Джон Скалзи
Апокалипсис (23)

22.

И съвсем ненадейно времето свърши за всички и за техните планове.

Архиепископ Гунда Корбин седеше във вътрешно дворче на катедралния комплекс в Си’ан и пиеше сутрешния си чай, когато бе обявено, че емперо ще говори пред парламента в шест часа вечерта на същия ден. Тя прочете съобщението, кимна, допи си чая и нареди на Юбис Айси да се свърже с Тинда Луентинту, началничка на администрацията на графиня Нахамапитин, а после да прехвърли разговора на нея.

Тинда Луентинту прие обаждането, поговори съвсем кратко с архиепископ Корбин, като двете изрекоха само по няколко думи, и след размяна на любезности тя прекъсна връзката и се обади на графиня Нахамапитин в нейното убежище „Цялата вина“. Гласът на Луентинту звънеше ликуващо.

В „Цялата вина“ графиня Нахамапитин също изрази ликуването си и нареди на началничката на своята администрация с кого да се свърже и в каква поредност. Някои от тези хора трябваше на свой ред да се свържат със свои хора, затова бяха начело в списъка, следвани от още важни особи, а после идваше ред на други, които макар и да не бяха толкова важни, осигуряваха безопасност чрез броя и присъствието си. Щом приключи с това, графинята се обади на Джейсин Ву.

По това време Джейсин Ву бе научил за речта пред парламента и имаше намерение да започне собствените си шифровани съобщения и обаждания по защитени линии, но го прекъсна графинята, за да му напомни за всичко, което той вече знаеше, сякаш беше неин лакей, а не именно управляващият директор на най-могъщия и най-важния дом в цялата Взаимозависимост, благодаря за вниманието. Джейсин обаче потисна раздразнението си, защото разбираше значението на дългосрочните съюзи и планиране. Когато разговорът приключи, той се зае със своя списък, който включваше и адмирал Емблад от имперския боен флот, след това поиска от своя помощник да се обади на помощника на Деран Ву и да покани неговия братовчед на раздумка в кабинета му.

Деран Ву, също вече получил съобщението, прие поканата и отиде в кабинета на своя братовчед, а когато помощниците бяха отпратени и вратата затворена, двамата се заеха с общите си контакти и планове, които бяха различни, но свързани с контактите и плановете, известни на графиня Нахамапитин. Домът Ву може и да бе сключил изгоден съюз с Дома Нахамапитин, но си оставаше жизненоважно да внушат кротко, макар и решително, че това не е съюз между равни — Домът Ву и като благороднически Дом, и като преобразен напълно в близкото бъдеще имперски Дом е и завинаги ще бъде старшият партньор.

След като излезе от кабинета на своя братовчед, Деран Ву осъществи своята част от обсъдените разговори и съобщения, после каза на своя помощник, че има извънредна среща в друга част на града, затова трябва да промени графика му до края на деня. Щом влезе в асансьора, изпрати криптирано съобщение на Надаш Нахамапитин, за да потвърди, че изпълнява общите им планове, накрая изрази шеговито и еротично според самия него нетърпеливото си очакване двамата да отпразнуват подобаващо скорошния си успех. После се запъти за срещата с човека, който изобщо не знаеше за пристигането му.

Надаш Нахамапитин прочете втората част от съобщението на Деран Ву с леко отвращение и се постара да не мисли засега за по-незначителния от братовчедите Ву, защото имаше неотложни грижи — по-точно прехвърлянето на около сто милиона марки от нейните тайни сметки в напълно сигурен криптиран носител, с който разполагаше в „Цялата вина“. Надаш бе изпаднала в умерена паника, когато две от по-дребните й тайни сметки бяха блокирани и конфискувани, затова реши, че е крайно време да стане платежоспособна.

Сто милиона марки бяха нищожна сума в сравнение с целия й дял в корпорацията на Дома Нахамапитин, но временно и твърде неудобно я смятаха за мъртва и възможностите за достъп до официалните й сметки бяха крайно ограничени. От майка й се очакваше да прибави целия този дял към своя, но още не го бе направила, а в настоящия момент сто милиона марки си бяха по-добре от нищо.

