Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (23)

Глава двадесет и първа

През следващите дни обаче нещата не се върнаха постарому и Джайлс полудяваше.

Бяха извикали Рейвънсуд в имението му, за да се справи със спешен инцидент там. Джайлс нямаше как да се свърже с него, без да напусне града, а текущите дела не му позволяваха. Не можеше да му пише и писмо; Рейвънсуд настояваше да не си контактуват по пощата. Не му оставаше друго, освен да чака виконтът да се върне.

Не го улесняваше и поведението на Минерва: любеха се, но го държеше на разстояние. О, да, беше любезна и възпитана. Разказваше му как е минал денят й, питаше го за неговия. Започна да обзавежда къщата и да я превръща от новопостроена сграда в дом; който ухае на цветя и на лимонова есенция. Във всяко отношение се държеше като съпруга.

Или по-скоро покриваше представата на всеки обикновен мъж за съпруга; удовлетворяваше потребностите му и не го занимаваше със своите. Ако Джайлс я попиташе за книгата й, тя се затваряше и отвръщаше кратко, че напредва. Не му споделяше какво изпитва; не се държеше игриво или сърдито с него. Просто присъстваше като кукла, която споделя леглото му.

Това започваше да го влудява. Всяка вечер се опитваше да разчупи обвивката й, да върне старата Минерва. Тя обаче, макар да споделяше постелята му и да викаше от удоволствие в ръцете му, после отново ставаше хладна и дистанцирана.

Той се опитваше да се убеди, че няма значение дали тя споделя чувствата си. Никога не го бе искал. След като тя приема ролята на негова съпруга, няма от какво да се притеснява.

Но всъщност през цялото време се притесняваше. Мисълта бракът им да продължи в този дух го изпълваше със странна паника. Още по-лошо бе, че желанието му да я обладава го караше да се държи като идиот. Ако тя беше хладна с него, той едва се въздържаше, но нямаше намерение да я умолява.

Затова, докато чакаше Рейвънсуд се върне в града, беше в отвратително настроение.

Рано една сутрин получи бележка от Рейвънсуд и Джайлс излезе, преди Минерва да се е събудила. Тя невинаги ставаше рано, защото понякога пишеше до късно.

Рейвънсуд го чакаше в хангара за лодки в Хайд Парк. Джайлс набързо му обясни положението с Нюмарш.

Виконтът си водеше бележки.

— Досетил ли се е за другата работа, която вършиш за нас?

— Не мисля. Фокусиран е върху своите проблеми.

— Слава богу. Но въпреки това ни поставя в дяволска ситуация.

— Давам си сметка. Съжалявам, че необмислените ми действия създадоха такава ситуация.

— Но пък никога нямаше да заловим Съли. Ти вероятно съжаляваш, но аз — не. — Рейвънсуд го изгледа въпросително. — Политиката на британското правителство, знаеш, е да не…

— … се поддава на шантаж. Да, знам.

— А и не би искал, нали, след онова, което той направи?

— По-скоро ще го видя как гние, отколкото да му позволя да се върне в Англия. Ако някой заслужава да умре в самота във Франция, това е Нюмарш. — Джайлс отмести поглед. — За жалост, ако не се поддам на шантажа му, с бъдещето ми е свършено. Затова. — Зачуди се как да продължи. — Склонен съм да се върна на работа при вас, ако началниците ти се съобразят с желанието му.

Рейвънсуд го погледна изненадан.

— Сериозно ли говориш?

— Не виждам какъв избор имам.

— Не е вярно. Имаш избор. Приеми блъфа на негодника. Дори да постъпи както заплашва, последствията едва ли ще са както предвижда. Действал си самостоятелно. Бил си млад и глупав. Освен това си бил на страната на правдата, а той е злодеят. Обществото никога не застава на страната на злосторника.

— Вероятно. Но не желая да въвличам нито семейството ми, нито съпругата ми в поредния скандал. Освен това с кариерата ми ще е свършено. Никога няма да стана държавен Кралски адвокат.

— Но сега вече имаш приятели на високи постове — възрази Рейвънсуд. — В състояние сме да направим много неща задкулисно и да потулим цялата история, включително да попречим на Нюмарш да стигне далеч при контакта си с вестниците.

— Дори да успеете, пак ще ме изключат от колегията.

