Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (20)

Глава осемнадесета

Джайлс я настани да седне близо до леглото и сърцето на Минерва заби диво. Но нито възнамеряваше, нито искаше да го укроти. Тази нощ бе чакала. Джайлс щеше да я превърне в своя съпруга и тя едва укротяваше вълнението си.

Вдигна ръце, за да се освободи от воала, но той я спря.

— Не. Дай аз да го направя.

Боже, вече дава нареждания. Колко сладко. Кой да си помисли, че подобно поведение ще й допадне толкова?

Той свали воала и разпусна косата й. От време на време целуваше някоя къдрица и караше тялото й да потреперва сладостно. После я завъртя и започна бавно да разкопчава роклята й. Прекалено бавно…

Искаше да я обладае като изгладняло животно; да й покаже, че възбужда страстта му до краен предел.

— Джайлс, моля те…

— Знаеш ли колко често съм си представял това, Минерва? — попита той гърлено. — Представял съм си как те разсъбличам дреха по дреха, разкривам прекрасната ти кожа, прелестния ти гръб. — Целуна я по ключицата и свлече роклята по раменете й. — Съвършените ти ръце…

— Едва ли е било толкова често, след като го правиш така бавно — възнегодува тя. — А и вече видя прекрасната ми кожа в езерото. Не е ли време да разкриеш нещо по-интимно?

— Търпение, скъпа — засмя се той. — Има нещо сладостно в очакването.

— Това ли научи от всичките ти стотици похождения?

Боже, защо говори за това?

Вероятно, защото изкусното му съблазняване й напомня, че го е правил много пъти. Не че ревнува от другите жени. Не. Е, добре — ревнува.

— Не са стотици — възрази той. — Броят им е несравнимо по-скромен. — Остави роклята й да се свлече и се захвана с долната й риза. — Пък и ти си много по-омайна.

Как само го биваше да говори. Нищо чудно, че е такъв добър адвокат.

— Според баба нямаш любовница.

Ръцете му се спряха върху корсета й.

— Тя откъде знае?

— Господин Пинтър й е казал.

Той се поколеба за миг, после продължи да развързва корсета. И тази част от бельото й тупна върху роклята и долната й риза.

— Баба ти е направила доста изчерпателни проучвания.

Но не бе разбрала за кражбата му. Или поне не го бе споменала пред Минерва.

— Баба винаги е изчерпателна. Искаше да е сигурна, че не попадам в лапите на изпечен негодник.

— Явно не съм, щом разреши да се ожениш за мен.

Той протегна ръка и помилва гърдите й. Прималя й.

— Е, прав ли е господин Пинтър? Нямаш любовница, нали?

Защо тя не спре да говори за това? Знае, че няма. Но същевременно иска той да я увери, че е така. Трябва да знае, че иска нея и само нея.

— Нямам любовница. Е, имах една-две, но тогава бях съвсем млад.

— Наистина ли?

— Откакто съм професионално преуспял, нямам време… Боже, трябва ли да говорим точно за това през първата ни брачна нощ?!

Тя се обърна с лице към него.

— Не. Просто питам, за да съм сигурна…

— … че избрах теб пред всички други?

— Да — отвърна тя, облекчена от разбирането му.

— Виждаш ли леглото зад теб? — попита той, а очите му я пронизваха.

Откакто влязоха в стаята тя не забелязваше нищо друго, освен него, но сега погледна към леглото. Беше със зелен копринен балдахин.

— Още преди да започна да те ухажвам мислех за теб. Представях си разпиляната ти по възглавницата коса. Спалното бельо е точно в цвета на очите ти. Представях си ги как сияят, докато те любя. — Плъзна ръце то тялото й. — Това отговаря ли на въпроса ти?

Нямаше как да му отговори. Гърлото й бе пресъхнало, а сърцето й биеше като тимпани.

Той се наведе, за да прошепне в ухото й:

— Желая те от много отдавна, Минерва. Теб и само теб. Ако не си го разбрала досега, не си толкова умна за колкото те мислех.

Думите му съдържаха истина, която тя не бе в състояние да отрече. Но да желае тялото й бе едно, а да желае нея — съвсем друго.

Щом обаче я целуна настойчиво по устата, тя забрави за всичко друго. Поне искаше тялото й. Бог й бе свидетел колко силно тя желаеше неговото. Целувките му бяха опияняващи и тя нямаше търпение да се озоват в леглото.

Но той не я отнасяше натам. Ръцете му се плъзгаха по нея и я милваха; опасяваше се да не полудее. Откъсна се от нея само колкото да свали бельото й. Едва тогава я взе на ръце и я отнесе до леглото.

Надвесен над нея, той я милваше от главата до пръстите на краката. Тя потрепери от мисълта, че е напълно гола пред него. Чувстваше не само тялото си изложено на погледа му, но и душата; той сякаш проникваше с поглед и в най-съкровените й кътчета.

— Джайлс — промълви тя и се надигна на лакти.

Той премигна все едно е изтръгнат от транс.