Разбира се, ако всичко потръгнеше според замислите им, Надаш щеше за начало да се върне в света на живите. Но това зависеше до голяма степен от Деран, което я подтикваше засега да понася гнусните му закачки. Отчасти зависеше и от съвсем друг човек — адмирал Емблад от имперския боен флот. Надаш реши, че е време да му се обади.

Адмирал Лонсен Емблад се стресна, когато получи съобщение от мъртва жена. Но след като идентификационният код беше потвърден и Емблад се увери, че не го разиграва груб шегаджия или агент на флотското разузнаване, или следственото управление, двамата с Надаш обсъдиха дълго и плодотворно някои дадени обещания, получени плащания и планове, чието осъществяване бе започнало отдавна и Надаш очакваше то да продължи безпрепятствено. Когато тя прекъсна връзката, Емблад се замисли за посланията от покойници и за отговора на въпроса на кого би заложил — на Дома Ву или на Дома Нахамапитин. Реши да продължи умуването в офицерския клуб с пълна чаша в ръка.

Кива Лагос беше прецакала по-дребните сметки на Надаш само за да проследи неизвестния, който теглеше пари, и да види какво ще направи той. Научи за речта пред парламента, когато навести Сеня Фундапелонан, която пък се радваше, че са махнали шибаната дихателна тръба от гърлото й. Кива се усмихна след съобщението, защото знаеше за някои планове и щеше да бъде безкрайно шибано удоволствие да наблюдава как се осъществяват те.

А дотогава сподели с Фундапелонан какво става напоследък, защото от известно време Фундапелонан не понасяше Дома Нахамапитин и щеше да се зарадва на несгодите им, пък и за Кива беше удоволствие да си приказва с нея. Даваше си сметка, че може би хлътва по Сеня, което, от една страна, си беше твърде неприсъщо за нея, но от друга, на кого му пукаше дали е неприсъщо, защото не беше някаква шибана измислена героиня, обречена да върши каквото й отреди някакъв шибан драскач.

Фундапелонан се усмихваше на Кива, защото и тя май си падаше по нея.

Не беше нужно Марс Клермон да научава за речта пред парламента, защото присъстваше, когато решението бе взето, и още се чувстваше стъписан и изумен от този факт. Не толкова заради присъствието си, а заради мястото, където се стигна до това решение — в леглото на емперо, както и заради собствените си занимания в този момент, тоест излежаването гол след наистина много приятен сутрешен секс. Марс си признаваше, че започва да се влюбва по-сериозно в Кардения, и то не защото тя беше емперо (това всъщност го плашеше до побъркване), а защото се допълваха чудесно в житейската си непохватност.

И макар че беше щастлив да се чувства не само мъничко влюбен в Кардения, в емоциите му се прокрадваше и напиращо униние, защото знаеше, че връзката им е обречена не заради някаква несъвместимост на характерите, а тъкмо поради факта, че тя беше емперо и той не й подхождаше поради твърде ниското си положение. Емперо не сключват брак по любов и не се обвързват с човек, който е станал лорд едва ли не по милост. Предстояха трудни времена и Кардения щеше да се изправя неведнъж пред мъчителен избор. Полека и почти неосъзнато Марс се подготвяше и за мъчителния избор, който Кардения трябваше да направи спрямо него.

Но дотогава вършеше каквото тя поиска: преглеждаше данните, които той и Ройнолд („я стига, Ройнолд свърши почти цялата работа“, натякваше неговият мозък) събраха в Даласисла, добавяше ги към базата данни, които двамата бяха съставили, а после съчетаваше всичко с наистина смайващия обем от исторически данни за струи на Потока, които Шанвер притежаваше за системите на Съвета и на Земята, и дори за Свободните системи. Цялата информация беше отпреди поне триста, а в някои случаи и отпреди хиляда и петстотин години. Но с получаването им данните на Марс за топологията на Потока се утроиха, а цялата информация му даваше нова и, както той се надяваше, по-добра представа как Потокът се променя в тяхната област от космоса. Ако Шанвер не беше само виртуална личност, Марс би го прегърнал от радост.

