Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (24)

Глава двадесет и втора

Половин час по-късно Минерва седеше на кушетката, а в ума й се въртеше всичко, което Пинтър й разказа за барон Нюмарш, за някакъв мъж на име сър Джон Съли и връзката на двамата със съпруга й.

— Трябва да знаеш още нещо — добави Пинтър.

Тя премигна. Чутото вече бе повдигнало милион въпроси.

— През последните няколко дни следя съпруга ти. Исках да открия нещо за мистериозните му изчезвания, които братята ти постоянно споменават.

— И попадна ли на нещо?

— Не съм сигурен. Сутринта се срещна с лорд Рейвънсуд, помощник…

— Знам кой е — прекъсна го тя. — Приятели са от училище.

— Училищни приятели не се срещат в хангари за лодки в Хайд Парк. Пристигнаха поотделно и не си тръгнаха заедно. Избягват да ги виждат един с друг.

Тя си пое дълбоко въздух. Новината й подейства шокиращо. Защо ще крият, че са заедно, когато се държаха така дружелюбно на сватба, а? Какво значеше всичко това?

— Чу ли случайно…

— Какво, по дяволите, правиш тук със съпругата ми?! — изкънтя познат глас от прага.

И Минерва, и господин Пинтър подскочиха. Със свито сърце тя погледна към прага, където стоеше Джайлс и гледаше свирепо. Едва тогава си даде сметка каква гледка представляват отстрани: седнали близо един до друг на кушетката, шепнат, сякаш си доверяват тайни.

Бързо потисна чувството за вина. Не правеше нищо нередно. Защо Джайлс въобще се интересува какво прави тя?

Но определено приличаше на човек, който се интересува.

Господин Пинтър се надигна рязко.

— Реших да се отбия при новата брачна двойка — излъга той с лекота. — Теб те нямаше, когато дойдох.

Гневът на Джайлс ни най-малко не намаля.

— И си помисли, че отсъствието ми ти дава право да седиш на кушетката близо до жена ми в моя кабинет?

— Джайлс! — Минерва скочи на крака. — Държиш се невъзпитано!

Съпругът й се приближи. Очите му бяха свити на цепки.

— Ще правя каквото поискам. Това е моята къща, моят кабинет и ти си моя съпруга!

— Това е нашата къща — поправи го тя решително. — Или така си въобразявах, след като се омъжих за теб.

— Аз ще тръгвам — придвижи се към вратата Пинтър.

— Чудесна идея — изръмжа Джайлс, без да откъсва гневен поглед от Минерва. В момента, когато Пинтър минаваше край него обаче, той изръмжа: — Ако те видя насаме с жена ми още веднъж, ще те смажа от бой, ясен ли съм?

— Съвсем ясен — увери го Пинтър.

Докато се обръщаше към вратата, Минерва забеляза весели пламъчета в очите му.

Естествено. На мъжете винаги им е смешно, забележат ли такива собственически инстинкти у другите мъже. Но въпреки това, макар винаги да бе смятала ревността за недодялано чувство, й стана приятно, когато го долови у Джайлс. Това бе първият признак, че тя е нещо повече от удобство за него.

Не че щеше да го остави да му се размине. Щом вратата долу се затвори, тя подхвана:

— Държиш се глупаво, да знаеш. Защо си вкъщи толкова рано? Едва три часът е!

Това сякаш само го ядоса още повече.

— Делото приключи по обяд и аз, като глупак, реших да се прибера и да прекарам известно време с жена ми. Откъде да знам, че тя има други планове?

— Дано не намекваш, че съм правила нещо нередно.

— Още малко и той щеше да седи в скута ти!

— Пълни безсмислици. Не е за вярване, че ревнуваш от господин Пинтър.

— Не ревнувам — възрази Джайлс упорито.

— Тогава как ще наречеш тази демонстрация на мъжки нерви?

Джайлс пристъпи към нея все още със свирепи пламъчета в очите. Това я принуди да отстъпи.

— Наричам го определяне на съпружеските ми права. Признай, бяхте плътно един до друг, когато влязох.

— Той е приятел на семейството — напомни тя, все още несигурна дали да се сърди, или да е доволна от поведението на Джайлс. — Винаги сме се разбирали чудесно.

— Нима? Затова ли седяхте близо и си шепнехте? Имах чувството, че всеки момент ще опре устни в твоите.

Тя прихна неволно, представи си порядъчния господин Пинтър да го направи.

— Ти съвсем си загуби ума!

— Така ли смяташ? — Притисна я към полиците с книги с трескаво изражение на лицето. — Държеше се далеч по-дружелюбно с него, отколкото с мен през последните няколко дни. — Постави длани от двете страни на тялото й. — С него се държеше непринудено. С мен си хладна и ме държиш на разстояние.

Обзелото я весело настроение изчезна.

