Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (14)

Глава ванадесета

В уречения ден Минерва слезе рано на закуска с надеждата близките й да не са станали.

Не извади този късмет. Силия и Джарет обсъждаха достойнствата на новата ловна пушка, купена току-що от сестра й, а Оливър и Мария обясняваха на баба защо старата спалня на мама е по-добра за детска стая, отколкото някогашната, отредена за децата Шарп.

— Искаме бебето да е по-близо до нас, а аз така и така не използвам спалнята — уточни Мария.

Джарет побърза да се намеси:

— Явно брат ми те държи в леглото си и не ти остава време да спиш другаде.

— Да спи ли? — обади се Оливър и двамата се разсмяха.

Мария забели очи.

— Важното е, че спалнята на майка ви лесно ще се превърне в детска стая. Огромна е и не е далеч от покоите на Джарет и Анабел, затова е подходяща и за детето, което те очакват.

Минерва въздъхна и от бюфета си взе шунка, сирене и печени филийки. Постоянните приказки за предстоящата поява на двете бебета започваше да й опъва нервите.

Не че не харесваше деца. Но от мисълта да е отговорна за толкова крехък живот, да подведе малко създание, както направи майка й, я побиваха тръпки.

А и от толкова неща щеше да се наложи да се откаже, за да е добра майка. Отлично помнеше с какъв копнеж майка й говореше за писане и колко против беше баща й. Джайлс не би възразил.

Свъси вежди. Така каза, но не бе сигурна дали да му вярва.

Тогава защо планираше дръзко лудории с него? Умът ли си бе загубила?

Вероятно. Или просто искаше да усети вълнението от докосването на мъж, от прегръдките му, някой да желае самата нея, а не зестрата й. Не знаеше защо, но наистина искаше да вярва, че парите й не са от значение за Джайлс.

Държеше се като пълна глупачка. Играеше си с огъня. Но не й пукаше.

Снощи почти не мигна, развълнувана от предстоящата им среща. Самата мисъл да е сама в гората с него развихряше въображението й. Как само й говореше, какви неща й нашепваше… Наистина ли би целунал вътрешната страна на бедрото й, така близо до онова място? В хана го докосна с ръка и беше невероятно приятно.

— Днес ще видим ли господин Мастърс? — осведоми се Силия.

Минерва едва не изскочи от кожата си. Сестра й имаше способността да следи посоката на мислите й. Надяваше се да не долавя самите мисли.

Усмихна се и седна на масата.

— Съмнявам се. В съда е.

Само това й хрумна като правдоподобно обяснение защо няма да се отбие при нея днес.

— Нима? — обади се Джарет. — Не го спомена, когато Гейб и аз го срещнахме вчера на път за града.

— Видели сте го? — не се въздържа да попита тя и мигом се упрекна, защото звучеше като влюбена до уши ученичка, която няма търпение да узнае новини за възлюбения. — Къде точно?

— В Илинг — отвърна Джарет. — Толкова е близо, че го попитах дали не е тръгнал насам, но не — имал работа там и вероятно щяла да му отнеме целия ден.

Явно бе ходил да вземе доклада от стражаря.

Джарет я гледаше изпитателно, докато тя отхапваше от шунката.

— Добави обаче да те уверим в най-добрите му чувства — подхвърли той.

Просто се е държал любезно, напомни си тя, но пулсът й се ускори. Любов не бе дума от речника на Джайлс. Тя е за мечтателите и глупаците, забрави ли?

— Така ли? — Притесни се от втренчения поглед на брат си. Вече два дни Джарет я гледаше особено и я изнервяше. — Колко мило от негова страна.

— Каква работа има Джайлс Мастърс в Илинг? — изръмжа Оливър.

— Има клиент там — излъга тя.

Идеше й да се ритне. Ето, отново излъга заради него. Ами ако Оливър поиска подробности за клиента? Или по-лошо: разпита в Илинг дали някой знае какво е правил Джайлс там?

Не бе нейна работа да замазва следите му. Той е зрял мъж; може да се грижи за себе си.

Постави шунка и сирене между намазани с масло препечени филийки и ги изяде като сандвич.

— Нали днес щеше да се срещаш с наемателите, Оливър? — осведоми се тя непринудено, твърдо решила да отклони разговора от Джайлс.

— Остана за утре. Отложихме я заради раждането на телета.

Боже! Толкова се бе надявала Оливър да не е в имението.

— Ти какво ще правиш днес? — попита на свой ред Оливър дружелюбно.

— Ще пиша. — За да не продължи да я разпитва в тази насока пак промени темата: — Значи ще превърнете спалнята на мама в детска стая, така ли?

Оливър и Мария си размениха нежен поглед и сърцето на Минерва се сви от завист.

Завист ли? Това са глупости. Водеше точно такъв живот, какъвто искаше.

— Защо не ми помогнеш? — предложи Мария. — Мнението на още една жена ще ми дойде добре.

Минерва се постара да потисне паниката си.

— Съжалявам, Мария, но след закуска отивам на дълга разходка.

— Ще те придружа, ще обсъдим идеи за промените…

Всички бурно се разсмяха.

