Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (21)

Глава деветнадесета

Джайлс и Минерва пристигнаха в Кале в десет вечерта. Минаха през митницата и полицаите, за да им проверят багажа и да подпечатат паспортите. Доста след полунощ стигнаха до хотел „Бърбън“, където хапнаха набързо и пиха много хубаво вино. Легнаха, но вече бяха изтощени и веднага заспаха.

Църковните камбани събудиха Минерва рано. Тя полежа известно време, заслушана в тях. После леко се засмя. Камбаните, свиреха валс! Това бе възможно единствено във Франция.

Сигурно камбанният звън идваше от църквата „Нотр Дам“, която Джайлс спомена. Любопитството й се възбуди; възнамеряваше да посети църквата. Обърна се към Джайлс да сподели плановете си, но той още спеше.

Усмихна се. Спеше дълбоко и спокойно. Тя винаги усукваше чаршафите, защото често се въртеше и мяташе. Но както установи през двете нощи, откакто бяха женени, Джайлс лягаше по гръб, заспиваше и оставаше така до сутринта, докато се събуди.

Дали да не го разбуди сега? Или. Бавно се усмихна. Защо да не погледне „онова нещо“, докато той спи? През първата им брачна нощ беше прекалено нервна и забеляза само големината му, а й беше интересно да го види в естественото му състояние.

Бавно повдигна края на нощната му риза. Как ще реагира той, ако се събуди и види какви волности си позволява с него?

Но нали й е съпруг? Позволено й е да го гледа.

Докосна първото копче на бельото му и застина, защото членът му започна да се втвърдява от допира на ръката й. Явно няма да го види в естествен вид. Погледна лицето му; още беше със затворени очи. Продължи предпазливо да разкопчава копчетата и накрая разкри члена му: уголемяваше се с всяка измината секунда.

Боже, това ли правят мъжете в съня си?

Отвори напълно процепа на гащите му и органът на мъжествеността му щръкна. Разгледа го с огромно любопитство. Беше странен израстък, и то далеч не красив с изпъкналите вени и подобна на луковица глава, но някак я впечатляваше…

— Забавляваш ли се? — поинтересува се той и тя подскочи.

Страните й пламнаха.

— Джайлс! Откога си буден?

Той се усмихна мързеливо.

— Откакто вдигна края на нощната ми риза.

Тя преглътна.

— Аз само… Просто…

— Ела тук, съпруго — промърмори той с дрезгавия тон, който я размекваше напълно.

Легна до него, а той я целуна напористо. По едно време постави ръката й върху члена си и, преди тя да се усети, бръкна в нейните гащи. Легнала по гръб, тя го остави да я люби. Какъв очарователен начин да започнеш деня.

Отново се смая колко интимно и лично усещане създава любенето. Защо мъжете го правят понякога само за удоволствие? Не можеше да си представи мъж така в себе си, без да е влюбена в него.

По-късно, докато лежаха запъхтени, той попита:

— Как се справям в леглото в сравнение с Роктон?

Тя се изви настрана, за да го погледне. Косата му бе очарователно разбъркана, лицето — леко поруменяло. Изглеждаше прелестно. Все още не можеше да повярва, че е неин.

— Какво имаш предвид? — попита тя лукаво.

— Вечно го описваш като съвършен любовник. Отговорих ли на очакванията ти?

— Въпреки че бях девствена и нямах ни най-бегла представа какво прави един съвършен любовник? — Тя се засмя. — Задоволи ме напълно и ти отлично го знаеш.

— С теб никога в нищо не съм сигурен. А и си имала някаква представа. Спомена, че си целувала други мъже.

— Не е същото.

— По време на „интервюто“ така и не отговори на въпроса ми колко мъже си целувала.

— А ти с колко жени си спал? — обърна тя нещата. Той я погледна огорчен. — Виждаш ли — продължи тя, — въпросът никак не е лесен. Но ако трябва да знаеш: целувала съм много малко мъже. И с никого не ми е било толкова хубаво, колкото с теб. След онази целувка на маскарада не можех да си представя друга по-хубава.

— Нима? Тогава доста ми се разсърди.

— Не заради целувката, а заради онова, което последва.

На брадичката му трепна мускул.

