Сабрина Джефрис
Съблазняване на опърничавата (10)

Глава осма

Сякаш гръм удари Минерва. Вирджиния Уейвърли. Видя момичето само на погребението на Роджър Уейвърли; тогава госпожица Уейвърли бе тринайсетгодишна и доста невзрачна.

Сега обаче не беше невзрачна. На двайсет се бе превърнала в истинска красавица, със стройна фигура, ясни сини очи и къдрава черна коса, която се подаваше изпод сламена шапка с розови панделки. И видимо кипеше от гняв, докато обвиняваше мъжа, когото смяташе за убиец на брат си.

Горкият Гейб приличаше на халосан с брадва по главата.

— Госпожице Уейвърли — обърна се с усмивка към нея Минерва, — според мен се самозаблуждавате относно…

— Не се намесвай, Минерва — прекъсна я строго Гейб. — Госпожица Уейвърли е дошла да ми каже нещо и аз съм готов да я изслушам.

— Всъщност дойдох да ви гледам как се състезавате, лорд Гилбърт. Не очаквах отново да постъпите така безразсъдно. Пак рискувате живота си, след като…

— Четуин избра трасето, не Гейб — намеси се Джарет. — Както спомена сестра ми: самозаблуждавате се.

— Ще млъкнете ли всички, по дяволите! — тросна се Гейб. — Това не засяга никого от вас!

Приближи се към госпожица Уейвърли с тежки стъпки и болезнено изражение, от което сърцето на Минерва се сви.

— Как да ви компенсирам за смъртта на брат ви, госпожице Уейвърли? Поискайте каквото и да е и ще го направя. Изразявал съм същата готовност многократно в писмен вид пред дядо ви, но той не отговаря на писмата ми.

— Той иска да забрави — почти просъска тя, — но аз не мога.

— Разбирам. Роджър беше ваш брат. Ако можех да върна времето…

— Пълни глупости — отбеляза тя с горчивина. — Днес пак сте тук и пак правите същото. Преди може би щях да ви простя, но не и сега. Не и когато направихте абсолютно същото втори път. Чух за първото състезаване с Четуин прекалено късно, за да присъствам, но се постарах да не пропусна днешното.

Гейб се скова, тонът му стана леден като съдбата.

— Значи дойдохте да ми кажете, че съм безсъвестен негодник?

— Не. Дойдох да видя как ще загубите. Но винаги печелите. Щом като сте така склонен да рискувате живота на всички на това проклето трасе, състезавайте се с мен. В памет на брат ми ще постигна неговата единствена мечта: да победи всемогъщия лорд Гилбърт Шарп.

Гейб се смая не по-малко от останалите.

— Няма да се състезавам с вас, госпожице Уейвърли.

— Защо не? Защото съм жена ли? Карам карета не по-зле от брат ми.

— Така е — потвърди придружителят й, тъмнокос мъж с привлекателно лице. — Братовчедка ми умее да борави с камшика. Спечели надбягване с Лети Лейд.

— Чух — отвърна Гейб суховато.

Минерва не знаеше. Лети Лейд, съпруга на сър Джон Лейд, се ползваше със съмнителна репутация. Не само я биваше да кара карета, но се говореше, че била любовница на разбойник, преди да се омъжи за съпруга си. За да биеш Лети Лейд в надбягване, трябваше да си дяволски добър.

— Колкото и добре да се справяте, мадам — продължи Гейб, — няма да се състезавам с вас. Не и на това трасе. Ще се наложи по друг начин да потърсите възмездие от мен.

— Ще промените решението си, щом се разчуе, че жена ви е предизвикала да се състезавате, а вие сте отказали — отвърна спокойно тя. — Едва ли искате всичките ваши приятели да ви смятат за страхливец.

След тази неласкава реплика госпожица Уейвърли се обърна и си тръгна.

Високият й братовчед изчака секунда.

— Гневна е и ви провокира, разбирате, нали?

— И успя — призна Гейб.

— Ще я вразумя — обеща мъжът и последва братовчедка си.

— Желая ви късмет — промърмори Гейб и тръгна нанякъде.

— Къде отиваш? — провикна се Джарет след него.

— Да се напия! — отвърна решително Гейб и продължи да крачи към „Черния бик“.

— Но, Гейб… — обади се Минерва.

— Остави го — посъветва я Джайлс тихо. — В момента няма нужда от сестра.

Оливър и Джарет се спогледаха.

— Ще го държа под око — обеща Джарет. — Ти се прибери с Минерва вкъщи.

— Всичко с Гейб наред ли ще бъде? — обърна се Минерва към брат си, когато Джарет се отдалечи.

— Трудно ми е да преценя — отвърна Оливър. — Знаеш го какъв е.

Да, добре познаваше брат си. Споменеше ли се името на Роджър Уейвърли, Гейб млъкваше и се затваряше в себе си, а после се впускаше в първото отправено му безразсъдно предизвикателство. Само господ знаеше как ще откликне на сегашното.

Известно време Оливър продължи да гледа след братята си и едва тогава се обърна към Джайлс.