Тома Рейно Шанвер, бившият Тома XII, който признаваше откровено пред себе си, че свалянето му от власт не беше чак толкова несправедливо, също знаеше за речта пред парламента, но не се замисляше излишно за нея, защото не виждаше как би могла да засегне сериозно сегашните му интереси. В момента отделяше по-голямо внимание на малката подпрограма, която бе изолирал във виртуална среда. Подпрограмата се опита да проникне в „Оверн“, но я обърка напълно неговата съвсем различна (и уникална в тази част от галактиката) система за обработка на данни. Шанвер я улови, деасемблира я за малко, за да разбере принципите и кода й, и установи, че е подчинена на полуавтономния изкуствен интелект, споменат от емперо Грейланд II.

Шанвер обмисли всичко, което би могъл да направи с подпрограмата, и стигна до решението, че е най-разумно да напредва с малки стъпки, затова й върна свободата и добави към нея покана за среща с нейната главна програма.

Джии, който още не беше получил поканата, знаеше за речта пред парламента, защото емперо Грейланд II прекара голяма част от ранното утро в разговори за нея с аватари на свои предшественици в Стаята на спомените, особено с Рашела I и Атавио VI, както и със самия Джии за съхраняваната от него информация, неизвестна на предишните емперо. Джии нямаше собствени чувства и преживявания извън достъпа до записаните мисли и емоции на емперо и техните описания в разговори с текущия емперо, затова нямаше и никакво свое мнение за речта пред парламента. Ако някой го бе помолил да се изкаже, вероятно би отговорил, че се налага да почака, докато сегашната емперо Грейланд II умре и неин наследник на трона й зададе въпрос за това.

Сегашната емперо Грейланд II, която още не беше мъртва, не се нуждаеше от съобщение за речта пред парламента, защото тя щеше да я произнесе, а и тя осведоми всички останали за часа, когато това щеше да се случи. А когато мина достатъчно време, за да се разнесе новината по света, Грейланд II заповяда още нещо: изпращането на индивидуални покани за специален прием преди речта, който щеше да започне в четири часа следобед в балната зала на имперския дворец. Приемът щеше да бъде кратък, за да могат присъстващите, включително самата емперо, да отидат от двореца в парламента, разположен в отсрещния край на хабитата Си’ан. Но поканите съдържаха обещанието приемът да остави незаличима следа в паметта на участниците.

Към всяка покана беше приложено и кратко разпечатано уведомление, че на получателя ще бъде отдадено дължимото признание за неговите постижения и принос към Взаимозависимостта. По волята на емперо нямаше да се приемат оправдания за отсъствие и никой не биваше да закъснява след 4 часа и 10 минути.

Грейланд не се безпокоеше дали поканените ще се съберат. Тя беше уверена, че никой от тях не би пропуснал приема.

 

 

Кива пристигна точно в четири часа следобед, както се искаше от нея, пременена в шибано смешен костюм с панталон, който незнайно защо беше на мода, значи ставаше приемлив за такова събитие, какъвто и да беше проклетият му смисъл. Помощникът на Грейланд не сподели подробности, но подчерта, че емперо настоява Кива да дойде. Защо пък не, няма проблем. Кива се чудеше дали накрая ще вземат наистина да си разресват взаимно косите и да хихикат на майтапи за мъже.

Това я подсети да се огледа за Марс Клермон, с когото по нейно мнение емперо вече се чукаше почти несъмнено и толкова по-добре за нея. Марс й беше симпатичен, защото се оказа сексуален партньор, на когото може да се разчита, ако ще и малко да му липсваше въображение, освен това беше почтен човек във вселена, която не раздава награди за това. Вероятно беше съвсем подходящ за емперо, която също изглеждаше свястна и може би също беше добра любовница, макар и не особено склонна към експерименти в леглото. Е, не може всеки да опита всичко в чукането. Пък и не всеки се нуждае от това.

Докато умуваше, Кива не успя да открие Марс, залата обаче се запълваше с политически и икономически светила на Взаимозависимостта: важни депутати, предводители или директори на благороднически Домове, неколцина адмирали и генерали, дори някой и друг епископ начело с архиепископ Корбин. Всеки тук, който не поднасяше напитки и хапки, се отличаваше с доста по-високо положение в обществото от нея, което потвърди догадката й, че и тя е поканена, защото с Грейланд вече са си първи дружки или нещо подобно.