— Какво?! — изненада се Мария.

— Когато Минерва заяви, че отива на дълга разходка, значи определено не желае компания — обясни Оливър.

— Ако иска компания — допълни Силия, — тя казва: „На някого разхожда ли му се?“.

Мария продължаваше да ги гледа неразбиращо, затова се намеси и Джарет:

— Минерва се разхожда, когато има проблеми с книгата, с която се е захванала. — Ухили се. — Именно тогава доста се разхожда.

— Помага ми да си събера мислите — защити се Минерва. — Ще ти помогна довечера — смекчи тона си тя.

След приключението ми в обятията на Джайлс.

Но, не бива да мисли за това. Чувствата й определено ще се изпишат върху лицето й.

Погледна към часовника. Наближаваше девет и половина, а трябваше да стигне до ловната хижа. Изпи си чая и стана.

— Тръгвам. Ще се видим по-късно.

Преди някой да я спре, си сложи шапката и тръгна към вратата.

Вървеше бързо по пътеката, а чуруликането на птички озвучаваше гората. Ако беше взела кон, щеше да стигне по-бързо, но щяха да я забележат. Да се шляе безцелно из имението бе по-малко подозрително, макар че ако я видеха толкова далеч, щеше да им се стори странно.

С приближаването на ловната хижа сърцето й заби учестено. Завързаният пред вратата кон й подсказа, че Джайлс вече е пристигнал. Не беше отвън, значи явно бе намерил начин да влезе вътре. Като се има предвид умението му да отваря ключалки с подръчни средства, в това нямаше нищо изненадващо.

Но друга беше причината да се поколебае. Отново беше тук — на мястото, където бяха убити родителите й.

Дълго стоя неподвижна; събираше смелост. Вчера го излъга, че никой не е идвал от деветнайсет години. Преди няколко месеца, когато Оливър отново отвори имението, тя дойде в хижата. Нещо я караше да провери дали ще види „призрака“, за който говореха хората; искаше да провери дали ще усети присъствието на родителите си.

Но тогава не се реши да влезе. Перспективата да се озове вътре сама я скова и тя не помръдна от мястото си. И накрая побягна.

Днес не биваше да постъпва така; не и ако искаше отговори.

Няма от какво да се притесняваш, успокояваше се тя. Джайлс е вътре и с логичния си начин на мислене ще прогони всякакви видения. Това е обикновена малка хижа, пригодена да приютява ловците. Няма нищо страшно в самото място.

Конят на Джайлс изпръхтя и тя подскочи. Господи, държеше се глупаво. Призраци не съществуват. Витаят в съзнанието й, защото през цялото време пише за тях.

Насили се да тръгне и да влезе в предния салон, където й бяха казали, че са умрели родителите й. Спря на прага и погледна вътре. Търсеше Джайлс. Нямаше го. Покритите с чаршафи мебели и спареният въздух я изпълниха с паника.

— Джайлс? — С разтуптяно сърце се върна в преддверието. — Джайлс, къде си?

— Горе! — извика той. — В главната спалня.

Слава богу. Завари го в средата на стаята, в която отсядаха родителите й.

Удряше леко шапката си в бедрото, а веждите му бяха свъсени в размисъл. Облечен в кожени панталони за езда и зелен жакет, изглеждаше нехаен и малко див. В очите му проблясваше онази природна интелигентност, която винаги я бе привличала.

— Вече знаем със сигурност едно — бяха първите му думи.

— О?

— Докладът на стражаря, в основни линии преразказ на баба ти какво е станало, не отговаря на истината.

Тя премигна.

— Видял си доклада? Как успя, след като дори Пинтър не го получи?

Той я погледна самодоволно.

— Представих писмо, с което баба ти ме упълномощава като неин представител, да го видя. Трябва ми, за да уточня някои клаузи от завещанието.

Тя го зяпна.

— Но, Джайлс, как накара баба…

— Не съм. Изучавам завещанието й от седмици. Беше лесно да имитирам подписа й. — Ухили се. — За разлика от Пинтър не се колебая да нарушавам правилата, за да получа желаното.

— Дявол! — възкликна тя, колкото впечатлена, толкова и шокирана. — Един ден ще те заловят, докато правиш нещо незаконно, да знаеш.

— Съмнявам се. Само ти си ме залавяла, скъпа, а нямам нищо против да ме хващаш ти, ако това означава да получа целувка.

Ето, отново я нарече „скъпа“. Щеше й се да не го прави. Прекалено много й харесваше. А и начинът, по който не откъсва очи от нея…

Леко смутена се обърна, огледа стаята — не бе влизала тук от години. Мебелите бяха покрити с чаршафи и придаваха нереален вид на помещението.

Като дете често идваше в хижата. От време на време майка й обичаше да се отдалечава от потискащото великолепие на Халстед Хол и Минерва често я молеше да я вземе със себе си. Майка й се съгласяваше, защото дъщеря й обикновено седеше кротко и четеше, за разлика от братята си, които не спираха да се гонят из хижата. Минерва и майка й се сгушваха на леглото и четяха часове наред.

