Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1903 (Обществено достояние)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Иван Вазов
Заглавие: Казаларската царица
Издание: не е указано
Издател: „Бук Травъл“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: българска (не е указано)
Редактор: Стефан Недков
Художник: Божидар Марков
ISBN: 978-619-244-008-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18780
История
- —Добавяне
XL
В траур
Мина около една седмица от тия скръбни събития.
Една заран, по осем часа, при един пороен дъжд, на софийската гара се трупаха, както обикновено, купове пътници, посрещачи и изпращачи.
Щеше да тръгва влакът за Плевен.
Един отделен куп мъже и жени стояха пред купето на един вагон втори клас. На прозорците, изправени, Трайчев и жена му с кичеста китка цветя в ръка, приказваха усмихнати с изпращачите си, разменяха последните обикновени прощални поздравления.
— Сбогом, Трайчев!
— Със здраве, Еленке!
— Довиждане.
И ръце пак се протягаха, за да стиснат ръцете на пътующите младоженци.
Първият звънец бе ударил.
Дъждът плющеше шумно по стряхата, премрежваше въздуха, биеше накриво, блъскан от вятъра.
— С берекет отивате! — викаше засмян един от изпращачите.
— На добър час, госпожо!
Удари и третият звънец, по-продължителен, влакът мръдна.
Последни здрависвания, развявания кърпи, махане шапки.
След това перонът хвана да пустее. Занизаха се пайтони с дигнати кошове, лъснали от водата, към София.
В един от тия пайтони седеше Ялмазчиев с жена си, а срещу тях Байряков.
Адвокатът смукна пурата си и каза:
— Нека нашите любезни младоженци си направят тоя малък voyage de noces до Букурещ. Не е зле. Аз посъветвах Трайчева: on a commencé á jaser… Не трябва още в първите дни булката да чуе този ергенски романец на мъжа си, добил такава шумна и трагическа развязка… Свали коша! — извика той на возача, понеже дъждът бе престанал вече и небето се заразведряше.
Возачът изпълни заповедта.
Когато пайтонът наближаваше Шарения мост, един друг пайтон се показа от „погребалната улица“, също открит, и ги превари.
— Ах — извика госпожа Ялмазчиева, — госпожица Милка Хрусанова! От гробищата иде.
Тя щеше да прибави: „Как добре й стои траурът!“, но я догреша.
И троицата загледаха в Милка, облечена в жалейни дрехи и придружена от Люба.
— Тръгваше за венчило, а отиде по носило — продума съчувствено госпожа Ялмазчиева.
— Ужасни удари получи това момиче — забележи Ялмазчиев. — Животът крие страшни изненади за хората.
— Бедната! Бедната! — въздъхна жената. — И бяха пръснали слух още, че й повърнал Бранков!… Сватбата вероятно ще се отложи за дълго време?
И Ялмазчиев, и жена му продължаваха да гледат към Милка, виждайки черната й фигура гърбом, само до под рамената.
Лицата им неволно изгубиха прежнята си ясност, станаха тъжни. Сякаш че и те се връщаха от гробищата, а не от изпращане на младоженци.
После и техния пайтон прогърмя по калдъръма на Шарения мост и потъна по дирята на предния, в наваляка на Витошка улица, която се пресичаше в дъното от грамадната сграда на „Свети Крал“, залепил кубетата си в тъмния фон на венчаната с мъгла Витоша.