Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (17)

Глава петнадесета

Шум от оръжие моментално събуди Джайлс. Отвори очи и видя решителното изражение на маркиз Стоунвил и насоченото към гърдите му дуло на пушка.

Положението беше лошо; много, много лошо.

Усети как Минерва до него се размърдва, а после извика:

— Оливър, какво, по дяволите, правиш? Остави оръжието! Можеш да го нараниш!

Студените като смъртта очи на Стоунвил се впиха в Джайлс.

— Колко жалко, ако се случи — отсече брат й.

— Не е каквото изглежда — заяви дръзко Минерва.

Джайлс потисна желанието си да прихне.

— Няма да ти повярва, скъпа.

— Минерва, разполагаш с една минути да облечеш някакви дрехи, преди другите да пристигнат — заяви Оливър.

— Другите?! — изпищя тя.

— Оливър, какви ги вършиш? — чу се глас откъм пътеката.

— Вече е късно — промърмори Стоунвил.

После всичко се случи едновременно. Минерва се спусна към дрехите си; няколко кучета изскочиха на малката поляна; следваха ги слуги от Халстед Хол; след тях тичаше Силия.

Госпожа Плъмтри вече стоеше до Стоунвил.

— Не може да застреляш господин Мастърс!

— Напротив — мога. Взел съм го на мушка.

Джайлс простена. Животът му висеше на косъм. Ако той бе заварил отявлен негодник да лежи полугол до неговата сестра, щеше да реагира точно както Стоунвил. Само дето нямаше да се прицели в гърдите, а по-надолу. И вече щеше да е стрелял.

— Ако го застреляш, няма да е от полза за Минерва — отсече госпожа Плъмтри.

— И без това не й е от никаква полза — процеди Оливър през зъби.

— Напротив. Ще съм й полезен, ако се оженя за нея — обади се Джайлс. — И точно това ще направя.

— Не знам дали искам да се ожениш за сестра ми — изръмжа Стоунвил.

— И аз не знам дали искам да се омъжа за него — обади се Минерва разгорещено.

Сърцето на Джайлс се сви, когато тя застана до Оливър с блеснали очи. Беше успяла да нахлузи фустата и роклята, но стоеше без корсет и не бе закопчала роклята.

По дяволите. Въобще не искаше нещата да се развият така. Не по-малко от него Минерва ненавиждаше да й казват какво да прави. Нищо чудно да се закучи и да прояви упорство.

— След като си съгласна да лежиш на земята полугола с този мъж, трябва да приемеш и да се омъжиш за него — отсече баба й с твърд тон.

— Предпочитам да го застрелям — обяви Стоунвил. — Или сега, или на зазоряване.

— Няма да застреляш Джайлс — просъска Минерва. — Избий си тази мисъл от главата.

Отмести настрана пушката в ръцете на брат си. Чу се изстрел и куршумът се заби в земята, на сантиметри от Джайлс.

Мастърс скочи на крака.

— Какво, по дяволите.

— Никога недей да правиш така! — сопна се Стоунвил на сестра си, пребледняла като платно. — Пушката е със страшно чувствителен спусък.

— Да ме убиеш ли искаш, Минерва? — извика Джайлс.

— Не очаквах… Не очаквах да е заредена — отвърна тя потресена.

Джайлс застана до нея.

— Следващия път, когато някой насочи пушка към мен, позволи на мен да се оправям, ако обичаш.

— Но ти не се справяш! — възрази Минерва. — Лежеше с вид на човек на път да умре.

— Защото беше точно така, по дяволите. Благодарение на теб, почти да се случи.

— Млъкнете и двамата! — разпореди се госпожа Плъмтри. — Боже, отсега звучите като женена двойка. — Погледът й се премести върху Джайлс, който си нахлузваше панталоните. — Ще се ожениш ли за нея?

— Разбира се — отвърна Джайлс.

— Няма нужда — заяви Минерва и се вторачи в баба си. — Станалото е страхотно недоразумение. Отидохме да поплуваме и си направихме пикник. После сме заспали. Още съм целомъдрена.

— Спести си усилията — посъветва я Джайлс, докато си обличаше ризата. — Няма да ти повярват.

— Как ни открихте? — попита Минерва.

— Проклетият господин Пинтър шпионира господин Мастърс по поръчка на баба — обади се Силия. — Сутринта е проследил господин Мастърс до имението.

