Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (2)

Пролог

Халстед Хол, Илинг, 1806 година

По листата на чемшира лазеха буболечки. Мама ще се разправя с градинаря.

Очите на деветгодишната Минерва се напълниха със сълзи. Не, мама не бе в състояние да се разправя. Лежеше в отвратителен ковчег в параклиса; до другия, в който се намираше татко.

Скрита в лабиринта от храсти, Минерва се насилваше да не заплаче на глас. Някой ще я чуе, а тя не иска да я намерят.

Отвъд растителността долетя нечий глас:

— Това момиче къде успя да изчезне така бързо?

Беше Дезмънд Плъмтри, първи братовчед на мама.

— Погребението е истинска пародия — оплака се съпругата му Бърта. — Не виня Прюданс, че застреля тоя мерзавец, дето все тичаше подир фусти, но да застреля и себе си? Леля ти Хети трябва да е благодарна за решението на съда да обяви Прю за невменяема, иначе представителите на кралската власт вече щяха да отнасят с каруци семейното имущество.

Минерва се сгуши в храста и не спираше да се моли те да не я видят.

— Как иначе да се произнесат? — тросна се Дезмънд. — Тя определено не е била с всичкия си.

Минерва почти си прехапа езика, за да не възрази. Беше злополука; ужасна злополука. Баба така обясни.

— Затова, предполагам, леля ти настоява децата да присъстват на службата — продължи братовчедката Бърта. — Чудесен начин да покаже на хората колко малко я интересува какво говорят за дъщеря й.

Братовчедът Дезмънд изсумтя.

— Всъщност леля Хети иска сополанковците лично да кажат „сбогом“. Никога нищо не спира проклетницата да се присмее на обществото и не я е грижа как това влияе на…

Гласовете се отдалечиха и Минерва понечи да се измъкне от скривалището си с намерението да побегне в обратна посока. За жалост, точно когато се измъкваше от лабиринта, налетя на джентълмен. Опита се да му избяга, но мъжът я хвана.

— Чакай, малката — затегна хватката той. — Няма да те нараня. Стой мирно!

Канеше се да го ухапе, но го разпозна: Джайлс Мастърс, осемнадесетгодишният приятел на братята й, дошъл на погребението с родителите си. Заради разразилия се скандал братовчедът Дезмънд настоя службата да е в тесен кръг, но баба им се възпротиви — децата имали нужда приятелите им да са до тях в такъв момент.

А понеже той не й бе роднина, Минерва се надяваше да го убеди да й помогне.

— Моля те, пусни ме! — проплака тя: — И не казвай на никого, че съм тук.

— Но всички те чакат, за да започне службата.

Засрамена от проявения страх, тя сведе очи.

— Как да вляза там? Четох какво пише във вестника за… за… Знаеш за какво. — Майка й бе застреляла баща й, а после и себе си. Тонът й стана истеричен. — Не мога да понеса да видя мама с дупка в гърдите, а татко без… Без…

Без лице… От самата мисъл отново се разтрепери.

— О! — Той клекна пред нея. — Да не мислиш, че лежат в ковчега както са ги намерили?

Тя кимна.

— Не се притеснявай, мило момиче — успокои я той нежно. — Ковчегът на баща ти е затворен, а са нагласили майка ти и тя пак е хубава. Кълна се. Няма от какво да се плашиш.

Тя започна да си гризе долната устна; колебаеше се дали да му вярва. Понякога по-големите й братя я подвеждаха, за да я принудят да се държи прилично. А баба все повтаряше, че господин Мастърс е голям нехранимайко.

— Не знам, господин Мастърс.

— Джайлс. Приятели сме, нали?

— Пред… Предполагам.

— Чуй ме внимателно — продължи той. — Ако дойдеш с мен в параклиса, ще те държа за ръка по време на службата. Изплашиш ли се, стисни пръстите ми с все сила.

Тя събра кураж и го погледна в лицето. Имаше добри очи с цвят на незабравки; честни очи, като тези на баба.

Преглътна.

— И ми обещаваш, че мама и татко няма да изглеждат както ги описват във вестника?

— Кълна се. — Той постави ръка върху сърцето си със сериозно изражение. — Честна дума, иначе да умра. — Изправи се и й подаде ръка. — Ще дойдеш ли с мен?

