Джон Скалзи
Апокалипсис (11)

10.

— Как така Надаш Нахамапитин е мъртва? — възкликна Грейланд II и погледна смаяно Хайбърт Лимбар, началника на имперската служба за сигурност.

Остави чашата със сутрешния си чай, за който бе отделила точно пет минути в една от личните си градини, преди да я заведат припряно на следващата среща.

— Тази сутрин е имало опит за бягство — започна доклада си Лимбар. — В записите на системите за сигурност се вижда, че е завършил с ужасна несполука. Всички са загинали, включително и човекът, който се е опитвал да измъкне лейди Надаш. Ваше величество… оказва се, че този човек е лорд Теран Асан.

— Какво?!

— Не е останало почти нищо, батериите на колата са се повредили и са изпепелили почти всичко вътре, но разполагаме с убедителни улики. Напоследък лорд Теран е поддържал непрекъсната връзка с адвоката на лейди Надаш. Възложих на свои подчинени да работят по случая съвместно с полицията в Първа стъпка, управлението на местата за изтърпяване на наказание и следственото управление. Ще задържим адвоката на Надаш и ще видим дали е готов да се измъкне по-леко от тази гадна бъркотия.

Грейланд кимна.

— Някой съобщи ли на графиня Нахамапитин?

— Както научих, в следственото управление са се заели със задачата да я уведомят и да я помолят за показания, отстъпих им охотно тази чест.

Тонът на Лимбар намекваше ненатрапчиво, че това изобщо не е чест, а направо стихийно бедствие. Грейланд беше готова да се съгласи.

— Би трябвало да й поднеса съболезнованията си — каза Грейланд.

От гърлото на Лимбар се изтръгна съвсем тих чудат звук, но все пак стигна до ушите й.

— Не бива ли? — попита тя.

— Ваше величество, лейди Надаш бе обвинена в опит за покушение срещу вас. Изпращането на съболезнования може да изглежда като подчертано неискрена проява. Графиня Нахамапитин се слави както със склонността си да открива обиди и в най-безобидните думи, така и със своята злопаметност. Защо не направите публично изявление относно смъртта на лейди Надаш и лорд Теран и да изразите съжаление, че справедливостта не е възтържествувала.

— Прав сте, така е по-добре — съгласи се Грейланд. — Благодаря ви.

— Ваше величество, има още нещо, за което трябва да ви осведомя. Вече плъзнаха слухове, че и вие сте замесена в това събитие. И че Теран не е действал сам, по свои подбуди, а като ваш наемен убиец, защото изникват все повече данни, че в заговора срещу вас основната роля е играл Амит, а не Надаш Нахамапитин.

— Това е нелепо. Особено приказките, че Амит е ръководил опита за покушение срещу мен.

— В медиите се появиха твърдения, че е имал вземане-даване с твърде съмнителни личности заради финансовите си проблеми — обясни Лимбар. — И по други причини.

— Аз бях с Амит буквално секунди преди смъртта му — каза Грейланд. — Не мога да чета мисли, но ви уверявам, че изражението му в миговете, преди да бъде убит, не беше на човек, който си е наумил да ме погуби или да унищожи собствения си кораб.

— Разбирам, Ваше величество.

Очите на Грейланд се присвиха леко.

— Нима вярвате, че има някаква истина в тези приказки?

— Вярвам, че се полагат съгласувани усилия да бъдат вдъхнати колкото е възможно по-силни съмнения за вината на лейди Надаш в покушението срещу вас. Преди този инцидент бих ги приписал на стремежа на нейния адвокат непременно да ни натрапи друга версия, за да предизвика съмнения в обвинението. Загрижен съм обаче заради последните събития, защото подсказват, че се случва нещо друго.

— Това са теории на конспирацията.

— Съгласен съм. Ваше величество, не всички теории на конспирацията се пораждат, защото някой е забравил да нагласи шапчицата от алуминиево фолио на главата си. Понякога те са част от кампания за дезинформация. И дано ми простите, че казвам това, но наскоро самата вие дадохте повод за такива кампании.

— Говорите за моите видения.

— Да, но не само за тях. Не съм тук, за да ги оспорвам, Ваше величество. Твърдя обаче, че те мътят водата както във ваша полза, така и във ваша вреда. Откровено казано, безпокоя се по-малко от тях, отколкото от упоритата мълва за вашата предстояща реч в парламента.