— Така и не разбрах какво се случи онази вечер. Бях груб с теб, знам…

— Беше направо жесток!

Прочете разкаяние в погледа му.

— Защото знаех, че не може да се отдадем на взаимното си привличане и не исках да останеш с някакви илюзии.

— Да, но ме обиди и огорчи.

— Извинявай. Именно това се опитвам да разбера. Давам си сметка, че беше разгневена — и имаше пълно основание, — но все пак написа първата си книга едва години по-късно. Гордостта ти още ли беше наранена?

Не само гордостта ми беше наранена. Ти направо ми разби сърцето!

Тя почти го изрече на глас. Но тогава, както и сега, той нямаше представа какви дълбоки чувства изпитва тя към него. Ако му признае, може отново да го паникьоса.

Освен това ще му даде предимство, защото той не изпитва същите чувства към нея. Не й допадаше идеята Джайлс да има предимство пред нея. Той би се възползвал от това.

— Просто ми хрумна, че от случката ще излезе добър сюжет — подхвърли тя лековато. — Кой писател би устоял на подобно предизвикателство?

По лицето му се изписа странна тревога.

— Нали не възнамеряваш да описваш кражбата.

— Не, Джайлс. Казах ти: не искам да арестуват съпруга ми за кражба. Не съм глупачка.

Тя стана от леглото. За бога, женени са. Той наистина ли мисли, че тя би рискувала кариерата му?

Той го приемаше прекалено сериозно. Никой не бе забелязал, че описвания герой е той. И едва ли някой някога ще се досети.

Оливър разпозна описанието на маскарада, сети се тя. Ами ако един ден си даде сметка, че не той е Роктон, а Джайлс?

Отърси се от тази мисъл. Едва ли ще се стигне дотам.

— Ще хапнем ли нещо? — попита тя. — Умирам от глад.

— Какво ти се хапва? — попита той и стана от леглото.

Настъпилата неловкост помежду им намаля, но съвсем малко. Дори докато закусваха, а после отидоха да разгледат Кале, тя долавяше, че не всичко е наред. Не успяваше да определи точно какво, но Джайлс изглеждаше замислен; дори разтревожен.

За какво ли се тревожеше и то по време на сватбеното им пътешествие? Нищо не й хрумваше. Но докато се разхождаха из красивите градини и наблюдаваха плувците от края на кея той определено не се наслаждаваше на прекарването им.

— Добре ли си? — попита тя накрая, когато се качиха на скалите и погледнаха през Ламанша към Доувър.

Той се напрегна.

— Добре съм. Защо?

— Ти поиска да дойдем в Кале, но не ти е приятно.

— Просто съм уморен — насили се да се усмихне Джайлс. — Някой ме събуди доста рано и се възползва от мен.

— Рано? — засмя се тя. — Нямаш представа какво е рано, сър. Радвай се, че не станах посред нощ и не запалих свещ, за да нахвърлям бележки за книгата си.

— Така ли правиш?

— Понякога. — Загледа се замислено към белите скали отсреща. — Редно е да си водя повече бележки, ако ще използвам сегашното пътуване като част от шпионските приключения на Роктон.

Джайлс скръцна със зъби.

— Продължавам да не разбирам защо го описваш като шпионин на французите.

— Той е злодей. Няма как да шпионира за англичаните.

— Но защо е шпионин? Не е ли достатъчно, че е отчаян комарджия и съблазнител на жени?

— Мнозина отговарят на това описание, включително братята ми и ти. Исках Роктон да всява повече… страх.

Той помълча известно време, преди да промълви:

— Аз съм патриот, нали знаеш?

— Разбира се. — Стисна ръката му. — Все пак Роктон е измислен, не забравяй. Може ти да си първообразът, но на страниците на книгите той се превърна в друго. Плод е предимно на въображението ми.

— Така твърдиш — промърмори той.

— Слушай, ако съществуванието му те дразни, просто ще го убия.

Очакваше Джайлс да възрази, както направи на сватбения им ден, затова се изненада да чуе:

— Май ще е най-добре. — Усмихна й се несигурно. — Не ми обръщай внимание. Нещо нямам настроение. Прави с героя си каквото намериш за добре.