Джайлс простена. Госпожа Плъмтри го уведоми, че ще наеме Пинтър да провери финансовото му състояние, но Мастърс не очакваше да се стигне дотук. А и как не забеляза тайният полицейски агент от Боу Стрийт да го следи?

Знаеше как. Мислеше само за едно: да се срещне с Минерва и да й даде да вкуси от страстта, за която копнееше; за която и двамата копнееха.

По дяволите! Така се получава, оставиш ли органът на мъжествеността ти да те управлява.

Минерва гледаше баба си озадачено.

— Защо си наела господин Пинтър да шпионира Джайлс?

— За да се убедя дали е достоен за теб — отвърна госпожа Плъмтри малко нервно.

— Ясно. — Минерва сложи ръцете си на хълбоците, а роклята й се свлече по-надолу. — И той какво откри?

— Господин Мастърс е стабилен финансово и много добре се справя в професията си. Строи къща на площад „Беркли“. Не се жени за теб заради парите ти, очевидно е, момиче. Няма причина да го отхвърлиш.

— Има много основателна причина — възрази Минерва разпалено. — Насилвате го. Не желая мъж, който е принуден насила да се ожени за мен.

— Не е така — отвърна госпожа Плъмтри. — Той искрено желае да се ожени за теб. Увери ме в деня, когато обявихте годежа си.

— Естествено! Аз го накарах да го направи — въздъхна Минерва. — Не се сърди, бабо, но всичко беше номер…

— … за да ме накараш да оттегля ултиматума си? — довърши вместо нея госпожа Плъмтри. — Знам. Той ми го съобщи. Освен това ме увери, че за него не е номер. Наистина иска да се венчаете.

Джайлс изруга тихо. Нима нещата щяха да отидат на още по-зле?

— Какво си й казал? — нахвърли се Минерва върху него.

Той пристъпи напред и я хвана за ръката.

— Моля всички да ме извините, искам минутка насаме с годеницата си.

* * *

При влизането в гората главата на Минерва беше замаяна. Роклята й стоеше все така смъкната на раменете. Защо Джайлс каза на баба й за договорката им? Означаваше ли, че от самото начало наистина е възнамерявал да се ожени за нея? При изпълнението на плана й да шокира баба си не действаше ли в синхрон с нея, само за да я накара да спре да пише за Роктон?

Значи беше толкова потаен и коварен, колкото го мислеше. И има собствени планове. Тя трябва да измисли как да се впише в тях.

Спря и го погледна в лицето. Забеляза гузното му изражение.

Не. По-добре да измисли как да се възползва от ситуацията. След днес следобед две мнения нямаше — тя го желае: като мъж, като компаньон, и да — като съпруг. Но при нейните условия, не при неговите. Време бе Джайлс Мастърс — а и баба й — да научат, че няма да им позволи да планират живота й вместо нея.

Изгледа го хладно, с изражението, предназначено за нежелани ухажори.

— Истина ли е? Каза ли на баба, че смятах годежа ни за мним?

Гузният му вид стана още по-гузен.

— Не е толкова лошо, колкото звучи…

— Така ли? Какво излиза? Заговорничил си с баба ми, за да спечелиш ръката ми, въпреки изричното ми предупреждение, че няма да се омъжа за теб, което ти съобщих, доколкото помня.

Той трепна.

В този миг през ума й мина ужасна мисъл.

— Нали не си инсценирал тази сценка семейството ми да ни открие, за да ме принудиш да се омъжа за теб?

— Не! Нямах представа, че Пинтър ме следи.

Тя го погледна със съмнение.

— Кълна се в Бога, не съм го планирал.

— Защо да ти вярвам, след като отдавна ме лъжеш?

— Не те лъжа. Просто пропускам част от истината — защити се той.

Тя свъси вежди.

— Изрично те попитах дали си споменал пред баба какво съм замислила.

— Тогава трябва да помниш и какво ти отговорих.

Тя се върна в спомените си за онзи ден. Какво точно каза той? А, да. „Обеща да убиеш Роктон. Защо да застраша такъв развой, като съзаклятнича с баба ти?“

Той наистина беше лукав. Отговори на въпроса й с въпрос, за да не я излъже. Освен това помнеше какво й каза, когато го попита какво е говорил с баба й: казах, че искам да се оженя за теб. Възхищавам ти се и те уважавам. В състояние съм да те издържам.

