъгал за такова нещо пред братята ти? — попита той на свой ред.

— Джайлс! Искам отговор, а не въпрос!

— Говорех сериозно, естествено. Обичам те, Минерва. Обичам те, защото вярваш в мен, независимо от всичко. Обичам твоята наблюдателност. Обичам будния ти ум и всеки сантиметър от красивото ти тяло. Обичам, когато си на път да ми докараш инфаркт, когато рискуваш живота си за мен. — Усмихна й се нежно. — Надявам се с времето да се окажа достоен за любовта ти.

— Ти ми спаси живота. Това вече те прави повече от „достоен“, любов моя.

Той помълча известно време и пак подхвана:

— Минерва, реших, че ако началниците на Рейвънсуд откажат да изпълнят изискването на Нюмарш, аз ще приема последствията, но няма да шпионирам повече за тях.

— Чудесно — отвърна тя за негова изненада.

— Нали си наясно, че има вероятност да загубим всичко?

— Рискуваме да го загубим и ако не постъпиш така. Нещо повече — продължиш ли да водиш тайнствен живот, няма да позволиш на никого да те опознае истински. Тогава ще си доста самотен, нали?

— Имам много мъдра съпруга — усмихна й се той.

— Естествено. Нали затова се ожени за мен?

— Не. Ожених се за теб, защото онзи ден в езерцето изглеждаше толкова съблазнителна по долна риза, че си загубих акъла по теб.

Тя се засмя, но го погледна лукаво.

— Знаеш ли, езерцето не е особено далеч. Защо не поплуваме на лунна светлина?

Кръвта му кипна.

— Голи ли?

— Боже, господин Мастърс, каква възхитителна идея.

Той погледна към тъмната гора.

— Да се надбягваме с конете дотам.