Иван Вазов
Казаларската царица (60)

XXIV
Драма в драма

Директорът дойде при Цонка, седнала на един стол да си почине.

— Великолепно, госпожице — каза той. — Когато аз се кланях на бурните ръкопляскания, чувствувах, че се отнасят повече към вас, към вашия талант и красота.

— Но моята роля е малка, господин Касапски — каза Цонка скромно, като си отриваше с кърпица потта на челото. — Вие играхте с много увлечение и сила дългата си роля.

В кулисите другите артисти приказваха, щураха се, извикваха се, за да се приготви излазянето за идущето действие.

Цонка сияеше. Съзнанието, че тя господарува тая вечер над погледите и умовете в театъра, бе оттикнало на заден план другите й мисли. Природа артистическа, тя се бе цяла погълнала от ролята си и се намираше под обаянието на триумфа си, тъй сладко загъделичкал славолюбието й.

Фотина също се щураше и разпореждаше.

Тя не бе се сетила в улисията си да говори на Цонка за Денковото посещение и за писмото. Тя и сега не се догади, като видя Цонка претрупана с лаврите на публиката. Тя я приближи и й каза просто:

— Добре игра.

— Ох, стига сте ме галили, Фотино! — И Цонка влезе в стаята на актьорите и заоправя пред огледалото рухото си на венецианска аристократка. Тя се намери прелестна.

— Готово ли е всичко? — чуваше се дрезгавия глас на Касапски.

— Всичко. И алковът се тури — отговори един от актьорите.

Иванова първа бе намусена, с изопнато от досада сухо лице.

В това време Касапски влезе.

Цонка се обърна към него:

— Вие, като ме душите, стойте от другата страна, извърнете се срещу публиката, не гърбом към нея. Това не е естетическо.

— А, уроци на режисьора! — забележи добродушно Касапски.

Петров се обади:

— Аз никога не бих приел да играя Отело с госпожица Георгиева: аз и на лъжа не бих могъл да направя движения, че я душа.

В това време завесата се дигна.

Артистите, които имаха роли в последното действие, излазяха по реда си на сцената. Оттам пак се чуваха раздирателните и отчаяни викове на Отело.

— Госпожица Георгиева де е? — викаше в кулисите Петров.

— Още не е време за мене — отзова се Цонка.

Влезе Иванова втора с една афиша в ръката.

— Виж какво е турил някой пакостник на афишите — каза тя.

Цонка видя прибавката с молив и пламна.

— Това е писала Иванова първа! — каза тя гневно.

— И какво значи това: „Казаларска царица“?

Цонка захвърли афиша.

— Оставете ме!

Гърдите й се повдигаха от яд.

Петров се показа на прага с писмо в ръката.

— Един господин предаде това писмо за вас.

Цонка пое плика, на който стоеше името „Госпожица Стефанка Георгиева“. Почеркът й се стори познат, но не се сети чий е. Тя разкъса плика. Вътре имаше друг. На него прочете тоя надпис: „Госпожица Цонка Хрусанова“. Тя побледня. Сърцето й се разтупа. Почеркът беше Трайчевия. Тя нервно раздра плика, но вместо писмо изтегли четири банкноти по петдесет лева. Неизразима скръб се появи по лицето й. Тя гуди банкнотите в плика и го смачка яростно в ръката си. Устните й побледняха, тя цяла затрепера, като от треска.

Писмото беше предал Денков, в нов плик с новото име Цонкино, за да се запази тайната на личността й.

Фотина в това време, спряла се на прага, видя това.

— Що отказват, сестро, да се видите?

— Не — каза Цонка глухо.

— Не трябваше да те тревожат сега!

— Госпожице Георгиева! — извикаха из кулисите гласове. — Излез!

— По-скоро, твой ред е! — каза Фотина и я дръпна за ръката, в която бе остал смачкан плика.

Цонка бързешком увря плика в един джеб на роклята си и отиде на сцената.

Шумни ръкопляскания я посрещнаха.

Дездемона беше сега бледна пред ужасния Отело, сякаш предчувствуваше съдбата си.

Внезапно тя, прелестна в трагическата си красота, се извърна насам, изричайки в монолог душевните си страдания и непобедима любов към страдущия от поривите на сляпо и отчаяно подозрение мъж.

Очите й случайно паднаха на първия чин, дето стояха горепоменатите зрители.

И погледът й се спря на Трайчева.

Тя побледня като стена. Тя забрави и прекъсна монолога си. С очи широко изпулени, втренчени в Трайчева, тя стоеше на сцената вкаменена и няма, въпреки многократните подканяния, давани из кулисите, да продължава.

— Тебе гледа — каза учуден адвокатът Трайчеву.

— Тя се превърна на истукан! — каза докторът недоволен.

— Да не излезе скандал? — продума Чайков.

Трайчев, почервенял силно, бързо стана да си върви.

В тоя миг Цонка извади из джеба си смачкания плик, хвърли го въз Трайчева, па полетя и падна на пода.

— Какво стана? Какво се случи? Коя е таз? — раздаваха се въпроси между смаяните зрители, наставали, като гледаха, че актьорите изнасяха Дездемона в несвяст между кулисите. Денков изчезна от мястото си. Фотина оттикна мъжете, разкопча корсета й, за по-свободно дишане, разтри й с одеколон челото и слепите очи. После с помощта на една актриса и на Денкова, бледен и просълзен, пренесоха Цонка в една стая.

В това време чу се гласа на Касапски от сцената, който казваше:

— Уважаеми госпожи и господа, по причина на ненадейното прилошаване на госпожица Георгиева, представлението се прекратява. Просим великодушно извинението ви.

Публиката посрещна тия думи с недоволен ропот и хвана да излазя.