Джон Скалзи
Апокалипсис (4)

3.

Когато убийцата й се нахвърли с четка за зъби, в която бе затъкнала острие, първата мисъл на Надаш Нахамапитин беше, „Е, доста се забавиха“. Изниза се повече от месец в имперския затвор, преди това да се случи. Фактът, че Грейланд II прати чак сега някого да я пречука, граничеше с оскърбление.

Втората мисъл, изречена на глас, беше, „Ама че гадост!“. Независимо дали очакваш на теория да ти забият четка за зъби (или нещо подобно) между ребрата, когато острият предмет те доближава устремно в ръката на същество, чиято работа на свобода май е била душенето на говеда с голи ръце, няма нищо нередно да избълваш някоя ругатня.

А и честно казано, случката просто увенчаваше не най-приятния месец в живота на Надаш Нахамапитин.

Но тя си знаеше предварително, че има рискове в начинанието да изпързаля брат си да направи обиколка на междузвезден кораб в компанията на Грейланд, а после да забие с пълно ускорение совалка в този кораб. Знаеше рисковете и все пак беше уверена, че ще се справи. В края на краищата беше напълно логично да очаква, че емперо ще бъде размазана по пода на хангара, изхвърлена във вакуума от изскочилия въздух или погубена от някакво съчетание на двата фактора. Совалката беше масивна, скоростта й — достатъчна, а хангарът — просторен. Просто имаше лошия късмет детекторите за сближаване да се задействат няколко секунди по-рано и да вдигнат тревога, затова времето бе стигнало на косъм да избутат Грейланд под спускащата се херметична врата на хангара.

А после гадинката бе успяла да оцелее, макар че току-що завършеният кораб се разпадаше от въртенето около оста си, макар че бе попаднала в изолиран коридор, губещ бавно въздух. Грейланд би трябвало да умре от удара на совалката или от разрушаването на кораба, или поне накрая от простата липса на кислород.

И дори не включи в сметките покушението срещу нея в деня на коронясването.

Грейланд несъмнено беше гадина с късмет.

А на Надаш не й вървеше много напоследък.

— Ето накратко в какво ще бъдеш обвинена — каза личният й адвокат Кал Дорик малко след като я арестуваха. — Предумишлено убийство на Амит, предумишлено убийство на пилота на совалката, непредумишлено убийство на загиналите хора от охраната и на Грейланд, и на Амит, опит за убийство на всички оцелели от охраната, опит за непредумишлено убийство на екипажа на кораба, тоест десетки отделни обвинения, опит за убийство на емперо и опит за покушение срещу емперо, а формално това са две отделни обвинения. И държавна измяна, разбира се.

— Това ли е всичко? — попита Надаш.

Дорик я изгледа косо, но продължи:

— Засега. Както научих, в Дома Нахамапитин — забележи, собствения ти род, в момента обсъждат дали да поискат от държавата да добави и обвинение срещу теб за нанесени щети. Домът Лагос, чиято совалка си откраднала, почти сигурно ще предяви такова обвинение, но до момента не са го направили. Обвинителният акт може да бъде допълнен, след като разследването приключи.

— И какво очакваме? — попита тя. — Интересува ме присъдата.

Дорик се стъписа от въпроса.

— Ами смъртна присъда, Надаш — каза накрая. — Това е традиционната присъда за държавна измяна. Има голям шанс да те осъдят на смърт и за предумишлените убийства. За непредумишлените — доживотен затвор. При опит за покушение също е типично да присъждат доживотен затвор. Ще има по-леки присъди за множеството опити за убийства, но от прокуратурата вече ми подсказаха, че ще искат присъдите да бъдат излежани последователно.

Надаш огледа невзрачната стая за свиждане в промишлени оттенъци на зеленото и сивото.

— Значи най-добрият вариант е нещо подобно до края на живота ми, а и още няколко живота за всеки случай.

— Да, това е най-добрият вариант — потвърди Дорик. — Възможно най-оптимистичният сценарий.

— Някаква вероятност за сделка?

— Едва ли. Обвинението е убедено, че си се опитала да убиеш емперо, и иска да те превърне в пример за назидание.

— Само че това е недопустимо — заяви Надаш и скръсти ръце на масата между себе си и адвоката.

Дорик помълча, после като че понечи да каже нещо, но стисна устни. Приглади костюма си и протегна ръка към своя таблет.

