Иван Вазов
Казаларската царица (30)

XXX
Влюбените

На сутрешния ден от късната и незабравима нощна разходка в Приморската градина Бранков седеше там на един стол край брега.

— Тая нощ мислих.

— И проникнахте тайната на това „важно“?

— Напълно съм уверена, че я открих… Но помъчете се пак, може да налучите — каза тя, като чертаеше с края на чадърчето си по пясъка.

Бранков помисли напрегнато.

— Може би спешна някоя домашна работа? — каза най-после Бранков.

— Не.

— Може би поболяване на някой близък ваш?

— Не. При това такова обстоятелство не би ме оставило безучастна.

— Може би… баща ви се безпокои и се е разкаял, че ви е пуснал сама на път? Или пък у вас искат да се съветват за нещо необикновено сериозно?

— Не: искат да ме женят! — изсмя се Милка.

— Ужасно! — извика Бранков. — И вие наричате това „незначително“ нещо?

— И излишно.

Па като се озърна из пустата градина, прибави ниско:

— Защото аз любя вече…

Тя му подаде розовите си уста. Една страстна целувка сля неговите с нейните.

— Ангел! Любов! Божествено дете! — шъпнеше й Бранков, тънейки във вълните на безконечно блаженство.

Когато си отделиха устата, тя бе почервеняла, той трепереше.

Постояха няколко минути в мълчание.

Бранков каза безпокойно:

— Вие ще стигнете в София други ден заранта. Там ви очаква борба… против силни неприятели.

— Какви?

— Бащина воля, майчини молби, съвети, увещания, може би миражът на бляскаво социално положение. Аз треперя…

— Против всичко това аз отивам въоръжена с едно непобедимо оръжие, с една дума: „Отказвам!“.

— Благодаря!

Той й улови дясната ръка и я стисна силно и дълго.

— Казват, че сърцето на жената е подвижно като ония вълни и меко като тях. То е скала — когато люби — пошушна Милка, вгледана в морето.

Бранков я гледаше с обожание.

— Мислех ли вчера, когато се срещнах с тебе!… с вас — поправи се тя.

— С „тебе“, с „тебе“! — пресече я Бранков.

— С тебе, като се срещнах с тебе, че след дванайсет часа ще бъдем тъй… както сме сега? А ти?

И тя го погледна пак със светливи очи, очарователна.

— Аз не мислех тогава, не бях способен да мисля и разсъждавам: аз чувствувах само, че те обоготворих от първата минута.

— Откога?

— Откогато се видяхме в железницата, или по-добре — когато те видях още на гарата при Плевен.

Тя чертаеше внимателно сега някакви слова на пясъка. Бранков следеше с любопитство работата й.

Когато тя свърши, той прочете: „7 юлий“.

— Един велик ден! — каза той.

— Незабравим! — допълни Милка.

— Той е и рождения ми ден! — извика Бранков зачуден. — И има скептици, които отричат съдбата!

— Аз бях такава: сега вярвам в нея.

Милка се позамисли.

— Ти ще си прекараш целия отпуск във Варна? — попита ненадейно.

— Моят отпуск?

— Кога ще напуснеш Варна?

— Утре по два часът.

— Как! Накъде? По него час тръгва влакът за София! — извика девойката удивена.

— И аз тръгвам за там.

— Ах, другар пак? Колко си мил! — И тя му стисна нежно ръката.

— За мене има красота и поезия само там, дето си ти — произнесе Бранков.

— Колко си мил! Колко си добър! — продължаваше момата радостна. После се усмихна: — Така ще бъда освободена и от досадливи другарства като…

Тя не довърши.

После помисли и рече:

— За да те възнаградя, знаеш ли какво ти обещавам в София? Да осъществим там нашия върховен поетически блян.

— Аз не помня вече друг.

— Припомни си: ще направим излет до Черния връх!

— Ах! Възхитителна мисъл!

Бранков беше във възторг.

— Как величествена ще бъде гледката оттам, от небесния свод, как нищожен ще ни се покаже света със своите суети, страсти, ожесточения, борби! И ние само двама там, при облаците!… Чудно!

Тя плъзна погледа си по морския шир.

— Знаеш ли какво? — каза тя живо. — Понеже напускаме морето, може би завсегда, аз желая да послушам шума му отблизо, да чуя какво говори. Поетите уверяват, че те разбират езика му.

— Да идем долу — каза Бранков, като стана.

— Оттук се не слиза, ярът е отвесен — забележи девойката, като надникна от брега.

— Да слезем из пътя — рече Бранков.

Двамата влюбени се хванаха под мишница и тихо излязоха из градината. Па веднага свиха наляво и се спуснаха из улицата, край жълтата градинска ограда, при морето.