Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (12)

Глава десета

Минерва едва сдържаше вълнението си, че ще отиде в „Олд Бейли“^[1]. Щеше да присъства на истински процес за убийство! Излиза, че имаше някои предимства да си мнима годеница на адвокат.

— По-малък е, отколкото си го представях — констатира Мария до нея.

Именно Мария уговори Оливър да им разреши това посещение. Беше като пластилин в ръцете на съпругата си от деня, в който я срещна. На Минерва страшно й допадаше, че снаха й успява да склони Оливър за всичко; крайно време беше, защото жените от неговото семейство никога не постигаха резултат.

Оливър дори се съгласи Фреди да ги придружи, за да ги защити при необходимост. Фреди не успя да придума съпругата си да дойде, тъй като Джейн се опасяваше да не се споменава кръв, а тя бе малко гнуслива.

— Изненадващо добре осветен е обаче — посочи Минерва. — Цели четири полилея. Обърна се към седналия вдясно от нея чиновник, който ги посрещна отвън и обеща през цялото време да е до тях. — Защо има огледало над мястото на подсъдимия?

Бузестият господин Дженкс, който често бършеше потното си чело, се наклони към нея.

— За да отразява светлината от прозорците върху обвиняемия, милейди. Така съдебните заседатели следят как реагира на показанията.

Фантастично! Извади донесената от вкъщи тетрадка и записа обяснението му. Това определено щеше да влезе в някоя от следващите й книги.

Съдебните заседатели заемаха местата пред тях. Господин Дженкс я информира също, че очаква процеса да приключи до средата на следобеда.

В залата влезе съдията, следван от неколцина адвокати, всичките в черни тоги, с напудрени перуки и страшно важен вид.

— Ето го господин Мастърс — прошепна Мария. — Колко е привлекателен в тогата и с перука!

Фреди, седнал от другата й страна, изсумтя.

— Чудя се как не го е срам да се показва така. Някой трябва да му каже, а и на колегите му, че перуките вече не са на мода. Лично аз за нищо на света не бих сложил такова нещо на главата си!

— Англичаните от векове носят перуки в съда — осведоми го Минерва. — Такава е традицията.

Джайлс наистина изглеждаше добре в тази премяна, макар да й бе трудно да свърже сериозното му изражение с непринудения шегаджия, когото познаваше. Дори не погледна към тях, докато заемаше място сред другите адвокати.

В залата въведоха трийсетина годишен мъж през пасаж, свързан със затвора „Нюгейт“.

— Това е господин Уолъс Ланкастър — осведоми ги господин Дженкс, когато мъжът седна на стола на подсъдимия. — Той е богат търговец на памук и е обвинен, че е убил съпругата си. Намерили я в реката Лий миналата зима, когато той отсъствал от дома си в Уеър. Според следователя била убита предишния ден и хвърлена в реката от обвиняемия, защото са се скарали.

— Смятате ли, че е прав? — поинтересува се Минерва.

— Смятаме да докажем противното. Ако някой може да го направи, това е господин Мастърс.

Тонът му издаваше безрезервно възхищение.

— Очевидно харесвате работодателя си — отбеляза тя.

— О, да, милейди. Много научих от него. — Изпъчи гърди. — Обеща да ме вземе със себе си, когато стане държавен Кралски адвокат.

Минерва го погледна смаяно.

— Държавен Кралски адвокат ли? — намеси се Мария. — Какво значи?

— Тези юристи водят важни за короната следствия — обясни Минерва. Не си бе представяла Джайлс в тази роля… — Кое ви кара да мислите, че господин Мастърс ще стане К.А.? — обърна се тя отново към Дженкс.

— Вече спрягат името му. Много често печели дела. Това не е останало незабелязано.

Тя се облегна на мястото си и се вторачи в Джайлс, който си преглеждаше бележките. Мили боже, К.А.? Беше един от най-престижните постове за адвокат.

Нямаше представа, че Джайлс е израснал толкова в професията си. Нищо чудно защо се ядоса така, когато го нарече нехранимайко.

Това обясняваше и защо не желае да пише за него в книгите си. Побиха я тръпки. Той щеше да загуби много, ако се разчуе за кражбата му.

Откриха заседанието и тя се съсредоточи в случващото се в залата и бързо си водеше записки.

