Джон Скалзи
Апокалипсис (3)

2.

Моментът, който емперо Грейланд II чакаше, настъпи в края на дълго и — честно казано — затъпяващо заседание.

— Ваше величество, може би е уместно да обсъдим по-задълбочено вашите… видения — каза архиепископ Гунда Корбин.

И около масата главите на хората от изпълнителния комитет, които имаха задължението да я съветват за управлението на Взаимозависимостта, независимо дали искаше съветите им, се завъртяха към владетелката.

Грейланд откри какви ли не чувства, изписани по тези лица. Някои изразяваха загриженост, която тя можеше да приеме. Други — презрение, което не й допадаше. Виждаше и присмех, раздразнение, погнуса или объркване. А някои изражения съчетаваха всички тези чувства или поне по няколко.

Грейланд II, емперо на Свещената империя на Взаимозависимите държави и търговски гилдии, Кралица на Средоточие и присъдружните народи, Глава на Църквата на Взаимозависимостта, Наследница на Земята и Майка на всички, осемдесет и осма емперо от Дома Ву, се взираше във всички тези лица, обмисляше настроението около масата и преценяваше емоциите на тези девет може би най-могъщи особи в познатата на хората вселена, ако не броеше самата себе си.

И накрая се разсмя.

От което никой не се настрои по-добре към нея.

— Смятате ни за луда — послужи си тя с имперското „ние“, защото в момента изпълняваше усърдно ролята на емперо и можеше да не се притеснява от тази церемониалност.

— Никой не е правил подобни намеци — отрече Корбин припряно.

— Напълно убедени сме, че това не е вярно — нехайно каза Грейланд. — Да, никой около тази маса не си позволи да ни го каже в лицето. Но не сме толкова наивни да не съзнаваме, че в наше отсъствие такива твърдения не само се прошепват, но и се изричат гръмогласно, а може би и ехтят от време на време.

Тя забеляза, че след думите й няколко чифта очи се извиха към Теран Асан, най-новия член на комитета. Това не беше особена изненада за нея.

— Ваше величество, всички тук сме лоялни — увери я Упекша Ранатунга.

Грейланд се обърна към нея.

— Нямаме причини да се съмняваме в лоялността на комитета — отговори й сдържано. Тъкмо на лицето на Ранатунга бе видяла загриженост. — И към мен, и към Взаимозависимостта. Разбираме обаче и накъде би могла да тласне някого „лоялността“, ако е убеден, че обектът на тази преданост вече не е на себе си.

— Значи Ваше величество изисква от нас покорство — обади се Асан.

На неговото лице бе изписано презрение, но пък това изражение си оставаше неизменно още от първия му ден в комитета.

— Надяваме се на вашата вяра — каза му Грейланд и огледа хората около масата. — Не се съмнявайте, че разбираме колко ви е трудно да повярвате. След Рашела не е имало емперо, стигнал до откровения. Цяло хилядолетие емперо охотно са стояли настрана от виденията. И дори онези от нас, които са имали халюцинации, не са се опитвали да ги смесват с религията. Когато Атавио II изпаднал в алкохолен делириум към края на царстването си, привиждали му се пилета, обсипани със скъпоценни камъни, които щъкали из двореца.

Грейланд прихна, но забеляза, че никой друг не се усмихна.

— Някои от нас се безпокоят, че вашите видения може да са по-близки до пилетата със скъпоценни камъни, отколкото до истински откровения — заяви Асан и Грейланд видя как осемте чифта вежди на другите от комитета се размърдаха в различна степен на потрес и изненада.

Тя се засмя отново.

— Благодаря ви, лорд Теран. Ако бе възможно всички мои съветници да изразяват толкова откровено мнението си…

— Не казах това, за да спечеля благоразположението ви — отвърна Асан.

— Уверяваме ви, че не сме си го помислили — каза Грейланд и погледна Корбин, която оглавяваше изпълнителния комитет. — И тъй като очаквахме, че това може да тревожи не само комитета, но и цялата Взаимозависимост, вече заповядахме на Куи Дринин, имперския лекар, да бъде на разположение на изпълнителния комитет по всяко време, за да обсъдите с него сегашното ни телесно и психично състояние. Задавайте му каквито въпроси желаете.