— Аха — промълви Грейланд. — Речта, в която ще обявя въвеждане на военно положение навсякъде във Взаимозависимостта.

— Именно.

— Нашите хора в отдела за връзка с медиите вече опровергаха тези слухове.

Грейланд по-скоро долови, отколкото чу упрека във въздишката му.

— Ваше величество, няма съмнение, че никой не очаква от вас да потвърдите намерението си за обявяване на военно положение, преди да го обявите.

— И вие сте прав, сър Хайбърт. Това обаче не означава, че в речта ми пред парламента ще бъде споменато нещо за военно положение. И аз, и моите говорители опровергахме слуховете недвусмислено. Не знам какво друго бих могла да направя.

— Такова е предназначението на слуховете. Не се опират на нищо, затова и нищо не може да им се противопостави. Истината не е ефективна защита срещу тях, което разпространяващите ги хора разбират добре.

— Значи сте убеден, че някой подклажда всичко това срещу мен.

— Вие сте емперо, Ваше величество. Винаги някой се опитва да ви навреди. Неразделна част от работата ви е.

— Какви може да са целите им?

— Вероятно са няколко. Възложил съм на някои от хората си да се занимават с това. Ваше величество, осведомявам ви не за да се тревожите или да изпадате в параноя. Само за да знаете какво се случва, да се съобразите с него в собствените си послания.

— Да, разбира се. — Грейланд взе чашата и отпи от чая. Остави я на масата и погледна Лимбар. — Уверен ли сте, че лейди Надаш е мъртва?

— До този момент няма причини да се съмняваме.

Тя се усмихна.

— Умеете да се измъквате от прям отговор на зададения ви въпрос.

— И лично аз нямам причини да се съмнявам — уточни Лимбар. — Но няма как да не отбележа, че труповете на местопроизшествието са обгорели до степен, при която разпознаването им с методите на криминалистиката е почти невъзможно. Има само пепел и минерализирани кости. Много удобно.

— Сър Хайбърт, а колко параноично трябва да се отнеса аз към тези факти?

— Ваше величество, не е необходимо да се отнасяте параноично към каквото и да било. Параноята е мое задължение. Оставете я на мен. Аз и хората ми ще разкрием истината, каквато ще да е тя.

— Благодаря ви.

Лимбар се поклони и излезе, почти незабавно на мястото му застана Обилийс Атек, която щеше да я заведе на следващата среща и на по-следващата, и така нататък до края на живота, амин.

Но този път Атек не я поведе наникъде.

— Дошла е архиепископ Корбин и иска да разговаря с вас. Според мен е свързано с Теран Асан.

— Какво имаме в графика?

— Няколко срещи, които са по-скоро официални и формални. Мога да ги отменя.

Грейланд сви вежди.

— Не ги отменяй, отложи ги. Имам отделен половин час за обяд. Ще ги вместиш в това време.

— Ваше величество, трябва да се храните.

— Обилийс, мога и да пропусна обяда понякога. Донеси ми белтъчно блокче. Ще го схрускам, докато изпращаш една група и каниш следващата.

Атек се засмя.

— Ей сега ще доведа архиепископ Корбин.

Грейланд допи чая и се смръщи.

Обзеха я какви ли не противоречиви чувства за смъртта на Надаш Нахамапитин. Признаваше пред себе си, че сред тях надделява облекчението. Надаш беше пречка буквално от първите мигове на царуването й.

И не само Надаш — целият род Нахамапитин се бе лепнал противно за нея през цялото време. Надаш с нейните заговори, Амит с неприятната си настойчивост, сега и графиня Нахамапитин със своя явно неизчерпаем гняв.

Грейланд се замисли отново за срещата си с графинята. Не би отрекла, че имаше намерение да смачка самочувствието й, което и направи. Опита се обаче и да постигне някакво помирение, като предложи да помилва Надаш и да я изпрати в единственото подобие на четиризвезден хотел, с което разполагаше имперската наказателна система. Грейланд се надяваше тази малка проява на доброжелателство да бъде оценена, но графинята едва обузда яростта си. Разбираше, че някак е сбъркала, но изобщо не успяваше да се досети в какво се състои грешката.

Каквито и други последствия да имаше смъртта на Надаш, поне щеше да я отърве от тези грижи. Нямаше вече да се притеснява за нейните кроежи, нито да се опасява от побеснялата заради дъщеря си графиня.