— Ще останеш изненадан колко много сме в състояние да направим. — Джайлс не каза нищо и Рейвънсуд го изгледа изпитателно. — Не ми ли вярваш? Нали не допускаш, че ще те оставим да се защитаваш сам след всичко, което направи за страната си?

Джайлс Погледна приятеля си в очите.

— Знам как се играе играта „политика“.

— Никой никога няма да те изостави, кълна се.

— Не бих заложил бъдещето и кариерата си на това.

— А аз не искам сътрудник, чието сърце вече не е посветено на мисията — отвърна Рейвънсуд. — Такъв не ми върши работа.

— Стига, Рейвънсуд! Дължиш ми поне това.

— Не. Като твой приятел ти дължа много повече. Няма да наблюдавам как се връщаш към начин на живот, който вече не те устройва, само защото смяташ, че не можеш да вярваш на никого. Толкова отдавна се занимаваш с тази работа, че си забравил да се доверяваш на близките си. Внимавай. Ако никога на никого не се довериш, е трудно да се живее.

Джайлс се изненада от обобщението. Наистина ли бе спрял да се доверява на хората? Нима Рейвънсуд имаше право?

Сети се за Минерва и колко отчуждено и резервирано се държи. Такъв ли изглеждаше той в нейните очи? Затова ли продължава да му се сърди?

— Слушай — наруши мислите му Рейвънсуд, — ще попитам висшестоящите как гледат на претенциите на Нюмарш. Ако откажат, както подозирам, тогава ще ми кажеш какво ще предприемеш. Така ще разполагаш с известно време да обмислиш нещата.

— Благодаря — отвърна Джайлс, макар вече да беше решил. — Ще ми е от полза.

Понечи да се тръгне, но Рейвънсуд не бе приключил.

— Между другото, открих информация за картата на Плъмтри.

Джайлс премигна. Беше забравил напълно този злодей. Защо да не се захване с този въпрос, докато чака отговора на Рейвънсуд? Определено ще оправи отношенията му с Минерва. Тя ще е много по-благосклонна към него, ако й даде информация за ролята на Плъмтри в смъртта на родителите й.

— Какво научи? — поинтересува се той.

— Всъщност, малко е странно. Картата е копие на една, а оригиналът е в Британския музей.

— И какво точно изобразява?

— Точно това е интригуващото. — В очите на Рейвънсуд блеснаха пламъчета. — Няма да повярваш…

* * *

Минерва седеше пред писалището в кабинета си, но опитите й да пише се оказаха безполезни. Беше в лошо настроение от сутринта, когато усети Джайлс да се измъква от леглото. Помисли си дали да не го попита къде отива. Понякога той излизаше рано, но не чак толкова рано.

Но не го попита. Беше по-лесно, вместо да го принуди да я излъже. Според нея не го бе правил след Франция, но вече не знаеше какво да очаква от него. Това я убиваше.

Реши да се поразходи, ала на прага се появи господин Финч.

— Имате посетители, мадам — подхвана той и в този момент буквално цялото й семейство нахълта в стаята — Оливър и Мария, Силия, Гейб, Джарет и Анабел, баба, Фреди и съпругата му Джейн. Липсваше само доведеният син на Джарет.

Тя скочи от радост. Не си даваше сметка колко е искала да ги види, докато те не се появиха.

— Какво правите тук — попита тя и размени целувки и прегръдки с всички.

Баба й огледа помещението.

— Пратила си бележка на Силия, че ти и господин Мастърс не сте ходили в Бат, затова дойдохме да те видим. Крайно време е да видим къде живееш.

Силия я хвана за ръце и я приближи, за да й прошепне:

— Звучеше ми малко унила, но не съм го споделяла с тях.

Винаги можеше да разчита на сестра си да изрече онова, което тя не смееше. Женитбата с Джайлс не вървеше както си представяше, но не желаеше семейството й да го разбере.

— Съвсем добре съм. — Направи се, че не забелязва скептичния поглед на Силия. — Донеси ли картата?

Силия кимна и й я подаде тайно. Минерва я пъхна в джоба на престилката.

— Каква е тази стая? — попита баба й. — Прилича на библиотека.

— Тук е кабинетът, който Джайлс ми приготви, за да пиша — обясни Минерва гордо. Макар отношенията им да бяха обтегнати, всеки път този му жест я трогваше. — Полиците ги е правил по поръчка и ми купи писалище, кушетка и всичко друго.