— Радвам се да чуя това — отбеляза Корбин. — Ще го повикаме съвсем скоро.

Грейланд кимна и пак насочи вниманието си към Асан.

— Лорд Теран, нашите видения не са въображаеми пилета, а нещо съвсем различно. Не бихме казали, че искахме да ни осенят. Положението е достатъчно тежко и без да добавяме този духовен аспект към него. Но ние сме емперо и пряка потомка на Пророчица Рашела. Във вените ни тече същата кръв. А ние живеем в Свещената империя на взаимозависимите държави, която е избрала да остави на трона рода Ву в продължение на цяло хилядолетие. Нима е прекомерно да смятаме, че една от причините за това е желанието да не се загуби възможността за нови откровения?

— Ваше величество, трудно ми е да повярвам, че откровенията са генетично заложени и се предават по наследство — каза Асан.

— Признаваме си, че и на нас не ни се вярва — отговори Грейланд. — И все пак се случи. Ние, също като Рашела, сме глава на Църквата на Взаимозависимостта, чиято опора са именно нейните откровения. Ние, също като Рашела, имахме своите видения пред прага на огромна промяна в самата възможност за живот на човечеството в космоса. Ние, също като Рашела, сме призвани да преведем своя народ през тази криза.

— Говорите за разпадането на Потока според онзи ваш учен.

Грейланд се усмихна.

— Лорд Теран, прегледахте ли списъка на корабите, пристигнали в Средоточие от Край през последния месец? Ние се запознахме с този списък. И той е твърде кратък, тъй като броят на тези кораби е равен на нула. Не са тук, защото не са напускали системата на Край. Струята на Потока от Край към Средоточие е изчезнала. Ако не ни подвежда паметта, един от тези кораби, които още не са пристигнали, е ваш — тоест на Дома Асан. По график трябваше да се завърне от Край преди три седмици. Доколкото си спомняме, нашият главен митнически инспектор спомена за това.

Асан като че се притесни.

— Все още не е закъснял прекалено.

— А на Край продължава гражданската война — вметна Ранатунга. — Това сигурно влияе на полетите.

— Комитетът може да си позволи да предполага влиянието на обичайни причини за закъснението на който и да е кораб от нашите държави — каза Грейланд. — Ние не можем. Граф Клермон, който е изпълнявал поръчение, възложено му от моя баща, и е проучвал данните за струите на Потока три десетилетия, е прогнозирал с точност до няколко часа момента, когато ще изчезне струята от Край към Средоточие. Има голяма вероятност струята от Средоточие към Терхатум също да изчезне през следващия месец. Предоставихме всички тези данни на комитета, на парламента и на учени. А лорд Марс, синът на граф Клермон, остана тук, за да обяснява тези данни на всеки, който е готов да го изслуша.

— Но нито парламентът, нито учените са убедени — промърмори Корбин.

— Обемът на данните за осмисляне е голям, но за нещастие нямаме много време — каза Грейланд. — Трябва да отбележим със съжаление, че може би ще бъдат убедени, когато изчезне струята към Терхатум.

— Ако — възрази Асан.

— Когато — поклати глава Грейланд.

— И вие сте прозрели това чрез своите видения — опита се да я притисне той.

Тя се подсмихна.

— Човек не се нуждае от видения, когато разполага с данни. Но и за данните, и за виденията се нуждае от желание, за да разбере. А ние искаме от този комитет да види истината и в двата случая. Искаме от вас да разберете данните. Искаме от вас вяра. Ако не ви е по силите нито едното, нито другото, тогава, лорд Теран, наистина ще се задоволим и само с покорството ви. Това е всичко засега.

Тя се изправи, с което принуди членовете на комитета също да станат. Кимна им и излезе от залата.

 

 

— Струва ми се, че сбърках — каза Кардения Ву-Патрик на призрака на своя баща.

Атавио VI, или по-точно неговият призрак, или още по-точно компютърната симулация на Атавио VI, създадена въз основа на записваните през целия му живот спомени, чувства и постъпки, кимна.

— Може и да е така — съгласи се той.

