Джон Скалзи
Апокалипсис (22)

21.

— Какво знаеш за Свободните системи? — попита Кардения в Стаята на спомените.

— Те са били един от предшествениците на Взаимозависимостта — отговори Рашела I. — Само че по времето, когато ние я създавахме, никой вече не използваше това наименование.

— А защо?

— Защото онзи хлабав съюз на звездни системи се бе разпаднал преди векове.

— По какви причини?

— По същите, заради които се разпадат много съюзи — противоречащи си интереси, липса на икономическо оживление, тъпи или алчни управници и обикновено нехайство, както и всякакво съчетание между тях.

— Аз съм емперо на Взаимозависимостта — каза Кардения. — А моята майка се занимаваше с история. Как е възможно да не знам нищо за Свободните системи?

— Знаеш за тях, но не и конкретното наименование. Учебният материал се променя с времето. Може би по времето и на мястото, когато и където си израснала, не са смятали това за важно.

— Звучи уклончиво — възрази Кардения.

— Забелязвам, че в тона ти се появи известна враждебност спрямо мен — отбеляза Рашела I. — Но аз изобщо не се опитвам да говоря уклончиво. Спомни си, че нямам самолюбие, което може да бъде уязвено, нито потребност да оправдавам своите действия или постъпките на други хора. Ако според тебе говоря уклончиво, възможно е ти да изразяваш въпросите си към мен по начин, който в сегашното ти емоционално състояние изглежда уклончив.

— Тоест казваш ми, че проблемът е в мен, а не в тебе.

— Общо взето — да.

— Да знаеш, днес се запознах с компютърна симулация на човек, която може да говори уклончиво, ако пожелае.

— Добре — отвърна Рашела I. — Аз обаче не мога.

Кардения си пое дъх и опита да подреди мислите си, защото Рашела беше права, дявол да го вземе — наистина се беше настроила малко враждебно в момента и затова задаваше неправилни въпроси. След минута, през която образът на Рашела стоеше в търпеливо очакване, както подобаваше на компютърна симулация, тя опита отново.

— Известно ли ти е по твое време да са правени опити за премахване на сведенията за Свободните системи от учебния материал?

— Не. Нито аз, нито друг от моите съвременници сме обмисляли това.

— Опитвала ли си се някога да налагаш цензура, или да внасяш промени в преподаването на история?

— След като станах емперо, моите пропагандисти се постараха да представят създаването на Взаимозависимостта така, както желаехме да бъде възприемана в бъдеще, особено онази нейна част с пророчествата, за която вече сме разговаряли. До момента на моята смърт нашата версия, или поне съвсем близко нейно подобие, стана общоприетата гледна точка за тези събития. Разбира се, имаше и алтернативни версии, но те не бяха толкова разпространени, а и техните автори не получаваха възможност да преподават в най-престижните учебни заведения. Освен това въведохме и законите срещу богохулството, към които не прибягвахме често, но и те послужиха за налагането на официалната история.

— Но не сте опитвали нарочно да съкратите или промените историческите данни за периода преди Взаимозависимостта.

— Не, ако не засягаха времето непосредствено преди основаването на Взаимозависимостта, тоест периода, когато се опитвахме да я създадем.

— Чувала ли си някога за Съвета?

— Това е твърде неясен въпрос. „Съвет“ може да означава какво ли не.

Кардения си захапа бузата, за да не се сопне на Рашела I, която би останала невъзмутима, а това би я ядосало още повече.

— Известно ли ти е, че съществува политическа общност, наречена Съвета и състояща се от държави в звездни системи, които не са и никога не са били част от Взаимозависимостта в сегашния й вид? — уточни тя най-старателно.

— Не.

— Чувала ли си някога за Тристранния договор?

Кардения назова договора с официалното наименование, което научи от Шанвер.

— Не.

— Чувала ли си някога за събитие, наречено Разкъсването, което е отделило Свободните системи от другите човешки средища?

— Не.

— Как Земята е станала недостъпна за звездните системи във Взаимозависимостта?

— Изчезнали са струите на Потока от и към Земята.