Пръв на свидетелската скамейка застана консултантът при смъртни случаи. Обоснова се защо смята, че госпожа Ланкастър е била убита и хвърлена в реката. В дробовете й не намерили вода, а по шията й имало синини.

Държавният обвинител, господин Питни, седна, а Джайлс стана, за да проведе кръстосан разпит.

— Кажете, сър, какво е образованието ви, за да ви определят за консултант.

Тонът му бе строг и хладен; досега Минерва не го беше чувала да говори така.

— Хирург съм.

— И колко случая на удавяне сте имали през годините, откакто сте консултант?

— Три, сър. — Мъжът се изчерви.

— Три — повтори Джайлс снизходително. — Следите публикуваните новости, предполагам, за вашата професия?

— Опитвам се, сър.

— Познат ли ви е труда „Елементи на юриспруденцията“ от господин Теодрик Бек.

— Не, сър.

— Не го виня — прошепна Фреди на Мария. — Звучи скучно като пиесата, на която съпругът ти ни заведе. Онази, където онзи все се питаше дали да бъде, или да не бъде. Какво „да бъде“, питам те аз? За мен нямаше никакъв смисъл.

— Млъкни, Фреди — изсъска Мария. — По-късно ще обсъждаме „Хамлет“.

Минерва прехапа устни, за да не се засмее. Слава богу, в залата беше доста шумно. Едва ли някой бе чул брътвежите на Фреди.

Джайлс се приближи към свидетелската скамейка и се втренчи в консултанта.

— В книгата си господин Бек твърди, че човек може да се удави и пак да няма вода в дробовете му. Базира заключението си на експерименти, проведени от няколко учени.

— Не съм го чувал, сър — призна консултантът. — Но по шията й ясно личаха синини.

— Госпожа Ланкастър облечена ли беше, когато са я намерили?

— Да, сър. Напълно облечена и дори с пелерина.

— Не е ли възможно връзките на пелерината да са предизвикали синините, докато течението я е подмятало във водата?

— Възможно е, но не мисля…

— Благодаря, това е всичко.

Консултантът стана от свидетелската скамейка. Мария се наведе пред Минерва, за да попита чиновника:

— В споменатата книга наистина ли се описват подобни случаи на удавяне?

— Цяла глава е посветена на подвеждания на консултанти при случаи на удавяне. Правени са експерименти с животни и са намирани удавници, в чийто дробове няма вода. Липсата й не е абсолютно доказателство. Освен това натъртвания и синини наистина се появяват, когато течението влачи тялото и то се удря в камъни и дънери по пътя.

Привикаха на свидетелската скамейка госпожица Тутъл, хубава млада жена. По думите на господин Дженкс била близка приятелка на госпожа Ланкастър. След като се закле, господин Питни я покани да даде показания. По думите й за последен път видяла госпожа Ланкастър вечерта преди смъртта й. Приятелката й споменала за кавга със съпруга си. На следващия ден, когато узнала за смъртта на госпожа Ланкастър, госпожица Тутъл си спомнила разговора и съобщила на властите.

През цялото време, докато свидетелката говореше, Минерва наблюдаваше Джайлс. Побиха я тръпки от леденото му изражение.

Стигна се до кръстосания разпит. Джайлс се надигна спокойно, отиде до свидетелската скамейка, върна се да провери нещо в бележките си и отново застана пред госпожица Тутъл.

— Били сте близка приятелка на покойницата, така ли?

— Да, сър.

— Откога я познавахте?

— От седем години, сър.

— Тя често ли минаваше по тесния мост за пешеходци до Уеър?

— Да. Майка й живееше от другата страна на реката.

— Покойната умееше ли да плува?

— Не, сър.

Фреди изсумтя.

— Било е глупаво да използва тесния мост тогава!

— Млъкни! — скастри го Минерва.

Не желаеше да пропусне и думичка от разпита на Джайлс.

— Какво беше времето в Уеър през онзи ден?

Госпожица Тутъл го погледна притеснена.

— Студено.

— По моста имаше ли заледяване?

— Възможно е. Не съм сигурна…

— Значи госпожа Ланкастър е могла да се подхлъзне? — Предполагам.

