Джон Скалзи
Колапс (20)

18.

Имперският страж отвори вратата и Марс Клермон влезе в богато украсената зала като гигантска пещера, където изпълнителният комитет се бе събрал за сутрешното си заседание. Марс носеше папка, блещеше се към бароковите декорации на огромното помещение и осъзнаваше, че колкото и дълго да остане в двореца, едва ли би могъл да свикне с този смехотворен разкош. Една дума стигаше за всичко тук — излишества.

Спря пред масата, около която седяха всички от комитета, но я нямаше емперо — още се възстановяваше след покушението. Седящата в челото на масата (Грейланд II му каза, че там трябва да е архиепископ Корбин) го огледа безмълвно. Марс я удостои с кратък поклон и плъзна поглед по другите в търсене на другата, която го интересуваше — Надаш Нахамапитин. Не бе я виждал, но я разпозна скоро — по-млада от всички останали в комитета и видимо приличаща на брат си Грени. Тя отвърна безизразно на погледа му, както той очакваше, защото нямаше представа кой е или какво предвещава появата му.

— Вие сте нов тук — каза архиепископ Корбин.

Марс кимна.

— Да, Ваша светлост. Аз съм Марс Клермон, новият помощник на емперо по политиката в областта на науката. Бях нает вчера веднага след пристигането си от Край.

Прикова вниманието на Надаш, но тя се прикриваше добре. Ако не дебнеше за реакцията й, не би я забелязал.

Корбин се усмихна и кимна към останалите от комитета.

— Сигурно вторият ден тук ви се струва тежък.

— Да, Ваша светлост. Тежък е. По-тежък, отколкото предполагате.

— Доколкото разбрах, идвате с новини за състоянието на емперо — каза Корбин.

— Да, освен това емперо ми възложи да запозная комитета с още един проблем, ако решите да се съобразите с желанието й.

— Разбира се.

— Състоянието на емперо се подобрява — започна Марс. — Още се възстановява от ниската температура и недостига на кислород в пробития коридор на десетката, но за щастие нейните телохранители, или по-точно оцелелите сред тях, са успели да я изведат оттам, преди да се стигне до опасни за живота й увреждания. Провървяло й е. Повече, отколкото на петимата телохранители, които са загинали при усилията да я спасят, както и на четиримата телохранители, които са загинали при опита да спасят лорд Амит Нахамапитин. — Той се обърна към Надаш. — Поднасям ви своите съболезнования за тази загуба, лейди Надаш.

— Благодаря.

— Няма за какво. — Марс пак се взря в Корбин. — Доктор Дринин е казал на емперо, че би искал тя да остане на легло и под наблюдение още няколко дни, за да позволи на тялото си да се изцели, и е предложил изпълнителният комитет да поеме текущите въпроси, които възникнат. Както научих, намекнал е и за разглеждането от комитета на решението на парламента за употреба на сила срещу Край и въстаниците на планетата.

— Какъв е отговорът на емперо? — попита Корбин.

— Тя каза, че поради отсъствието й комитетът може да предприеме мерки от нейно име за прилагането на това решение…

— Не бива да се бавим — прекъсна го Упекша Ранатунга, която бе гласувала в парламента за изпращането към Край на десантния кораб „Пророчествата на Рашела“.

— … но само след като запозная комитета с другите сведения, които тя желае да сподели с вас.

— Какви са те? — попита Корбин.

— Ето ги.

Марс отвори папката с девет комплекта разпечатки, които съдържаха много листове. Зае се да ги раздаде на членовете на комитета.

— Какво е това? — попита и Ранатунга.

— Първоначален вариант на научна статия, която моят баща получи преди няколко години от аспирантката Хатиде Ройнолд, подготвяща своята докторска дисертация. Изпратила му е статията, защото, макар че моят баща беше имперският инспектор на Край, той изпълняваше и друга задача, възложена му от емперо Атавио VI. Моят баща е физик, изследващ Потока, и покойният емперо поискал от него да събира данни за надеждността на струите в Потока, които свързват Взаимозависимостта. Въпреки уверенията на почти всички видни физици, занимаващи се с Потока, Атавио VI бил загрижен, че тези жизненоважни търговски маршрути могат да изчезнат.

— Ще изчезнат ли? — попита Ранатунга.

— Вече се е случвало — напомни Марс. — Най-паметна е загубата преди повече от хилядолетие на струята в Потока, която ни свързвала със Земята, където е възникнала нашата цивилизация. Другото изчезване на струите от и към системата Даласисла се случило около два века по-късно. Оттогава обаче струите в Потока са били забележително устойчиви, което е дало възможност на Взаимозависимостта да процъфтява и благоденства.

Корбин размаха статията, която още не си бе направила труда да прелисти. Останалите също бяха сложили разпечатките на масата. Надаш пишеше нещо на таблета си.

— В статията твърди ли се, че струите на Потока ще изчезнат?