— Чудесно! — възкликна Анабел и погледна Джарет. — Казах ти, че ще се грижи добре за нея.

— Него го няма, нали? — поинтересува се брат й.

— Отиде на работа. Постът му е отговорен, както знаеш.

— При повече желание можеше да се измъкне — възрази Джарет. — Как го правеше преди? Изчезваше за дни без обяснения.

Да, и тя бе започнала да се пита какви са тези изчезвания. Преди не я притесняваха толкова, но след Кале…

— Нямаш право да го критикуваш, задето работи през цялото време — смъмри Анабел съпруга си. — Ти предупреди, че ще се отбиеш само за минута, защото имаш важна среща, забрави ли?

— По дяволите! — изруга Джарет. Целуна Минерва по бузата. — Извинявай, сестро, трябва да бягам. — На вратата се спря. — Държи се добре с теб, нали?

Тя се усмихна приветливо.

— Да, като се изключи, че всяка вечер ме бие. — Джарет вдигна вежди, но тя продължи: — Хайде, ще изпуснеш срещата си.

— Бие те? — повтори Фреди с широко отворени очи.

— Шегува се — наложи се да уточни Оливър и постави ръка върху рамото на Фреди. — Познаваш Минерва.

— Да, скъпи, шегува се — обади се и съпругата на Фреди, макар и тя да изглеждаше не по-малко шокирана.

— Е, ще ни покажеш ли останалата част от къщата? — намеси се баба.

— Да, но имайте предвид, че още не е завършена окончателно — съгласи се Минерва. — Имам още доста работа, преди да я направя каквато искам.

Мария я изгледа изпитателно.

— Джайлс не възразява ли, че си поела нещата в свои ръце.

— Дори да има нещо против, не е споменал.

— Значи е по-благороден, отколкото си представях — промърмори Оливър.

Последваха Минерва и обиколиха цялата къща. Тя обясняваше къде какво възнамерява да прави. Те ахкаха и охкаха пред облицованата с яспис камина, гипсовите тавани в салона, кристалния полилей в голямата трапезария и красивата резбована тоалетка в главната спалня.

— Нямаш ли своя спалня? — попита Оливър, като видя тетрадката й върху едното нощно шкафче и правното списание на Джайлс на другото. — Мария си има, макар никога да не я използва.

Размени многозначителен поглед със съпругата си, което изнерви Минерва.

— Не ми трябва самостоятелна — тросна се тя. — Приятно ми е да деля спалнята с Джайлс.

— Освен това стаите ще им трябват за децата — намеси се баба. — В градските къщи никога няма достатъчно помещения.

Забележката й накара Минерва да се замисли. Какви деца в семейство, където между родителите има различия?

Не, няма да мисли за това.

— Хайде да отидем да разгледаме градината — предложи тя.

Доловил лошото й настроение, Оливър закрачи до нея.

— Нали не излиза всяка вечер и не те оставя сама?

Усещаше изпитателния поглед на брат си върху себе си.

— Не, разбира се — отговори тя ведро.

— И в клуба си ли не ходи? — изненада се Оливър.

— Връща се право вкъщи и вечеряме заедно — обясни тя. — Излишно е да се притесняваш.

— Радвам се да го чуя — отвърна той, но все още не изглеждаше убеден.

— Дори Оливър ходи в клуба си понякога — обади се Мария. — Но не остава дълго там.

— Нямам причина да го правя — потупа я Оливър по ръката. — Вкъщи намирам всяко забавление, от което се нуждая.

Гейб и Силия изсумтяха при тези негови думи, но Минерва се отчая. Дали Джайлс изпитваше същото като Оливър? Щеше ли да предпочита да остане вкъщи, вместо да отиде в клуба? Или през първите дни само пазеше поведение? Ще започне ли скоро да ходи някъде вечер и да си търси други забавления?

Щеше й се бракът й да прилича на брака на брат й, но Оливър и Мария бяха влюбени, за разлика от Джайлс.

Въпреки това обеща да й е верен; но пък също така обеща да не я лъже, а наруши дадената дума само дни след сватбата им.

— Какво има тук? — попита Гейб, докато минаваха край затворена врата на път за градината.

— Кабинетът на Джайлс.

Гейб отвори вратата и влезе.

Джайлс никога не бе казвал, че тя не бива да влиза там, но и не я бе канил вътре. Когато надникна за първи път, той се стресна и бързо пъхна нещо в чекмеджето, после доста хладно я попита дали й трябва нещо.