— Благодаря — отговори Кардения, която в ролята си на повелителка на империята носеше името Грейланд II. — Много ме насърчаваш с такава вяра в мен.

Двамата се намираха в Стаята на спомените, просторно и почти празно помещение, достъпно единствено за властващата емперо. Вътре имаше виртуален помощник, наречен Джии, който при поискване можеше да активира аватара на всеки от предишните емперо, включително и първата сред тях — Рашела. След края на царстването на Кардения и нейните спомени, емоции и постъпки също трябваше да попаднат тук, за да послужат на незнайния следващ емперо.

Ако имаше следващ емперо, което в момента според Кардения беше въпрос без задоволителен отговор.

— Само се съгласих с тебе — каза Атавио VI. — Изглеждаш разстроена и помислих, че ако се съглася с тебе, ще се почувстваш по-добре.

— Не и в този случай, бих казала. Трябва да поработим с възможностите на твоята програма за извличане на информация от признаци за емоционални състояния.

— Е, тогава — Атавио скръсти ръце, изправен пред седналата си дъщеря — ми дай повече подробности за това, в което според тебе си сбъркала.

— Казах, че съм имала видения.

— За края на Взаимозависимостта?

— Да.

— Аха. Е, да. Вероятно наистина си сбъркала.

Кардения разпери ръце от досада.

— Питам се какво си очаквала — добави Атавио VI.

— Сериозно?

— Да, доколкото съм способен на това.

— Обясни ми защо.

— Опитваш се да пресъздадеш направеното от Рашела, но не си в същите условия, в които тя е започнала. Нямаш подкрепата на рода Ву и неговите ресурси, на които да се опреш в други области. Нямаш средства за натиск върху другите родове, за да ги принудиш за сделки. Възможно е да те подкрепи единствено Църквата на Взаимозависимостта, и то без особено желание. Освен това ти не градиш империя. Опитваш се да я разградиш. Империя, съхранила се успешно хиляда години.

— Знам всичко това — увери го Кардения. — Помислих и за факта, че вече имаме една недостъпна струя на Потока, а скоро ще се затворят още струи. Наясно съм, че нямам време да се боря за единодушие в парламента или сред гилдиите, или дори сред учените, преди всичко да започне да се разпада. Трябва да изпреваря кризата по начин, който би ми позволил да спася колкото е възможно повече хора. Мога да го направя само чрез църквата. А за да постигна това, не бива да давам възможност на църквата да се позове на вероучението, за да ми се опълчи. Значи опирам до пророчествата.

— Ясно ти е, че и да не могат да се позоват на вероучението, това не означава, че няма да ти се опълчат — напомни Атавио VI. — Църквата е различна институция от религията, на която служи. В нея действат хора. А ти знаеш какви са хората.

Кардения кимна.

— Струваше ми се, че разбирам това.

— Но сега имаш съмнения.

— Имам. Не съм си въобразявала, че бих могла да привлека веднага църквата на своя страна. Не съм тъпа. Смятах обаче, че ще бъдат по-склонни да ми помогнат. И ще разбират по-добре какво се опитвам да направя.

— Не си казала това на ръководителите на църквата — предположи Атавио VI.

Тя изсумтя и се вторачи в баща си.

— Не съм чак толкова тъпа. Пред църквата аз съм невъзмутимо уверена в своите видения. Както и пред изпълнителния комитет. Срещнах се с тях днес и казах на всички, че имам нужда от тяхната вяра. Изглеждаше, че главата поне на лорд Теран може всеки миг да се възпламени от ярост.

— Не го познавах — каза Атавио VI. — Познавах баща му. Домът Асан е близък политически съюзник на Дома Ву.

Кардения кимна отново.

— Затова лорд Теран е в комитета, ако не греша. Гилдиите са смятали, че трябва да загладят вината си пред мен за вкарването в комитета на Надаш Нахамапитин преди това. Но не съм убедена, че лорд Теран е по-добър вариант от нея. За Надаш Нахамапитин поне знаех, че заговорничи в своя полза и за изгода на рода си. А нямам представа какво е намислил лорд Теран.

— Би могла да научиш — подсказа Атавио VI.