— Значи да смятам, че не се признаваш за виновна.

— Разбира се. Аз съм напълно невинна.

— По всички обвинения?

— Абсолютно всички. Твърдението, че бих убила Амит, своя любим брат, е тежка обида за мен. А братът на Грейланд беше мой годеник преди смъртта си. Моят брат пък се надяваше да стане неин годеник. С оглед на тези обстоятелства не бих имала никакъв мотив да искам нейната смърт. Всичко това е нелепо. Нямам никаква вина.

Дорик се вторачи в нея за миг-два.

— Какво има? — попита Надаш.

— Искам да ти напомня, че си признала държавната измяна. Подтикнала си към бунт цял кораб с имперски гвардейци и си го изпратила през плитчината на Потока към Край, за да подкрепи опита ти да завладееш планетата. Казала си това пред самата емперо. И всички останали членове на изпълнителния комитет.

— Казано в състояние на афект — заяви Надаш.

— От гледна точка на закона казаното в състояние на афект обикновено е правдиво, но да бъде както искаш.

— Опитах се да я уязвя, защото се разгорещих — продължи Надаш, без да се смути. — Предизвика ме, като ме обвини за смъртта на моя брат. Откровено казано, не помня почти нищо от казаното през онези минути.

— Има записи.

— Не се съмнявам, че има. Но в моята памет подробностите са съвсем смътни. Може би е необходима психологическа експертиза, за да потвърди, че имам пролуки в паметта.

Дорик я гледаше скептично.

— Грейланд е разпоредила разследване на всички равнища във всички служби, за да установят още кого може да си склонила към измяна.

— Аз не съм скланяла към измяна никого. Това е дело на Амит.

— Амит…

— Да.

— Твоят мъртъв брат, който се опитваше да стане съпруг на емперо?

— Той винаги смяташе, че трябва да има и резервен план.

— И неговият резервен план е включвал собствената му смърт?

— Хората понякога стигат до крайности — изтъкна Надаш. — Но съм убедена, че при своето проучване ще откриеш заповед на Амит „Пророчествата на Рашела“ да се отправи към Край, ако той умре.

— Значи това ще открия… — подхвърли Дорик, докато допълваше бележките си.

— Непременно.

— Твърдение, което не може да бъде проверено по никакъв начин, защото ако емперо е права, струята на Потока от Край насам вече я няма.

— Да, ако вярваш в това.

— И все пак изглежда, че си научила учудващо много за замислите на Амит.

— Разследвах го.

Дорик вдигна поглед от таблета, веждите му се извиха.

— За държавна измяна?

— Да, освен всичко друго.

— И не ти е хрумнало да осведомиш за това емперо, изпълнителния комитет или преди всичко различните служби, защитаващи държавата и сигурността, които са… няколко?

— Кал, Амит беше мой брат — подчерта Надаш. — Първо трябваше да се уверя, че е виновен.

— Така, хайде да изясним — всичко това…

Дорик размаха ръката с електронния писец, сякаш се опитваше да обхване всички престъпления, които бе опитал да извърши Амит.

— Да, стоварваме го върху Амит.

— А има ли кой да потвърди думите ти?

— Моят брат Грени. Двамата бяха много близки.

— Грени, който е на Край, следователно няма как да бъде призован, за да потвърди, че казваш истината.

— Да. Злополучно стечение на обстоятелствата.

— Колко жалко — промълви Дорик с глас, на който мъничко не му достигаше да бъде напълно искрен. Надаш беше доволна от пъргавия ум на своя адвокат. — Е, това определено е цяла алтернативна версия на случая.

— Така е — съгласи се тя.

— И проучването й ще отнеме време. Поне няколко седмици. Може би и месеци. Или дори години?

— Би трябвало да отделиш толкова време, колкото е необходимо. Готова съм да чакам, докато справедливостта възтържествува.

— Убеден съм в това. — Дорик помълча. — Няма да е евтино. И ще го кажа малко по-грубо — в Дома Нахамапитин има сериозни колебания дали да плащат за твоята съдебна защита.

Надаш кимна.

— Запиши си това. — Тя изреди много цифри. — Иди с този номер в „Империал Банк“ в Средоточие. В клона срещу Дома на гилдиите.

— Ако ти си титуляр на сметката, може вече да са я конфискували.

— Не съм. Сметката е на твое име.

— Брей, ще ми се да бях научил по-рано, че съм толкова богат.

