Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (18)

Глава шистнадесета

В градината на Халстед Хол Минерва стоеше до Джайлс и поздравяваше гостите, дошли на сватбената им закуска. Усещаше златната халка на пръста си тежка и студена. Разменяните любезности с господата, които биха имали принос за бъдещите успехи на Джайлс, започваха да я изморяват. Бяха минали две седмици откакто заяви, че подобен сценарий е невъзможен и само една седмица, откакто се съгласи да го приеме. Нямаше представа как Джайлс и баба й успяха да съберат толкова важни хора за толкова кратко време. Дори помощник-секретарят във Вътрешното министерство виконт Рейвънсуд присъстваше на тържеството.

Не подозираше, че съпругът й има подобни връзки. Погледна Джайлс крадешком. Разговаряше с някакъв съдия. Сърцето й трепна, като видя колко елегантно е облечен за пореден път и колко му отива синия цвят. Подчертаваше сините му очи, които засияваха всеки път, щом я зърнеше.

Повечето хора, естествено, бяха дошли заради него. Такъв ли щеше да е животът й отсега нататък: любезната съпруга, която претегля внимателно всяка своя дума, за да не провали шансовете на Джайлс да стане К.А.? Ако в момента той не беше до нея, тя вероятно щеше да се обърне и да побегне, но допира на ръката му върху талията й успокояваше нервите й.

През последната седмица той доста й липсваше. И двамата имаха да свършат куп неща и не им остана много време да са заедно. Той бе склонен да изчакат и да организират голяма сватба, но баба й настоя да побързат. Вероятно се опасяваше внучката й да не си промени решението. Или още по-лошо: притесняваше се дали наистина не е станало онова, което Оливър бе убеден, че се е случило край езерото.

Баба й и Джайлс постигнаха компромис. Извадиха специално разрешително, поканиха по-малко хора и уредиха сватбата и тържествената закуска да се състоят в Халстед Хол. Това създаде доста грижи на Мария. Двамата с Оливър за пръв път уреждаха тържество в позанемареното имение.

Джайлс успя да успокои Мария, че всички ще са доволни, задето са поканени, и няма да обърнат внимание на поовехтелите завеси в някои от салоните. Мастърс се оказа прав. Въпреки краткия срок почти всички поканени дойдоха.

Най-накрая върволицата от гости секна и сега всички пълнеха чинии от обилните блюда, приготвени от френския готвач, когото баба им извика от градския си дом. Майката на Джайлс, по-възрастната лейди Киркуд, застанала от едната страна на Минерва, се обърна с усмивка към нея.

— Джайлс спомена, че ще ходите на сватбено пътешествие в Бат.

— Да — отвърна Минерва, — но тази вечер ще останем в къщата на площад „Бъркли“.

Която тя още не беше виждала. Строителят на Джайлс работеше трескаво, за да подготви поне част от сградата за живеене. Запита се дали свекърва й вече я е виждала.

Свекърва й; боже, не бе за вярване, че вече се е сдобила с такава. Вероятно трябва да спре да описва зли свекърви като онази от „Странникът при езерото“. Няма смисъл да настройва майката на съпруга си против себе си, особено след като не познава жената.

— Сватбеното ни пътешествие ще е кратко, за жалост — намеси се Джайлс. — В момента имам няколко дела и не ми е възможно да отсъствам дълго. — Пошепна на Минерва толкова нежно, че сърцето й запя. — Но обещах на жена ми много по-дълго пътуване в Италия, след като се освободя.

Жена ми! Звучеше чудесно.

— Какво възнамеряваш да правиш с романите, мила? — попита лейди Киркуд.

Минерва се напрегна.

— Да продължа да ги пиша, естествено.

— Но сега, когато си омъжена…

— Сега, когато е омъжена — Джайлс прекъсна майка си, — ще има по-широк житейски опит, от който да черпи сюжети.

На Минерва й идеше да го разцелува.

Усмивката на лейди Киркуд беше съвсем тънка.

— Естествено. А с брачното си име ли ще се подписваш?

— Не. Ще запазя моминското си име.