По-късно, прекалено разкъсвана от любопитство, за да устои, тя се промъкна да види какво толкова скри, но всички чекмеджета бяха заключени. Това с болезнена яснота й припомни, че няма достъп до всичко в живота му. След това не предприе повече нови тършувания.

Вероятно затова сега, когато близките й влязоха, тя изпита неудобство. Което само по себе си беше абсурдно. Джайлс не бе Синята Брада и не криеше мъртви съпруги.

— Мили боже! — възкликна Гейб. — Погледни. Двамата съвсем си приличате.

Минерва премигна, а после погледна натъпканите с книги полици. Бяха сортирани по теми и подредени по азбучен ред според името на автора. Върху писалището мастилницата беше на една линия с чашката за перодръжки и с восъчните печати. Преди не се бе замисляла, но сега прихна. Предметите бяха същите като онези, върху нейното писалище. И двамата държаха вещите им да са подредени.

Силия се засмя.

— Гейб не е в състояние да си представи, че някой предпочита върху писалището му да цари ред, а не хаос.

Гейб свъси вежди.

— Не обичам нещата да са скрити и да не ги виждам.

— Затова ги разпиляваш по всички възможни повърхности — подигра го Силия. После се усмихна на Минерва. — На мен лично ми допада, че кабинетите ви са в ред.

Жалко, че в брака им не цареше никакъв ред.

— Човек да се запита как се държите в спалнята — промърмори Гейб. — Вероятно се любите със затворени очи. — Всички ахнаха. — Какво?! Всеки от вас си го е мислил!

— Не и аз — защити се Фреди. — Мислех си, че Мастърс има много хубаво писалище. Ще поискам от тъста си такова за моя кабинет. Знаеш ли откъде го е купил?

На Минерва й идеше да разцелува Фреди, задето смени темата. Не желаеше да коментира пред братята си уменията на Джайлс в спалнята.

Но докато отговаряше на въпроса на Фреди и ги насочваше към градината, си помисли, че Гейб донякъде има право. Джайлс наистина бе малко въздържан в леглото.

Не че не я удовлетворяваше и не й доставяше удоволствие. Знаеше точно къде да я докосва, как да я помилва, кога да я увлече в любовната игра.

За съжаление го правеше със странна липса на чувства, сякаш се стараеше да спечели състезание. Това я убиваше.

Роднините й си тръгнаха с обещание да я поканят заедно с Джайлс на вечеря в Халстед Хол, а тя се върна в кабинета на съпруга си. Мястото наистина й подсказа колко затворен и въздържан може да е съпругът й. И някак странно… неангажиран.

Беше се опитала да затвори сърцето си за него, но нищо не излезе. Интимността им от споделянето на леглото вечер след вечер й пречеше да го държи на разстояние.

Тогава какво й остава? Прокара пръсти по плота на писалището със заключените чекмеджета. Как ще накара мъж като него да се влюби в нея? Възможно ли е?

— Мадам, имате нов посетител.

Запита се дали някой от семейството й не се е върнал. Извърна се и видя Финч, застанал на прага, а до, него — господин Пинтър.

Изпита облекчение. Възможно е най-после да научи нещо за своеволния си съпруг, което да й открие път към сърцето му.

Кимна на Финч и се обърна към господин Пинтър:

— Радвам се да ви видя. Влезте.

Икономът се намръщи, но тя го погледна хладно. Вече бе омъжена и нямаше нищо нередно да приеме приятел на семейството в своя дом, независимо какво си мисли прислужникът на съпруга й.

— Извинявайте за безпокойството, госпожо Мастърс — подхвана господин Пинтър и хвърли плах поглед към иконома, който определено излъчваше неодобрение. — Смятах, че съпругът ви е вкъщи. Мога да намина по-късно.

— Глупости. Той ще се върне скоро. — Това бе лъжа, но Финч не го подозираше. Джайлс я предупреди, че вероятно ще закъснее заради някакво дело. — Сядайте. Господин Финч, ще пратите ли прислужница да ни донесе чай?

Господин Финч видимо се бе поуспокоил, разбрал, че Пинтър не е дошъл да види само нея насаме.

Щом икономът се оттегли, Минерва грабна Пинтър за ръката и го придърпа да седне до нея на кушетката.

— Слава богу, тук си. Казвай какви ги върши мъжът ми.