— Не. Всъщност в нея е изказано предположението, че струите ще се разместят твърде значително само за няколко години. Повечето от съществуващите ще изчезнат, но вместо тях ще възникнат други, които ще дадат възможност на търговията във Взаимозависимостта да продължи… но новото им средоточие ще бъде Край.

— Вярно ли е това? — попита Корбин.

— Именно за да провери хипотезата си, Ройнолд е изпратила черновата на моя баща, който е написал много по-рано статия на същата тема и е обсъдил откритията си с Атавио VI, с когото го е свързвало отдавнашно приятелство. Самият Атавио е поискал от него да прекрати публичните си прояви в тази област, но онази ранна публикация останала достъпна. Ройнолд преценила, че само моят баща би се отнесъл сериозно към този проблем.

— Какво й е отговорил?

— Нищо. Резултатите от работата му бяха предназначени само за емперо. Според мен аз бях единственият, на когото той показа черновата, защото участвах в неговите изследвания. А Хатиде Ройнолд също се отказала от заниманията с тези проблеми, поне привидно. Но имперската служба за сигурност проведе разговор с нея снощи. Оказа се, че също като моя баща Ройнолд е имала покровителка, затова е можела да продължи своите изследвания за промените в струите на Потока. Тази покровителка е Надаш Нахамапитин.

Всички се вторачиха в Надаш, а тя се усмихваше.

— Знаех си, че ще чуем това. — Тя заговори само на Корбин. — Хатиде е моя приятелка от университета. Дойде при мен, защото имаше финансови затруднения, но не за да проси. Затова подпомагах изследванията й по този проблем. Отпусках й стипендия, за да довърши и тази работа, и останалите си трудове, а тя ми изпращаше новите резултати всяко тримесечие. Аз не ги четях, защото не това беше целта ми, докато й помагах.

— Съжалявам, лейди Нахамапитин, но има причина да смятаме, че не казвате истината — възрази Марс.

Тя би пробила дупка в гърдите му с погледа си, ако можеше.

— И каква е тази причина, господин Клермон?

— Лорд Клермон — поправи я той. — Причината е, че вашият брат е казал точно обратното.

— На кого?

— На нас — отговори емперо Грейланд II от вратата.

Всички станаха, а Марс и без това беше прав. Усмихна се на внезапната поява на Грейланд. Нямаше такъв замисъл, когато разговаряха малко по-рано, но той виждаше колко се развълнува тя, след като повтори пред нея разговора си с Кива Лагос и добави каквото знаеше. А когато и емперо сподели с него каквото знаеше, всичко се напасна страховито. Тя се обади на още хора, за да не остане нищо неясно, и накрая двамата обмислиха как Марс да представи всичко пред комитета.

И го накара да носи микрофон, за да чува тя всяка дума, затова можеше да отговори на Надаш Нахамапитин, макар че беше прекалено далече от нея, за да долови слухът й нещо, докато влизаше. Марс призна, че психологическото въздействие си го биваше.

Грейланд доближи бавно масата и даде знак на всички да седнат. Архиепископ Корбин понечи да се премести, но Грейланд й посочи да остане в челото на масата. Застана до Марс и се подпря на ръката му.

— Лейди Надаш, вашият брат разкри пред нас, че вашето семейство е знаело за изводите на доктор Ройнолд — поде Грейланд. — Каза ни това мигове преди да умре, разкъсан от совалката, която се вряза във вашата нова десетка. Тогава не разбрахме цялото значение на думите му. След това обаче говорихме с лорд Клермон, който е пред вас, а той знаеше какво е имал предвид вашият брат, защото бе прочел ранната чернова на статията. Знаеше и че изводите са неправилни.

— Да, неправилни са — потвърди Марс. — Изчисленията й бяха извършени небрежно. Още не съм виждал най-новите й изследвания, но ако тя продължава да твърди, че ще има размествания в Потока, значи изобщо не е поправила първоначалните си грешки.

— Но вие не сте могли да знаете това — каза Грейланд на Надаш. — Затова вие и вашето семейство сте се опирали на заблудата, че Край ще се превърне в новия център на Взаимозависимостта. И когато това се случи, искали сте вие, а не Домът Ву, да контролирате достъпа до Потока. Предизвикали сте въстанието на Край, изпратили сте там вашия брат Грени да го ръководи, разпространили сте вирус по земеделски култури, за да влошите положението, и сте обвинили за това Дома Лагос, за да прикриете следите си и да ощетите враждебен Дом.

— А тук в Средоточие настоявахте да бъде изпратена военна помощ на херцога на Край — подхвана Марс, — после използвахте пирати, за да заграбите тези оръжия за своето семейство и да тласнете херцога към още по-крайни действия. Продължихте натиска за още по-голяма военна намеса, като планирахте и осъществявахте терористични атаки и тук, и другаде във Взаимозависимостта.

— Това е лъжа — възрази Надаш.

