Иван Вазов
Казаларската царица (64)

XXVIII
Трайчев безпокоен

Трайчев остана поразен. Лицето му бе пребледняло. Горнята му устна нервно се подръпваше от мускулни спазми.

Той ходи няколко време безмълвен.

Па си тури шапката и излезе.

Вместо у годеницата си, той се запъти към градоначалството.

Той намери градоначалника в канцеларията му.

Чиновникът го посрещна дружески и го покани да седне. Те бяха близки с него.

Градоначалникът, известен вече за снощната случка в театър „Вариете“ от полицията и по-после от Ялмазчиева, разбра целта на посещението му и усмихнато му каза:

— Тия дяволски връзки с жени рядко се свършват без неприятности. Как я викаха: Станка Хрусанова?

— Не, Цонка Хрусанова.

В безпокойството си Трайчев забрави да я назове с новото й име, той впрочем беше й забравил това име, прочетено един път на афиша.

После прибави:

— Но аз не ида за снощното приключение. Тая заран дойде от страната на нейна милост някоя си хлевуста брънтия, Касапска, да ме заплашва и да иска пари, за да купя мълчанието на Хрусанова.

— И това именно преди сватбата ви?

— Да.

— Значи, шантаж?

— Да, шантаж.

Градоначалникът се замисли.

— Хъ… Ако иска, дайте пари. Не давайте храна на клюки, на рекли и казали. Вие сте важен чиновник. Туря се, знаете, и правителството в мъчно положение… Ах, тия връзки с жени, тия връзки…

— Литовски, ти знаеш, че аз пари нямам да дам на тая авантюристка… Пратих й двеста лева, тя ми ги хвърли в лицето от сцената. Слава богу, че публиката не разбра каква е работата… Но тая екзалтирана жена е способна на нов скандал и във време на венчавката ми. Разбираш?

— Какво желаеш да направим?

— Да бъде махната оттука.

— Тя отдека е?

Трайчев обади родното й място.

Градоначалникът доби сериозен вид.

— Неудобно е, господин Трайчев.

— Защо?

— Причина формална поне пред света нямаме.

— Пита ли светът, когато изпращате безделници вън от София?

— Въпроса е, че не е тя безделница, щом е актриса… Ще викне опозицията… После, и Бранков ще се застъпи. Мъчно… Ще имам главоболия. Вам още по-голяма неприятност: ще се развонее по тоя начин тая история.

Трайчев мислеше. Челото му се потеше.

— Но аз не мога да оставя тая жена в деня на сватбата ми!

— И имаш право да се безпокоиш: имало е случай в такъв момент и на посегателства.

Градоначалникът се хвана за челото и взе да мисли.

— Скроих — каза той след малко.

— Какво?

— Няма да я интернираме — ще я секвестираме. Де е тя?

Трайчев назова гостилницата.

Градоначалникът продължи:

— Ще я викаме в неделя сутринта в първия участък и цял ден ще остане в стаята на пристава. Предлог? Ще измислим предлог, та и съвсем без предлог… Като стане въпрос после — погрешка на стражаря… Аз и случайно тръгвам тая вечер по шест часа за Перник и в отсъствието ми няма кой да отмени разпореждането ми. Извинявам се, прочее, още отсега, че не мога да присъствувам на венчанието ви, но духовно ще бъда там и ви пожелавам всичките радости.

След малко Трайчев с изяснено лице и напълно успокоен отиваше у господин Върбева.