— Как се е случило това?

— Естествен процес.

— Лъжеш ли ме в момента?

— Не те лъжа целенасочено. Възможно е да ти казвам информация, за чиято недостоверност или си осведомена, или само се досещаш, но ако е така, причината е в информацията от моя жизнен опит, а не в желанието ми да те заблудя.

— Питала ли си се някога дали има и други населени с хора звездни системи? Освен Земята?

— Да, но съвсем умозрително. Според знанията за Потока, които имах приживе, изглеждаше възможно да се появят нови негови струи, значи хора от Земята биха могли да попаднат в нови звездни системи. Такъв беше сюжетът на една от най-любимите развлекателни програми по мое време. Заглавието й беше „Магьосникът от Оз“. Но никога не съм отделяла повече внимание на този въпрос. Тогава си имахме предостатъчно грижи.

Кардения поумува отново.

— Ти ли си най-ранната личност, съхранена в Стаята на спомените? Питам дали тук има спомени и мисли на други хора освен на всички емперо?

— Не — отрече Рашела. — Стаята на спомените бе създадена единствено за емперо. Наложих забрана върху вложените в нея технологии за всички останали. Не само върху това конкретно приложение на технологиите, но и върху всяко тяхно приложение, което би могло да го наподоби като предназначение или резултат.

— Но технологията е съществувала и преди ти да се възползваш от нея.

— Така е. Тази технология беше много стара, разработили са я още на Земята. Аз търсех нещо, с което да осъществя този замисъл, а я откри един от изследователите, заели се да проверят какво има в различни архиви. Доколкото можах да разбера, дотогава не е била прилагана заради огромните разходи, непосилни за всеки друг, освен цяла държава, или поне за всеки, който не е богат колкото цяла държава.

— И колко струва работата на тази стая? — попита Кардения.

— Понастоящем съвсем малко, защото почти всички необходими разходи бяха направени в миналото. Захранването и инфраструктурата са включени в общата цена на текущата поддръжка на Си’ан, а хабитатът поначало е предназначен да удовлетворява потребностите на емперо. Когато възникват извънредни разходи за поддържането или усъвършенстването й, имперското министерство на финансите просто увеличава паричната маса с необходимата сума.

— Това не може да е законно.

— Законно е, защото аз реших, че е законно — възрази Рашела I. — Освен това властите бездруго вкарват още пари в обращение, за да постигат някакви свои цели. И това е един от случаите.

— Значи няма други примери за употребата на същата технология преди създаването на тази стая.

— Доколкото ми е известно, няма.

— Смущавал ли те е фактът, че нямаме знания за толкова голяма част от историята си?

— Имали сме знанията — каза Рашела. — Възможно е обаче голяма част от тях да са били изгубени.

— Как се е случило това? От самото начало сме били високотехнологична, космическа цивилизация. Взаимозависимостта не е била като Земята, където хората е трябвало да се научат да използват огъня, да изобретяват колелото и ракетата.

— Всичко това е технология — отвърна Рашела I. — Историята не е технология.

— Казваш го в Стаята на спомените — слисано промълви Кардения.

— Стаята на спомените не е памет. Тя е средство за съхранение на паметта. Библиотеката не е информация, а средство за съхранение на информация. И всеки път преди съхраняването на памет или информация някой трябва да решава какво да бъде съхранено. Някой трябва да избира. Някой трябва да пресява.

— Твоите мисли не са били подбирани тук — изтъкна Кардения. — Запазени са всеки твой спомен, мисъл и чувство, същото е и с твоите наследници. Нали така работи Стаята на спомените.

— Да. Всички спомени, мисли и чувства на само осемдесет и седем души до този момент в продължение на хиляда години, през които са живели безброй милиарди, всеки със своите спомени, мисли и чувства, които вече не съществуват никъде. Няма ги. А ние сме тук. Това е пресяване.

— Значи някой е отсял цяла епоха от нашата история.

— Не е задължително това да е сторено нарочно или дори злонамерено. Както вече отбелязах за учебния материал, различните епохи степенуват ценностите си по различен начин. Някои неща се подбират, други отпадат. И когато ги захвърлят, следващите поколения може и да не знаят къде да ги намерят, за да ги приберат.

