Джон Скалзи
Апокалипсис (14)

13.

— Вместо маслинова клонка на мира — каза Сеня Фундапелонан още с влизането си в кабинета на Кива Лагос за уговорената среща.

Протегна ръка над бюрото и подаде на Кива гривна от оксидиран сребърен филигран със златистокафяви топази.

— Нека позная — присви очи Кива. — Отишла си в лунапарк и си съборила всички шишенца с едно хвърляне на топката. Дали са ти избор между това и плюшено слонче.

— Не се наложи да избирам. Слончето остава за мен.

— Добре, но защо ми даваш гривната? — Кива я остави на бюрото. — Не ти се сърдя, че не пожела да ме видиш след онзи интересен разговор с емперо. Не сме гаджета.

— Всъщност не е от мен — обясни Фундапелонан. — Подарък е от графиня Нахамапитин. На Терхатум има находища на чудесни топази. Не че повечето хора знаят това, защото монополът на Дома Нахамапитин е върху царевицата и ориза, а Домът Хоук не казва откъде са топазите, които продава.

— И каква по-точно е причината да получа подарък от графинята? Според слуховете тя ме мрази и в червата.

— Графинята е убедена, че отношенията между вас двете са потръгнали зле съвсем ненужно. А след смъртта на нейната дъщеря ми се струва, че за нея е настъпило време да преосмисли отношенията си с хората. — Фундапелонан посочи гривната. — Това е символ. Редно е да ти кажа, че финансовата му стойност е съвсем малка, едва ли струва повече от хиляда марки, но гривната е принадлежала на Надаш в момичешките й години. Графинята се надява този факт да те убеди в искреното й желание за ново начало между вас.

— Ъхъ — промърмори Кива и пак взе гривната. Признаваше, че изработката е изкусна. Огледа я отвсякъде. — Ти й подсказа тази уловка, нали?

— Защо ти хрумна?

— Защото не знам какво си говорила с графиня Нахамапитин, но по сантименталност тя може да се мери с шибан алигатор. По-скоро адът ще се отвори, отколкото тя да се разлигави от смъртта на дъщеря си, да избере това нещо и да те изпрати тук, за да й помогнеш да върви по пътя към изцелението на своята прокълната душа.

— Мисля, че може би подценяваш графинята.

— Съмнявам се.

— Не вярваш ли, че човек е способен да възвиси душата си?

— Вярвам, че за да възвиси човек душата си, поначало трябва да има душа.

— Това беше гадно, Кива Лагос — сопна се Фундапелонан.

Кива сви рамене.

— Да предам ли на графинята, че отказваш нейния подарък? — попита адвокатката.

— Да бе, за да й дам още една причина да ме мрази, много благодаря.

Фундапелонан се усмихна.

— Щом е така, тогава ще й кажа, че си изразила искрено удоволствие и смирена благодарност.

— Защото ми е присъщо да се държа така, а?

— Точно колкото на графинята е присъщо да подарява гривни.

— Значи все пак ти си й предложила да го направи.

— Може и да съм споменала, че тази гривна ще ти подхожда.

— Не разбирам защо може да си го казала. Рядко нося бижута.

— Може би защото ми се искаше да видя тази гривна на ръката ти.

Кива си сложи гривната.

— И какво?

— Не е зле — отсъди Фундапелонан след минута.

— Ами чудесно. — Кива свали гривната и пак я остави на бюрото. — След този сълзлив момент на зяпане и споделени чувства хайде кажи каквото имаш за казване, за да отговоря с „не“ и всеки да си продължи по пътя.

— Графинята те приканва да помислиш отново дали е уместно да управляваш бизнеса на Дома Нахамапитин в системата на Средоточие.

— Добре.

— Наистина ли?

— Определено — потвърди Кива и мислено преброи до едно. — Приключих с мисленето. И моят отговор за графинята гласи: „Я си го начукай, ма“. Тя вече представи възраженията си пред самата шибана емперо и получи отказ. Емперо не само й отказа, а нареди недвусмислено да остана на този пост и да получавам пълното съдействие на Дома Нахамапитин за разследването на техния бизнес в тази система. Впрочем все още не получавам това съдействие, което започва да ме вбесява.

— Ще предам на графинята твоето мнение.

— Непременно. Предай й също да си го начука. Постарай се да е точно с тези думи. И можеш да добавиш, че ако ти или някой друг пак се изтърси в този кабинет с предложение да не си върша шибаната работа, която проклетата повелителка на цялата населена с хора част от вселената ми възложи, ще се ядосам много сериозно.