Джайлс направи пауза, преди да попита:

— Къде бяхте, когато чухте за удавянето?

Госпожица Тутъл премигна. Очевидно не очакваше такъв въпрос.

— На пазара в Уеър.

— Казахте ли на продавачката на риба, че е невъзможно, защото същата сутрин сте разговаряли с госпожа Ланкастър?

Младата жена пребледня. Минерва стисна устни. Всичко бе толкова интересно!

— Не, не помня да съм го казвала, но.

— Мога да призова продавачката на свидетелската скамейка. Вероятно сте я видели да седи отвън, пред залата.

Госпожица Тутъл започна нервно да хапе устни.

— Няма нужда. Сега си спомних. Но е възможно да съм объркала предишния ден с деня на смъртта.

— Имате ли навик да обърквате дните? — продължи да я притиска Джайлс.

— Разстроих се, когато узнах за смъртта на приятелката ми.

— Толкова разстроена, че да излъжете какво ви е казала предишната вечер, когато вероятно сте я видели за последен път?

— Не, разбира се!

Той я изгледа изпитателно и отново погледна бележките си.

— Моля опишете на съда какви са отношенията ви с брата на обвиняемия, господин Андрю Ланкастър.

— Охо! — възкликна Фреди. — Надушвам нещо съмнително.

— Тихо! — просъскаха Минерва и Мария едновременно. Фреди забели очи и скръсти ръце пред гърдите си. Госпожица Тутъл помълча и промърмори малко изплашено:

— Не разбирам какво имате предвид.

Веждите на Джайлс се стрелнаха нагоре.

— Значи не сте се срещали късно вечер в обущарницата му?

— Той е сгоден за друга!

— Много добре знам. Моля, отговорете на въпроса.

Тя си придаде възмутен вид.

— Аз съм добро момиче, така да знаете. Държа на родителите си и…

— Не това ви попитах, госпожице Тутъл. Искам да знам дали сте се срещали с него в обущарницата му късно вечер. Не забравяйте, че сте под клетва.

Долната й устна трепереше, а тя мълчеше.

— Ако искате, ще призова младия господин Ланкастър да потвърди, че двамата сте се срещали.

Господин Питни простена и нареди нещо на чиновника си, който трескаво започна да рови из записките.

— Господин Андрю Ланкастър е мой приятел, да — отговори госпожица Тутъл сковано.

— В приятелството ви има ли и романтична нотка? — попита Джайлс.

Госпожица Тутъл изглеждаше паникьосана и господин Питни се обърна към съдията.

— Ваша чест, не виждам какво общо има това със случая.

— Сега ще стигна дотам, Ваша чест — отвърна Джайлс.

— Добре. Продължавайте, господин Мастърс — подкани го съдията.

— Моля, отговорете на въпроса, госпожице Тутъл. Между вас и господин Андрю Ланкастър има ли романтична връзка? Разполагам с двама свидетели, готови да потвърдят как сте се целували пред обущарницата една вечер.

Тя се отпусна на скамейката.

— Да. Господин Ланкастър и аз сме романтично обвързани.

В съдебната зала настъпи пълна тишина. Думите на госпожица Тутъл още кънтяха във въздуха.

На Минерва й стана жал за младата жена. Джайлс се държеше безмилостно, а тя не разбираше защо. Но работата му беше да се добере до истината.

— Годеницата на господин Ланкастър богата ли е? — попита Джайлс.

— Не знам, сър.

— Но не бихте се изненадали, ако има зестра от няколко хиляди паунда, нали?

— Не — отвърна госпожица Тутъл предпазливо.

Из съдебната зала се разнесе шепот.

— Ако обвиняемият бъде признат за виновен, кой ще наследи богатството му? — продължи да я притиска Джайлс.

Госпожица Тутъл видимо се колебаеше.

— Хайде, госпожице, съвсем очевидно е, като се има предвид, че обвиняемият няма деца.

Господин Питни скочи на крака.

— Ваша чест, както господин Мастърс знае отлично, според закона…

— Седнете, сър — заповяда съдията. — Искам да чуя отговора на госпожица Тутъл.

— Повтарям въпроса: ако обвиняемият умре, кой ще наследи богатството му?

— Отговорете на въпроса, госпожице Тутъл — нареди съдията.