В очите й се появиха сълзи. Изцяло бе забравила тези мигове.

Откъсна се от спомените си и се насили да заговори непринудено.

— Какво пише в доклада?

— Не много. Всеизвестната версия на случилото се: майка ти се събудила от шум на натрапник, слязла долу, застреляла го, а после застреляла и себе си от ужас какво е направила.

— Нещо друго?

— Научих някои нови неща. Според доклада е използвала зареден пистолет, който съпругът й държал за самозащита в чекмеджето на нощното шкафче в тази стая.

— Къде е пистолетът сега?

— У стражаря. Не е с барабан и затова е трябвало да го презареди, преди да се застреля.

— Но мама не беше добър стрелец. А и както отбеляза Силия, едва ли е знаела как се зарежда пистолет.

— В доклада има и други несъответствия. — Джайлс се приближи към нея. — Бях тук, горе, и се ослушвах за теб. Не чух нито отварянето, нито затварянето на вратата. Не чух нито кога влезе, нито стъпките ти долу. Нищо не чух, докато не извика името ми, а и това бе някак приглушено.

Отиде до стената и потропа по нея.

— Много са солидни, а спалнята е в края на коридора. Никой, особено заспал човек, не би чул, ако някой се промъква долу.

— Възможно е мама да е спала в друга стая.

— И е дошла тук, за да вземе пистолета? И защо въобще е решила да се изправи лице в лице с натрапника, а не да слезе по слугинското стълбище, да излезе през задната врата и да потърси помощ? Има и други несъответствия.

Застана до прозореца, а тя го последва.

— Конюшнята е достатъчно близо и всеки би чул пристигането на кон — продължи Джайлс. — Но кой натрапник би оставил коня си в конюшнята. Когато го е чула, майка ти е предположила, че е баща ти или друг член на семейството.

— Освен ако е дошъл тук пеша. Като мен днес.

— Според доклада конете и на майка ти, и на баща ти са били в конюшнята.

— О…

— Виждаш ли? Несъответствията са много. — Сложи си шапката и тръгна към вратата. — И още нещо.

Тя го последва по коридора.

— Дори да приемем, че всичко написано е вярно, майка ти е трябвало да мине предпазливо по този коридор, за да стигне до стълбището. — Направи крачка и подът силно изскърца. — Баща ти трябва да е чул шума. Тази дъска е точно над салона долу и няма откъде другаде да се мине.

— Може да я е заобиколила?

— Събудила се е от дълбок сън и мигновено е съобразила да вземе пистолета и да заобиколи скърцащата дъска? Звучи ли ти логично?

— Не — въздъхна Минерва. — Явно Оливър е прав, когато твърди, че тя преднамерено е застреляла татко. По думите на брат ми го е причакала тук.

Джайлс присви очи.

— Защо мисли така?

— Не… Не мога да ти кажа. Никога няма да ми прости. Мога само да споделя, че Оливър спореше с мама и й даде основателна причина да е бясна на татко.

— Според Джарет Дезмънд е застрелял и двамата.

— Знам.

— Проблемът с тази теория е, че Дезмънд е нямал мотив да ги убие. Нямало е да наследи нищо.

— Ами ако не го е направил за пари? — Тя предпочиташе далеч повече да смята, че Дезмънд ги е убил, а не че майка й е причакала съпруга си, за да го застреля. — Защо да е нямал лична причина?

— Мислих по въпроса. — Той тръгна към стълбището. — Не виждам каква е била.

Долу продължи към салона. Тя неохотно го последва.

— Добре щеше да е да знам къде и как точно са били намерени — промърмори Джайлс. — Знам в общи линии, но…

— Така ли? Откъде?

Той влезе в салона. Тя отново се поколеба, преди да го последва.

Ти поиска, забрави ли? Ти го помоли да дойде и да огледа.

Но не си представяше колко трудно ще бъде. Не бе виждала с очите си местопрестъплението, но си го представяше: майка й срещу баща й; баща й в шок от насочения към него пистолет.

— Единият е паднал тук — посочи Джайлс голо място на пода.

Досега тя не бе забелязала, че килимът е издърпан настрана.

Джайлс клекна и потропа по пода.

— Когато пристигнах, огледах тази стая. Кръвта е била почистена, но винаги остават следи. След известно време кръвта се просмуква в дървото. Установих това. Така съдя къде е паднал единият.

Стана и отиде в друг край на помещението, но тя вече не го слушаше. Не откъсваше поглед от мястото, където дъските бяха по-тъмни. Гледаше петното и всичко ставаше някак по-истинско.

В съзнанието й се появиха образи, които цял живот се стараеше да прогони: майка й стреля по баща й, уцелва го в лицето. Той пада на пода, докато майка й презарежда пистолета. Майка й насочва пистолета към гърдите си.

— Джайлс… — прошепна тя.

Зрението й се замъгляваше, а по челото й изби пот.

Той говореше, без да й обръща внимание:

— Сигурно е свършило преди…

— Джайлс, май ще…

Усети как коленете й се подкосяват и пред очите й причерня.