Той смени темата, но реакцията му не й излизаше от ума. Наистина бе взел присърце начина, по който го описваше. Редно бе да се почувства виновна, но не можеше. Той никога нямаше да се появи отново в живота й, ако тя не бе създала Роктон.

През следващия час разгледаха църквата „Нотр Дам“ — красив католически храм с много свещи и впечатляващ олтар от италиански мрамор, поддържан от осемнадесет статуи. По тях бяха провесени висулки с изображения на очи, уши, ръце и какво ли не. Поинтересуваха се какво представляват и им обясниха, че са дарове за светците, излекували съответната част на тялото.

Тя си го записа в бележника. Възхитиха се и от картината над олтара, рисувана от Ван Дайк.

Джайлс заприлича повече на себе си, когато се озоваха отново в хотела. Това обаче мигом се промени, защото се оказа, че го чака съобщение. Не обясни какво е, а пъхна листа направо в джоба и Минерва, озадачена, попита какво става. Бележката била от капитана на парахода — напомнял им часа на заминаването на следващия ден. Обяснението не й прозвуча никак правдоподобно. Защо капитанът ще си дава този труд?

Но от друга страна от кого друг би получил съобщение Джайлс в Кале? Не познаваше никого тук, а никой в Англия не знаеше за пристигането им във Франция.

Вечеряха великолепно и после се настаниха в леглото, където Джайлс я люби така внимателно и нежно, че тя изпита угризения, задето се усъмни в него. Дълго лежа в прегръдките му и се упрекваше за подозрителния си нрав.

Заспиваше, когато той промърмори:

— Слизам долу, в общата стая, да изпия чаша вино.

Със сънлив поглед тя го проследи как става.

— Нали беше уморен?

Той се облече с гръб към нея.

— Уморен съм, но не ми се спи. Надявам се виното да ми помогне.

Разбираше го, естествено. Но нещо в действията му — не я поглеждаше, прекалено старателно се облече — я накара да се замисли.

Той излезе, а тя се опита да заспи. Не успя. Започна да си въобразява всевъзможни причини, за да пожелае да слезе долу.

Въртя се неспокойно половин час и накрая се ядоса на себе си. Превръщаше се в типа жена, каквато не желаеше да бъде; в типа, който Джайлс никога нямаше да приеме. Ако продължи в този дух, ще започне да си представя, че е при проститутки и ще му отправи всякакви глупави обвинения, когато се върне.

Защо да не слезе и да не се убеди, че всичко е наред? Ще му каже, че не е могла да заспи без него и той ще се почувства поласкан. Заедно ще изпият по чаша вино. Защо не?

Започна да се облича бавно, със скритата надежда междувременно той да се върне. Не се случи и тя слезе долу.

Общият салон беше пълен с пътници, предимно мъже, в различна степен на опиянение. Неколцина я изгледаха с интерес и й хрумна, че май не биваше да идва тук сама; особено след като от Джайлс нямаше и следа.

Това не го очакваше. Най-лошото, което си представяше, бе да го свари да флиртува с френска прислужница.

Потърси собственика — ниският, пълен човечец тъкмо сервираше вино на двама работници.

— Виждали ли сте съпруга ми, сър? — попита тя на френски.

— Non, madame. Той не се ли качи вече?

Стомахът й се сви и главата й се замая, но успя да се усмихне.

— Вероятно е излязъл за глътка въздух — предположи тя.

Съдържателят кимна.

Възможно е наистина да е навън, за да подиша. Наистина ли би я оставил сама в хотела в непозната страна, за да се разходи по улицата?

Погледна през вратата, но видя само двама клатушкащи се мъже. Сърцето й се сви, докато се връщаше към стаята им. Май вижда несъществуващи сенки. Най-добре да си легне и да заспи.

Оказа се изключено. Няма да успее да заспи, докато не се убеди, че е в безопасност. Взе си книгата, върна се в леглото и се зачете.

* * *

Джайлс остана няколко минути пред „Куилак“, хотелът, където Нюмарш беше отседнал. Малко след пристигането им уреди да се срещнат в този хотел. Не желаеше Нюмарш да е близо до съпругата му, нито да разбере къде са отседнали те. Баронът беше способен на всичко. Затова Джайлс взе обичайните предпазни мерки при среща с подозрителен човек. Не очакваше засада, но беше добре да е подготвен.