Фундапелонан примигна в недоумение.

— Тоест все още не си ядосана сериозно в момента?

— Още не си ме виждала ядосана.

— Ще си отбележа, за да не забравям.

— Същото важи и за графинята. А ако успее да ме ядоса, никакви шибани купчини гривни в знак на дружелюбие няма да й помогнат.

— Няма ли нещо друго, което би те склонило да преосмислиш оставането си на този пост?

Кива я изгледа косо.

— Пак опряхме до рушветите, а?

Фундапелонан разпери ръце.

— Когато се върна при нея, трябва да й кажа, че съм изчерпала целия списък.

— Какво друго има в списъка?

— Това беше всичко.

— Сигурна ли си? Още не сме стигнали до прикритите заплахи.

— Няма прикрити заплахи.

— Графинята май не е във форма напоследък.

— Е, трябва някак да преживее смъртта на свое дете. За втори път тази година.

— И това е вярно. — Кива се загледа в гривната и пак се вторачи във Фундапелонан. — Какво ще правиш по-късно?

— Заета съм.

— А още по-късно?

— Винаги съм заета.

— Аз пък знам, че не си толкова заета.

— За какво намекваш?

— Намеквам ти да ме навестиш.

— Може би искам да те отбягвам.

— Изобщо не изглежда като шибано отбягване, щом си в моя кабинет.

— Възложено ми е.

— И донесе подарък.

— От друг човек.

— Но избран от тебе.

— Да, аз го избрах.

— Хайде, ела ми на гости по-късно и ще нося гривната заради тебе. Друго няма да нося.

— Спогодихме се.

 

 

— И защо работиш за зли шибаняци? — попита Кива по-късно, когато двете бяха в леглото й след секс доста над средното равнище.

Фундапелонан я погледна недоволно.

— Домът Нахамапитин не е зъл.

— Дали на някого не трябва да бъдат припомнени някои скорошни събития?

— Е, някои от членовете на Дома Нахамапитин може и да са зли — отстъпи Фундапелонан.

— Братоубийство. Още убийства. Опит за покушение. Мошеничество. Съмнителен подбор на мъже. И това се отнася само за една от тези извратени твари.

— Е, добре, зли са. Тоест бяха зли.

— Още са си зли, само че са и мъртви.

— Но аз дори не работех за нея.

— Работиш за нейното мамче. На кого се е метнала онази според тебе?

— Само че аз дори формално не работя за нея. Работя за Дома.

— Управляван от твоята шефка графинята и нейното семейство. С тези разграничения направо цепиш косъма на две.

— Аз съм юристка, това ми е работата. Виж какво, Кива, не твърдя, че отделните членове на семейство Нахамапитин са безупречни ангели или дори почтени хора. Аз обаче работя за Дома. И във всекидневието Домът Нахамапитин е горе-долу свястна благородническа търговска къща.

— Щом казваш…

Фундапелонан се подпря на лакът.

— А какво да кажем за Дома Лагос? Може би няма да си чак слисана да научиш, че преди да се срещнем, аз направих… да речем, недоброжелателно проучване на вашия Дом. Да ти изброя ли трудовите конфликти, както и останалите нарушения на законите за условията и безопасността на труда, с които Домът Лагос направо се гаври през цялото време? Колко пъти през последните две години се наложи да давате обяснения пред гилдиите за такива нарушения? Колко марки отделя редовно в годишния си бюджет Домът Лагос за „уреждане на спорове“? Имате си отделно перо в бюджета за такива плащания и не подобрявате условията освен в случай на преразход по това перо в три последователни години. Точно това ще ви се случи отново, между другото.

— Бих могла да се заема със същото недоброжелателно проучване за Дома Нахамапитин и да съставя подобен списък.

— Тъкмо за това говоря — изтъкна Фундапелонан. — Домовете се занимават с бизнес. Имат нужда и от юридически представители. Не са съвършени, но и не са зли.

— За разлика от твоята шефка.

— Звучи странно от устата на жена, която е оскубала с милиони марки бежанци, желаещи да се качат в нейния кораб, за да се спасят от опустошителна гражданска война.

Кива я изгледа.

— Брей… Ти наистина си ровила надълбоко.

— Защо постъпи така?

— Имах нужда от тези пари.

