Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (25)

Глава вадесет и трета

Минерва мигом се досети, че Джайлс не бе очаквал това.

Той застина.

— Какво… Откъде… — Разбиране озари лицето му и той изруга. — Затова Пинтър беше тук. Накарала си го да ме разследва.

Тя кимна и се подготви да посрещне гнева му.

— Разказала си му, предполагам, за кражбата на онези документи. — Той се отдръпна от нея, за да си вдигне и закопчае панталоните. — Рискувала си кариерата ми и бъдещето ни.

— Нищо не рискувах. Той е извънредно дискретен, а и дадох да се разбере, че каже ли на някого, ще накарам да ми донесат главата му на тепсия. Трябваше да предприема нещо. Ти няма да ми кажеш истината, а аз исках да я знам.

— Защо? — сопна се той. — Защо е толкова важно да знаеш всичко за живота ми?

— Защото ти знаеш всичко за моя.

По лицето му се изписа озадачено изражение.

— Знаеш всичко от известно време — продължи тя. — Каквото не си научил от семейството ми или от мен, си го намерил в романите ми. Наясно си коя съм аз, какво е важно за мен. — Очите й се напълниха със сълзи. — А за теб се налага да се задоволявам с оскъдно подхвърлени парченца.

Той прокара ръка през косата си, видимо смутен, но тя не отслаби натиска:

— Не разбираш ли? Как да съм ти съпруга, когато криеш толкова много от мен? Та ти дори ми нямаш доверие. Откраднал си документи, за да отмъстиш за смъртта на баща си, а ме остави да мисля…

— Пинтър ли ти го каза? — прекъсна я той с дрезгав глас.

— Спомена, че откраднатото е било важно, та сър Джон Съли да си получи заслуженото. А и баща ти загубил пари, тъй като ги вложил в негово начинание. Това била истинската причина да се самоубие.

Джайлс я изгледа мрачно.

— Как, по дяволите, е узнал всичко това?

— Не знам. — Погледна го изпитателно. — Източникът му бил достоверен. Информаторът му, предполагам, е високопоставен човек в правителството. Знаел е за ролята на документите, но не е бил наясно откъде са. Пинтър сглоби всичко, след като чу какво знам аз.

Джайлс изруга тихо и извърна поглед. Затова тя побърза да добави:

— Няма защо да се срамуваш от стореното. Кой би те обвинил, че отмъщаваш за смъртта на баща ти? Нали не ти минава през ум, че аз бих го направила?

— Би могла — отвърна той глухо. — Ако подозираше какви ще са последствията.

— Като случилото се в Кале ли, например?

Той пак я погледна, този път изненадан.

— Стига, Джайлс. В Кале се случи нещо и те разстрои. Прекарвахме чудесно сватбено пътешествие до онази последна вечер. А и господин Пинтър ме осведоми как правителството е използвало документите, за да накара Нюмарш да им помогне да пратят сър Джон на бесилото. В замяна на оказаната помощ Нюмарш бил помилван, но прогонен от Англия и сега живее във Франция. Не е съвпадение, че искаше да отидем точно там.

Той отново изруга, но тя продължи невъзмутимо:

— Видя се с Нюмарш в Кале, нали? Той ти е казал нещо, което те разтревожи.

Джайлс я изгледа продължително.

— Трябваше да се досетя, че няма да оставиш нещата на мира. Не ти е в природата да оставиш един мъж да не сподели провалите си…

— Ти нямаш провали — възрази тя. — Познавам те достатъчно добре, за да съм убедена поне в това.

— Тогава въобще не ме познаваш. — Отиде до прозореца и се загледа навън. — Нюмарш се е досетил, че аз съм откраднал документите.

Сърцето й се качи в гърлото.

— Нали не написаното от мен те е издало? — сепна се тя.

— Не. Едва ли чете друго, освен резултати от конни надбягвания. Надали е отварял твоя книга. — Пое дълбоко дъх. — Брат ми случайно му е помогнал да заподозре истината. Сега Нюмарш заплашва да разкаже всичко на вестниците, ако не убедя правителството да му позволи да се върне в Англия.

Стомахът й се сви на топка.

Известно време Джайлс мълча.

— Разполагам… с връзки, който Нюмарш се надява да използвам в негова полза.

Тя премисли всичко чуто от господин Пинтър.

— Имаш предвид лорд Рейвънсуд, предполагам. Затова ли се срещна с него рано тази сутрин?

— Да му се не види! Това пък откъде го знаеш?

— Господин Пинтър те е проследил.

