Иван Вазов
Казаларската царица (25)

XXV
Бягство

Сутринта Милка се качи на железницата за Варна.

Тоя път нямаше много пътници в третия клас. Милка влезе в едно съвсем празно отделение на вагона.

Тя настани вещите си и седна до прозореца, за да гледа към юг полето.

Когато се даде последния знак за тръгване, някой си влезе в отделението. Тя се извърна и видя, че има един господин за другар. Но го не изгледа.

Това беше Трайчев. Той бе забелязал де влезе Милка, та дойде нарочно в нейното отделение, познал с удоволствие, че тя е същата девойка, що бе му направила впечатление по-рано в железницата. Вчера, при срещата из казаларския път, не можа да я види добре в шала й, та я взе за жената на учителя в Казалар. Той сега мислеше, че пътницата с червената блуза се е бавила през тия три дни в Шумен и простият случай пак ги туряше в един влак. Лекомислен и суетен, той въпреки тежкия въпрос, който го мъчеше, или по причина на него, усети силно желание да се поразвлече в пътуването чрез сприятеляване с младата пътница.

И понеже тя пътуваше пак в третия клас, значеше — беше небогата, бедна или еснафска мома. Може би селска учителка. Тия съображения го одързостиха. Той си пошушна:

— Аз съм едно магаре с късмет.

И чакаше да го погледне, за да заговори с нея.

Милка действително го погледна в очите, случайно, па се стресна учудена. Тоз господин силно приличаше на сестриният й мъж, както го бе виждала в портрета, и по-после срещнала пътующ за Казалар.

„Но той сега е в Казалар. Този не може да бъде оня. Тоз очевидно пътува за Варна. Странна прилика впрочем“ — помисли си тя и пак обърна очи към прозореца.

„И какво изражение нахално! Същото, като на оногова!“ — прибави си тя на умът.

Трайчев, облечен в по-нови дрехи, сучеше трескаво ту левия си, ту десния си мустак, черни, тънки, красиви, които гиздеха и отваряха белината на руменото му лице. Той си бе свалил сламената шапка и от черната му като абанос гъста коса се спускаха няколко лъскави кичура по широкото му правилно чело.

Но неговите черни живи очи имаха все тоя поглед, смел и дързък, властен поглед на силен звяр, силата на който действува на жените приятно или неприятно, според личния темперамент. Тоя поглед бе покорил сърцето на Цонка и на други още — той оттласкваше Милка.

Трайчев искаше да завърже познанство. Един такъв случай за приятно времепреминуване с тая госпожица не можеше да се пренебрегне. Той си извади кутията с папиросите и като се поповдигна едвам и климна почтително към Милка, попита:

— Госпожице, позволявате ли?

— Свободно, господине — отговори тя.

Тя чу гласа му, чист, гладък, кадифян — тъй звънтеше приятно.

Този глас идеше да прибави едно преимущество при другите физически преимущества на момъка.

Той запали цигарото.

— Вие пътувате за Варна, госпожице?

— Да — отговори сухо Милка.

И пак се обърна към прозореца, дето сега се мяркаха скалисти рътове.

Тя не желаеше разговор с тоя непознат господин, който вече дваж се осмели да й говори.

След малко мълчание той подзе, като показваше из прозореца на юг:

— Ето това е село Кюлевча. Тук е станал някога знаменит бой между Паскевича и турските войски, не помня добре коя година.

Милка не каза нищо. Като видя, че историята не помага, той мина смело на съвременна тема, за да спечели вниманието й.

— Вие не познавате Варна? Прекрасен град, госпожице. Морски град… Вие ще се побавите там вероятно?… Аз ви препоръчвам особено Приморската градина. Посетете непременно Приморската градина. Това ще направя и аз… Очарователна! Който обича хубавите зрелища, непременно ще се възхищава от гледката на морето.

И като я стреляше с черни очи, на които познаваше силата, желающ що-по-що да я извика на разговор, той дръзна комплимент:

— Ако се не лъжа, вие не сте шуменка? Шуменки се познават при пръв поглед. Те не са красиви, нито белолики. Черти повече татарски имат. Или се измамих?

Той я гледаше въпросително.

Милка климна с глава по неопределен начин, стана и отиде в коридора, дето се спря на прозореца.

— Нахал, нахал! — бъбреше си тя в досада. — Каква разлика между тогова и Бранкова.

И пред очите й се представи Бранков със своето малко лице, руса брадичка и женствени уста. Той я гледаше с тихия си поглед, любовен и приветлив. И тоя контраст събуди в душата й, заедно с уважението, ново съчувствие към момъка, с когото бе другарувала по-оная нощ.

Трайчев, остал сам, малко ядосан от това упорство на непознатата, чийто стан се изтъкваше хармоничен и строен на прозореца, изглеждаше вещите й. Вехтият й, поскъсан на дръжката куфар, шалът й, не от голяма преснота, както и самата й червена блуза на снагата от евтин плат, както и пътуването й в трети клас и сама, всичко това потвърди убеждението му, че има пред себе си не бог знае каква голяма дама, на която трябваше да се чинят метани.

— Я виж каква горда! — пошушна си той раздражен, че посрещат любезностите му с такова небрежение и високомерие. — До Варна е още далеко, ще се поборим — каза си той; — да ме не викат Пенчо Трайчев, ако с нейна милост не се разхождам подръка в Приморската градина.

Влакът спря при провадийската станция.

Милка си остана при прозореца.

Трайчев слезна и се разхождаше пред вагоните, хвърляйки усмихнати, обожателни погледи към момата.

Хлапаците поднасяха под вагоните круши на пътниците.

Милка поиска от едного да й претегли половина кило, като се вгледваше в златните плодове.

Трайчев съгледа това. Той притърча и хвана да пробира по-добри круши и след като бяха претеглени и гудени в хартия, той ги поднесе услужливо към бялата Милкина дясна ръка, протегната да ги приеме от момчето.

— Благодаря — каза девойката, па бръкна в ридикюла си да вземе пари и плати на момчето.

Но в същия миг Трайчев плати на хлапака, който припна нататък с кошницата.

— Как, защо плащате вие, господине? — каза Милка, поразена от тая дързост.

— Извинете, госпожице. За мене е безкрайна чест да ви услужа… Помислих, че вие нямахте дребно — отговори бързо Трайчев с тържествующе изражение на лицето, като видя, че Милка, почервеняла, се оттегли от прозореца с крушите.

Трайчев имаше победоносен вид!

Той се сети сега, че трябваше без друго да се представи на девойката, па тогава да очаква от нея повече достъпност.

Когато след две минути влезе там, той видя крушите сложени на седалището. Шалът, чадърчето, куфарът и пътницата бяха изчезнали.

Милка бе минала в друг вагон.