Макар сърцето и да биеше лудо, тя го хвана за ръка. Влязоха в параклиса и тя се убеди, че не я е излъгал: ковчегът на баща й беше затворен. Знаеше какво има вътре, но си го представяше, както изглеждаше допреди дни.

Майка й приличаше на заспала, но най-хубавото беше, че Джайлс не пускаше ръката й. Държеше я през цялото време, дори когато Нед, противният син на братовчеда Дезмънд, се изхили. Щом дори най-малко се изплашеше или натъжеше, стискаше Джайлс за ръката и той отвръщаше със същото: показваше й, че не е сама. Това по някакъв начин направи службата поносима. Той не я пусна, докато не спуснаха ковчезите в земята и хората не започнаха да се разотиват.

В този ден се влюби в Джайлс Мастърс.

* * *

Лондон, 1816 година

До деветнайсетия си рожден ден Минерва продължаваше да е влюбена в него. Знаеше всичко за Джайлс: не се бе оженил; дори не бе ухажвал сериозно дама. Също като братята й водеше разгулен живот. Но за разлика от тях, той имаше професия — предишната година постъпи в адвокатска колегия. Ако искаше да расте в професията, сигурно скоро щеше да се откаже от непристойния си начин на живот. И тогава ще му трябва съпруга.

Защо да не е тя? Беше хубава; всички го повтаряха. Беше и умна, което мъж като него вероятно би оценил. И няма да я укорява за скандалното поведение на семейството й, като тесногръдите джентълмени, с които се сблъсква по светски събития, откакто направи дебюта си в обществото. Отпреди четири месеца, когато баща му се самоуби, самият той бе замесен в скандал. Случката я свързваше по някакъв начин с Джайлс.

Минерва оглеждаше гостите, дошли за рождения й ден — не забеляза Джайлс, макар да бе поканен, — и изпита разочарование. Как да го накара да гледа на нея не само като на по-малката сестра на приятелите му, когато никога не го вижда?

След края на тържеството отиде в градината, за да пооправи настроението си и чу братята си да разговарят, докато пушеха пури край конюшнята.

— Момчетата споменаха, че събирането в дома на Нюмарш започва в десет — съобщи Оливър. — Ще ви чакам двамата тук, наближи ли часът. Достатъчно близо е, за да отидем пеша, слава богу, и не се налага да предупреждаваме прислугата. Знаете ги какви са: всичко казват на баба, а тя ще ни мъмри, задето сме тръгнали нанякъде на рождения ден на Минерва.

— Няма начин баба да не забележи, че се измъкваме с маскарадни дрехи — отбеляза Джарет.

— Ще излезем един по един, за да скрием костюмите в градината, докато стане време да вървим. Само внимавайте Минерва да не ви види. Няма смисъл да я огорчаваме.

Тя се канеше да се покаже и да им даде да разберат какво мисли за отиването им на друго събиране без нея, и то на рождения й ден, но й хрумна: щом отиват на събиране с „момчетата“, Джайлс ще е там! А понеже ще е маскен бал, тя може да присъства без никой да разбере. Знаеше какво ще облече. Веднъж със Силия, по-малката й сестра, попаднаха на рокля на баба им отпреди трийсет години. Щеше да свърши чудесна работа.

В девет часа се вмъкна в градинската барака заедно с четиринайсетгодишната Силия, която обеща да й помогне при условие Минерва да й разкаже до най-малката подробност какво е видяла на бала. Надяна старовремски корсет и два обръча за пола, после нахлузи роклята от златист сатен, с която баба им е била на сватбата на родителите им.

Двете не преставаха да се смеят, докато пъхаха светлокестенявата й коса под напудрената бяла перука. Покриха лицето й с маска и сложиха изкуствена бенка на едната буза. Последният щрих бе старомодна синя камея на баба им.

— Приличам ли на Мария Антоанета? — поинтересува се Минерва.

Говореше тихо. Братята й още не се бяха появили в градината, но не искаше да рискува.

— Изглеждаш чудесно — прошепна Силия. — И доста екзотична.

Екзотична бе новата любима дума на Силия, макар Минерва да подозираше, че всъщност има предвид „съблазнителна“. Деколтето наистина бе страшно дълбоко.

Но пък нали иска да омае Джайлс?

— Хайде, върви — отпрати тя Силия. — Всеки момент ще пристигнат.