— Чудесно! — тросна се Джайлс. — Очевидно губя форма. Дори не забелязах, че копелето е по петите ми. — Погледна я гневно. — Защо накара Пинтър да го направи? Не стига ли, че баба ти му е наредила да ме разследва? А и собствената ми съпруга да го пусне по дирите ми бог знае откога.

— Стана веднага след сватбата и не съм му нареждала да те следи. Просто исках да разбере защо изчезваш така тайнствено. — Джайлс видимо настръхна и тя добави бързо: — Затова ли се срещна с лорд Рейвънсуд тайно? Обсъждали сте проблема с Нюмарш, така ли?

Джайлс се поколеба, после кимна вдървено.

— Рейвънсуд организира преследването на Съли. Направи го като услуга за мен. И за да възтържествува справедливостта за всички, от които Съли е измъкнал пари.

— Той ще направи ли каквото искаш? — прошепна тя. — Ще позволи ли на Нюмарш да се върне?

— Ще ми съобщи, след като говори с висшестоящите си — изсумтя Джайлс. — Но правителството по принцип е непреклонно, става ли въпрос за шантаж. Освен ако нямат много сериозно основание.

— Като съдя по чутото от господин Пинтър, Нюмарш е изпечен злодей. Дори да се обърне към пресата, хората едва ли ще му повярват.

— Говориш точно като Рейвънсуд — възнегодува Джайлс. — Според него правдата неминуемо ще възтържествува. Аз не съм толкова убеден. Виждал съм прекалено много престъпници, останали на свобода поради липса на доказателства.

— Това ли те притеснява? Смяташ, че Нюмарш ще успее да те провали?

— Ако се разбере за кражбата на документите, ще ме изхвърлят от гилдията — процеди той през зъби. — Адвокатите не обичат колегите им да крадат доказателства. Незаконно е и дори наказуемо със смърт.

— Джайлс!

— Не се безпокой. Няма да ме обесят. Ще потулят скандала, доколкото е възможно, но съществува вероятността да ме лишат от адвокатски права. — Направи широк жест с ръка. — Тази къща, мебелите… Всичко изведнъж вече няма да ни е по джоба. Брат ми ще ни даде издръжка, но ще се наложи да живеем от неговото благоволение до края на живота ни. Ако Рейвънсуд не ги убеди да позволят на Нюмарш да се върне и не измисля нещо друго, животът ти ще е много по-различен от онзи, който ти обещах.

Тя най-после схвана истината.

— Затова ли не ми каза за срещата си с него в Кале? Затова ли ме излъга къде си бил? Притеснявал си се как ще приема новината.

— Не съм лъгал — възрази той упорито. — Беше делова среща. И — да, затова не ти казах. Как да ти съобщя, че с живота ни може да е свършено? Или че ще бъда замесен в скандал и семейството ти отново ще попадне във вестниците?

— Това не ме интересува! — заяви тя решително. — Интересуваш ме само ти.

Той се изсмя горчиво.

— Само преди седмици ме нарече негодник й нехранимайко. Положих доста усилия да те разубедя. Затова не вярвам да останеш очарована, като се окаже, че съм несретникът, за какъвто ме мислеше.

— Никога не съм те смятала за несретник — обади се тихо тя. — Просто те възприемах като неблагоразумен и непредпазлив. Също като братята ми.

— И цялата тази каша с Нюмарш доказва, че съм точно такъв.

— Не вярно.

Той извърна поглед; на лицето му се изписа болка.

— Знаех закона, но не ми пукаше. Постъпих както аз сметнах за добре, за да получа възмездие.

— Не си го направил само поради тази причина — обърна му внимание тя. — Искал си да спреш сър Джон и Нюмарш, преди да пострадат и други.

— Ако не бях толкова прибързан, щях да намеря законни начини да ги заловя. Така справедливостта щеше да възтържествува, както е редно. А сега необмисленото ми поведение се обръща против мен.

Тя започваше да схваща защо цялата ситуация го тормози толкова много.

— Рейвънсуд знаеше ли, че документите са крадени?

— Да. Защо?

— Смятат го за добър човек, готов да отсъди правилно. Но е рискувал да използва незаконно придобита информация. Осъзнавал е, че понякога целта оправдава средствата.

— Направи го, защото ми е приятел и…

— … защото така е било редно. Нали точно затова документите не са били използвани в съда? Обвинението е било справедливо. Господин Пинтър каза, че са ги използвали само за да осигурят съдействието на Нюмарш и сър Джон да бъде пратен в затвора. Следователно справедливостта не е основана на необмислено поведение.

— Да, но…

— Съжаляваш ли за постъпката си?

— Какво имаш предвид? — Той премигна насреща й.