— Редно е Минерва да се върне в Халстед Хол с мен.

— Изключено — възрази Мастърс с ледена решителност. — Аз я доведох, аз ще я върна.

— Ако си въобразяваш, че ще допусна и минута повече да си насаме със сестра ми.

— За бога — възкликна Минерва раздразнено. — В открита карета сме и ще те следваме. Какво може да ми направи?

В момента никак не й се искаше да остава с Оливър, защото той се опитваше да разбере какво се е случило между нея и Джайлс в странноприемницата. Знаеше, че не е взел за чиста монета голяма част от разказа й. Оливър бе прекалено хитър, за да го подведе.

Най-накрая брат й кимна.

— Стигнем ли вкъщи и двамата ще ми разкажете до най-малките подробности какво сте открили за Дезмънд.

Не прозвуча като молба.

— Разбира се — съгласи се Джайлс.

Оливър отпраши със своята карета и Минерва въздъхна облекчено. Трябваше й време да обмисли какво да му каже за себе си и Мастърс.

Господ да й е на помощ, ако някога узнае истината. Да, искаше Оливър да се тревожи за връзката й с Джайлс, но само колкото да придума баба им да се откаже от ултиматума. Същевременно обаче не желаеше Джайлс да пострада. А Оливър определено ще го нарани, ако разбере как следобед той я гали и я докара до полуда.

Трудно ще й бъде да се преструва, че целият й свят не се преобърна с краката нагоре. Поне сега лично разбра какво правят мъжете и жените, когато преминат отвъд целувките. Но след като вече го знаеше, се питаше как жените въобще остават целомъдрени.

Играта й да съблазни Джайлс, за да изкопчи отговори от него, се превърна в най-вълнуващия следобед през живота й. Какви само непознати и нови чувства пробуди той в нея! А после плъзна пръсти под бельото й… Нищо чудно защо жени скачат в леглата на пълни негодници. Мъже като него представляваха опасност за всяка жена.

Джайлс се оказа изкусен съблазнител. Със сладки целувки и милувки умееше да докара женското тяло до забрава.

Не, с нея няма да успее. Никога. Разгорещи кръвта й, но не бе достатъчно за брак, още повече че той по навик сгорещяваше кръвта на всяка жена. Не възнамерява да се озове в положението на майка си.

А и след днешния ден ще бъде една крачка по-близо до свободата си. Оливър ще сподели опасенията си, баба й ще се разтревожи и ще я изключи от завещанието — но само нея — и тя необезпокоявана ще си пише книгите. Вече изкарваше достатъчно пари да се издържа чрез писане. А Минерва искаше само това.

Въпреки това, когато Джайлс хвана дланта й, за да й помогне да се качи, тя неволно се сети къде беше неговата ръка преди малко, какво й направи и какво блаженство изпита тя. Разгорещеният му поглед й подсказа, че не само тя мисли за това.

Той се качи, настани се до нея и тя усети топлината на бедрото му до своето. Хвана юздите и подкара след каретата на Оливър.

— Добре ли си? — попита той тихо.

Тя се напрегна. Нима четеше мислите й?

— Защо да не съм?

— Защото току-що чу как жена обвини брат ти в убийство.

О, това ли?

— Добре съм. Просто се притеснявам за Гейб. — Пред очите й изплува потресеното му изражение. — Разбирам гнева на госпожица Уейвърли, но тя няма право да обвинява Гейб за смъртта на господин Уейвърли. — Джайлс мълчеше и Минерва се раздразни. — Не си ли съгласен?

Изгледа я изпитателно.

— Ти щеше ли да обвиниш Четуин, ако Гейб бе загинал днес?

Въпросът му я свари неподготвена. Все пак съвестта й проговори.

— Понеже той предизвика Гейб… сигурно щях да го обвиня. Но не Гейб е предизвикал господин Уейвърли да се състезават.

— Със сигурност ли го знаеш? Гейб признавал ли го е?

Тя си припомни всичко казано по въпроса и въздъхна.

— Не. Просто предполагам. Ти знаеш ли?

— Никой не знае, с изключение на неколцина техни приятели, но те отказват да говорят. Това ме навежда на мисълта, че е възможно Гейб да го е предизвикал. Ако го е направил Уейвърли, приятелите нямаше да изпитват угризения да го кажат, защото мъжът е мъртъв.

Тя свъси вежди.

— Мразя, когато разсъждаваш така логично.

Лека усмивка се появи на лицето му.

— Само защото си заслепена, опре ли въпросът до семейството ти.

— А госпожица Уейвърли не е ли?

— Не казах това. — Погледна я замислено. — Но смятам, че ти повече от всеки друг искаш справедливост за любимите ти хора, а същевременно не намираш начин да я получиш по законен път.

Особената интонация при произнасянето на „справедливост“ и „законен път“ й напомни как баща му се самоуби, след като загуби голяма сума пари, най-вероятно на комар.

— Все още за моето семейство ли говорим?

Лицето му стана каменно.