Обсъди го надълго и нашироко с издателя. Не искаше да рискува да загуби читатели.

— Но нали ще се представяш като лейди Минерва Мастърс на всички други места?

— Мамо, моля те — намеси се отново Джайлс. — Точно днес ли трябва да говорим за това?

— Трябва да знам как да адресирам поканите за бъдещи събирания — отвърна лейди Киркуд сковано. — Така прибързахте с тази сватба, че нямаше кога да обсъдим всичко. Имах късмета да успея да пристигна от Корнуол навреме.

Една от сестрите на Джайлс живееше в Корнуол и майка му бе там до вчера.

— Възнамерявам да се представям като госпожа Джайлс Мастърс — обади се Минерва бързо.

Омъжи се за човек с по-ниско от нейното обществено положение и имаше право да запази титлата си, но реши, че е време да раздели живота си на писателка от личния си живот.

— Чудесно — възкликна майка му, сияеща от щастие.

Явно не само Минерва мислеше, че е време да раздели двата живота. Изведнъж й стана жал за лейди Киркуд. Жената също бе преживяла доста скандали — самоубийството на съпруга й и убийството на първата съпруга на първородния й син. Вероятно не й е било лесно да преглътне факта, че най-малкият й син се жени за скандална личност като Минерва.

Май беше време за малко мили приказки.

— Лейди Киркуд, искате ли да видите лабиринта в градината? — предложи Минерва. — Другият ви син, разбрах, ще прави такъв в имението ви в Бъркшир.

Лейди Киркуд засия.

— Точно така. С радост ще разгледам вашия.

Минерва целуна Джайлс по бузата.

— Скоро ще се върнем, скъпи.

Тръгнаха по пътеката към лабиринта. Минерва подхвана:

— Искам да знаете, мадам, че възнамерявам да съм добра съпруга на Джайлс. Не се притеснявайте. Няма да посрамя семейството ви.

— Благодаря — въздъхна лейди Киркуд. — Не исках да съм груба, но Джайлс най-после започна да уляга и изведнъж тази сватба.

— Знам. И двамата останахме изненадани. Но ви уверявам: никога няма да направя нещо в ущърб на кариерата или репутацията му.

— Няма как да направиш нещо по-лошо, отколкото той е направил. Все залагаше на комар и вършеше какви ли не глупости. Трябваше да ги зареже отдавна.

— Съгласна съм.

Майка му я потупа по ръката.

— Надявам се да му въздействаш в положителна насока.

Изрече го по-скоро като заповед, а не като пожелание.

Минерва потисна усмивката си.

— Определено ще се опитам.

Трябваше да се сети да поиска и това от него — да не се занимава с хазарт, — но й се струваше нечестно, като имаше предвид, че всичките й познати мъже го правеха.

Освен това, според баба й, господин Пинтър беше установил, че проблемът с хазарта не е толкова голям, колкото тя подозираше.

— Много мъже залагат. Просто следва примера на баща си и на всички джентълмени.

— Баща му не залагаше — отсече лейди Киркуд. — Никога през живота си не го е правил.

— Не е ли? — попита Минерва скептично.

— Не. — Гласът й стана хладен. — Ако не броим безразсъдните бизнес инвестиции, крито предприемаше. Това го довърши.

Минерва се насили да се усмихне и я въведе в лабиринта.

— Разбирам…

Преведе свекърва си през него и не престана да бъбри за плановете им относно новата къща, но умът й работеше трескаво. Нищо чудно лейди Киркуд да бе в пълно неведение какви ги е вършил съпругът й. Или просто се срамуваше да признае за залаганията му.

Но не приличаше на жена, която не знае какво става, и определено не приличаше на жена, която би се срамувала. Нали току-що се оплака от залаганията на Джайлс? Защо да крие, ако съпругът й го е правил?

А ако съпругът й не се е занимавал с хазарт, защо Джайлс каза… Замисли се за онзи ден преди седмица и й идеше да простене. Всъщност той нищо не й каза. За пореден път я остави да си прави заключения, без да потвърждава или отрича каквото и да било. Това започваше да се превръща в негов лош навик. Ще се наложи да го изкорени, та бракът им да просъществува някак.

