Иван Вазов
Казаларската царица (76)

XL
В траур

Мина около една седмица от тия скръбни събития.

Една заран, по осем часа, при един пороен дъжд, на софийската гара се трупаха, както обикновено, купове пътници, посрещачи и изпращачи.

Щеше да тръгва влакът за Плевен.

Един отделен куп мъже и жени стояха пред купето на един вагон втори клас. На прозорците, изправени, Трайчев и жена му с кичеста китка цветя в ръка, приказваха усмихнати с изпращачите си, разменяха последните обикновени прощални поздравления.

— Сбогом, Трайчев!

— Със здраве, Еленке!

— Довиждане.

И ръце пак се протягаха, за да стиснат ръцете на пътующите младоженци.

Първият звънец бе ударил.

Дъждът плющеше шумно по стряхата, премрежваше въздуха, биеше накриво, блъскан от вятъра.

— С берекет отивате! — викаше засмян един от изпращачите.

— На добър час, госпожо!

Удари и третият звънец, по-продължителен, влакът мръдна.

Последни здрависвания, развявания кърпи, махане шапки.

След това перонът хвана да пустее. Занизаха се пайтони с дигнати кошове, лъснали от водата, към София.

В един от тия пайтони седеше Ялмазчиев с жена си, а срещу тях Байряков.

Адвокатът смукна пурата си и каза:

— Нека нашите любезни младоженци си направят тоя малък voyage de noces до Букурещ. Не е зле. Аз посъветвах Трайчева: on a commencé á jaser… Не трябва още в първите дни булката да чуе този ергенски романец на мъжа си, добил такава шумна и трагическа развязка… Свали коша! — извика той на возача, понеже дъждът бе престанал вече и небето се заразведряше.

Возачът изпълни заповедта.

Когато пайтонът наближаваше Шарения мост, един друг пайтон се показа от „погребалната улица“, също открит, и ги превари.

— Ах — извика госпожа Ялмазчиева, — госпожица Милка Хрусанова! От гробищата иде.

Тя щеше да прибави: „Как добре й стои траурът!“, но я догреша.

И троицата загледаха в Милка, облечена в жалейни дрехи и придружена от Люба.

— Тръгваше за венчило, а отиде по носило — продума съчувствено госпожа Ялмазчиева.

— Ужасни удари получи това момиче — забележи Ялмазчиев. — Животът крие страшни изненади за хората.

— Бедната! Бедната! — въздъхна жената. — И бяха пръснали слух още, че й повърнал Бранков!… Сватбата вероятно ще се отложи за дълго време?

И Ялмазчиев, и жена му продължаваха да гледат към Милка, виждайки черната й фигура гърбом, само до под рамената.

Лицата им неволно изгубиха прежнята си ясност, станаха тъжни. Сякаш че и те се връщаха от гробищата, а не от изпращане на младоженци.

После и техния пайтон прогърмя по калдъръма на Шарения мост и потъна по дирята на предния, в наваляка на Витошка улица, която се пресичаше в дъното от грамадната сграда на „Свети Крал“, залепил кубетата си в тъмния фон на венчаната с мъгла Витоша.