Иван Вазов
Казаларската царица (28)

XXVIII
Приятелката

— Добър ден, господин Трайчев — каза му някой на улицата.

Той се извърна и видя една хубава пълна дама, не от първа младост, с бяло страусово перо на черната, широкопола, претрупана с накити капела. От нея лъхаше виолетова миризма.

Ах, Серена! — извика той зачуден. Те се ръкуваха другарски.

— Серено, тъкмо за тебе мислех. Ах, как си разхубавяла.

— Все комплименти на устата! Какво правиш тука? Кога си дошъл? Да ти откъсна ухото, ти, дето ме забрави.

Дамата говореше български малко завално, с чуждо произношение. Заморена от ход и от слънчевата горещина, тя силно махаше с ветрилото над пълното, бяло и пудросано лице.

Те вървяха и приказваха живо, весело, като двама добри приятели, срещнали се подир дълговременна раздяла. Трайчев, макар и познат в тоя град, вървеше свободно с дамата.

— Ах, чух, че си бил женен вече? — каза му другарката с укоризнен поглед.

— Аз?

— Ти, Трайчев! — натърти дамата.

— Това е лъжа, Серено!

— Не крий!

— Кълна ти се… Такава глупост правя ли?

— Казвам ти: чух, имаше някоя жена — или любовница. Чух! — продължаваше настойчиво Серена. — Любовница?

Трайчев кимна утвърдително, усмихнат лукаво. После притури:

— По-добре — приятелка, временна. Да се прекарва времето. Ти знаеш натурата ми…

— Женкеря, женкеря! — изсмя се весело Серена, като го ощипа за лакътя. — Помниш ли им броя? Кога си отиваш?

— Утре.

— Тъй скоро? Тая вечер ще ме гостиш на „Конкордия“, после ще идем на „Вариете“. Секвестирам се цяла нощ. На кой хотел си?

— На „България“.

— Утре ще дойда да те изпратя. С кой трен тръгваш?

Трайчев помисли:

— Със смесения, по шест часът.

— Да се отбием да пием по едно пиво, хубав чапкънино!

— Хубаво.

Те влязоха в една ближна градина.