При първа възможност ще извади истината пред очите му.

Коя истина? Че баща му никога не се е занимавал с комар? Та тя дори не е сигурна, че е така. Освен това той вече заяви, че няма да говори за миналото с нея.

Най-добре да се откаже. Обеща да й казва истината оттук нататък и това е важното.

Но не само това е важното! Миналото го бе превърнало в онова, което е сега; същото важеше и за нея. Той я допуска само донякъде в живота си. Защо? Какво крие?

Едно е сигурно: няма да узнае истината, ако пита него. Или ще откаже да сподели каквото и да било, или ще я излъже, а това ще разбие сърцето й. Трябва да намери друг начин да разбере истината.

Излязоха от лабиринта. Тя забеляза господин Пинтър да разговаря с Оливър и присви очи. Крайно време беше да потърси помощ.

Въздъхна. Ще се наложи да каже на господин Пинтър всичко, дори за кражбата. Само така ще стигнат до истината. Ще дръзне ли да го направи? Не е ли прекалено безразсъдно? Ами ако това навреди на Джайлс?

Няма. Как така ще му навреди? Господин Пинтър знае как да се справя с такива неща. Досега не е издавал някоя тайна на семейството й, а те определено са по-мрачни. Той е дискретен и вече знае за Джайлс повече от всеки друг. Сега, след като е омъжена за Мастърс, неговите тайни стават тайни и на нейното семейство, независимо дали съпругът й го приема, или не.

Крайно време е да разбере какво крие съпругът й от нея.

* * *

Джайлс видя как съпругата му се отдалечава от майка му. Не се върна веднага при него и той се намръщи. Призна, че е глупаво. Не са вързани един за друг. Но тя страшно му липсваше. Цяла седмица почти не я видя, а при мисълта какво ще правят довечера дъхът му секваше.

Трудно му бе да не мисли за това, докато непрекъснато я оприличаваше на ангел в бялата й копринена рокля. Бродираните по подгъва червени и зелени цветя само подчертаваха глезените й. Единственото бижу на врата й — смарагд — въобще не можеше да се сравнява със сияещите й очи. Нямаше търпение тези очи да гледат само него, докато я обладава; само той да вижда усмивката й, а не всички глупаци, дошли да видят „скандално прибързаната“ сватба.

В следващия миг забеляза накъде се е запътила и се напрегна. За какво й трябваше Пинтър? Прекалено привлекателният, дружелюбен и открояващ се Пинтър?

Понечи да отиде да разбере лично, но познат глас го спря.

— Радвам се най-после да те хвана насаме.

Джайлс се обърна и застана лице в лице с виконт Рейвънсуд.

— Благодаря за присъствието ти. Изненадах се, че уважи поканата ми. Не бях сигурен дали ще имаш време да дойдеш.

Усмивката на Рейвънсуд беше напрегната.

— Всъщност нямах намерение да идвам, но висшестоящите настояха да разговарям с теб.

— За какво?

— Да продължиш работата си за нас. Готови са да ти предложат някои сериозни стимули — титла, по-голямо заплащане, известни политически услуги, ако това искаш.

Джайлс въздъхна.

— Рейвънсуд, не желая.

— Знам. Предупредих ги, че ще откажеш. Но настояха да те попитам. — Погледна към моравата. — За жалост има още един въпрос, който трябва да обсъдим.

— Нима? — Мастърс застана нащрек.

— Получих писмо от лорд Нюмарш.

Тежест легна върху гърдите на Джайлс. Беше се надявал никога повече да не чуе това име.

— Продължава ли да живее в чужбина, каквато е уговорката?

В замяна за помощта да се разкрие измамата на сър Джон Съли, името на лорд Нюмарш не бе споменато във връзка със случая и той бе помилван, но… при условие да напусне завинаги Англия.

— Да. Във Франция е. Според писмото иска да се срещне с теб.

Джайлс го зяпна, а стомахът му се сви на топка.

— С мен ли? Защо иска среща с мен? Да не би…

— … да знае, че ти си откраднал от къщата му документите, спомогнали да осъдим сър Джон Съли? — Болезнено изражение пробягна по лицето на Рейвънсуд. — Заплашва да съобщи на пресата какво си направил, ако не отидеш.