— Така смяташ, а? Ами ти? Не ме ли държиш на разстояние? Не обвинявай мен в…

Шум откъм вратата им подсказа, че не са сами. Джайлс се отблъсна от стената и изгледа свирепо прислужницата, която не спираше да се извинява.

— Чудесно — изчурулика Минерва. — Ето го и чая.

— Остави го и си върви, Мери — нареди Джайлс. — И затвори проклетата врата. Не желаем да ни безпокоят.

— Да, сър.

Мери постави подноса върху писалището и побягна.

— Говори от свое име — скастри го Минерва. — Аз нямам нищо против да ме безпокоят, когато се държиш ирационално.

— Дори не подозираш колко ирационално съм в състояние да се държа, Минерва. — Препречи й пътя, защото тя се отправи към вратата. — Настоявам да знам какво толкова ти доверяваше Пинтър! Откога се срещате тайно? Колко близки сте всъщност?

Тя прецени колко неподходящ е моментът да му разкрие, че е наела Пинтър, за да разгадае тайните му. Нито че в главата й се въртят стотици въпроси, които копнее да му зададе. Ще изчака, докато се поуспокои.

Изгледа го предизвикателно.

— Не съм виждала господин Пинтър от сватбата. Помежду ни няма абсолютно нищо, както и би схванал, ако ми имаше малко доверие.

Думите й го разтърсиха.

— Имам ти доверие…

— Да, виждам колко. Въобразяваш си, че крия връзка с Пинтър и то само седмица след сватбата ни, в твоя кабинет.

Той прояви здрав разум да я погледне неловко.

— Признай, двамата имахте вид на хора…

— … които се разбират ли? Да, така е. Но признай, че трябва да съм глупачка да флиртувам при отворена врата, за да ме видят всички прислужници. Допускаш ревността да те заслепи и не виждаш фактите.

— Не е ревност — възрази той. — Просто не желая хората да мислят, че съпругата ми е…

Не довърши и тя го погледна ледено.

— Да? Какво? Приела е семеен приятел? Имаш нахалството да осъждаш моето поведение, когато преди по-малко от седмица ме остави сама в хотела и отиде да правиш бог знае какво, без да ми дадеш някакво обяснение!

Сега тя бе истински разгневена. Той успя да я хване през кръста, да я придърпа към себе си и да просъска в ухото й:

— Ако ми е минало през ум, че между теб и Пинтър има нещо, нямаше да се задоволя само да го пребия.

Властната собственическа нотка в тона му я изпълни с възторг.

— Означава ли това, че според теб няма нищо между мен и Пинтър? — Джайлс не й отговори и тя настоя: — Е?

Ръката му я прихвана по-силно през талията.

— Като го видях толкова близо до теб на кушетката ми идеше да го размажа.

— Просто ревнуваш — отбеляза тя. Той се стегна и тя добави: — Поне веднъж бъди честен пред мен и пред себе си, Джайлс. Ревнуваш.

Той изруга тихо.

— Добре, ревнувам. — Долепи устни до ухото й. — Никога няма да позволя на друг мъж да те има. Знаеш го, нали?

Тя не го знаеше, но това я изпълни с блаженство.

— Аз пък няма да позволя друга жена да те притежава. Така сме в равностойно положение.

— Затова ли ме подлудяваш през последните няколко дни? Затова ли ме държиш далеч? Въобразяваш си, че съм бил с друга във Франция?

— Наистина ли те подлудявах? — отговори тя с въпрос.

— Знаеш го отлично — изръмжа той.

— Напълно си го заслужи.

— Вероятно — съгласи се той пресипнало. — Но не поради причините, за които си мислиш. Желая единствено теб, Минерва.

— Не знам как да ти вярвам.

— Повярвай: желая те.

— Имаш предвид тялото ми.

— Не само. Цялата. — Плъзна ръка по гърдите й. — Искам сърцето ти, ума ти. Копнея за онази жена, която ми убягва от Франция насам. Жената, която се смее с мен, разкрива се пред мен.

Тя усети как той започва да се възбужда. Стана й приятно. Сякаш наистина изпитваше нещо към нея.

— Вече притежаваш тази жена, но не знаеш какво да правиш с нея — промълви тя.

— Знам какво да направя с нея в момента — обяви той. — Искам да те отнеса в леглото.

— Не — възрази тя, само за да види как ще реагира.

— Не ми отказвай, любов моя — прошепна той. — Не и днес.

От думите „любов моя“ сърцето й трепна. Помнеше твърденията му, че никога няма да допусне да го завърти на малкото си пръстче.

— Добре — съгласи се тя. — Но ще го направим по моя начин.

— Твоя начин ли? — учуди се той.

— Трябва да ме обладаеш тук. Сега.

— В кабинета ми?

Никога не се бе опитвал да я съблазни извън спалнята. Така сякаш я държеше настрана от останалата част от живота си. Е, тя възнамеряваше да сложи край на това.