— Или пък някой може да го направи нарочно.

— Да — съгласи се Рашела I. — Макар че укриването на миналото никога не постига същия успех като пренебрегването му.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато скриеш нещо, винаги ще се намерят хора, които да възразят, а после ще се постараят с всички сили да запазят и да съхранят онова, което е било скрито, за да бъде намерено от друг по-късно, било по негово желание, било съвсем случайно. Затова никога не се опитвах да крия алтернативните версии на историята. Така стават по-привлекателни за историците от бъдещето. Покрих ги с много слоеве от официална история.

— Никога не крий, само затрупвай — пошегува се Кардения.

— Това правило ми свърши работа — каза Рашела I.

Кардения кимна, отпрати я и изображението на Рашела I изчезна. Седеше в стаята, където нямаше почти нищо както винаги, и се опитваше да измисли откъде и как да изрови истинската история на времената преди Взаимозависимостта. Историята на периода, през който Свободните системи заради явната си глупост и инат са осъдили своите далечни потомци на ужасяващо пропадане в хаоса. Нямаше как да не признае пред себе си, че ако онези хора бяха нейни преки предшественици, и нея би могло да я обземе желанието да заличи тяхната история.

Трябваше да стигне някак до тези знания. Не защото не вярваше на Шанвер, някога носил титлата крал Тома XII от Понтийо, или на получените от него сведения. Той нямаше никаква очевидна причина да лъже нея или Марс. Но за стъписващи твърдения са нужни неопровержими доказателства, а Кардения не бе чувала нищо по-изумително от разказа на Шанвер. Задължително беше да провери дали той можеше да бъде доказан.

И така… как да го постигне? Имперската библиотека в Първа стъпка беше най-голямата отделна библиотека в цялата Взаимозависимост и притежаваше петстотин милиона печатни или електронни документи, като се започне от времето на Рашела. Имперската библиотека в Си’ан формално беше лична библиотека на Кардения в ролята й на емперо, макар и достъпна за посетители и изследователи. Разполагаше с двайсет милиона архивни единици, посветени предимно на живота и управлението на различните емперо. Опитите да търси дори в по-малката библиотека, дори като си помага много със съответните ключови думи, биха отнели повече време, отколкото Кардения можеше да отдели. А из Взаимозависимостта бяха пръснати още милиарди други книги, документи и научни разработки.

„Никога не крий, само затрупвай.“ Опита да си представи какви хора биха поискали да намерят скритите части от историята. И тогава й хрумна още нещо.

„Добре де, нали съм в Стаята на спомените.“

— Джии — произнесе тя името на основния аватар, представян без видима възраст или пол.

Образът му се появи пред нея и зачака.

— Тази стая съхранява спомените и мислите на всички предишни емперо — каза Кардения.

— Права сте — отвърна Джии.

— Какво друго съхранява?

— Ще бъде по-лесно да отговоря, ако зададете конкретен въпрос.

— Какво имаш за Разкъсването?

— Въпросът ви се отнася за известната музикална група от трети век, за филма от 877 година или за предшестващото Взаимозависимостта историческо събитие — решението на Свободните системи да прекратят връзките си със Земята и Съвета? — уточни Джии.

 

 

— Значи е вярно — каза й Марс в леглото вечерта.

— Не само е вярно, но и скрито — натърти Кардения. — Според Джии само петдесет години след Разкъсването по мълчаливо общо съгласие говорели за него като за природно явление, а не за начинание на Свободните системи. Никой не искал да понесе вината за това.

— Защото злоупотребили твърде глупаво с технологиите си ли?

— Защото хората в Свободните системи едва не измрели от глад. Икономически били зависими от другите звездни системи в Съвета и Земната конфедерация, както ние сме зависими помежду си. Джии казва, че мнозина изтъквали този факт по онова време, но надделяло политическото решение да се отделят от другите два съюза. И тъкмо се наситили на взаимните поздравления, когато започнали бунтове заради недостига на храна и ресурси. Загинали стотици хиляди хора, а Свободните системи започнали да се нападат и грабят взаимно, преди се измъкнат някак от това положение.