— Пред мен е гледка, от която кръвта на един мъж закипява. — Бавно свали вратовръзката и жакета си. — Моята водна нимфа се превърна в съблазнителка.

— Не особено веща, след като те вдъхновявам само да ме гледаш.

— Повярвай, лудетино, вдъхновяваш ме за много повече.

— Много се бавиш. И аз искам да те гледам разголен пред мен.

Усмихна й се с онази усмивка, от която сърцето й прималяваше.

— Желанията на моята съблазнителка са заповед за мен.

Бързо си свали дрехите.

— Боже! — неволно възкликна тя. — Огромен е.

Поради неясна причина думите й накараха члена му да се уголеми още повече.

— Наистина е много по-голям, отколкото очаквах…

— Повярвай, скъпа, накрая ще останеш доволна от това.

Не беше съвсем сигурна. Нищо чудно защо хората разправят, че първият път винаги боли.

Той се настани в леглото до нея. Тя неволно се отдръпна.

— О, не, няма да бягаш — прихвана я той с ръка. — Няма да се измъкнеш толкова лесно.

Отново я целуна и тя малко се поуспокои. Особено когато започна да я милва по гърдите и между бедрата, както преди. Докосването му й доставяше огромна наслада, а той го правеше доста вещо.

След малко я усети как се вие от допира му; обзе я същото странно чувство, както при езерцето.

Неочаквано той си отдръпна ръката. Тя отвори очи — нямаше спомен, кога ги е затворила — и видя как той плъзга глава надолу по тялото й. Какво, за бога.

Целуна я по корема, после се плъзна още по-надолу.

От нежната му целувка по косъмчетата над срамните й устни тя почти скочи от леглото.

— Какво правиш? — успя да промълви тя и се опита да си събере бедрата.

— Спокойно, скъпа. Ще ти хареса.

— Така ли мислиш?

Той прилепи устни към интимните й части.

— Не вярвам. О, боже. Джайлс! Мили боже.

Той не спираше с ласките си.

Тя искаше да му се разсърди, задето я кара да се вие така и да стене, но й бе трудно, защото стотици сладостни тръпки преминаваха през тялото й. Беше сигурна, че всеки момент ще експлодира. Искаше да експлодира, но той се понадигна и се плъзна върху нея. Цялото й тяло бе напрегнато.

— Сега ли ще го направиш? — успя да попита тя задъхано.

— Не и ако не искаш, скъпа.

Гласът му хриптеше. Той видимо се въздържаше от нещо.

Този малък знак за овладяването на контрола над ситуацията й донесе известно удовлетворение. Може и той да преживява тежък момент, макар тя да не си представяше защо, след всички жени, които бе обладавал.

Тази мисъл я накара да свъси вежди и да излъже:

— Искам, естествено. Аз съм ти съпруга, нали?

— Не съвсем. Но ще станеш…

В следващия миг проникна в нея. Тя се сепна леко, но преди да успее да възрази, той преплете език с нейния и започна да се люлее в бавен танц; страшно приятен танц. Същевременно ръката му не преставаше да гали гърдите й, да си играе със зърната й.

Постепенно навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Тялото й го приемаше. Не се чувстваше най-удобно, но изживяването определено бе интересно.

Тя вдигна ръце, за да го хване за раменете. Той откъсна устни от нейните и прошепна:

— Фантастично е да съм в теб, скъпа. Толкова си мека.

— Не мога да кажа същото за теб — отвърна тя дрезгаво.

Проклетият й съпруг прояви нахалството да се засмее!

— Не, не можеш. В това е прелестта. Довери ми се.

— Опитвам се да ти вярвам, но много ме затрудняваш.

— Вдигни колене. Това ще помогне.

Тя го послуша и той проникна още няколко сантиметра.

— На кого ще помогне? — успя да попита тя. Но в следващия миг го усети: той натискаше в нея нещо, което му се съпротивляваше. Същевременно тя не бе на себе си от похот и желание да я обладава. — О-о-о-о — простена Минерва.

— Дръж се — посъветва я той и проникна през преградата.

Тя усети леко парене, но то бързо премина.

— Това ли беше? — поинтересува се плахо тя.

— Кое?

— Краят на моята девственост.

— Предполагам — простена той. — Минерва, искам да те любя. Трябва да те любя. Едва издържам.

— Добре, направи го — насърчи го тя.

Той се засмя.

— Ето, това е жена ми! — Целуна я по челото. — Сега започва хубавата част.

Той се раздвижи. Влизаше и излизаше от нея. Колко интимно. Най-интимното нещо, което бе изпитвала. Джайлс така я увличаше в ритъма си, че тя не знаеше той ли се движи, тя ли, или и двамата едновременно.

Ставаше й все по-трудно и по-трудно да диша. Отначало й бе странно, но после я обля топлина.

Боже, усещането бе страшно приятно.

— Сега по-добре ли ти е? — успя да попита той.

— О, да…

Усмихна й се победоносно.

