Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (16)

Глава четиринадесета

Минерва зяпна Джайлс. Очевидно не го бе чула добре.

— Какво?

— Дрехите. Съблечи ги. — Очите му блестяха, докато сваляше жакета и жилетката. Хвърли ги върху одеялото. — Ще плуваш по долна риза и гащи. Ще изсъхнат за нула време.

— Но косата ми…

— После ще я пъхнеш под шапката и никой няма да разбере.

Страните й поруменяха, когато той си събу ботушите, а после панталоните и чорапите. Не бе очаквала това.

Но пък идеята да остане по долна риза и да се топне в езерцето полугола я изпълваше с приятни тръпки. Как успяваше той винаги да открие какво би я предизвикало да се държи неподобаващо?

Той изхлузи ризата през главата си и също я хвърли върху одеялото. Боже, боже! Няколко пъти случайно бе виждала разголените гърди на братята си и знаеше какво представляват мъжките гърди, но Джайлс без риза беше великолепен. Имаше разкошни, добре оформени мускули с кестеняви косъмчета, които се спускаха надолу и изчезваха в гащите му.

Определено набъбналите му гащи.

Вдигна поглед и забеляза, че и той я изучава внимателно, сякаш си я представя гола.

— Бих направил всичко, за да те видя само по долна риза, скъпа, и с разпусната коса.

Караше я да се чувства покварена и усещането определено й бе приятно.

— Така ли имаш предвид? — попита тя, свали шапката и започна да вади фибите една по една.

Очите му потъмняха, когато къдриците се разстлаха по раменете й.

— Господи, по-красива си, отколкото си те представях.

Пристъпи към нея, зарови пръсти в косите й и заговори дрезгаво:

— От шест години чакам да видя косата ти така. Откакто присъствахте на събирането в имението ни в Бъркшир. Помниш ли бала? Онзи, на който беше ти и братята ти.

Пулсът й се ускори.

— Изненадана съм, че ти го помниш.

Прехвърли косата й през едното рамо и я обърна, за да разкопчае роклята й.

— Не мога да го забравя — призна той. — Първата вечер бе в елегантна вечерна рокля с дълбоко деколте, достатъчно да накара всеки мъж да падне на колене.

Свлече роклята по раменете и тя се разля като муселинов облак около стъпалата й. После се залови с фустата й.

— Косата ти беше вдигната, но една къдрица се спускаше ето тук. — Прокара пръст по шията, а оттам — по рамото; заля я топла вълна. — Имах чувството, че ако я дръпна, цялата ти прическа ще се разпилее като водопад и най-после ще те видя с разпусната коса.

За момент нотките на копнеж в тона му я омаяха, но тя бързо се съвзе. Обърна се с лице към него.

— Омайването ти от косата ми не продължи дълго. Същата вечер изчезна с една вдовица и до края на гостуването ни не те видяхме повече.

Той премигна.

— Само защото…

— Защото какво? — попита тя хладно.

Закачливата му усмивка определено бе престорена.

— Само защото ти не беше на разположение.

Не това смяташе да каже, тя беше сигурна. Със скептично изражение се обърна, но той я хвана през талията, придърпа я към себе си и започна да развързва корсета.

— Не помниш ли? Тогава онзи глупак Уинтроп те ухажваше. Не се откъсна от теб целия уикенд.

Бе забравила напълно за лорд Уинтроп, мъж с пет деца, решил непременно да им намери майка.

— Не можех да се отърва от него. Следваше ме навсякъде като пале.

Джайлс се справи с корсета и тя се обърна с лице към него.

— Наясно си, че дори да го нямаше, ти едва ли щеше да застанеш до мен.

— Така е. По онова време ти не пестеше заядливите си забележки по мой адрес.

Тя понечи да възрази, но се отказа. Той беше прав.

— А след секунди направо ще ме удариш — продължи той.

— Защо? — Учуди се тя.

— Заради това. — Той се ухили. Без предупреждение я взе на ръце и тръгна към езерцето.

— Джайлс Мастърс, да не си посмял! — започна да се върти тя в ръцете му. — Казах ти: не знам да…

Той я хвърли във водата. Тя се паникьоса, защото потъна под повърхността, но страхът й изчезна, щом краката й докоснаха дъното. Дълбочината тук бе едва метър. Стъпи здраво и го изгледа кръвнишки. Беше влязъл до колене във водата и се смееше гръмко.

