Иван Вазов
Казаларската царица (24)

XXIV
Пенчо Трайчев

Читателите познават по-отрано Трайчева. Ние го видяхме в купето, в което пътуваше Бранков, с трима другари, с които се раздели при павликенската станция. Оня, красивият младеж, който стоеше наред с Бранкова, беше Трайчев.

Милкиното сърце не беше се излъгало в непобедимото си предубеждение: Трайчевата намеса в живота на сестра й бе трагическа.

Хубавец, суетен, егоист, без никакви нравствени начала, той беше от пасмината на ония щури и развалени младежи без сърце, които гледат с цинична лекост на живота, на дълга, на добродетелите. Неговото мировъзрение беше се сложило в кафешантанските вертепи. Не бездарен, с ум събуден и гъвкав, той би станал добър човек; но той беше рано покварен и неговите естествени способности го правеха по-вреден.

Трайчев бе прехвърлил тридесетте години. Той бе родом от Търново, син на бедни родители, сега преселени в Севлиево. Завършил пълна гимназия, но без средства да следва по-нататък, той бе служил няколко години като основен учител, едно по друго в три села; но в последнето бе уволнен за скандал с една девойка, опозорена от него, и лишен от правото да бъде учител. После взе служба по друго ведомство, но биде уволнен след година и половина. Няколко години още митка празен ту в Търново, ту във Варна, в средата на лекомислени младежи, меси се в партиите, вечен гост на кръчми и кафенета. Най-подир, благодарение на покровителството на един шуменски депутат, той получи преди осем месеца място общински писар в Казалар. Това положение не се мереше с неговите привички за разпасан живот, той се усещаше като в заточение.

Тука той скоро се запозна с Цонка Хрусанова, на която направи впечатление. Той видя в нея един желателен лов и реши да си намери развлечение в това тихо село. Взе да я заобикаля, да й се мярка навсякъде, да търси случай да приказва с нея, най-напред почтително, после по-свободно, обсипвайки я с комплименти и любезности, които й бяха приятни.

Девойката, впечатлителна, без жизнен опит, незнающа миналото му, намери момъка очарователен с тия хубави черни очи, които я горяха със страстния си огън. Тя го не избягваше, тя бе доволна от срещите, които остаяха невинни.

Тия отношения траяха вече няколко време, когато през коледните ваканции във време на представлението на „Царица Тамара“ издебна зад завесата Цонка и я целуна в устата. Тая дързост я възмути, но не я намери неприятна; напротив, наглостта му му придаде някакво обаяние на романтически герой пред очите на момата, защото тя вече тайно го любеше. Оттогава Цонкиното сърце се отвори на Трайчева с всичката си доверчивост и преснота на чувствата. Захванаха се тайни вечерни срещи извън селото под шумоленето на листата, с чийто шепот се сливаха жежки целувки… Засрещаха се и денем, по празниците, даже в училището, а веднаж селяните видяха учудени, че те тръгват заедно с пайтон за Шумен… Замъмраха, завъсиха се. Цонка я обичаха, защото беше добра учителка, но я съдеха, че не знае да се държи. Поп Деян чуваше и се ядосваше.

Един път отиде при любовника й и му изказа негодуванието си, че прави пакост на това момиче. „Ние сме годени!“ — отговори решително Трайчев. „И годениците тъй не живеят — каза попът, — венчайте се!“ „Ще се венчеем“ — отговори Трайчев. Но не се венчаваха. Цонка също го подканяше. Той обещаваше, но отлагаше. Извиняваше се с разни причини, които Цонка намираше благовидни. Когато тя пак настоя с по-голяма енергия, той се докачи. Каза й, че той е напредничав човек, че той я обича страстно и никога няма да се раздели от нея, но венчило не ще: тези глупави обреди го възмущават, както и нейното недоверие към него. Цонка го любеше, тя му се беше отдала, тя чувствуваше, че не може да живее без тоя човек. Тя беше готова на всичко; но му изказа страхуванията си, че може да я уволнят, ако това продължаваше. Тогава той й предложи и тя прие, подир много колебания, следния план: да разгласят в Казалар, че са се венчали, па да заживеят свободно, съпружески. И една събота вечер скришом тръгнаха за Шумен и в понеделникът се върнаха и слязоха право у поп Деяна, който с радост прие новината за венчавката им там, като ги сгълча само, дето не го поканиха за кум. Трайчев мина при Цонка и заживяха като законни мъж и жена.

Понеже никому не идеше на ума да подозира брака им, то и не се говореше вече за нередовност в отношенията им, както напред. Селяните им се радваха и ги почитаха. Сами те се гледаха като законни съпрузи, както бяха убедили и другите.

