Иван Вазов
Казаларската царица (61)

XXV
Противоудар на случката

Доктор Карлов излезе из театъра поразен. Той бе научил от съседа си там, който бе забравил предупреждението, че Цонка е Милкина сестра.

— Наш Христо я оцапа! — каза си той с прехапани устни. — Сякаш нещо ми казваше, когато го раздумвах, че сродяването с това семейство няма да ни направи чест, а ще ни засрами. Семейство бедно, просто, перашко… Едната сестра развратна, била държанка, сега — актриса, която прави скандали на сцената. Другата — зная ли я каква е? Не ще да е далеч от тая, щом й е сестра — макар на вид да лъже очите… Сестра ми я хареса главно, че е къщовница. Къщовница, но пак перашка дъщеря! Наш Христо затъна с двата крака… А други ден — имаме сватба… Възможно е и сестра й да се окуми при нас на венчанието!… Не! Това венчаване няма да стане. Това е невъзможно! Ако иска да умори майка си и аз да го не погледна, додето съм жив, нека Христо се ожени със сестрата на една публична!…

И всичките му прежни предубеждения възкръснаха с нова сила и смутиха душата му, природно добра. И да не беше всичко друго, Цонка само защото е актриса, беше вече изгубена в мнението му. Той не можеше да допусне, че актриса, колкото и да бъде добра и с поведение, имаше право да стои наравно с другите почтени хора. Това възрение, делено, като-речи, и от обществото, се утвърди в душата му от откритията, които направи случайно за Цонкиното минало.

Той отиде у Христови. Майка му си беше легнала.

— Нея не трябва да смущавам сега, Христа по-напред да видя, искам още таз минута.

Слугинята му обади, че Христо бил повикан след вечеря у министъра за някаква работа.

— Ще го чакам — каза Карлов.

Той влезе в Христовия кабинет, запали ламбата и взе да се разхожда из стаята.

Той видя на стената Милкиния портрет.

И се намръщи.

— В очите има прилика с Цонкините очи, ще имат прилика и по натура, и по характер… Не е чудно да е знаела каква е пасмина сестра й, и е криела!… Тая госпожица никога няма да се нарича „госпожа Бранкова“. И още какви горделиви философии за равенство на мъжа и жената ми продаваше на Витоша!

И той се ядосваше.

Обзе го негодувание против тая мома, успяла по такъв „разбойнически“ начин да плени Христа. Всичките добри впечатления за Милка, що бе получил миналите дни, се замениха от враждебна подозрителност.

— Утре целият град ще гръмне — помисли си той. — Нейна милост, ако наистина е тъй горда и честолюбива, сама трябва да си подаде оставката и да се не натрапва.

И той ходеше назад-напред из стаята, очаквайки нетърпеливо връщането Христово.