Блясък и искрене привлякоха погледа й. Кива се обърна и видя шибаната графиня Нахамапитин, която говореше оживено на Джейсин Ву и адмирал Емблад, а двамата проявяваха учтиво внимание, но очевидно не им дремеше за нейното дърдорене. Кива се зае да пресмята колко неприятности ще си навлече, ако просне в нокаут графинята насред шибаната бална зала. Сметката не излизаше в нейна полза и тя реши да си вземе нещо за пиене, за да види дали така ще промени неизвестните величини в уравнението.

Преди да даде знак на някого с поднос в ръцете, една от страничните врати се отвори и беше обявено, че емперо ще влезе в залата, всички станаха и я посрещнаха с ръкопляскания, тя прие поздравите им и тръгна към пищно украсена катедра в единия край на балната зала. Явно щеше да каже няколко думи и може би да раздаде някакви шибано безполезни награди. Кива изпъшка беззвучно. Ако знаеше, че приемът ще бъде такъв, можеше и да го пропусне. Озърна се и видя наоколо двеста много видни особи, които май имаха горе-долу същата мисъл в главите си.

— Хайде да стигнем по-скоро до речта в парламента и да потрошим малко шибани черепчета — смънка тя под носа си.

Грейланд чакаше овациите да стихнат и обръщаше внимание на някои хора в залата с махане на ръка или усмивка. Накрая зърна Кива в тълпата и пак се усмихна, но докато погледът й се отместваше, направи още нещо.

„Я почакай, това не беше ли шибано намигане?“ Кива пак се огледа, за да провери няма ли наблизо човек, за когото можеше да се отнася намигането. Не забеляза нито един, за когото на Грейланд изобщо би й пукало, доколкото я познаваше. Да, ясно, намигането беше за самата нея.

Кива съжали, че не се сдоби с питие преди малко. Имаше някакво предчувствие, че скоро ще се нуждае от него.

— Здравейте, скъпи приятели — започна Грейланд, щом ръкоплясканията спряха. — Толкова много сте тук днес. За мен е удоволствие да видя вас, въплъщението на може би най-доброто, което Взаимозависимостта може да предложи като водачи, посветили се на нашия съюз. Знам, че нямате търпение да видите как ще се посрамя пред парламента… — чу се задължителното подсмиване, — … но преди това искам да удостоя с внимание няколко души. Моля ви да ми угодите в това. Първо, нека лейди Кива Лагос дойде при мен на подиума.

„Мамка му, какво става?“ — питаше се Кива, докато вървеше към катедрата, съпроводена с ръкопляскания само от учтивост.

— Лейди Кива, за съвсем кратък период вие доказахте своята проницателност и изключителна компетентност в бизнеса — заговори Грейланд. — Когато ви възложих задълженията на директор и попечител в Дома Нахамапитин, никой не би могъл да очаква, че ще направите толкова много за уреждането на финансовите въпроси на Дома и подобряването на тяхното счетоводство. Вие наистина сте сред най-способните в благородническите Домове. И затова сега ви назначавам на освободилия се пост в изпълнителния комитет на Взаимозависимостта. Честито, лейди Кива.

Имаше ръкопляскания, после някаква жена дойде с шибана кристална джунджурия, Кива я пое вдървено с едната си ръка и някак протегна другата към Грейланд, която отстъпи от катедрата и я стисна. Кива се наведе към лицето й.

— Ваше величество, не искам тази шибана работа — прошепна тихичко на ухото й.

— Знам — отговори Грейланд. — Въпреки това си ми нужна там. Извинявай.

Кива се подсмихна и понечи да се върне в тълпата, но Грейланд я хвана за лакътя.

— Недей. Остани тук, малко зад катедрата.

— Добре, Ваше величество.

— Не би искала да пропуснеш това — увери я Грейланд, върна се зад катедрата и повика при себе си архиепископ Корбин.

Корбин дойде натруфена в най-пищните си одежди на архиепископ, или поне така предположи Кива, защото нямаше навик да се отбива в църква, макар че веднъж опита секс в катедрала, който щеше да бъде страхотен, ако човек си пада по студ и ехо, но тя откри, че не й харесва чак толкова.