Тя погледна към съдията, после към господин Питни и промълви:

— Сър Андрю Ланкастър, сър.

— Значи вие сте заинтересувана да обесят обвиняемия въз основа на фалшивите ви показания? Тогава брат му ще наследи богатството и няма да се налага да се жени по сметка. Андрю Ланкастър ще се ожени за вас, а не за богата си годеница.

Господин Питни въздъхна тъжно. Джайлс подхвърли:

— Госпожице Тутъл, според закона собствеността на осъдените престъпници се конфискува в полза на короната — уведоми я Джайлс тържествено. — Ако подсъдимият се окаже виновен за убийството на съпругата си и го обесят, брат му няма да получи нищо.

Госпожица Тутъл пребледня. Колко умно Джайлс предположи, че тя не познава закона, възхити се Минерва.

— Искате ли да промените показанията си? — продължи Джайлс. — Не забравяйте обаче, че лъжесвидетелстването е подсъдно. Ще ви питам само този път: кога последно видяхте госпожа Ланкастър жива?

Всички в залата притаиха дъх.

Госпожица Тутъл погледна към господин Питни, но сега той я гледаше със същия леден поглед като Джайлс.

Тя стисна здраво перилата пред свидетелската скамейка.

— Видях я сутринта, в деня, когато се удави. Отбих се при нея да й върна рокля, която бях взела назаем.

— Значи е било невъзможно обвиняемият да я е убил, защото е отсъствал от града? — заключи спокойно Джайлс.

— Да, сър.

— Вие имате ли нещо общо с удавянето й?

— Не! Просто… Когато следователят каза, че не се е удавила и вероятно господин Ланкастър я е убил. Те наистина се караха понякога.

— Много двойки се карат — отбеляза Джайлс суховато. — Това не ви дава основания да допуснете да обесят невинен човек, за да се сдобиете вие със съпруг.

— Не, сър — отвърна тя съкрушено.

— Благодаря, задето най-после казахте истината, госпожице Тутъл. Това е всичко.

После процесът протече доста бързо. Съдебните заседатели излязоха и се върнаха с оправдателна присъда за господин Ланкастър.

Господин Дженкс изведе Мария, Фреди и Минерва от залата. Отвън изчакаха Джайлс и господин Ланкастър, който не преставаше да благодари на Мастърс. После си тръгна с брат си, за да се прибере в Уеър.

Към тях се приближи господин Питни. Подаде ръка на Джайлс.

— Чакам с нетърпение да се присъединиш към нас като К.А — увери го той.

Джайлс се усмихна.

— Сигурен ли си, че такъв ден ще настъпи?

— Според всичко, което чувам, да.

Питни се поклони и се отдалечи. Фреди, Мария и Минерва наобиколиха Джайлс.

— Напомни ми никога да не те лъжа — усмихна се Минерва. — Определено умееш да изтръгваш истината.

— Беше бляскав! — възкликна Мария. — Абсолютно бляскав!

— Нима? — погледна той въпросително Минерва.

— Знаеш го. Недей да скромничиш — усмихна му се още по-широко тя.

— Това означава ли, че успях да те впечатля? — поинтересува се той.

— Донякъде.

— Това заслужава да се отпразнува — обяви Джайлс. — Днес нямам повече дела. Следобед съм свободен. Трябва да отскоча до кантората, за да се преоблека, но предлагам после четиримата да отидем на късен обяд. Знам много подходящо място.

— Слава богу — зарадва се Фреди. — Умирам от глад.

— Ти вечно умираш от глад — пошегува се Мария.

— Редно е и господин Дженкс да ни придружи — обади се Минерва. — Днес много ни помогна.

— Добре — съгласи се охотно Джайлс. — Дженкс, идваш с нас.

— Благодаря, сър.

Минерва хвана Джайлс под ръка и двамата се отправиха към вратата.

— Току-що си спечели приятел за цял живот — прошепна той. — Правните чиновници не изкарват много и хубаво хапване за сметка на друг винаги им е добре дошло.

— А ти си спечели приятел за цял живот в лицето на Фреди. Той обича добре да си похапва, независимо от всичките му пари.

В каретата на път за кантората на Джайлс Мария изкоментира:

— Господин Мастърс, много благодаря за поканата да присъстваме на процеса. Много интелигентно предположихте, че госпожица Тутъл лъже.