— Според мен още не сме стигнали дотам.

— Ти си емперо. Във всеки миг си стигнала дотам.

 

 

Лорд Теран Асан плъзна длан пред ключалката на апартамента си в отредените за Дома Асан покои в Си’ан. Засега в този апартамент почти нямаше обзавеждане, повечето вещи още не бяха пренесени от по-голямото му жилище в Първа стъпка, където преди скорошното си назначение в комитета беше управляващ директор на дейността на Дома Асан в звездната система.

Издигането му за член на изпълнителния комитет беше голям успех за Дома, който се бореше да постигне това буквално от векове. Открай време им отказваха място в комитета тъкмо защото всички знаеха за съюзническите им отношения с Дома Ву, оглавяван формално от поредния емперо. Но емперо всъщност почти не се набъркваха във всекидневната работа на Дома Ву. Съветът на директорите, съставен от старши представители на рода, би реагирал на подобна намеса крайно неприязнено, а и емперо бяха достатъчно заети с управлението на цялата Взаимозависимост.

Въпреки това другите гилдии и съответните им благороднически семейства смятаха, че връзките между Асан и Ву са прекалено здрави, за да си позволят такова политическо нехайство. Никак не им допадаше идеята в изпълнителния комитет да има още един потенциален неизменен поддръжник на политиката, провеждана от поредния емперо.

Но на Надаш Нахамапитин й хрумна да ликвидира Грейланд II — за единия опит нямаше съмнение, но май бе имало и втори (съдът не се бе произнесъл още, по-точно още не бе имало нито едно съдебно заседание по делото), а покрай това успя да очисти по-големия си брат, да разпали въстание на планетата Край с помощта на другия си брат и да извърши още какви ли не изменнически деяния.

И ненадейно започна да изглежда, че няма да е зле гилдиите да се подмажат малко на емперо. И ето ти го Дома Асан с първия си представител в изпълнителния комитет. Като най-старши член на рода в звездната система на Средоточие именно Теран трябваше да заеме поста.

Асан обаче смяташе, че просто му губят времето. Грейланд (той се смръщи неволно при мисълта за нея, защото познаваше сегашната емперо още от времето, когато тя беше Кардения Ву-Патрик, и не виждаше никаква причина да я уважава — способностите й да управлява империята можеха да се мерят с неговите умения в жонглирането с ножове) беше длъжна да се среща с комитета и да изслушва техните мнения и съвети. Но не беше задължена да ги обмисля или да ги изпълнява по какъвто и да е начин, а още след първото заседание с участието на Асан преди около месец за него беше ясно, че тя идва предимно да отбива номера.

И това беше особено нетърпимо, защото малко преди назначаването му в комитета Грейланд изтърси своите безсмислици за промените в струите на Потока и натресе на всички някакво нищожество на име лорд Марс, който уж имал доказателства за тях. А за Марс можеше да се каже, че не беше най-убедителният оратор нито пред комитета, нито в парламента, когато го призоваха да говори там. И въпреки че все по-продължителната липса на кораби от Край започваше да тревожи немалко Домове (сред тях и Асан — емперо имаше право, една от техните петици „И с този дар съм благословен“ закъсняваше стряскащо), беше леко престараване лакейчето й да обяви, че следващата недостъпна струя ще бъде тъкмо онази към системата на Дома Нахамапитин.

Пък и това още не се бе случило. А дотогава (ако изобщо се случеше) можеха да се намерят какви ли не причини корабите да са се задържали около Край, без да се намесва твърде крайното обяснение за изчезване на струята от Потока. Включително имперска забрана за полетите на кораби оттам.

Така стигаше до въпроса каква по-точно игра е подхванала Грейланд II. И докога си въобразява, че може да я проточи, преди всичко това да се стовари на главата й. Както и дали проклетите й „видения“ не са само поредната тактика да продължи адски глупавата си игричка още някой и друг ден или дори седмица.

След като претегли всичко, Асан прецени, че щеше да е по-добре, ако си бе седял в кабинета да си върши работата.

Това обаче не означаваше, че не би се възползвал от сегашното положение.