— Ще ми се изобщо да не беше научавал за тази сметка — отвърна Надаш. — Но стигнахме и дотук.

Дорик кимна и стана.

— Ще се видим отново на съдебното заседание за предявяване на обвиненията.

— Искам освобождаване под гаранция.

— Нека ти напомня, че ще те обвинят в опит за убийство на емперо. Да очакваш освобождаване под гаранция е твърде оптимистично.

— Опитай въпреки всичко.

Кал Дорик опита с довод, който не беше напълно лишен от основания — тъй като е обвинена в опит за убийство на емперо, макар че е невинна, друга жена в затвора би могла да й навреди или да я убие от жажда за мрачна слава или поради илюзорна надежда, че убийството на виновната за покушението срещу емперо може да подобри шансовете й за условно освобождаване или помилване. Съдията в това предварително заседание на съда не се остави да бъде убеден. Меко казано. Все пак призна с нежелание, че трябва да бъдат взети допълнителни мерки за безопасността на Надаш. И вместо да я освободи под гаранция, предложи да бъде изолирана до началото на процеса срещу нея. Така Надаш се сдоби с единична килия в крилото с допълнителна охрана на затвора с максимална степен на сигурност „Емперо Хане II“, намиращ се на трийсет километра от Първа стъпка.

„Максималната“ сигурност на затвора се състоеше в липсата на подземен релсов път до него. Там можеше да се стигне само по повърхността на планетата. А Средоточие нито се въртеше около оста си, нито имаше своя атмосфера. Температурата от едната страна на терминатора беше 300 градуса над нулата, от другата — минус 200 градуса. Затова не можеше да се каже, че пътуването по повърхността е приятна разходка. Само возила с предварително разрешение можеха да доближат затвора. Ако го нямаха, на разстояние три хиляди метра ги предупреждаваха, на две хиляди метра ги вземаха на прицел, а на хиляда метра ги унищожаваха. Нямаше и желаещи да се размотават по повърхността просто за да останат насаме известно време.

През този месец след изпращането й в затвора Надаш стоеше настрана от другите, внимаваше да не ги засегне и избягваше неприятностите. Улесняваше я това, че се хранеше в уединение, защото й носеха порциите в килията, а за хигиенните си нужди отиваше в лазарета, където имаше отделни кабинки и охранявана баня. Веднъж седмично се срещаше с Дорик, който я осведомяваше за събитията в света навън — как на Дома Лагос е било възложено да управлява бизнеса на Нахамапитин в тази звездна система, как Грейланд II разпалила социална и политическа криза с предупрежденията си за скорошното изчезване на струите в Потока, а наскоро започнала да твърди и че са я осенили религиозни откровения, досущ като Рашела при зараждането на Взаимозависимостта.

Надаш знаеше повече от почти всеки друг във вселената за обстоятелствата около последните две новини, но не сподели с адвоката си какво мислеше за тях. Подхвана само разговор за попечителството на Дома Лагос над деловите интереси на Дома Нахамапитин.

— Кой от тях се разпорежда? — попита тя.

— Лейди Кива Лагос.

— О, тя ли…

— Познавате ли се?

— Използваше моя брат Грени в сексуалните си развлечения, докато следвахме в университета. Как управлява нашия бизнес?

— Погледнато отвън, справя се чудесно.

— А погледнато отвътре?

— Никой сред гледащите отвътре не е настроен много радушно спрямо мен напоследък.

— Колко неучтиво.

Дорик сви рамене.

— Обвинена си в убийството на ръководителя на фирмата и в унищожаването на вашия най-нов и най-скъп кораб. Впрочем отказват да ви изплатят застраховката за него. Тъй като си била в ръководството на фирмата по време на инцидента, застрахователите твърдят, че това е случай на застрахователна измама.

— Що за абсурд?

— Загубите за Дома Нахамапитин ще бъдат толкова големи, че би трябвало всички да се стараят с все сила да бъдеш оневинена. Но тъй като ти се опитваш да стовариш цялата вина върху Амит… — Дорик пак вдигна рамене. — Нямат желание да участват. Особено откакто Кива Лагос се разпорежда с всичко.

— Засега.

Той кимна.

— Според мене е вероятно майка ти да изпрати от Терхатум някого от твоите братовчеди с цял отряд юристи, за да си върне управлението. Но още не са пристигнали, да не забравяме и за догадката на Грейланд, че струята към Терхатум може да изчезне всеки момент, което засилва допълнително… драматичността на положението. Няма да се бавя още дълго с призоваването на свидетели и изискването на документи, но както самата ти каза, не бързаме за никъде.