— Не беше предположение. — Той си свали перуката. — С Дженкс ходихме в Уеър и научихме, че нещата не са точно такива, каквито ги представят. В градче като Уеър всички се познават и само след няколко часа установихме какво всъщност е станало. Това е и една от причините да се стремя към поста държавен Кралски адвокат. Не искам само да прибирам хонорари. Искам истината да възтържествува.

Минерва си даде сметка, че и тя иска същото. Даде си сметка и за удивителната способност на Джайлс да разкрива факти, останали скрити за другите.

— Не разбирам обаче защо младият господин Ланкастър не се е досетил какви са били намеренията на любимата му — обади се Мария. — Нима е искал да обесят брат му?

— Не — отвърна Джайлс. — Госпожица Тутъл е била заслепена от любов. Заслепена е ключовата дума. Никой със здрав разум не бива да допуска любовта да го заслепи.

— Господин Мастърс постоянно повтаря това — обади се Дженкс. — „Любовта е за глупаците. От нея печелят само продавачите на цветя“.

— Колко романтично от страна на господин Мастърс — намеси се Минерва с престорено безгрижие.

Джайлс трепна.

— Дженкс, споменах ли, че лейди Минерва е моя годеница?

Лицето на чиновника стана пурпурно.

— О, сър, съжалявам. Имах предвид…

— Всичко е наред — прекъсна го Минерва. — Уговорката ни с господин Мастърс е продиктувана от чист прагматизъм.

— Така ли? — Джайлс докосна бедрото й със своето сякаш да й напомни за друга част от взаимоотношенията им. — А аз си мислех, че си луда по мен.

— Аз пък твърдя, че любовта е като месото в пая — намеси се и Фреди. — Хората виждат коричката. Практичното нещо, което държи пая събран. Но любовта е важното нещо. Без нея паят ще е като без месо, а тогава какъв е смисълът от него?

— Боже, Фреди — възкликна Минерва, — това е доста мъдра мисъл.

— Фреди винаги е мъдър, стане ли въпрос за пай — обади се и Мария. — Но според мен любовта е по-скоро океан. На повърхността може да е бурен, да го пронизват светкавици, но в дълбините, каквото и да става на повърхността, винаги ще се наслаждаваш на спокойни води.

След тези думи в каретата се възцари тишина.

После Джайлс дари Мария с цинична усмивка.

— Нещо като коралите — отбеляза той.

Всички се засмяха.

С изключение на Минерва. Тя не знаеше какво изпитва към любовта, но не бе готова да й се присмива с лекотата на Джайлс. Част от нея продължаваше да вярва, че тя съществува, че е красива и специална, каквато я описа Мария.

Част от нея жадуваше да сподели подобно чувство с него.

Беше невъзможно, разбира се. Джайлс бе практичен мъж и ухажването му бе прагматично действие. Даде си сметка затова, докато го наблюдаваше в съдебната зала. Той бе предопределен за по-велики неща, отколкото тя си бе представяла. Затова се преструваше, че я ухажва — тя да спре да пише за него и да е сигурен, че, бъдещето му е защитено.

И ако случайно реши наистина да се ожени за нея, също щеше да е по прагматични причини. Въобразяваше си, че ще я моделира в съпругата, която той желае. Ала на държавен Кралски адвокат му трябва съпруга с безупречна репутация, а тя не отговаря на това условие. Съпругата на държавен Кралски адвокат трябва да се интересува само и единствено от кариерата на мъжа си, а тя не е готова за това. Каквото и да твърдеше Джайлс, той щеше да възненавиди желанието й да пише. Подобно нещо не се вписваше в неговия свят.

Докато го наблюдаваше как отговаря на въпросите на Мария и се прави, че не забелязва очевидното обожание на господин Дженкс, я обзе тъга. Много по-лесно й беше да не мисли за него, когато го смяташе за негодник. Но сега, когато знаеше, че е много повече от това…

Не, не бива да мисли в тази посока. Имаше план за бъдещето си и той не включваше брак. Джайлс ще й послужи да се отърве от баба си, това е всичко. Затова колкото и интелигентен и вещ в професията си да е, тя не бива да му позволи да попречи на намеренията й.