Отиде при барчето, пусна бучки лед в широка чаша, заля ги с уиски и се обади по защитена линия на Джейсин Ву, член на съвета на директорите в Дома Ву.

— Нали искаше да ти разкажа за това заседание? — започна разговора Асан.

Джейсин изсумтя и Асан изброи най-важните моменти, включително и спора за виденията на Грейланд.

— Тя поиска от нас вяра — натърти накрая.

— Шибана работа — сподели Джейсин отвратен. — Домът Ву произвежда космически кораби. А тя се шматка наоколо и разправя, че Потокът изчезвал. Броят на поръчките спадна с четиресет процента. Тя май се опитва да съсипе собствения си род.

— Но тя никога не е принадлежала истински към рода — промърмори Асан. — Нали Ренеред трябваше да поеме властта.

— Да, докато не заби колата си в стена — отвърна Джейсин. — Тъпанар. Е, да, стига да не го е затрила Надаш Нахамапитин, като е поръчала на някого да скапе колата.

— Тя вече не е твой проблем.

— Още е жива. Значи още е проблем. Засега.

— Засега ли? — повтори Асан.

Джейсин не пожела да обясни.

— Необходимо е да си уредиш лична среща с Грейланд — настоя той. — За да разбереш какво всъщност става с нея.

— Опитвам се да уредя тази среща, откакто дойдох тук — оплака се Асан. — Все ме изтикват назад в нейния график. Ти би трябвало да поискаш среща с нея. И да ме вземеш на срещата.

— Обикновено не се прави така — възрази Джейсин. — Емперо има ежегодна официална среща със съвета на директорите в Дома Ву, с всичко останало се занимават подчинените ни.

— Обикновено и емперо не твърдят, че са имали видения — изтъкна Асан.

Джейсин пак отговори със сумтене.

— Ще помисля за това — обеща накрая и прекъсна разговора.

Асан отпи малко уиски и поиска втори разговор по защитена линия, този път с Деран Ву, братовчед на Джейсин и също член на съвета на директорите.

— Нали искаше да ти разкажа за това заседание? — започна със същите думи Асан.

Повтори почти без промени на Деран казаното на Джейсин.

— Същото обясни и на Джейсин, нали? — попита Деран.

— Общо взето.

— А той как реагира?

— Безпокои се, че това пречи на производството на кораби.

Деран изпръхтя.

— Защото е идиот. Каквото загубим от корабите, ще го наваксаме от продажбите на оръжия и услугите в сигурността.

— Само краткосрочно — напомни Асан. — Ако емперо е права за изчезването на струите в Потока.

Деран махна с ръка пренебрежително.

— Грейланд е смахната, съвсем скоро всички в рода ще го проумеят и ще вземат мерки.

— Какво трябва да означава това?

— Означава, че засега няма нужда да умуваш по въпроса. И че щеше да е много хубаво, ако Надаш Нахамапитин си беше свършила работата както трябва, когато прати онази совалка да се забие в моята братовчедка. Страхотен замисъл…

— Според мен Джейсин не е доволен, че тя още е жива. Говоря за Надаш Нахамапитин, не за Грейланд.

— Повярвай ми, знам всичко за мнението на Джейсин по въпроса. Не се притеснява да го сподели.

— Няма да се отрази добре на емперо, ако нещо сполети Нахамапитин.

— Така е — съгласи се Деран. — Не ми се иска тази фигура да бъде махната от шахматната дъска по такъв начин. Но и по този въпрос няма нужда да умуваш в момента, Теран.

— Разбира се.

— Трябва да поискаш лична среща с Грейланд.

— Тя ме отбягва.

— Е, нека проверим не може ли да се направи нещо? — усмихна се Деран и прекъсна разговора.

Асан също се усмихна на себе си. Допи уискито, напълни чашата за трети път и проведе последния разговор за тази вечер.

— Слушам ви — прозвуча нечий глас.

— Търся лейди Нахамапитин.

— Тя е… не е на разположение.

— Известно ми е. Освен това знам, че мога да оставя на вас съобщение и тя ще го получи.

— Какво съобщение?

— Мисля, че тя би искала да научи какво стана на това заседание.

След кратко мълчание гласът каза:

— Продължете, моля.