Силия се измъкна бързо. Минерва изчака братята и да се преоблекат в градината и да тръгнат по улицата. Последва ги.

За щастие много хора се бяха отправили в същата посока и тя непринудено се сля с тълпата. Нямаше покана, но се оказа лесно да влезе в къщата. По-трудно щеше да открие Джайлс, защото се налагаше да избягва братята си. Затова подкупи иконома да й каже как е маскиран човекът, когото търси.

— Господин Мастърс не е тук, скъпа — обясни прислужникът с шокираща фамилиарност. — Отказа поканата. Било наложително да отиде в провинцията, за да се погрижи за майка си.

Озадачи се дали да се зарадва, че отсъствието му от нейното тържество е било поради друг ангажимент, или да е разочарована, защото няма да го види.

— Но ако търсиш покровител — продължи услужливо икономът, — е редно да се целиш по-високо. Господин Мастърс не е първороден син.

Покровител ли? За какво й е покровител?

Едва тогава огледа по-внимателно гостите. Мигом осъзна, че това не е обикновен бал с маски. Нейният „екзотичен“ костюм изглеждаше направо целомъдрен в сравнение с дрехите на другите жени.

Изобилстваха гръцки и римски тоги с дръзки цепки на най-неприлични места. В другия край на залата брат й Джарет танцуваше с девицата Мариан, която очевидно не бе никаква девица. Ръката му се плъзна надолу по гърба й и докосна…

Минерва извърна глава; усещаше пламналите си бузи. Милостиви боже! Беше попаднала на разгулен бал; бе чувала за такива събирания, където жените идват да си намерят покровител, а мъжете — за да се наслаждават на женските прелести. Ако някой я разпознае тук, ще бъде истинско бедствие!

Преди да успее да се спаси, мъж в костюм на френски царедворец я прегърна през талията и я притисна към себе си.

— Леле, самата кралица на безсрамието!

Той се смееше на безвкусната си шега, а тя, зяпнала от изненада, се запита: нима току-що я нарече лека жена?

За неин пълен ужас той прилепи устни към ухото й и я близна с език.

— Защо не се качим горе, сладка, за да си изиграем ролите в уединение?

Преди да успее да стовари крак върху стъпалото му, някой я изтегли от обятията му и обяви:

— Разкарай се, Лансинг. Пръв я забелязах.

Рицар в доспехи я прегърна през раменете и й се усмихна похотливо.

Лансинг? Нима това бе графът на Лансинг? Та тя познава съпругата му — миловидно младо същество. Той посещаваше църквата, където ходеше и баба й!

— Стига, Хартли — възрази Лансинг плахо. — Тя е мое завоевание.

Хартли вероятно бе уважаваният виконт Хартли, чиято съпруга притежаваше ледена красота, в пълен унисон с ледените й маниери. Хартли и Лансинг бяха добри приятели и Минерва ги смяташе за почтени членове на обществото… до този момент.

Още й се виеше свят от прозрението, когато Лансинг отново я сграбчи за ръката.

— Нищо не пречи да й се насладим едновременно — заяви той без никакво смущение. — И друг път сме го правили.

Едновременно?! Сякаш тя доброволно би се оттеглила с тези двама пияни негодници.

Отскубна се.

— Моля да ме извините, но вече поех ангажимент към лорд Стоунвил.

Титлата на Оливър бе по-висока от техните и се надяваше това да ги усмири.

Но Хартли само се засмя й посочи далечния край на залата.

— Стоунвил е доста зает в момента, мила.

Минерва погледна натам и видя брат си отпуснал се на един стол, а жена, облечена като Клеопатра, танцуваше изкусително пред него. За бога, и той се държеше безобразно като Джарет, а и като разюзданите лордове пред нея.

Добре, ще им даде урок и знае как да се отърве от тях. Сложи ръце на хълбоците си и ги погледна разгневено.

— Как смее онази невестулка да флиртува с друга жена, след като мен зарази със сифилис?

Подейства. Хартли и Лансинг мигом я зарязаха.

Разкара нахалните си ухажори й започна да си пробива път през тълпата към вратата. На устните й се появи злорада усмивка. Надяваше се да се разчуе кой е „заразил“ Мария Антоанета. Оливър си го търсеше, след като се среща с такива ужасни мъже.