После влезе и огледа хотела. В дъното на фоайето се намираше трапезарията, където щеше да се срещне с Нюмарш.

Погледна си часовника — беше подранил. Уговорката им бе за единадесет часа. В трапезарията имаше само една двойка и сервитьор, който ги обслужваше. Слава богу. Щяха да разговарят на спокойствие.

Седна в ъгъла, с гръб към стената, и постави ръка върху пистолета. Беше му малко трудно да го пъхне в джоба, докато Минерва го наблюдаваше, но сънливостта й му помогна. Ако късметът не му изневери, тя ще е заспала, когато той се прибере.

Ами ако не е?

Стисна зъби. После ще мисли за това. Достатъчно лошо бе, че днес вече два пъти я излъга. Ако обаче тя заподозре, че е излязъл от техния хотел…

Движение при входа привлече вниманието му. Нюмарш ли идваше? Явно не. Как може този сивокос, слаб и прегърбен човек да е лордът, който Джайлс бегло познаваше?

Видя обаче лицето на мъжа и дъхът му секна. Наистина беше Нюмарш. Какво, за бога, му се бе случило?

Джайлс стана и издърпа един стол. Баронът се настани.

— Смяташ ме за съвсем грохнал, предполагам.

— Ни най-малко — излъга Джайлс.

Нюмарш извика сервитьора и поръча бутилка вино.

— Според лекарите имам рак на черния дроб. Няма да живея повече от година.

Новината шокира Джайлс. В писмото не се споменаваше за заболяване.

— Но на френските лекари едва ли може да се вярва. — Нюмарш се облегна и изгледа продължително и изпитателно Джайлс. — Затова настоях Рейвънсуд да те прати тук. Искам да се върна в Англия и да се консултирам с лекарите там. Искам да видя и майка ми. Тя е прекалено стара, за да пътува до Франция. Трябва да убедиш Рейвънсуд и началниците му да ми позволят да се прибера.

Джайлс определено не бе очаквал това.

— Защо избра мен?

— Хайде да не се лъжем. И двамата знаем, че ти открадна финансовите документи от дома ми и ги предостави на правителството. Ти си „загриженият гражданин“, виновен за сегашното ми изгнание.

— Защо мислиш така? — демонстрира невъзмутимост Мастърс.

— Отзова се, щом те повиках, нали? Отдавна знам, че си открадна документите по време на злополучния маскарад, който организирах.

— По онова време не бях в града — възрази Джайлс.

— Така ли? — Сервитьорът се появи и напълни две чаши. После се отдалечи. Нюмарш отпи и продължи: — Брат ти ми каза друго.

Студени тръпки побиха Джайлс.

— Брат ми?

— Не спомена ли за случайната ни среща преди осем години в Париж, където беше на меден месец?

— Не…

— Беше там с първата си съпруга. Сара се казваше, нали!? — Джайлс кимна вдървено, а баронът дообясни: — За кражбата на документите подозирах човек, когото Съли е завлякъл с голяма сума пари, но така заподозрените ставаха прекалено много. Самоубийството на баща ви обаче стесни съмненията ми до вас двамата като основни кандидати. Но се предполагаше, че по онова време сте били в Бъркшир.

Джайлс мълчеше, смаян от информацията на барона.

— При срещата ми с Киркуд в Париж реших да видя какво ще науча. Не той беше предизвикал падението ми, веднага го схванах. Силно се изненада, че съм заточен до края на дните си във Франция. Попитах го за теб. Подхвърлих, че за последен път съм те видял на маскарада, който той пропусна.

Мастърс изруга наум и отпи от виното.

Нюмарш го дари с ледена усмивка.

— Дейвид възкликна: „А, значи там е отишъл!“. Както се оказа, ти си тръгнал по-рано от Бъркшир, защото уж ти предстояло дело. Имам сигурен начин да установя дали си присъствал на маскарада. Все някой те е видял в града или на събирането. Спомена ли, че от кабинета ми са откраднати документи, уличаващи ме в престъпление, всеки ще иска да разбере кой е извършителят. Все някой знае нещо.

Или да се сети, че е чел за подобен маскарад в роман на собствената ми съпруга.