След като се убеди, че й доставя наслада, се впусна да даде всичко от себе си, за да я увеличи. Не спираше да я целува. Галеше гърдите й, плъзна ръка и докосна пъпката между краката й, от което тя потрепери сладостно. Впи ръце в раменете му. Той ускори темпото.

Изведнъж, по необясними причини, застина.

— Джайлс. Моля те.

Притисна устни към ухото й и попита:

— Да спра ли искаш?

— Не!

— Готова ли си за още?

— Боже, да!

— Тогава дръж се, сладка моя нимфо.

Темпото му отново се ускори. Тя обаче не бе в състояние да следи движенията му, защото цялото й тяло сякаш се понесе в облаците, не бе изпитвала по-сладостни тръпки и цялото й тяло завибрира. Неволно извика и потъна в омая.

— Боже, Минерва. Скъпа моя. Съпругата ми.

Стенейки, той застина над нея, а в следващия миг потреперванията на тялото му се сляха с нейните. И той получи своето, освобождение — беше излял семето си в нея.

Двамата останаха впити един в друг, потопени в екстаз. Топлото му тяло лежеше отпуснато върху нейното. В този момент тя си даде сметка, че няма смисъл повече да лъже сама себе си.

Обичаше го. Никога не бе спирала да го обича. Просто известно време му се сърдеше. Най-лошото бе, че сега, когато беше неин, тя знаеше: никога няма да бъде щастлива, ако не го накара и той да я заобича.

Питаше се обаче дали е възможно.

* * *

Джайлс погледна жена си да провери дали вече спи. Да, беше заспала и изглеждаше много съблазнителна. Каквото и да правеше, изглеждаше съблазнителна; в това беше проблемът. Вмъкна се под кожата му неусетно и сега той не знаеше какво да предприеме.

Помнеше сърдечните мъки на брат си, когато любовта за пръв път го грабна. Джайлс нямаше да допусне да го сполети същото. Мъж не бива да позволява на жена да го докарва до лудост; тогава допуска скъпо струващи грешки.

А Минерва е от жените, които изпитват желание да се качат на главата на съпруга си. Не бе забравил как от известно време се бе качила на главата на цялото си семейство.

Тя въздъхна леко в съня си и нещо стисна гърлото му. Свъси вежди. Ще се наложи да внимава. Прекалено много я желае. Прекалено много я харесва. Наистина трябва да е предпазлив.

Но въобще не иска да е предпазлив. Иска да се потопи в брака с нея й да се удави там. Ако не поеме контрола над ситуацията, всичко ще отиде по дяволите.

Именно затова, независимо от желанието му и той да заспи, не биваше. Тепърва го чакаше работа.

Стана от леглото, облече се и отиде в кабинета си. Рейвънсуд обеща да му прати писмото на Нюмарш. То го чакаше върху писалището в запечатан с восък плик. Разчупи печата да го прочете, преди да отпътува за Кале.

Преди те да отпътуват за Кале. Не. Няма да мисли за това. Ще се справи някак. Ще се срещне с Нюмарш в мъжкия клуб без Минерва да разбере.

— Какво правиш?

Стегна се, за да не проличи изненадата му. Вдигна глава и видя застаналата на прага Минерва. Беше само по тънка долна риза. Косата й се спускаше до талията, а гърдите й бяха ясно очертани.

Кръвта му отново закипя. Точно от това се опасяваше. Само като я видеше и бе готов да сподели всичките си тайни.

— Мислех, че спиш — отвърна той, — а няколко делови въпроса ме чакат да ги отметна, преди да отпътуваме утре. Затова съм тук.

— Май се събудих, когато затвори вратата — усмихна се нежно тя. — Спя леко. Това е проклятието на живота ми. — Облегна се на рамката на вратата. — Силия може да проспи гръмотевична буря, но мен и лек дъжд ме събужда.

Това предупреждение ли беше, или просто го осведомяваше?

Доколкото я познаваше, най-вероятно беше и двете.

Не изглеждаше ни най-малко променена от любенето им. Имаше вид на самоуверена, все едно нищо няма да й попречи да е самата тя. Поне мъж няма да я промени.

Но именно това у нея му допадаше.

— Върни се в леглото, скъпа. Скоро ще дойда.

Тя му хвърли зноен поглед, от който кръвта му закипя.

— Не се бави много.

Тя се оттегли, а той прокле Рейвънсуд. Искаше задълженията му към политика да приключат. Не желаеше да крие нищо повече от нея.

Опитвам се да ти вярвам, но много ме затрудняваш.

Искаше тя да му има доверие. Ако някога разбере, че е нарушил даденото обещание…

Не бива да се стига дотам. Остава му само да изпълни тази последна задача и всичко ще бъде зад гърба му.

Жените допускат емоциите им да ги ръководят, а това ги въвлича в беди. Джайлс прекалено често бе виждал семейството си замесено в скандали; нямаше да допусне, отново да се случи заради него.

Оставаше му само да се моли да успее да опази тайните си още два-три дни.