И другите гости бяха не по-малко отвратителни. Минаваше край крале и просяци, а наоколо познати мъже подхвърляха приказки, недостойни за ушите на една девойка. Някои бяха млади нехранимайковци от рода на братята й, но други бяха женени. Боже, нима очите на всички мъже шарят като очите на баща й?

Не, не всички. Не и Джайлс. Щом бе предпочел да се погрижи за майка си, вместо да дойде тук, показваше, че е на път да скъса с неприемливите си навици.

Най-после се измъкна от залата и спря в коридора, за да се окопити. Не искаше да я сполетят нови беди.

Внезапно в дъното на коридора се отвори врата и мъж в облекло на свещеник тръгна към нея. В ръката си държеше свещ. Кръвта й закипя. Шмугна се зад завесите и се помоли да не я е видял. Завесите не бяха плътни, но се надяваше той да не я забележи заради свещта.

Спря близо до нея и наклони глава сякаш се ослушва. Светлината озари профила му… и бенката под ухото.

Тя преглътна, за да не ахне. Профилът й бе до болка познат; всяка извивка бе запечатана в ума й. Все пак Джайлс беше тук! Но защо се промъква крадешком по коридора?

Той потъна в близката стая и тя се досети: има среща с жена! Дяволите да го вземат! Как смее? Беше точно толкова противен, колкото и братята й!

Или тя греши? Нали икономът каза, че го няма?

Измъкна се иззад завесите. Как да си тръгне, без да разбере дали Джайлс не се навърта около някоя фуста? Няма да го понесе, ако се окаже така.

Предпазливо се придвижи по коридора и стигна до вратата, зад която той изчезна. Събра кураж и се промъкна вътре. Мъжът, когото следеше, стоеше с гръб към вратата, прекалено зает да претърсва писалището пред себе си, за да забележи безшумното й вмъкване. Застинала на място тя наблюдаваше как методично преглежда съдържанието на всяко чекмедже. Ако е Джайлс, какво, по дяволите, правеше той?

Определено приличаше на Джайлс. Движеше се със същата грация, имаше сдържани маниери и косата му бе също така чуплива, лешниково кестенява, доколкото я виждаше изпод шапката с широка периферия. Той извади папка, отвори я и прегледа съдържанието на светлината на свещта. Тихо изруга и си свали маската.

Сърцето в гърдите й заби лудо. Наистина беше Джайлс. Какво правеше? И защо?

Той се запозна подробно със съдържанието на текста, напъха папката под расото, обърна се бързо и я видя. Без ни най-малко да се смути, се усмихна чаровно и отново нахлузи небрежно маската.

— Според мен сте се заблудили, мадам. Балът е в залата.

Беше по-добре да не се издава, че го е разпознала, но се отказа.

— Ако аз съм се загубила, същото важи и за теб, Джайлс Мастърс.

Той си пое сепнато въздух. Прекоси стаята, застана до нея и свали маската й.

— Минерва?! Какво, по дяволите.

— По-редно е аз да задавам въпросите. Какво крадеш? Защо си тук? Нали си в провинцията при майка си?

Очите му под маската блеснаха.

— Така трябва да мислят всички. — Изгледа я критично. — А ти как се сдоби с покана за подобно събиране, организирано от Нюмарш?

Тя се зачуди какво обяснение да даде и той поклати глава.

— Промъкнала си се тайно, нали? И за мой лош късмет ме намери.

Думите му я жегнаха.

— Не съм те търсила — излъга тя. — Дойдох тук на шега, след като чух братята ми да споменават бала. Случайно те видях и…

— … любопитството ти надделя над здравия разум. — Сграбчи я за раменете сякаш щеше да я раздруса. — Малко глупаче такова! Ами ако бях безскрупулен тип, готов да забие нож в ребрата ти, защото се бъркаш?

— Откъде да знам, че не си? — тросна се тя раздразнена, задето я нарече „глупаче“. — Още не си ми обяснил защо крадеш.

— Не е твоя работа, госпожице Любопитен нос.

— За бога, не се дръж с мен сякаш съм дете! Вече не съм на девет.

— Не забелязвам особена разлика между тогава и сега — сви рамене той, постави маската на лицето й и я завъртя към вратата.

— Бих те оставил на милостта на братята ти, но никой не бива да знае, че съм тук. А и ти едва ли желаеш да се разчуе за твоето присъствие. Затова ще те съпроводя до дома ти, преди да загазиш още повече.