— Те са осъзнали грешката си.

— Не, просто някогашните виновници измрели, а следващото поколение решило никога да не говори за това. И почти успели да заличат истината.

— Но как я е открил Джии?

— Отговорът няма да ти хареса — предупреди го Кардения.

— Аха, след като днес научих, че Джии съществува и обитава тайна стая, където ти беседваш с предшественици, починали преди векове. Не съм сигурен дали нещо, което би могла да ми кажеш, ще ме стъписа още повече.

— Джии тършува из данните на хората.

— Да, ти позна — не ми харесва — призна Марс. — Но как изобщо е възможно това?

— Джии съществува от хилядолетие и изпълнява задачата да запомня разни неща. През това време е открил как негови подпрограми да проникват във всяка мрежа из Взаимозависимостта и да намират всевъзможни забутани кътчета с информация. Но не всякаква информация. А само онази, която хората се стараят да укрият. Той разпраща хитрите си програмки, те я изравят и му я донасят. И Джии я съхранява. Завинаги.

— Защо търси тайни?

— Защото останалата информация вече е достъпна. Джии е програмиран да не смята за необходимо да я събира. Сдобива се само със скритите данни. Рашела го е програмирала така. Или е заповядала да бъде програмиран така, защото не ми се вярва да се е занимавала лично. Днес говорих с нея за това. И тя каза: „Когато скриеш нещо, винаги ще се намерят хора, които да възразят“. Тя май е възразила първа.

— А защо просто не ти е казала, че Джии върши тази работа от хиляда години?

— Защото не е личност. Тя също е програма и отговаря само на зададени въпроси. Не съм я питала дали Джии разполага с такава информация.

— Звучи уклончиво.

— И според мен.

— Значи Джии знае всичко.

— Не, Джии знае всичко скрито. Ако не е скрито, не го записва, защото не му е нужно. Може да получи тази информация също като мен и теб. Но ако е скрита, може да изчезне. А Джии не иска да допусне това. Не казвам, че той научава мигновено всичко, което е скрито. Не е някаква магия. Намира се тук, а подпрограмите му са навсякъде и минава време, докато му изпратят информацията. Но нищо във Вселената не може да се мери по търпение с Джии. Рано или късно открива всичко, което се стреми да открие. Дори ако са минали десетилетия. Накрая го намира.

— Имам толкова въпроси, но нито един от тях не е приятен — каза Марс.

— И за мен е неприятно — призна Кардения. — Но иначе нямаше да науча истината за нашето минало.

— Не е напълно вярно. Информацията е била запазена някъде. Джии я е намерил. И ти би могла да я откриеш накрая.

Кардения завъртя глава.

— Информацията е била запазена някъде твърде отдавна. Как да знаем дали все още я има другаде, освен в паметта на Джии.

— Изглежда доста зловещо.

— Така е, а знаеш ли какво е най-смахнатото? Доколкото успях да разбера, никой емперо след Рашела дори не е подозирал, че Джии прави това. Само са го използвали, за да говорят с други емперо.

— Също като тебе до днес — напомни й Марс. — Защото ти е било казано, че такова е предназначението на Стаята на спомените. Пък и нали е наречена Стая на спомените, а не Стая на укритата информация.

— Интересно ми е колко различно щеше да потръгне всичко, ако и други емперо знаеха.

— Щеше да стане страшно — увери я Марс. — Защото е някакъв вид абсолютно знание, добавено към абсолютната власт, която вече имаш.

— Нямам абсолютна власт — възмути се Кардения.

— Разбира се, че нямаш. Затова никой не се тревожи, когато разгласяваш своите мистични видения за бъдещето на Взаимозависимостта, нито е загрижен, че ще обявиш военно положение в речта си пред парламента, а ти можеш да го направиш, когато ти скимне, досущ като всеки обикновен човек без абсолютна власт.

— Добре де, не се чувствам като човек с абсолютна власт — поправи се тя.