— Смешно ти е, така ли? — Тръгна към него, но гледаше над рамото му. — Няма да ти е толкова забавно, когато змията те ухапе.

Той се обърна, а тя се стрелна напред, хвана го през прасеца и дръпна с всички сили. Той направи безуспешен опит да запази равновесие — дъното бе прекалено хлъзгаво — и тупна във водата пред краката й.

— Ще ми платиш за това, сладкишче.

— Какво ще ми направиш? Ще ме удавиш в метър вода ли?

— Всъщност рязко става дълбоко.

Тя не чу повече, защото главата й потъна под повърхността. Но преди да успее да се паникьоса, той я хвана и тя изплува.

Отметна косата от лицето й.

— Реши да започнеш уроците по плуване без мен, а?

Макар да усещаше дъното с върховете на пръстите си, тя остана вкопчена в Джайлс.

— Е, ще ме научиш ли?

— Щом дамата желае.

През следващия половин час й показа как да се задържа на повърхността, как да не се плаши от водата, а да се придвижва през нея. Беше голямо удоволствие. Тя никога не се бе страхувала от водата, но и не се бе чувствала свойски. А благодарение на неговите уроци излизаше, че плуването е лесно и приятно.

Бяха до рамене във водата, когато нещо се отърка в прасеца й. Тя изпищя и се вкопчи в раменете му.

— Нещо ме докосна!

— Най-вероятно риба — успокои я той.

Очите му се плъзнаха надолу към устните й и в следващия миг той я целуна силно, настойчиво и дълбоко. Рибата бе напълно забравена, докато впиваше пръсти в раменете му… силните му, мускулести рамене. Тя едва дишаше, а кръвта й кипеше.

Едната му ръка я обгърна през талията и я придърпа.

— Виж какво си хванах — промълви той. — Водна нимфа.

Със свободната си ръка започна да гали гърдите й.

— Ако аз съм водна нимфа — прошепна тя, — тогава ти какво си?

— Мъжът, който ще даде на нимфата каквото поиска. — Наведе глава и близна напъпилото под тънкия плат на долната риза зърно. — Какво искаш, нимфо? Това ли? — Засмука зърното й; тя ахна. — Или това?

Плъзна ръка по дупето й и я притисна към себе си.

— Искам. Искам да ме докоснеш както го направи в странноприемницата.

— Къде? — Дишането му се учести.

Тя зарови пламналото си лице в рамото му.

— Знаеш. Там долу.

Той се засмя тихо и пъхна ръка под долната й риза. Минерва разтвори крака, за да го улесни. Ръката му започна да я гали между бедрата, а устните му се впиха в гърдите й.

— Да — простена тя. — Точно там.

Той пъхна пръст между срамните й устни. Тя потрепери, но успя да промълви:

— Сигурен ли си, че трябва да го правим?

— Напълно — отвърна той уверено и вкара още един пръст във влагалището й.

Обзе я по-голяма наслада, отколкото бе изпитала в хана.

— Обгърни ме с крака през кръста — изрече той дрезгаво — и се хвани за врата ми.

Отне й няколко секунди, за да заеме позата, но когато го направи, си даде сметка, че вече няма преграда за ръката му, която не спираше да я гали и милва между бедрата.

През цялото време Джайлс я целуваше настойчиво, жадно. Водата я обгръщаше и сякаш я милваше заедно с него.

После нещо започна да се надига у нея, да се разлива по тялото й, да я изпълва с блаженство. Тя откъсна устни от неговите, за да поеме въздух. Очите му бяха впити в лицето й, а пръстите му не преставаха да се движат напред-назад.

— Точно така, скъпа — прошепна той. — Отдай се на усещането. Отдай се на насладата. Боже, толкова си красива, когато си възбудена.

— Джайлс… Моля те…

Нещо в нея изригна. Цялото й тяло се стегна, после се отпусна. Тя хем едва дишаше, хем й идеше да закрещи. Продължаваше да стиска силно кръста му с крака. Впи пръсти в раменете му и се отдаде на чувство, каквото не бе изпитвала досега.