Понечи да го скастри, но вече се намираха в коридора, прекалено близо до балната зала, за да рискува. Освен това в момента и двамата имаха обща цел — да изчезнат, преди да ги разпознаят. Но като излязат, ще му даде да се разбере. Госпожица Любопитен Нос, как ли пък не! Дори не обърна внимание на костюма й! Докога ли ще я възприема като малко момиче?

Преведе я през лабиринт от стаи, коридори и вестибюли, което й подсказа, че е идвал тук и преди; най-вероятно на други подобни забави. Освен ако не е придобил навика да краде. Не, не. Вероятно има приемливо обяснение.

Но той не й позволи да попита. Щом я изведе на улицата, където от къщата нямаше как да ги видят, той си свали маската.

— Ти на коя се правеше, впрочем?

— Мария Антоанета.

— Боже! Хрумна ли ти какво ще стане, ако някой те разпознае? — С решителна крачка я поведе по алеята към къщата на баба й. — С бъдещето ти щеше да е свършено. Ако те бяха разкрили на сбирка у Нюмарш, скандалът щеше да разруши репутацията ти завинаги. Почтен мъж не би се оженил за.

— Кой почтен мъж би се оженил за мен и без това? — Ядосана не по-малко от него, и тя свали с отривисто движение маската си. — Семейството ми е опозорено от скандал и единствените мъже, които се навъртат около мен в сезона, когато се появих пред обществото, са златотърсачи и пройдохи.

Освен това желая само теб.

Той й хвърли кос поглед.

— Ако това отговаря на истината, значи не бива така безразсъдно да се забъркваш в нови скандали. И двамата сме наясно как постъпва обществото с нарушителите на правилата. Трябва да се постараеш да възвърнеш доброто име на семейството си.

Да го чуе от него си беше направо вбесяващо.

— Както го правят братята ми ли? — тросна се тя с горчивина. — Или както постъпваш ти? — Бяха стигнали до задната градина на къщата на фамилия Плъмтри, затова се налагаше да изтръгне истината от него сега. — Защо открадна онези листове, Джайлс? За какво са ти?

Обръщайки се към Минерва на лицето му трепна мускул.

— Не биваше да ме видиш. Надявам се да проявиш здрав разум и да премълчиш какво се случи.

— А ако не те послушам? Какво ще ми направиш? — Тонът й бе пълен със сарказъм. — Ще ме прободеш с нож в ребрата ли?

— Много забавно. — На слабата лунна светлина видя как в очите му проблесна пресметливост. — Ако съобщиш на някого, че съм бил тук, ще се наложи да споменеш и за твоето присъствие на бала. Едва ли искаш да го направиш. Особено след като си облечена като… като…

Млъкна, а погледът му се плъзна към камеята върху почти разголените й гърди. Тя затаи дъх. Най-после той виждаше у нея жена.

— Като какво? — попита тя с тих и съблазнителен глас.

— Като разюздана фуста — допълни той суховато. — Никой не бива да те вижда облечена така.

Разюздана фуста ли? Смята я за фуста? При това — разюздана?

— Защо не? За да не си опетня репутацията ли? Съмнявам се, че е възможно положението ми в обществото да стане по-лошо.

— Имаш зестра.

— Причина единствено неподходящи мъже да се навъртат около мен. — Вирна брадичка. — Освен това ти няма да опетниш репутацията ми от злоба. Знам, не би го направил. Прекалено изискан джентълмен си.

Едната му вежда се стрелна нагоре.

— А ти не би гледала как ме бесят за кражба. Не би го направила, знам. Прекалено добър приятел си.

Ако се опитваше да я размекне, успяваше.

— Да, но мога да го спомена на брат ти, виконта — отвърна тя. — Той едва ли ще одобри постъпката ти.

Джайлс се замисли.

— А аз мога да спомена малкото ти приключение пред братята ти. Те в никакъв случай не биха го одобрили, сигурен съм.

— Действай — блъфира тя. — Не ме е грижа какво мислят. — Скръсти ръце пред гърдите си. — А за теб остава само един изход: да ми кажеш истината.

— Имам по-добра идея. — Пристъпи към нея и сниши глас. — Кажи цената, Минерва. Още не изкарвам много като адвокат, но съм в състояние да откупя мълчанието ти.

— Не говори глупости.