„А, точно на това недей да разчиташ“ — обади се досадната част от ума й и нямаше как да не се съгласи, че досадната част вероятно беше прозорлива този път. Нали чу от Лимбар за вече плъзналите слухове, че е поръчала Надаш да бъде убита. Колкото и смехотворно да звучаха, Лимбар беше прав, че това не би имало значение за особа като графиня Нахамапитин. Щом успя да се разяри, когато Грейланд прояви милост към дъщеря й, безумният й гняв сигурно щеше да избухне като вулкан от твърденията, че емперо е заповядала да я убият.

Друго чувство, което смъртта на Надаш Нахамапитин предизвика у Грейланд, беше тъгата, което я смути и дори малко я ядоса. Всъщност Надаш изобщо не се отнасяше добре към нея. Срещнаха се веднъж, когато Грейланд още беше само Кардения Ву-Патрик, а нейният брат Ренеред — наследник на престола. Надаш, която отскоро беше кандидатка за негова съпруга, взе мярката на Кардения с един кратък поглед, прецени какъв е абсолютният минимум на любезност, подобаващ за незаконородената сестра на нейното царствено гадже, и започна да се държи в пълно съответствие с този минимум. Тогава Кардения още не беше достатъчно обиграна, за да разбере защо се почувства смътно уязвена и смутена от общуването с Надаш през онзи ден. Дори сега споменът я потискаше.

И може би тъкмо това я натъжаваше. Ако Надаш се бе държала мъничко по-мило или по-мъдро, или просто беше по-свестен човек, двете с Кардения (и Грейланд II в цялото й настоящо величие, чакаща с празна чаша за чай поредния разговор) можеха да се сприятелят, а защо не и да се сближат и да си вярват.

Дори сега Грейланд виждаше и добри страни у Надаш. Тя беше умна, уверена, красива и всичко останало, което самата Грейланд открай време, а и до днес не можеше да каже за себе си. Да заслужи приятелството и доверието на такова прекрасно създание щеше да бъде най-чудесната случка в живота й. Да пропусне този шанс, защото Надаш просто не я забелязваше и не вярваше, че си струва да я забележи, изглеждаше същинска трагедия.

„Мъчно ти е, че нямаш приятели“ — натякна мозъкът на Кардения, което си беше вярно. Мислите й се върнаха към нейната непрежалима покойна Нафа, тя беше за нея всичко, което и Надаш можеше да бъде, ако бе пожелала. Страдаше по Нафа не в някакъв сексуален или романтичен смисъл, просто скърбеше за най-близката си приятелка, за единствения човек, който я одухотворяваше.

„И Марс те одухотворява“ — обади се онази част от нейния мозък, която още беше петнайсетгодишно момиче. Грейланд си припомни първата нощ с него и я сгря щастие до премала. Двамата бяха смешно непохватни до мига, когато вече не бяха, а натрапчивият коментар в главата й „о, господи, какво става, наистина ли ще ми се случи“ се смени с „я стига бе, наистина се случва и всъщност е страхотно“, след това за разнообразие вече нямаше никакви коментари от ума, слава богу, само щастие и удовлетворение. За пръв път след загубата на Нафа, но по съвсем различен начин, който не беше неочакван и все пак оставаше смайващ, Грейланд се почувства отново пълноценна.

Марс й дари това. И Нафа й го бе дарявала. Грейланд се досещаше, че и Надаш би могла да й дари същото с всички свои качества, които допълваха нейните.

Но Надаш си беше… Надаш, а не прост сбор от достойнствата си. Всъщност беше нещо съвсем различно от този сбор. И не искаше онова, което Грейланд можеше да й даде, интересуваше я само нейният пост и изгодите, които той би дал на Дома Нахамапитин.

Обилийс Атек се върна в градината, следвана от архиепископ Корбин в обикновен строг костюм, а не в пищните одежди на сана си. Грейланд се усмихна при тази гледка. Корбин показваше ясно, че е обърнала внимание на нейния вкус в облеклото.

Изправи се засмяна да посрещне гостенката си и прогони мислите за Надаш и целия Дом Нахамапитин. Надаш вече я нямаше, всички нейни желания за самата нея и рода й останаха в миналото заедно с пропуснатите възможности да заеме някакво място в живота на Грейланд, която си позволи да изпита отново и облекчението, и тъгата от смъртта й, а след това ги потисна, за да обърне внимание на Корбин и на настоящите и неотложни тревоги.

„Сбогом, Надаш. Пожелавам ти да намериш покой. И се надявам да си останеш мъртва.“