Джайлс процеди през зъби:

— Изобличи ме и ще изобличиш и себе си. Досега никой не е научил за вероломната ти измама. Позволено ти е да живееш с парите на семейството ти и да се срещаш със сънародници в Париж, без да те грози скандал. На това ще се сложи край.

— Вече не ме интересува престижът ми в обществото. Искам да се прибера и да умра у дома. Ако не убедиш Рейвънсуд, ще разкрия истината за процеса срещу Съли. Няма да извлечеш голяма полза, ако те разоблича като крадец.

— Имаш нахалството да ме шантажираш след всичко, което стори на баща ми?

— Баща ти сам се докара дотам. Да беше проявил по-голяма предпазливост. Така и не се научи да устоява на изкушенията от рисковани инвестиции.

Вярно, Нюмарш въвлече баща му в замислената от Съли схема, но баща му взе решението да инвестира.

— Не знам дали ще успея да убедя Рейвънсуд — призна Джайлс. — Дори да се съгласи, висшестоящите му едва ли ще го позволят. Британското правителство е неотстъпчиво в политиката си да не се поддава на шантаж.

Устните на Нюмарш се извиха в злобна усмивка.

— Моли се да нарушат това си правило заради теб. В противен случай всички вестници в Лондон ще разполагат с истинската история какво стана със сър Джон Съли, а ти едва ли го искаш.

Джайлс го изгледа ледено.

Нюмарш продължи:

— Ще го уредиш, защото за теб е важно да си подсигуриш бъдещето. Аз нямам бъдеще. В замяна на неудобството, което ми създаде, искам нещо малко.

— Аз ли ти създадох неудобство?! Защото те възпрях да унищожиш и някой друг заради алчността ти да спечелиш от съмнителните приходи на сър Джон? — Тонът му стана гневен. — Кучият син си получи заслуженото, задето измами стотици хора и задигна парите им. Справедливостта нямаше да възтържествува без онези документи, а ти определено нямаше да го издадеш.

Нюмарш не показа никакви признаци на угризение.

— Прав си. Съжалявам единствено, че не ги скрих по-добре, за да не ги намериш. — Облегна се назад. — Как ще реагира колегията ти, ако се разбере, че адвокат е помогнал на правителството да заведе процес с незаконно придобити доказателства?

На Джайлс му прилоша от самата мисъл.

— Ще видя какво мога да направя. Само толкова казвам.

Стана, готов да си върви.

— Имаш съпруга, разбрах — подхвърли Нюмарш.

Студени тръпки отново побиха Мастърс. Бавно се обърна към Нюмарш.

— Тя няма нищо общо със случая.

— Не и ако миналите действия на съпруга й лъснат във вестниците.

Нюмарш имаше право. Как щеше да го приеме Минерва? Достатъчно скандали бяха съпътствали живота й.

Осъзна колко несигурно е положението му. Открадна документите, преди да започне да работи за Вътрешното министерство. Изгарящ от желание за възмездие и да спаси опропастения си живот, той постъпи необмислено. Целта му оправдаваше средствата.

За жалост не всички щяха да го приемат така. Не излъга за политиката на правителството при шантаж; няма да искат да задоволят претенциите на Нюмарш. Ще се наложи Джайлс да им предложи нещо, за да си осигури съдействието им.

А те искаха от него само да продължи да ги информира.

Изруга грозно. Не искаше да продължава така. Искаше си живота обратно; искаше бъдеще.

Ако Минерва разбере, че поетите от него рискове преди девет години ще разрушат живота и на двамата, тя ще загуби изцяло доверието си в него. Същото ще направи и семейството му, а и всички останали. Той ще бъде провален.

Вярно, може да извади късмет и правителството да наруши правилата си заради него. Но ако не го направи?

Рейвънсуд спомена, че държат достатъчно на него и са готови да му окажат политически услуги. Той знаеше точно каква услуга иска, дори това да означава да се поддаде на шантажа на Нюмарш.

Бесен, влезе в хотела и се постара да избегне запътилия се към него собственик. Качи се по стълбите и тихо отвори вратата.

За свой ужас завари Минерва да чете в леглото. Тя остави книгата и го погледна тревожно.

— Къде, по дяволите, отиде? — попита тя.

В очите й се четеше пълно недоверие.

Здравата беше загазил.