Според загатнатото от баба й май и това не беше лъжа.

— Добре, ще приема, че не ме лъжеш, но определено изопачаваш истината. Знаеш какво си помислих.

Той пристъпи съвсем близо до нея.

— Знам също, че имаш доста лошо мнение за мен и тъкмо то те възпира да се съгласиш да се омъжиш за мен. Исках да спечеля време, за да ти докажа колко грешиш. Да ти докажа, че мога да бъда добър съпруг. — Взе ръцете й и ги целуна. — Не го ли доказах вече?

Със сладките си думи той би омаял дори птичките в небето.

— Доказа само, че не мога да ти имам доверие. Вечно ще искаш да планираш живота ми.

— Достатъчно ми е трудно да планирам своя, лудетино — отвърна той. — Нямам желание да се занимавам и с твоя.

— Значи не става въпрос да спра да пиша за Роктон? То няма нищо общо, така ли?

Зяпна я, после извърна поглед и изруга наум.

— Така си и помислих — тросна се тя.

Издърпа си ръцете, но той я прегърна през кръста и я притисна здраво, без никакво намерение да я пусне.

— Чуй ме, скъпа — подхвана той с дрезгавия тон, който винаги я караше да потреперва. — Тогава дойдох в Халстед Хол, защото исках да се оженя за теб. Желая те от деня, в който те целунах за пръв път. Просто досега не намирах начин да бъдем заедно.

— И как точно трябва да се впиша в живота ти? Семейството ми е свързано със скандал. Смъртта на родителите ми… Романите ми… Нищо не се вписва в живота на изявен юрист, на път да стане държавен Кралски адвокат.

— Възможно е — натърти той. — Трябва само да…

— … спреш да пишеш.

— Не! Знаеш, за мен няма значение.

— Засега.

Погледна я навъсено.

— Забрави ли любимата си авторка госпожа Радклиф? Била е омъжена през цялата си кариера, а съпругът й е бил вестникарски издател. Нейното писане не е навредило на неговата репутация или професия.

— Не е била съпруга на К.А. И двамата знаем, че Кралските адвокати често след това стават съдии или политици. — Гласът й потрепери. — Ти си предопределен за велики неща.

— Не ми пука. И на теб не бива да ти пука.

— Стои и въпросът с децата. Госпожа Радклиф не е имала деца, нали?

При думата деца той затаи дъх.

— Искаш деца, нали? — попита тя със силно разтуптяно сърце.

— Естествено. — Гласът му стана по-дрезгав. — Ти също, нали? Признай. Никой не е в състояние да пише така ласкаво за децата в книгите си, ако не иска да има свои.

— Въпросът е…

— Стига извинения — прекъсна я той. — Онази Минерва, която познавам, може да води какъвто живот си иска. Тя е силна, безстрашна и в състояние да променя общественото мнение. Тази Минерва желая. Минерва, която не се страхува да хване бика за рогата.

Знаеше точно какви приказки да използва, дяволът. Неизменно успяваше да я дразни.

Той се пресегна, за да я помилва по бузата.

— Ще имаме хубав живот заедно. Ще се получи. Убеден съм. Поне този път ми повярвай, че съм наясно за какво говоря.

— Да ти повярвам? Та ти постоянно избягваш да ми кажеш истината. Още не си ми споделил защо открадна онези листове преди години. Нещо толкова дребно, а криеш обяснението.

— Не е дребно! — процеди той през зъби. Пусна я, обърна се и се загледа в гората. — Лично е. Свързано е със семейството ми.

— То скоро ще бъде и мое семейство, ако се омъжа за теб.

— Не бива да говоря за това с теб. Свързано е с баща ми и загубата на голяма сума пари.

— О, Боже! — Тя започна да сглобява в ума си отделни случки. — Случи се приблизително по времето на самоубийството, нали?

— Да — отвърна той мрачно. — Защо?

— Във вестниците така и не писаха защо се е самоубил, но предположих. Мъже, които губят солидни суми при залози. — Тя си пое дълбоко въздух, за да се овладее. — Откраднал си разписки за дължими от теб суми, нали?

Лицето му придоби шокирано изражение.

— Аз да дължа пари?!

— Или баща ти. Не крадеше пари, значи са били разписки. — Понеже той свъси вежди, тя добави: — Семейството ти имаше затруднения по онова време, знам. Нали затова брат ти се ожени за богата наследница? Чух братята ми да го коментират.