Кръвта забуча в ушите му. По дяволите! Това не бива да се случва!

— Как е разбрал?

— Не знам. Не уточнява в писмото.

Джайлс прокара пръсти през косата си. Само един човек имаше сериозна причина да го види напълно опозорен и сега той знаеше какво е направил. А източникът да го разбере беше един: романите на Минерва.

Нямаше логика. Липсваха достатъчно улики, за да ги сглоби и да схване цялата картина. А и нима четеше готически романи?

Рейвънсуд отпи шампанско от чашата в ръката си.

— Настоява да се срещнете в Кале. Дава ти срок до другата седмица. Има параход, който ще те откара до Кале за единайсет часа.

Джайлс се раздразни.

— Току-що се ожених, дявол да го вземе!

— Не е задължително да отидеш. Подозирам, че блъфира. Защо да разравя отново този случай, като се обърне към вестниците? Измъкна се, без да очерни името и репутацията си, и не виждам смисъл да рискува сега. Според всички доклади се е устроил добре в Париж. Не му е нужно да се злепоставя.

— Не мога да поема такъв риск.

— Възможно е да е капан. Ами ако търси възмездие?

— Нюмарш? Съмнявам се. Никога не е прибягвал към насилие. По-вероятно е да иска нещо от мен. Това е чисто и просто изнудване. Трябва да разбера какво е намислил.

Известно време мълчаха. Джайлс наблюдаваше как съпругата му оживено разговаря с Пинтър; обзе го отчаяние. Закле се да сложи край на тайните и беше искрен.

Но това не можеше да й го каже. Ако, поради някаква, макар и малка вероятност, тайната му бе разкрита в резултат от написаното в романите й, тя щеше да се самообвини.

— Защо не вземеш и жена си в Кале?

Би могло. Ще бъде по-лесно да направи промяна в плановете за сватбеното пътешествие, отколкото да обяснява защо я изоставя за два-три дни веднага след венчавката им.

— Май така ще постъпя, ако измисля достатъчно правдоподобно извинение.

— Мастърс, вече те предупредих да не говориш с никого за връзката си с нас. Не бива да издаваш държавни тайни. Но съм наясно — колкото и да си дискретен в приказките си, тя все пак е твоя съпруга. А и случаят с Нюмарш е отпреди да минеш на постоянна работа при нас. Можеш да го споделиш с нея, ако й вярваш…

— Не в това е проблемът.

Напротив — беше точно в това. Минерва нямаше навика да пази тайни. Как само разказа всичките си семейни тайни на него! Достатъчно е да се изпусне пред един човек и миналото му ще излезе наяве. Освен това Минерва се бе пристрастила да описва какво ли не в проклетите си книги.

Няма да го направи, ако я помолиш.

Няма ли? Откъде да бъде сигурен?

— Предпочитам да не й казвам. След това всичко ще свърши. Ще бъде зад гърба ми.

Така няма да рискува тя случайно да издаде тайните му. С нея ще положи ново начало.

— И още нещо — обади се Рейвънсуд.

Джайлс го погледна въпросително.

— Казаното дотук не беше ли достатъчно да развали сватбения ми ден?

— Говоря за друго. Не те ли интересува картата, която ме помоли да проуча?

— Онази у Дезмънд Плъмтри ли?

Понеже не откри нищо в архивите, Джайлс нарисува копие и помоли Рейвънсуд за помощ.

— На един от моите хора му е позната. Не се сеща обаче от къде. Ще се порови още малко и ще ми каже. Докато се върнеш, ще имам отговори за теб.

— Чудесно.

Нещата наистина се подреждаха добре. Дано съпругата му да му прости, след като разбере, че за пореден път се е въздържал да й съобщи цялата истина.

Не, нищо няма да я накара да му прости след начина, по който го накара да обещае, че ще бъде искрен с нея.

Значи трябва да направи всичко възможно тя да не заподозре нищо. Ще приключи задачата с Нюмарш, но няма да въвлича Минерва.