Фундапелонан се ухили и се намести върху нея.

— Ето това вече е шибано зло, Кива Лагос.

— Да, ама сега си при мен.

— Може пък да харесвам зли хора.

Фундапелонан хвана китката й, издърпа гривната от сребро и топази и я сложи на своята ръка, която вдигна пред лицето си.

— Добре ти стои — каза Кива.

— Подхожда за моя цвят на кожата — съгласи се Фундапелонан и изхвърча встрани от леглото.

 

 

— Ей… — каза й Кива след няколко часа.

Фундапелонан се опита да изхърка нещо, но Кива я докосна.

— Не се напъвай. Имаш тръба в гърлото. Цялата ти дихателна система е малко прецакана засега. Заедно с останалото от организма ти. Гръмнаха те. Точно над моето шибано легло.

Фундапелонан се ококори, очите й зашариха трескаво насам-натам.

— Отпусни се, отпусни се! — помоли я Кива. — Ей, успокой се. Добре си. Сега си на сигурно място. Всъщност не си добре. За малко да умреш няколко пъти. Но вече няма да умираш. И наистина си в пълна безопасност. Помолих да ми върнат направена услуга. — Кива размаха ръка. — Добре дошла в личния медицински комплекс на емперо в Брайтън.

И без това облещените очи на Фундапелонан заприличаха на чинийки.

— Не се притеснявай, аз плащам — добави Кива.

Погледът на Фундапелонан стана мъничко по-нормален.

— Нека ти помогна да наваксаш със събитията — предложи Кива. — Простреляха те в гръдния кош. Куршумът влезе през остъклената врата на балкона. Живея на шибания седемнайсети етаж, значи няма как да е било случайност. Според мен е най-вероятно, че някой е искал да гръмне мен, но ти отнесе куршума. Защото, без да се засягаш, вероятно повече хора искат моята смърт, отколкото твоята, включително шибаната ти шефка. Това правдоподобна догадка ли е, как мислиш?

Фундапелонан кимна почти незабележимо.

— Каза ли на някого от Дома Нахамапитин, че ще дойдеш при мен тази вечер?

Фундапелонан замря, без да откъсва погледа си от Кива.

— Сеня, не ти се сърдя. Не вярвам ти да си ме насадила. Трябва обаче да знам дали си казала на някого в Дома Нахамапитин, че ще дойдеш при мен.

Леко кимане.

— Каза ли им, че ще си сложа гривната заради тебе?

Леко кимане. Кива се усмихна.

— Затова знам, че ти не си замесена. Ако ти се опитваше да ме прецакаш, за нищо на света нямаше да си сложиш гривната. И аз щях да умра. Сеня, ти ми спаси живота днес. Отнесе куршума вместо мен.

Очите на Фундапелонан се присвиха.

— Да, знам. Предпочиташ това да не беше те сполетяло, ако можеше. И все пак съм ти благодарна. Също и защото не ме огорчи със смъртта си. Казвам ти го не защото те харесвам, или нещо подобно. Просто цената на апартамента пада много, ако убият някого вътре.

Очите пак се присвиха.

— Твърде рано е да говорим за това. Добре. Права си. Тогава нека ти предложа нещо. Първо, няма съмнение, че трябва да се откажеш от работата си, защото те гръмнаха наскоро и почти сигурно виновната е твоята шефка, която е шибано изчадие. Да, ясно ми е, че е искала да очисти мен, но стига и самият факт, че е нямала нищо против да се случи, докато си там, тоест и ти да го отнесеш като невинна жертва или поне да гледаш как ми пръскат мозъка по стените. Второ, ако решиш да се откажеш от работата си за Дома Нахамапитин, можеш да работиш за Дома Лагос. Вярно, не се отнасяме много добре към служителите си. Може би ти ще ни помогнеш да поправим това. Трето, както и да постъпиш, не забравяй, че заслужаваш нещо по-добро от тази шибана гадост. Четвърто, помниш ли, когато ти казах, че още не си ме виждала ядосана?

Фундапелонан кимна.

— Е, ще ме видиш — обеща Кива.

 

 

Кива погъделичка носа на Тинда Луентинту, която оглавяваше администрацията на графиня Нахамапитин. Луентинту изпръхтя насън, почеса се по носа и се обърна на другия хълбок.