— Братята ти са големи бъбривци.

— Не. Тайно ги подслушвах. — Вирна брадичка. — Няма нищо срамно в постъпката ти.

— Според теб не е срамно да се краде? — Едната му вежда се стрелна нагоре.

— Да се краде не е хубаво, естествено, но винаги съм смятала за нечестно дълговете от хазарт на някого да остават на децата му, след като почине. Защо да страдат за чужди грехове?

Той скръсти ръце пред гърдите си.

— Наистина — защо?

— Това ли беше? Това ли открадна?

— За всичко си се досетила съвсем сама, виждам. Няма какво да добавя. — Тя очевидно се канеше да го притисне за по-конкретен отговор, затова той бързо продължи: — Ти го смяташ за приемливо поведение, но колегите ми юристи биха се разтревожили да го чуят. С кариерата ми ще бъде свършено.

Така беше, естествено. Затова толкова се разгневи, задето пише за него. Вече е наясно.

— Няма да кажа на никого. Би било глупаво от моя страна.

— Защо? — Джайлс я изгледа предпазливо.

— Не бих провалила умишлено кариерата на съпруга си.

Трябваха му секунди, за да осмисли какво му казва, но после в очите му се появи надежда.

— Ще се омъжиш за мен? Сериозно?

Посегна да я прегърне, но тя се отдръпна.

— Не бързай. Имам няколко условия.

Той неволно се засмя.

— Естествено. Иначе не би била ти.

— Първо: закълни се никога да не ми забраняваш да пиша. Сложи ръка на сърцето си.

— Тържествено се кълна никога да не ти забранявам да пишеш романи. Какво друго?

— Закълни се да ми бъдеш верен.

Очите, му станаха сериозни.

— Казах ти вече: не съм баща ти. Вярвам в брака, Минерва. Това означава, че вярвам във верността, докато смъртта ни раздели. Няма да има друга жена в живота ми, освен теб.

Говореше толкова сладкодумно, че тя не знаеше дали да му вярва.

— Все пак предполагам, че ако не се държиш подобаващо, и без това няма да ми кажеш.

— Скъпа, брат ти насочи пушка към мен, сестра ти може да уцели всяка движеща се мишена, другите ти двама братя постоянно заплашват да ме пребият, баба ти подкупва стражарите. Да не съм глупак, та да ги предизвикам с изневери?

Трудно й бе да не се усмихне след подобно изреждане.

— Правилно.

Тя го изгледа продължително. Очевидно обмисляше нещо.

— Имам още едно условие, няма да ти хареса.

— Да плувам гол с теб в езерото поне веднъж седмично? — попита той с надежда.

— Да ми казваш истината. За всичко. Татко правеше всякакви безобразия зад гърба на мама и превърна живота й в ад. Няма да допусна лъжи в нашия брак.

Той впи поглед в нея и промълви:

— В миналото ми има неща, които не мога да обсъждам с теб. Но за да си спокойна ще спомена само, че не съм като баща ти. Дори не съм сигурен дали си готова да ги чуеш.

Тя преглътна. Наистина искаше прекалено много. Ако бяха влюбени, вероятно можеше да го изисква, а той щеше да се чувства достатъчно спокоен, за да сподели всичко. Но не бяха. Нали не бяха?

Загледа се в Джайлс. Не желаеше да е влюбена в него, но всеки път, когато беше до него, й ставаше все по-лесно да му се довери, да му вярва. Това му бе лошото на Мастърс. Умееше да накара жените да го желаят…

А той определено не бе влюбен в нея. Дори сега, когато бе готов да се ожени за нея, не споменаваше думата любов.

Добре, ще се примири. Все пак можеха да имат удовлетворителен брак. С мнозина беше така. А и той бе единственият, за когото някога си бе мислила като за евентуален съпруг. Не бива да очаква прекалено много и да иска любов. Не и при тези обстоятелства.

— Добре — съгласи се тя. — Но ще обещаеш ли да ми казваш истината за всичко оттук нататък?

По лицето му се изписа облекчение.

— Това мога да обещая. — Взе ръката й и преплете пръсти с нейните. — Приключихме ли? Постигнахме ли съгласие?

— Само още едно нещо.

— За бога, Минерва.

— Би ли ми закопчал роклята?

Той премигна, а после прихна.

— Разбира се.