— Да, да — прошепна тя и се отърка в него. Остана доволна, че предложението й го възбуди още повече. Искаше да го види поне веднъж загубил контрол. — Обладай ме като животно. Тук, в кабинета ти.

— Ако ще е като животно, скъпа, ще те облегна на бюрото и ще те обладая отзад.

Още докато го изричаше, Джайлс се сепна. Защо предлага подобно нечувано нещо на съпругата си? Тя не е проститутка, дявол да го вземе.

Затова остана шокиран от отговора й.

— Да! Направи го.

— Не е редно… Мъж не… постъпва така с жена си…

— Защо не? За съпругите и за леките жени отделни правила ли има? — Тя се обърна и отърка дупе в члена му. — Или сега и тук, или тази вечер ще спя сама.

— Как ли пък не!

Да го види като животно ли иска? Добре. Обърна я тя да постави ръце върху писалището.

— Нали не искаш да те държа на разстояние? — напомни тя.

Вдигна полите й.

Тя продължи:

— Искам те целия, а не само малката част, която ми предлагаш, когато си лягаме. Искам сърцето ти, ума ти и дори — душата. Искам пълното ти доверие.

Трудно се живее, когато не вярваш на никого.

Дяволите да го вземат Рейвънсуд, че го насочи към такива мисли.

— Искаш да ме въртиш на малкото си пръстче — изръмжа той.

— Да — призна тя без никакви угризения.

— Проклета изкусителка!

Но в този момент не му пукаше. Жадуваше да я има. Истинската, а не версията, която му предлагаше.

Разкопча си панталоните. Изгаряше от копнеж да я обладае. Гледката на разголеното й дупе, подхранваше похотта му.

Не желаеше тя да го командва, но бе готов да й се подчини във всичко.

— Надмина себе си — простена той. — В следващия миг ще съм като пале в скута ти.

Макар да потреперваше в ръцете му, тя успя да се засмее.

— Не мога да си представя как изглеждаш като пале. По-скоро си те представям като роб, подвластен на женските ми прелести.

В този миг той се чувстваше точно така. Разтвори бедрата й с коляно, малко по-грубо, отколкото възнамеряваше.

— Като имам предвид позата ти в момента, по-скоро ти си робинята…

Погали по интимните части. Откри, че е влажна, гореща и готова за него и почти стигна до оргазъм.

— Боже, толкова е хубаво. Не издържам повече да не проникна в теб.

— Я пак ми напомни кой е робът — успя да изрече тя.

— Дяволите да те вземат! Доставя ти удоволствие да ме измъчваш, нали?

Отърка члена си в нея.

— Не повече, отколкото ти обичаш да ме измъчваш. — Пое си сепнато дъх, когато той ненадейно проникна в нея. — Нощ след нощ си играеш с мен. Никога не губиш контрол.

— В момента го губя — успя да процеди той през зъби.

— Чудесно — прошепна тя.

Влудяваща прелъстителка. Искаше го изложен на нейната милост. И определено го постигаше.

Но той няма сам да играе тази игра. Постави ръка върху интимните й части, напипа пъпката на насладата и започна да я милва.

— Няма да си доволна, ако свърша прекалено бързо.

— Не ме интересува — простена тя. — Нямаш представа, колко силно те желая.

— Мисля единствено за теб. Не мога без теб.

— О, Джайлс. А аз винаги съм била само твоя.

Думите й го екзалтираха и паникьосаха едновременно. Беше му невъзможно да се удържи да не прониква в нея и ритъмът му неволно ставаше все по-забързан.

— Прости ми, скъпа — простена той. — Не мога да чакам повече.

Неговият оргазъм отключи нейния. Тя го потвърди с вика, който издаде. Докато той, здраво стиснал бедрата й, изливаше семето си в нея, си даде сметка, че именно тази Минерва иска завинаги.

Стояха отпуснати и дишаха тежко. Усещаше прелестното й дупе под слабините си. В този момент осъзна, че това е всичко, което желае от този живот.

Бавно излезе от нея. Не му се вярваше, че току-що е обладал съпругата си върху писалището. Беше толкова еротично — знаеше, че ще го сънува нощи наред. Надяваше се тя да направи същото.

— Добре ли си? — попита той.

— Повече от добре — отвърна тя.

Доволен, смъкна полите й и я завъртя, за да я целуне. Господи, колко му липсваше да я люби така, че тя да потреперва от желание в прегръдките му, да реагира в самозабрава на ласките му.

— Никакви стени повече помежду ни, чу ли? — прошепна той.

— Никакви стени. — Хвана лицето му в ръце, притегли го и го целуна. След това, с изражение, което го накара да застане нащрек, обяви: — А сега е време да ми разкажеш за Нюмарш, сър Джон Съли и какво всъщност стана, докато те нямаше в Кале.