— Казахте ми, че искате да обсъдите с мен един въпрос тук и сега — изрече Грейланд. — Давам ви тази възможност, архиепископ Корбин.

Кива наблюдаваше как Корбин застава зад катедрата, а после забеляза изражението на мнозина в тълпата: неувереност и объркване. Неколцина мърмореха на други. Повечето просто изглеждаха недоволни.

— Ваше величество, през последния месец имаше сериозни и важни въпроси относно вашето поведение — поде архиепископ Корбин. — Вашите видения за бъдещето на Взаимозависимостта, макар и да успокоиха голяма част от нашето паство, породиха и основателни опасения сред силните на деня и в църквата, и извън нея за вашето благоразумие и дори за вашето психическо състояние.

Гълчавата се засили изведнъж…

— Ето защо искам да заявя абсолютно ясно позицията на Църквата на Взаимозависимостта по този проблем.

… и със същата внезапност се възцари тишина, която продължи няколко секунди.

„Мамицата му, стига си протакала — подкани я мислено Кива. — Изплюй камъчето.“

— Църквата на Взаимозависимостта подкрепя и прославя и същината, и формата на вашите видения като напълно съответстващи на нашето учение и вяра и потвърждава безусловно размаха и обхвата на съдържащите се в тях откровения — произнесе Корбин и врявата в залата се засили отново. — Също така заявявам, че вие сте и ще останете глава на нашата църква. Ще ви следваме накъдето ни поведете.

С тези думи архиепископ Корбин се дръпна от катедрата, коленичи и целуна дясната ръка на Грейланд II.

Залата сякаш избухна.

Грейланд II даде знак на Корбин да се изправи и да застане до Кива, която се обърна да я погледне. Корбин не отвърна на погледа. Кива забеляза, че жената до нея се е препотила.

„Как ми се иска да си бях взела онова питие.“ В този момент откри, че цялата прислуга е изчезнала от залата, нямаше я и непознатата жена, връчила й шибаната кристална измишльотина, която още държеше в лявата си ръка. Реши да я остави на пода.

Грейланд пак бе застанала зад катедрата с вдигнати ръце, за да усмири тълпата. Накрая я послушаха и млъкнаха.

— Знам, че тези слова ви изненадаха — заговори отново Грейланд. — Очаква ви още една изненада. На всеки от поканените днес в тази зала е обещано признание за неговите заслуги към Взаимозависимостта. И всеки ще го получи. Скъпи приятели, ще го кажа просто. В тази зала и в този момент всички стоящи пред мен са задържани под стража за държавна измяна.

Изтрещяха отворени с ритник врати и въоръжени войници от имперската охрана застанаха покрай всички стени, както и пред катедрата, в случай че някой е достатъчно тъп да се нахвърли срещу емперо.

Нямаше толкова тъпи. След малко писъци и викове в първите секунди тълпата от много видни изменници застина в нерушимо и зашеметено мълчание.

— Знам какво си мислите сега. Как се осмелявам да ви обвиня? Но не ви обвинявам аз, скъпи приятели.

Грейланд кимна към странична врата, през която се появи Деран Ву. Проехтяха крясъци, неколцина понечиха да се хвърлят към него, но желанието им се изпари веднага, щом войниците насочиха оръжията си към тях. Деран стоеше невъзмутимо.

— Деран беше така добър да ни разкаже всички подробности за заговора — каза Грейланд. — Не мога да не споделя с вас, че съм впечатлена от театралността на вашия замисъл. Архиепископ Корбин е трябвало да се отрече от мен пред парламента, докато произнася благословията си, и да обяви разкол в църквата. Графиня Нахамапитин е трябвало да стане и да ме обвини, че съм организирала убийството на нейната дъщеря Надаш.

— Ти си виновна! — изкрещя графинята. — Умря заради тебе!

— Беше си жива тази сутрин, когато получи съобщение от мен — намеси се Деран Ву и мнозина ахнаха. — И в момента е във вашия кораб.