— Боже. Джайлс. Какво беше това…

— Достави си наслада — обясни той задъхано. — Любенето доставя удоволствие и на жените, скъпа.

Да, това вече определено обясняваше някои от току-що случилите се усещания. В следващия миг й хрумна нещо.

— А ти достави ли си наслада?

— Още не.

— Мога ли. Мога ли да направя нещо, за да ти помогна?

— Докосни интимните ми части, както аз докоснах твоите. Боже, бих дал всичко, за да усетя ръката ти върху члена ми.

А ще ми дадеш ли сърцето си? Тя се сепна. Какво си мислеше? Джайлс не вярваше в любовта. Склонен бе да й дава само наслада.

Да, направи го, и бе редно тя да му отвърне със същото.

— Така ли имаш предвид? — плъзна тя ръка по члена му.

Боже, колко голям беше. Много по-голям, отколкото предполагаше.

— Да, но по-силно — насърчи я той.

Беше неудобно да го прави с крака около кръста му и затова стъпи на дъното. После пъхна ръка в гащите му и обви органа на мъжествеността му с пръсти. Започна да ги плъзга нагоре-надолу.

— Да, скъпа. Прекрасно. Давай, давай. Още, още.

Изведнъж членът му в ръката й потрепери, а Джайлс отметна глава назад и затвори очи.

— Господи, Минерва — промълви той. — Моята нимфа. Моята красива нимфа.

Опря устни в нейните и я целуна нежно. Това я трогна дълбоко и й идеше да заплаче. Това бе Джайлс, в когото се влюби преди години. Не вечно контролиращия се, циничен мъж, който умееше да пази тайните си.

Кой от двамата беше истинският?

— Беше ми прекрасно, скъпа — увери я той след малко.

И за нея беше прекрасно. В това се състоеше проблемът.

— А сега — какво? — попита тя.

Какво означава това привличане помежду ни? С него ли ще приключи всичко?

Върху лицето му се изписа загадъчно изражение. Очите му бяха впити в нейните. Тя бе убедена, че той знае точно какво се пита тя.

Той се усмихна.

— Сега ще те нахраня!

Тя въздъхна. Всъщност, май по-добре, че не отговори на въпросите й. Тя дори не знаеше какво желае да се случи. Да имат тайна връзка? Да следват нови опасни приключения като днешното, а после да се разделят?

Наистина не бива да се омъжи за него. Дори да е сигурна, че той го иска, нямаше да излезе нищо. Той никога няма да я допусне достатъчно близо, за да го опознае. А и тя не иска живот, в който само да краси професионалната му корона.

От друга страна, когато той отвори кошницата за пикник и извади някои от любимите й храни, й бе трудно да повярва, че няма да се получи. Понякога той бе толкова мил и грижовен.

Освен когато крие неща.

Въздъхна. Да, това беше проблемът.

Ядяха бързо, огладнели от плуването и… от другите занимания. После той се излегна и я придърпа към себе си, а тя не устоя на изкушението да отпусне глава върху гърдите му и да слуша равномерните удари на сърцето му.

— Много хубаво местенце за пикник — промълви тя. — Защо ли не съм го открила досега?

— Ние, момчетата, го пазехме ревниво. Не искахме разни деца да пречат на удоволствието ни.

— Ние пък и без това нямаше да искаме да играем със стари момчета като вас.

— Не съм толкова по-стар от теб — възрази той.

Тя го погледна изненадана. Нима той се притесняваше от възрастта си? Боже, колко смешно. Реши да го подразни.

— Да, не си особено стар. Остават ти още няколко години, докато си сложиш изкуствени зъби.

— Няколко години ли? Не е забавно.

— Бял косъм ли виждам? — продължи тя шегата си, посегна и прокара пръсти през кестенявите му къдрици.

— Внимавай, малката, или ще те напляскам все едно си дете.

— О, напляскване! Звучи интересно.

Той неволно се засмя.

— Кълна се, не приличаш на никоя от познатите ми жени.

— Това хубаво ли е?

— Много хубаво.

Целуна я по главата. Млъкнаха. После горещото обедно слънце и чуруликането на птичките ги унесе и те задрямаха.