Устните му се извиха в лукава усмивка и тя разбра, че той само я предизвиква с всичките си приказки за пари и цени.

— Значи абсолютно отказваш да ми споделиш какво правеше и защо? — попита тя настойчиво.

Той сви рамене.

— Предпочитам да запазя малките си тайни.

И беше наясно, че помоли ли я, тя няма да ги издаде, дяволите да го вземат. Но това не означаваше тя да се предаде напълно.

— Добре. Ще кажа цената. Една целувка.

— Какво? — Той видимо се сепна.

— Целувка. — Тонът й пак стана саркастичен. — От онези, с които ти и братята ми дарявате охотно сервитьорки, палавници или оперетни танцьорки. Една целувка. За да купиш мълчанието ми.

Имаше шанс да я види като жена, на която да се довери, да ухажва… или дори да заобича.

Той я огледа бавно от главата до петите и тя усети топлина на места, където досега не бе изпитвала такава, а пулсът й чувствително се учести.

— Според мен идеята не е добра.

— Защо пък не?

— Като начало: братята ти жив ще ме одерат, ако научат — обясни той сдържано.

— Тогава ще се погрижим да не научат. — Той продължи да стои неподвижен пред нея и тя се принуди да добави: — Днес е деветнайсетият ми рожден ден и на скандално събиране ми се случи нещо доста противно: двама джентълмени обсъждаха как да ми се насладят едновременно. — По лицето му се изпива такова гневно изражение, че тя побърза да продължи: — Аз, разбира се, избегнах неприемливото им предложение, преди те да предприемат каквото и да било. Трябва ми нещо хубаво, за да забравя двамата натрапници. Очаквам да го получа от теб.

— Защо мислиш, че целувката от мен ще е хубава? — попита той грубовато, което я изпълни с радостно предчувствие.

Тя се постара да му отвърне със същия безгрижен тон:

— Постарай се да бъде, ако искаш да запазя тайната ти.

За нейна изненада той се засмя.

— Добре, дяволита госпожице. Ще ти платя исканата цена. Наведе се напред и за секунда докосна устните й със своите. Тя се разочарова.

Той се отдръпна, а тя свъси вежди.

— Май е добре да уточня. Под „хубава“ разбирам „удовлетворяваща“. Нямам предвид да ме целунеш, както би целунал баба си.

Той я зяпна. После в очите му се появиха дяволити пламъчета и без предупреждение той притисна длани към страните й и впи устни в нейните. Този път целувката му бе настойчива, завладяваща, невъздържана. Разтвори устните й с език и го плъзна в устата й; зави й се свят, а краката й се подкосиха.

С това той сложи край на всичките й романтични момински представи и я изпълни с бурни чувства, каквито дотогава не бе изпитвала.

Това я шокира. И я опияни. Без да се замисля, вдигна ръце и го прегърна през врата. Той простена и я придърпа още по-плътно към себе си, като не спираше да изследва устата й.

Наболата му брада драскаше бузата й, а от него се носеше аромат на пушек от свещ и бренди — омайваща комбинация. Точно за такива усещания бе мечтала.

Ръката му се плъзна по гърба й и на нея й се приискаха още милувки, ласки и целувки… Още от него.

След известно време той се отдръпна и попита с дрезгав глас:

— Изпълних ли си задължението?

Прекалено развълнувана, тя успя само да кимне, защото с цялата си душа мечтаеше той да смекчи студената дума „задължението“.

— Чудесно.

Тя го наблюдаваше в пълен потрес, а той се обърна, готов да се отдалечи. Спря обаче да я погледне и подметна небрежно:

— Внимавай, скъпа, когато следващия път решиш да се правиш на палавница. Някои мъже не обичат да ги шантажират. Може да се озовеш в задънена улица, а се съмнявам, че ще ти е приятно да изиграеш ролята си докрай.

Грубите му думи жегнаха гордостта й. Нима за него целувката им бе роля, в която тя се бе направила на „палавница“? Не бе ли доловил пламналата помежду им страст, тръпката от съюзяването на двама души? Нищо ли не бе усетил от целувката, която завинаги я преобрази от момиче в жена?

Очевидно не. Заби нож дълбоко в гърдите й и нарани сърцето и й.

Успя да си придаде овладян вид, докато той се отдалечаваше. Но щом изчезна от погледа й, се разплака.

През тази нощ тя разлюби Джайлс Мастърс.