— Адмирал Емблад — продължи Грейланд, — вие е трябвало да станете и да заявите, че имперският боен флот вече не ми се подчинява, и като последен удар — погледът й се плъзна към мъжа до адмирала — ти, Джейсин Ву, е трябвало да станеш и обявиш, че Домът Ву — собственият ми род, вече не може да ме подкрепя като емперо, а на ваша страна са десетки други Домове. Всички те са представени тук, както можете да се убедите.

„Ама това е адски страхотно!“ — каза си Кива. Тишината в залата направо кънтеше.

— А, да, спомних си — подхвърли Грейланд и пак кимна към страничната врата.

— Господи, още ли има… — въздъхна архиепископ Корбин.

Влезе строен мъж в черни дрехи и застана там, където можеха да го виждат всички в тълпата.

— Братовчеде, може би помниш капитан Кав Понсуд. Ти си наел кораба му от името на присъстващата тук графиня Нахамапитин, за да издири и да унищожи кораба, в който беше лорд Марс Клермон. Направил си това, защото графинята е била убедена, че лорд Марс има значение за мен и ще ми навреди, ако го убие.

Кива се вторачи в графиня Нахамапитин, която въпреки усилията си се усмихваше доволно от представата, че останките на Марс Клермон са пръснати някъде из космоса.

„Мамицата й, ще я пребия“ — зарече се Кива.

Още един мъж влезе през страничната врата. Марс Клермон, който се взря в графинята.

— Не сполучихте с мен — каза й той. — Но убихте почти всички други от моя екипаж. Вие сте виновна, графиньо.

И той застана зад Грейланд. Кива долови погледа му към емперо. „О, да. Тези двамата се чукат, няма спор.“

— И така — поде отново Грейланд II зад катедрата. — Знам защо съм тук днес. Да поговорим за причината и вие да сте тук днес. Всички вие сте тук заради мнението си за мен. Смятате ме за слаба. Смятате ме за наивно дете. Според вас моята загриженост за изчезващите струи на Потока пречи на вашия бизнес и на вашия ламтеж за власт. Мислите, че щом говоря за видения, значи съм с разклатена психика или заблудена, или цинична. Мислите, че щом съм станала емперо по волята на случая, значи не бива да бъда емперо. В главата на всеки от вас се въртят някои от тези мисли или всички накуп. И затова влязохте в заговор за свалянето ми от власт. За да поставите на трона моя братовчед Джейсин. За да вършите всичко както досега колкото може по-дълго, докато ги има струите на Потока, и да оставите на други тревогите какво ще се случи след това.

Само че, приятели, аз имах видение снощи. Ново видение. И в него прозрях всички ваши замисли. Видях вашите кроежи. Видях вашите измами, вашите мошеничества, вашите тайни изневери и тайни банкови сметки. Видях всеки от вас какъвто е, а не какъвто се представя пред околните. И в моето видение всички вие бяхте тук, пред мен. Усмирени. Каквито сте сега.

Кажете ми, вие, които можехте да бъдете най-доброто във Взаимозависимостта, но решихте да не бъдете: кой е слаб сега? Кой е наивен? Кой е циничен? И кой е емперо тук?

Усъмнихте се в мен. Не се съмнявайте повече. Дойдохте да ме унищожите. Не съм унищожена. Дойдохте да ме изгорите. Но аз съм изпепеляващият огън. И сега вие ще усетите пламъците.

Това е моето видение и моето пророчество. Сега е и ваше.

Грейланд остави целия този шибан ораторски шедьовър да стихне във въздуха, докато кожата по ръцете на Кива настръхна.

И изведнъж емперо плесна с ръце.

— Е, това беше. Сега имам реч в парламента, така че…

— Аз го убих! — кресна й графиня Нахамапитин.

— Моля? — изгледа я Грейланд.

— Твоя брат! Ренеред! Аз поръчах да повредят колата му! — Графинята пристъпи по-близо до Грейланд, която не помръдваше. — Заради мен той се заби в онази стена. Аз го убих. Аз съм причината да станеш емперо! Дължиш го на мен!

Грейланд обмисляше чутото, докато се отдалечаваше от катедрата, вървеше към графинята и приковаваше поглед в очите й.

— Госпожо, не ви дължа нищичко.

После излезе от балната зала.

— Най-готиният шибан купон в целия ми живот — сподели Кива с Марс.