Антоан Лейри
Няма да получите омразата ми (15)

Писмо от Мелвил

24 ноември

16:00 ч.

Денят на погребението. Мелвил е прекалено малък, за да дойде с мен. Аз съм сам пред тъжната тълпа. Не желая да говоря, вече казах прекалено много. Така че заемам думите си на този, който още няма свои собствени, отстъпвам гласа си на този, чийто глас не може да бъде чут. Аз не съм вече себе си. Аз съм той.

„Мамо,

Пиша ти тази бележка, за да ти кажа, че те обичам. Липсваш ми. Тати ми помага, защото още съм много малък. Не се тревожи за него — аз ще се грижа за моя татко. Ще го водя на разходки, ще си играем с малките ми колички, ще четем приказки, ще се къпем заедно и ще се прегръщаме много. Не е същото както беше с теб, но е добре. Той ми казва, че всичко ще бъде наред, но аз виждам, че е тъжен. И аз съм тъжен.

Предишната вечер гледахме твои снимки на телефона. Слушахме и твоите песни. Плакахме много. Татко ми каза, че повече няма да можеш да идваш при мен и да ме виждаш. Каза ми и че сега сме отбор, само ние двамата. Отбор приключенци. Харесва ми, защото тати ми го каза с искрена усмивка. Понеже напоследък винаги когато ми се усмихва, изглежда така, сякаш плаче.

Татко ми казва, че ще се оправим и че когато нещата не вървят добре, ще си мислим за теб, защото ти си тук, е нас. Той помоли всички твои приятели да ми напишат писма, които ще мога да прочета, когато порасна. Каза ми, че не само ние сме те обичали, но никой не те е обичал толкова много, колкото нас. Той ми каза и че децата нямат спомени отпреди да навършат три години, но че тези седемнайсет месеца, през които бях с теб, ще ме направят мъжа, който някога ще стана.

Много неща се случват около нас напоследък. Мисля, че това е отчасти заради татко, но той не го прави нарочно. Има някакви госпожи, които ни спират по улицата, за да ни поздравят, телефонът никога не спира да звъни и получавам подаръци от хора, които дори не познавам. Казвам му, че това няма значение, че ти винаги си ни обичала, както и ние те обичаме, и че ти ще му простиш за всичко това.

Трябва да простиш и на мен, че не мога да съм тук днес. Познаваш ме — не обичам да има много възрастни наоколо. А и тати ми каза, че ще отнеме много време и навън е студено. Но той ми обеща, че утре можем да дойдем да те видим, само ние двамата.

Е, добре, нямам търпение да те видя утре и вдругиден, и във всички останали дни след това. Липсваш ми, мамо. Обичам те.

Мелвил“