— Разбира се. Искаш да разбереш истината какво се е случило с родителите ти и си готова на всичко — включително и да се вмъкнеш в стаята на Дезмънд, — за да си наясно. В това отношение ти и госпожица Уейвърли си приличате.

Защо имаше чувството, че той й спестява нещо?

— Тя не иска справедливост, а възмездие.

— И ти щеше да искаш същото, ако знаеше със сигурност, че Дезмънд е убил родителите ти.

— Вероятно. — Изгледа го изпитателно. — Ти потърси ли възмездие за смъртта на баща си?

— Той се самоуби. Какво възмездие да търся?

— Не знам. Теб питам. Твърдиш, че не виждам недостатъците на семейството си. Питам се дали ти не правиш същото по отношение на баща си.

— Едва ли. Съвсем наясно съм с недостатъците на татко, както и със своите.

Отнесеният му тон й даде сигнал да не настоява повече.

— А какви точно са твоите недостатъци, Джайлс? — смени темата тя. — Изключваме склонността ти да прекарваш вечерите си в игрални зали и неспособността ти да се отнасяш сериозно към живота?

На брадичката му трепна мускулче.

— Май вече си наясно с недостатъците ми. Излишно е да обогатявам списъка ти.

Тя докосна с показалец устните си.

— Чудя се къде да причисля умението ти да отключваш врата с фиба: към недостатъците или към плюсовете ти. Впечатляващата лекота, с която лъжеш убедително, определено е недостатък.

— И на теб не ти е чуждо — подметна той суховато.

Тя го зяпна.

— Моля?!

Погледна я втренчено през невероятно гъстите си мигли.

— Каза на брат си, че вратата на Дезмънд е била отключена и той ти повярва. Това те превръща в същия изкусен лъжец като мен.

Откъсна поглед от него. Този път той определено имаше право.

Джайлс продължи с видимо удоволствие:

— Ако беше споделила с братята ти какви съмнителни умения владея, щеше да обслужиш каузата си. Оливър щеше да се запъти право при баба ви и да настоява да ми забрани да те ухажвам. Недоумявам защо пропусна тази възможност.

— И аз не знам — тросна се тя леко.

Всъщност нещо наистина необяснимо я възпря да спомене тази подробност. Не заради неубедителните обяснения на Джайлс как е придобил уменията си. Не и заради начина, по който я гледаше, докато тя разказваше. Той сякаш чакаше тя да го предаде всеки момент.

Не, нещо друго я накара да премълчи неговите… особености. По специален начин се чувстваше свързана с него; чувството се пораждаше от общата им тайна. Нещо й подсказваше, че в каквито и съмнителни действия да се е забъркал, те трябва да останат достояние само на двамата, поне докато не разбере какви точно са те.

Внимавай, обади се здравият й разум. Нали този път реши да не позволиш да ти открадне сърцето? А същевременно излъга, за да го прикриеш.

Дявол да я вземе разумната й същност! Къде беше, когато Джайлс пъхаше ръка под полите й? Тази й същност няма никакво право да се обажда точно сега.

— Значи ще спестиш истинската причина защо не ме издаде? — подхвърли той.

— И каква е истинската причина според теб?

Той сви рамене.

— Искаш да ме защитиш. Въпреки всичко, което смяташ за мен, ти ми вярваш.

Той бе преценил чувствата й доста точно.

— Не вярвам на никой мъж — възрази тя. — Най-малкото на теб.

— Тогава защо излъга заради мен?

— Ти защо открадна онези листове преди девет години? — Той не отговори. — И ти, като мен, не искаш да обясниш. Докато не го направиш, не очаквай да ти вярвам.

Вече приближаваха Халстед Хол. Каретата на Оливър забави ход.

— Тогава по-добре да ти покажа друга моя страна. — В тона му се долавяше непоколебима решителност. — Такава, която ще те накара да ми вярваш повече.

— О? И каква точно ще е тази страна?

Той й се усмихна лукаво.

— Какво ще кажеш да присъстваш на съдебен процес утре? Аз съм адвокатът на обвиняемия.

Тя се развълнува силно. Никога не бе стъпвала в съдебна зала.

— Процесът за какво е?

— Ще ти хареса. Защитавам мъж, обвинен за убийството на съпругата си. Последните няколко седмици посветих на това да се убедя, че не го е направил. Затова процесът ще бъде интересен.

Дело за убийство? Щеше да е направо фантастично.

— Колко дълго ще продължи?

— Едва ли повече от ден, защото сме първото дело, което ще се гледа. — Някои процеси приключват за минути. Понякога справедливостта възтържествува бързо. — Погледна я въпросително. — Е, какво ще кажеш? Ще пратя карета, ако кажеш в колко ще си готова.

— Ще бъда готова още на зазоряване, щом ми се отдава възможност да присъствам на дело за убийство!

Той се засмя.

— Съдът не започва работа преди осем. Ще пратя каретата в седем.

— Ще се наложи обаче някой да ме придружи до града — намръщи се тя. — Заради порядъчността и така нататък.

— Помоли някой от братята ти.

Устните й се разтеглиха в бавна усмивка.

— Всъщност ми хрумна много по-подходящ човек.