— Само ми обещай никога да не казваш на децата си, че Джии може да прави тези неща — помоли Марс. — Малко оставаше да се омъжиш за Нахамапитин. Смразяващо е дори да си помисля какво можеше да се случи, ако някой от тях научи за възможностите на Джии.

— Имам още лоши новини за тебе.

— Мили боже…

Кардения опря пръст в задната страна на шията си.

— Имам мрежа в тялото и мозъка си. Записва всичко, което мисля, чувствам, казвам и правя. И когато умра, всичко това също ще попадне в Стаята на спомените. И дори ако не споделя с моите хлапета, това не означава, че няма да го чуят от мен. Просто ще се случи след моята смърт.

Марс се замисли и накрая каза:

— Сигурно е плашещо.

Тя сви рамене и се сгуши в него.

— Малко. Но си има и добри страни. В детството си, а и по-късно се виждах рядко с баща си. И аз го обичах, и той ме обичаше, но изобщо не се опознахме. А сега мога да говоря с него всеки ден в Стаята на спомените, ако поискам. Все едно съм си го върнала. Чудесно е.

— Така е — съгласи се Марс.

— Е, ако харесваш онзи от родителите си, който е бил емперо — уточни тя. — Не мога да си представя, че татко е говорил често с моята баба. Тя се е държала отвратително и към него, и към целия свят, поне така съм чувала.

— Ти говорила ли си с нея?

— Веднъж повиках симулацията, за да й задам конкретен въпрос за едно нейно решение. След като си поприказвах с нея пет минути, не ми се вярва някога да имам желание за следващ разговор.

Помълчаха, след малко Марс попита:

— Значи… записваш и сега?

— Винаги записвам — промърмори Кардения.

— Значи… амии…

— Не, мрежата не ни е записвала, докато се занимавахме със секс. Е, всъщност записваше — призна си тя и видя леката паника на лицето му. — Но не както си го представяш. Записва как се чувствам по време на секса и какво изпитвам към тебе.

— И какво ще каже твоят призрак на онзи, който се сети да попита?

— Ще каже, че беше страхотно и ти беше страхотен.

— Само… сещаш се — не задълбавай в подробности.

— Може пък питащият да е и твое дете — каза Кардения.

Не й се вярваше, че изтърси тези думи, но беше твърде късно — мамицата му! — и вече нямаше връщане назад.

— Не можеш да се омъжиш за мен — нехайно възрази Марс. — Моят ранг е толкова по-нисък от твоя, че едва се забелязва. Трудно е да се каже дори, че съм лорд, защото титлата ми е чиста формалност.

Кардения го тупна леко с престорено възмущение.

— Не ни казвайте какво можем да правим, лорд Марс! Ние сме емперо! И имаме абсолютна власт! Можем да се омъжим за вас, ако пожелаем.

— Да, Ваше величество — отвърна той. — Извинете, Ваше величество. Явявам се по ваша заповед за сключване на брак, Ваше величество.

— Не веднага. Още сте в изпитателен период.

— Опитвай ме колкото ти се иска. Но те моля да не говориш в множествено число. Звучи ми излишно перверзно.

Кардения се засмя, яхна го, започна да го целува и скоро се захласна във всичко, което последва, но практичната част от мозъка й реши да каже: „Знаеш ли, самата истина си е, че вече имаш и абсолютна власт, и абсолютно знание. Може би е време да се възползваш от тях“.

„Много добре, да, ще си помисля — отговори Кардения. — Само млъкни. В момента съм заета.“

И мозъкът й млъкна.

Затова пък я събуди след няколко часа, за да й додява отново. Тя го послуша известно време и накрая погали Марс по косата, за да го събуди.

— Мисля, че съм готова.

— О, чудесно — смънка той сънено. — За какво си готова?

— Да продължа нататък — каза тя. — Ще ми помогнеш ли?

— Да — обеща Марс. — Веднага ли трябва да започнем? Ще ми се да поспя още малко.

Кардения го остави да спи, надигна се от леглото и отиде в Стаята на спомените.