Кирстен Уайт
Влизам в мрака (4)

2

Влад не си направи труда да присъства при раждането на второто си дете от Василиса — син, роден година след сестра си, сякаш я бе подгонил по петите към този свят.

Акушерката почисти новороденото и го подаде на майка му. Бебето беше съвършено, с устица като розова пъпка и глава, покрита с тъмна коса. Василиса лежеше вцепенена, с изцъклен поглед, на леглото. Взираше се в стената. Очите й дори за миг не свърнаха към сина й. Някой подръпна акушерката за полата и жената сведе поглед към пода. Там стоеше малката Лада и се мръщеше. Акушерката поднесе бебето към момиченцето.

— Имаш брат — меко каза тя.

Бебето се разплака — слаб, немощен плач, който разтревожи акушерката. Лада се намръщи още повече. Залепи пухкавата си ръчичка върху устата на бебето. Акушерката го дръпна от нея и Лада вдигна глава, с лице, изкривено от ярост.

— Мой! — извика тя.

Беше произнесла първата си дума.

Акушерката се стресна и се засмя, а после отново наведе бебето към сестра му. Лада се взира гневно в него, докато то спря да плаче. След това, видимо доволна, тя изтопурка навън.