Кива погледа това хъркащо гнусно говно още минута-две. След това отиде в банята на хотелската й стая, остави универсалния ключ, за който бе платила току-що възмутително голям подкуп на един от не особено придирчивите помощник-управители, смъкна предпазното фолио от една чаша, напълни я с вода, върна се при леглото и изля водата върху лицето и ушите на Луентинту. Жената се стресна, озърна се и пръсна капки навсякъде.

— О, браво, ти се събуди — каза й Кива. — Здрасти, аз съм Кива Лагос.

Заби юмрук в лицето й. Чу се хрущене, от носа на Луентинту шурна кръв. Ударената жена ахна, вдигна ръце към лицето си и пръстите й се окървавиха. Тя вдигна поглед към Кива, понечи да попита защо й се случва това, но изпищя, когато десният юмрук на нападателката я цапардоса отново по носа.

— Извинявай, ти някакъв въпрос ли искаше да зададеш? — попита Кива.

Начумери се и разтръска китката си. Нямаше никакви шибани съмнения, че си счупи пръст току-що в носа на тази надута пачавра, но не би я зарадвала, като й каже това, затова пак се приготви да замахне.

— Хайде ма, смрадлива купчино лайна, задай още някакъв шибан въпрос.

Луентинту стисна устни. И Кива я халоса с юмрук още веднъж. Луентинту се свлече на възглавниците, навсякъде имаше кръв, при всяко вдишване през смазания й нос се чуваше гаден шибан звук.

— Щом вече приключихме с въведението, нека ти обясня защо съм тук — каза Кива. — Тази вечер моя приятелка, която впрочем е и служителка на твоята началничка, шибана ходеща торба с боклук, беше простреляна пред очите ми. В един миг беше върху мен и се кипреше с хубав накит, в следващия беше на два шибани метра на пода с дупка в гърдите. Същинско шибано чудо е, че оцеля.

— Не знам за какво говорите — изгъргори Луентинту.

— Не ставай шибано нагла — предупреди я Кива. — Ще те смъкна от това оплескано с кръв шибано легло и ще те метна през проклетия балкон, без да ми пука какво ще стане с мен после. Ако искаш да провериш бива ли те в шибаното летене, маце, кажи ми пак, че си нямаш никаква шибана представа за какво говоря.

Луентинту мълчеше.

— И двете сме наясно за кого е бил този куршум — продължи Кива. — Но се случи така, че улучи Сеня Фундапелонан. Станалото — станало. Това с лицето ти беше предназначено за графиня Нахамапитин. Но май и аз като нея не улучвам когото трябва. Само че има разлика — Сеня не заслужаваше такава шибана гнусотия. Ти си съвсем друг случай. Знам, че когато графиня Нахамапитин сере, ти й бършеш гъза. Сега чуй какво ще направиш. Ще си занесеш току-що смазаното лице шест етажа нагоре при твоята спяща шефка и ще я събудиш. Ще й кажеш, че е направила шибан гаф. Ще й кажеш и че още в ранното свежо утро отивам в шибания Дом на гилдиите, влизам в моя кабинет, сядам на моя чуден шибан стол зад моето чудно шибано бюро с моята чаша чуден шибан чай и направо разкъсвам на парчета шибания й бизнес. Всяка минута от всеки ден до края на живота ми ще бъде посветена на целта да направя с нейния бизнес същото, което направих с твоя грозен нос на съучастница. Аз вече събрах достатъчно улики срещу алчното мръснишко семейство на графинята, за да убедя гилдиите да помислят много сериозно за лишаване на Дома от лиценза му и набутването на всички ви в затвора. А досега само се бъзиках. Представи си какво ще ви се случи, след като съм шибано надъхана.

— Или… — изхъхри Луентинту.

— Какво?

— Казах, „или“. — Носът на Луентинту спря да кърви, тя си избърса лицето с чаршафа, но само размаза кръв и по лицето, и по чаршафа. — Когато някой нахълтва със заплахи, винаги има „или“. „Дайте ми каквото искам или ще ви подпаля къщата.“ Отправихте заплахите, лейди Кива. Чакам да чуя „или“.

— Как е носът ти? — попита Кива.

— И по-добре е бил.

Кива кимна и пак я удари с юмрук по носа. Луентинту се килна встрани, опряла глава в дъската на леглото.

— Ето ти „или“ — процеди Кива. — Постарай се и графинята да разбере това. Предай й също да си разкара гъза от Първа стъпка. Има си грамаден шибан кораб. От днес нататък може да спи там.