Метаданни
Данни
- Серия
- Хари Бош (23)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Night Fire, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Венцислав Божилов, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka(2020)
Издание:
Автор: Майкъл Конъли
Заглавие: Нощният пожар
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 09.12.2019
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-967-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11995
История
- —Добавяне
37
Срещата с Дорси се проведе в същата стая за разпити, в която бяха разговаряли първия път. Наложи се заместник-шериф Валънс да го бутне в стаята, когато Дорси видя кой го чака вътре.
— Ти ме натопи, кучко! — каза той. — Няма да говоря с теб.
Балард изчака Валънс да го закопчае за стола и да излезе.
— Натопила ли съм те? — попита, след като останаха само двамата. — Как по-точно?
— Знам само, че ме домъкна тук, а в следващия момент се оказах в изолатора — каза Дорси. — А сега искат да ми видят сметката.
— Е, не искат да ти видят сметката заради мен.
— Това е някакъв номер. Бях си много добре преди да дойдеш.
— Не, беше си много добре преди да се обадиш на Елвин Кид. След това са започнали проблемите ти, Денард.
— Какви ги дрънкаш?
— Подслушваме Елвин. Чухме как му се обади и познай какво стана после? Направи поръчка. За теб.
— Поднасяш ме.
— Така ли мислиш, Денард?
Балард отвори лаптопа си.
— Нека те запозная с всичко. После ако мислиш, че те поднасям, ще им кажа да те върнат при приятелите ти в отделението. За да се чувстваш в безопасност и у дома.
Отвори файла със записите на телефонните разговори на Елвин Кид.
— Първо трябва да знаеш, че подслушвахме Елвин Кид. И когато ти му се обади да го предупредиш, че мога да му цъфна и да му задавам въпроси, записахме всичко.
Тя пусна първия разговор и зачака Дорси да познае собствения си глас и този на Кид. Той несъзнателно се наведе напред и завъртя глава, сякаш искаше да чуе по-добре записа. Накрая Балард спря възпроизвеждането.
— Това е незаконно — каза Дорси.
— Съвсем законно си е — отвърна Балард. — Одобрено от съдия. А сега нека прескочим напред до важната част, която искам да чуеш.
Тя превъртя една минута напред до частта, в която Кид питаше Дорси кой му е дал номера и Дорси отговаря, че го е научил от Марсел Дюпре. После отново спря записа.
— Казваш на Кид, че Марсел Дюпре ти е дал номера му. И какво прави Кид? Затваря ти и пуска есемес на Марсел, че трябва да се видят.
Балард вдигна телефона си и му показа кадър от видеозаписа, на който ясно се виждаха Кид и Дюпре в профил на масата в ресторанта.
— Направих снимката вчера, когато се срещнаха в „Дюлан“ — каза Балард. — Нали знаеш заведението на „Креншоу“? На тази среща Кид даде на Марсел три хиляди долара. За какво според теб са били те, Денард?
— Май ти ще ми кажеш — отвърна Дорси.
— За да уреди удар срещу теб в затвора. Да бъдеш пречукан от твое другарче. Познаваш Клинтън Таунс, нали?
Дорси поклати глава, сякаш се опитваше да попречи на информацията, която му даваше Балард, да влезе в ушите му.
— Просто съчиняваш приказки.
— Затова те извадихме от отделението, Денард — продължи Балард. — За да спасим живота ти. После пипнахме Марсел и той се обърна лесно като палачинка. Накарахме го да се обади на Кид и да му каже, че са се погрижили за теб и че вече няма да бъдеш проблем. Чуй.
Балард превъртя на разговора между Дюпре и Кид и го пусна целия. Облегна се назад и загледа как физиономията на Дорси се променя, когато осъзнава, че собствените му хора са се обърнали срещу него. Знаеше как се чувства — самата тя навремето беше предадена от партньора си, от началника си и от управлението.
— И чакай, имам още — каза тя, след като записът свърши. — Кид дори се обади на съдебния лекар, за да се увери, че студеният ти труп е при него и чака да бъде разрязан за аутопсия.
Тя пусна и последния запис. Дорси затвори очи и поклати глава.
— Шибаняк…
Балард затвори лаптопа, но остави телефона си на масата. Записваше разговора. Погледна Дорси, който беше забил поглед в масата. Очите му се изпълваха с омраза.
— И тъй… — рече тя, — Елвин Кид поиска смъртта ти и сега си мисли, че си мъртъв. Искаш ли да му се размине, или предпочиташ да ми кажеш какво всъщност знаеш за случилото се в онази уличка, в която беше убито бялото момче?
Дорси я погледна безмълвно. Балард знаеше, че е на косъм от пречупването.
— Помогни ми и аз също ще ти помогна — каза тя. — Преди да дойда тук имах среща с една прокурорка. Тя иска Кид за убийството. Ще говори с отговорника ти и ще се опита да отмени задържането ти заради неспазване на условията.
— Това ти трябваше да го направиш — каза Дорси.
— И щях, но е по-добре да го направи прокурор. Но това няма да се случи, освен ако не ми помогнеш.
— Както вече ти казах, в онзи ден той ни нареди да се махнем от уличката. А в следващия момент там станало убийство и полицията затвори търговията ни. Намерихме си ново място от другата страна на автострадата.
— И това ли е всичко? Не си говорил с Кид за станалото, не си му задавал въпроси? Не ти вярвам.
— Попитах го. Каза ми някакви врели-некипели.
— Какви врели-некипели, Денард? Това е моментът, в който или ще си помогнеш, или ще си изпатиш. Какво ти каза Елвин Кид?
— Каза, че трябвало да се погрижи за бялото хлапе, което познавал от времето, когато го нямаше.
— Когато го нямало? Какво означава това?
— Когато беше в затвора. Двамата лежали заедно в „Коркоран“ и той каза, че хлапето му дължало пари за закрила.
— Спомена ли ти името на хлапето?
— Не. Каза само, че не искало да плати дължимото и той уредил да се срещнат и ни разкара от уличката. После хлапето беше застреляно.
— И си приел, че Елвин Кид го е застрелял.
— Да, защо не? Уличката беше негова. Той контролираше всичко. Никой не получава куршум там без неговото одобрение. Или ако самият той не го направи.
Балард кимна. Това не беше директно признание на Кид пред Дорси, но все пак беше нещо и тя си помисли, че може да е достатъчно за Тереза Хохман. И тогава Дорси по своя инициатива добави глазурата на тортата.
— Когато се наложи да се преместим заради данданията покрай убийството, потърсих за случая във вестника — каза той. — Намерих само едно нещо, но помня, че името на застреляното хлапе беше като на хотел. Хилтън, Хаят или нещо такова. И се зачудих защо просто не си е платило, щом има куп пари. Тъпо. Трябваше да си плати и щеше да остане жив.
Дорси току-що бе свързал всичко. Балард беше във възторг. Взе телефона си и спря записа. Искаше й се да е понеделник и Тереза Хохман да е в Съдебната палата. Искаше да отиде още сега и да повдигне обвинение в убийство срещу Елвин Кид.