Тя веднаж само писа на домашните, че се женила, па не писа вече: струваше й се безчестно и безбожно да поддържа и по-нататък лъжата пред родителите си, които я обичаха горещо. Предпочете да мине за коравосърдечна дъщеря или за сърдита, нежели да играе ролята, от която се червеше. Тя си мислеше с натръпване, че трябва вечно да лъже и другите хора и да се чувствува гузна при събиране с друго семейство.

Преживените душевни тревоги и тия мисли бяха оставили печата си на лицето й: една тиха меланхолия, която забележи и Милка.

Между това, Трайчев продължаваше да таи в душата си плана да се раздели с Цонка, която заедно със сърцето си му даваше и такива горещи наслаждения, но не бързаше. Той отлагаше само часът да скъса и да тури край на тая игра, почната като преходно забавление и добила сериозен характер. Той не бе мислил, и сега не мислеше, да нарами съпружески кръст и по такъв неочакван начин да се натовари завинаги с една жена, в която виждаше само една любовница, която всеки би могъл да излъже на негово място, както си мислеше той, а главно — гола и от бедно семейство.

Той й се насити. Първия разгар на страстта утихнал, той хвана да става небрежен и равнодушен. Проявленията на нейната растяща привързаност го правеха нервен… Тя забележваше това със страх и с нови угаждания и засвидетелствувания на нежна любов се трудеше да си повърне прежните му чувства… Тя го намираше по-нежен само в минутите на чувствените пориви и тя приимаше тия знакове на любов с благодарност и щастлива. Но тя страдаше тайно…

Но дойдоха неожидани обстоятелства, които го накараха да не отлага повече. Цонка му обади, че е трудна. Той чу уплашен това известие, но запази хладнокръвно лице и реши в ума си по-скоро да се раздели. Като на помощ нему, за по-лесното изпълнение на това намерение, случи се и друго едно събитие преди две недели: правителството падна.

Дойде на власт партията, на която той тайно принадлежеше и беше й услужил в изборите. Един от новите големци беше му сродник. Часът бе ударил. Той обади на Цонка, че тръгва за София, с цел да си издействува по-добра служба в някой град и после заедно да се преместят там. Тя се зарадва от това известие и одобри. Понеже той нямаше пари, тя му даде за пътни разноски сто лева, почти едната третя от цялото си богатство, що бе спестила от скромната учителска заплата, и го изпрати с благопожелания за сполука.

Дохаждането през това време на Милка, заедно с радостта, докара на Цонка голямо утеснение. Тя трябваше да лъже без срам сестра си. Храбростта й липсуваше да изповяда истинското си положение, на което Милка не можеше да даде цяр. Тая тежка изповед, като я изваждаше нея в много унизителен вид, щеше само да огорчи любящето сърце на Милка и да хвърли в отчаяние родителите й. Злото беше сторено. Цонка искаше да го забрави и се утешаваше в надеждите на бъдещето.

Сега Трайчев се връщаше от София, вече назначен на много добра служба в София — не в Самоков — както от предпазливост бе съобщил Чакалову. Той се беше отбил от станцията Павликени, за да иде и посети в Севлиево родителите си. Той бе отказал пред тях, че е женен, както бе скрил това и пред другите — чули нещо за Цонка, която той прекарваше за любовница. После тръгна за Казалар, дето трябваше да предаде сметки и дела. Както видяхме, той се размина из пътя с Милка. Той отиваше в село и с жестокото решение да скъса грубо с Цонка и затова беше мрачен. Той се ядеше на нея, че е била толкова проста да мисли за женитба с него, когато се е упоявала в прегръдките му, и че го мисли толкова див, като тъй да вземе една лека мома, понеже му се е вдала… Тя се би отдала на всекиго другиго, който би поискал да си поиграе и да прекара времето с нея в това село, дето тя инак би умряла от притеснение. Щяла да поплаче, да пописка — ще се утеши пак, както се утешават всичките като нея. Кой й е крив? Тя е мома, а той е мъж — не трябваше да бъде глупава и да се вдава — мислеше си той със свирепата логика на всичките излъстители… Той се мръщеше, като си въобразяваше неприятната сцена, що го очакваше в Казалар, истеричните плачове на Цонка. Да, ще й заяви пряко, решително, че никаква законна връзка няма между тях, ще вземе вещите си и ще си иде.

С такива размишления на жестока и безпощадна в егоизма си душа Трайчев продължаваше пътя си към селото, за да нанесе смъртоносен удар на бедната девойка, когато случайно се научи в кръчмата за Милкиното присъствие в селото и се повърна назад в Шумен. Това щастливо откритие го избавяше от крайно досадната среща с Цонкината по-стара сестра.