— Сякаш те е яд, задето си пратил сър Джон Съли в затвора.

Очите му срещнаха нейните.

— Яд ме е, че не го направих според правилата. И не потърсих законни пътища. Съжалявам, задето си въобразих, че съм над закона. И най-много се ядосвам, задето рискувах цялото си бъдеще, за да отмъстя за човек…

Изруга.

— … който не е останал на този свят, за да оправи собствените си бъркотии — довърши тя тихо вместо него.

Какво каза Джайлс в деня, когато Гейб се състезаваше? Много добре знам недостатъците на татко, както и своите.

Сега Джайлс приличаше на човек, загубил почва под краката си.

— Бях като него толкова дълги години: небрежен, нехаен относно цената. Брат ми не беше такъв. Съзнаваше, че татко ще ни провали. Наблюдаваше го как прави безразсъдни инвестиции и ме предупреждаваше, че един ден ние ще сърбаме попарата. — Закрачи напред-назад. — А аз как реагирах? Изсмях се и го обявих за луд. Продължих да се забавлявам, да залагам и да гоня жени из Лондон. Не се престаравах с ученето. Истинско чудо е, че станах адвокат. Законът не означаваше много за мен до деня, когато татко… — Изражението му стана по-хладно — … умря и ни остави почти разорени. Исках да се издължа за пропилените години. Нюмарш беше приятел на татко. Убеди и него, и мнозина други да инвестират в начинанието на Съли в замяна на част от приходите. Това вече го бях прозрял, когато Нюмарш ме покани на маскарада.

— Изненадана съм, че те е поканил — подметна тя.

Той се изсмя горчиво.

— Смяташе, че се вълнувам повече от лекия живот, отколкото да възвърна честта на семейството ми. — Тонът му загрубя. — Бъркаше обаче. Реших, че събирането ми дава възможност да го победя и се възползвах. Занесох документите на Рейвънсуд. Той обеща да потърси справедливост, ако се съглася…

Млъкна.

— Ако се съгласиш на какво? — подкани го тя.

Той прокара длани по лицето си и изруга.

— Джайлс, какво те накара да направиш Рейвънсуд?

— Вече едва ли има причина да не ти кажа. Рейвънсуд ме помоли да си отварям очите и ушите в обществото, а и на други места. Трябваше да му давам информация. Питаш за „мистериозните ми изчезвания“. Това е обяснението.

Тя го изгледа шокирана.

— Бил си шпионин? За Рейвънсуд?

— По-скоро — информатор. За Вътрешното министерство.

Гледаше го зяпнала и не вярваше на ушите си. През цялото време си бе повтаряла, че подобна идея е нелепа. Сега Джайлс променяше изцяло мнението й за него.

— През всичките тези години. От нощта на маскарада.

— Престанах, когато се появи вероятността да стана Кралски адвокат. Мислех, че всичко е зад гърба ми, докато Нюмарш не поиска да се срещне с мен в Кале.

— Боже. — Сега вече абсолютно всичко си идваше на мястото. — Затова така умело отваряш врати с фиба и лъжеш толкова убедително. Съумяваш да си негодник в един момент, и почтен гражданин в следващия.

Той сви рамене.

— Хората казват на негодниците неща, които не биха споменали пред почтен гражданин.

— Значи се правиш на такъв, за да скриеш, че шпионираш? — Тя явно грешеше напълно по отношение на истинската му същност. — Братята ми знаят ли?

— Никой не знае — натърти той. — Ако зависеше от мен, и ти нямаше да научиш.

Това я нарани.

— Защо не?

— Това е в миналото и се надявах да остане зад гърба ми. А и не бива да го обсъждам.

— Дори и със съпругата ти? — Не успя да скрие обидата си тя.

Изведнъж си припомни думите му край езерцето. В миналото ми има неща, които не мога да обсъждам с теб. Но за да си спокойна, ще спомена, че не съм като баща ти.

— Особено със съпругата ми — уточни той, — която е склонна да пише за мен в романите си.

— Само защото не бях наясно със значимостта на нещата, които вършиш. Ако подозирах колко е важно за теб и за страната, никога не бих…

— Казах ти, че е важно — напомни й той. — Помолих те да не го споменаваш, но не ме послуша, защото бях засегнал гордостта ти.

— Не гордостта ми нарани! — изстреля тя. — Бях влюбена в теб, слабоумнико!

Думите й го накараха да пребледнее и да се наругае, че я принуди да покаже колко е уязвима. Връщане назад обаче нямаше.

— Бях влюбена в теб, а ти разби сърцето ми. Затова те описвах в романите си.