Надаш си отбеляза мислено думите му.

— А как върви отлагането на съдебния процес?

— Изненадващо добре. Прокуратурата също иска повече време, за да подготви обвинителния акт. Стремят се да бъде колкото може по-неопровержим. Насърчавам ги да се занимават с това докогато искат.

— Добре.

— Има ли друга причина за протакането, освен стремежа да те опазим жива колкото може по-дълго?

— Тази причина не стига ли? — попита Надаш.

— Стига — отвърна Дорик. — Но като твой адвокат предпочитам да знам дали не се случва още нещо, което е свързано някак със съдебния процес.

— Защо питаш?

Дорик отвори истинска папка и извади истински лист хартия, който плъзна по масата към нея.

— Обадиха ми се снощи. Може би ще ти е интересно да научиш за какво разговаряхме.

Надаш прочете написаното на листа, без да продума.

— Няма нищо, което да засяга пряко твоето правно положение — продължи Дорик, — затова не смятам, че съм длъжен да осведомя за разговора прокуратурата, както би следвало да направя в друг случай. Освен ако ти заявиш, че има такава връзка — тогава ще ги осведомя.

Надаш плъзна листа към него.

— Не, няма връзка според мен. Изглежда, че някой опитва да си прави шеги с тебе или да те подтикне към определени действия.

— Не е изключено — съгласи се Дорик и прибра листа. — Очевидно е, че твоят процес приковава вниманието, и получавам какви ли не послания от смахнати хора.

— Непременно ме осведомявай, ако получиш подобни съобщения.

— Разбира се.

На връщане към килията Надаш умуваше над показаното съобщение от Теран Асан, когото тя познаваше. Асан напираше стръвно да се издигне в обществото и беше противна твар с твърде голямо самочувствие, но неведнъж се бе оказвал полезен със сведения от „кухнята“ на собствения си Дом и Дома Ву. Тъкмо той зае мястото й в изпълнителния комитет и сега беше готов да споделя информация за емперо и за контактите си с Дома Ву, а това беше много интересно според Надаш.

Знаеше, че такава щедрост не може да е безкористна и рано или късно ще се наложи да плати за нея по някакъв начин. Но това не беше неотложна грижа. В момента мозъкът на Надаш беше зает със сглобяването на картинката от отделните парченца.

Толкова зает, че дори не забеляза убийцата с острието в четката за зъби, докато тя не се изпречи на три крачки и не се хвърли към нея.

— Ама че гадост! — ахна Надаш.

В следващия миг убийцата обви с ръка шията й, запрати я на пода и заби острата четка за зъби в сънната артерия на жената зад Надаш, която налиташе към нея със съвсем различен импровизиран нож от наточена лъжица.

Жената с лъжицата, явно изненадана и от появата на другата, и от острието, което сега стърчеше от шията й, изпусна своя нож и вдигна немощно ръце към забитата в артерията й четка. Другата я плесна през ръцете и натика с длан острието по-дълбоко, а жертвата изхърка задавено. После жената с четката награби жената с лъжицата за предницата на затворническата риза и я метна над парапета. Онази с лъжицата падна от четири метра с тежък влажен плясък на пода и умря.

Жената с четката надзърна към долния етаж, взе оръжието на покойницата и го доближи към очите на Надаш.

— Не си носи лъжица в бой с четки — каза тя и захвърли лъжицата в най-близката килия.

— Какво? — смънка втрещената Надаш.

— Знаеш ли кой я прати?

Надаш се опомни.

— Трябва да е Грейланд.

— Не налучка докрай. Тя беше човек на Джейсин Ву.

— Ясно. А ти чий човек си?

— На Деран Ву. И ти нося предложение от него.

Надзирателите и други затворнички се струпваха около трупа на жената с лъжицата, вдигаха глави и гледаха Надаш.

— Не се притеснявай — посъветва я жената с четката. — Има начин бъркотията да се оправи.

— Радвам се да го чуя.

— Искаш ли да чуеш предложението?

Надаш се взря в нея.

И си каза: „Това също се забави повече, отколкото очаквах“.

— Слушам те. — Забеляза, че надзиратели се качват по стълбата към тях. — Само че побързай.