— Че Изолт е задържан от службата за сигурност — съобщи й Грейланд. — Вашият човек в митницата и имиграционната служба. Разобличи ви почти веднага след ареста. Разказа ни как е набелязвал имигранти от Край и е бил посредник между вас и тях. Как или сте ги използвали, или сте ги набеждавали за атентати. Дори ни разказа за вчерашното покушение. Как е дал на нищо неподозиращ имигрант предавател, който е овладял управлението на совалката чрез програма за поддръжка и я е насочил към вашия кораб. Знаете ли защо ви издаде с такава лекота?

— Защото е разбрал, че сте убили преднамерено своя брат, за да изглежда всичко като нападение срещу Дома Нахамапитин — каза Марс.

Грейланд кимна.

— Явно дори той не е могъл да понесе това братоубийство. Макар че е одобрявал опитите ви да стоварите вината върху Дома Лагос. Каза, че това било много хитър ход.

— Но в Дома Лагос не са доволни — подхвърли Марс.

— Не са — потвърди Грейланд. — И ние не сме, лейди Надаш. От която и да е част на тази история.

Всички около масата бяха притихнали и гледаха втренчено Надаш Нахамапитин.

— Ваше величество, наскърбена съм от готовността ви да повярвате на тези обвинения.

— О, стига глупости, Надаш — ядоса се Грейланд. — Всичко свърши.

— Не, Кардения — сопна се Надаш и неколцина ахнаха от грубото нарушение на протокола, защото спомена личното име на емперо. — Не е свършило. За мен — може би. Но не и за Дома Нахамапитин. — Подхвърли на масата своя таблет, който бе стискала в ръка през цялото време. — Още когато твоят лакей ми пробута статията на Хатиде, аз изпратих съобщение до „Пророчествата на Рашела“. Онзи десантен кораб с десет хиляди гвардейци и цялото им снаряжение и оръжия. Докато ти се появиш и започнеш своите речи, хората от екипажа се заключиха на мостика и насочиха кораба към плитчината на Потока. Вече е в позиция за незабавно влизане в Потока. След по-малко от петнайсет минути „Пророчествата на Рашела“ ще отлети към Край. Твърде късно е да го спрете.

Грейланд се озърна към Корбин, която грабна своя таблет, надигна се рязко и започна поредица от обаждания. Грейланд пак се загледа в Надаш.

— Вашите хора на мостика не могат да останат вътре безкрайно.

— Не ставай глупава — отвърна Надаш. — Не са само те. Подготвям това от години. Когато „Рашела“ излезе от Потока при Край, ние ще контролираме цялата система. Първо ще овладеем имперската станция, а дори моят брат още да не е наложил властта си на самата планета, скоро ще постигнем и това. После ни остава само да чакаме, нали? Ще можем лесно да браним изходната плитчина на Потока. Подготвили сме се. И когато струите на Потока се разместят, можем да започнем преговорите.

— Не разбирате — каза й Марс. — Ройнолд е сбъркала. Не предстои никакво разместване. Струите ще изчезват. Всяка една струя от Потока ще изчезне през следващото десетилетие.

— Извинете, какво казахте?! — намеси се Упекша Ранатунга.

— Затова съм тук — натърти Марс. — Моят баща потвърди хипотезата си. Използвахме данни от корабите, които пристигаха в системата на Край! Всичко ще изчезне. Край ще бъде изолиран, както и всяка друга система.

— Вие тълкувате данните така — възрази Надаш.

— Вече се случва — изтъкна Грейланд. — Струята от Край към Средоточие е недостъпна. След това ще се затвори струята от Средоточие към Терхатум. Родната система на твоето семейство Надаш. Вашата система.

Надаш тръсна глава и се усмихна.

— Не. А дори да е така, няма значение. — Тя посочи Марс. — Ако той е прав, милиарди хора ще умрат. Край е единствената система във Взаимозависимостта, където има годна за живот планета. Във всички останали има само изкуствено поддържани хабитати. Ще издържат още години, може би дори десетилетия. Но накрая ще се разпаднат. Навсякъде. Ще остане само Край. И там ще властва Домът Нахамапитин, ако вече не владеем системата.

Вратата на залата се отвори отново, влязоха четирима в униформи на службата за сигурност и тръгнаха към масата на изпълнителния комитет. Зад тях вървеше Хайбърт Лимбар.

Надаш погледна първо тях, после емперо.

— За мен ли са дошли?

— Да, за тебе.

— Кардения, позволи ми да ти дам съвет — каза Надаш, а униформените се струпаха около нея. — Запази ми живота и се отнасяй много добре с мен. Краят на Взаимозависимостта ще настъпи по един или друг начин. Какъвто и да бъде, Домът Нахамапитин ще се съхрани и ще чака да се преклоните пред него. И няма да се държи мило с тебе, ако нещо ме сполети.

— Ще запомним това — зарече се Грейланд. — А дотогава ти благодаря за службата в изпълнителния комитет. Уволнена си.

Надаш се разсмя, стана и тръгна към вратата с униформените. Другите от изпълнителния комитет не откъсваха погледи от нея.

Когато излезе, Упекша Ранатунга се прокашля.

— Бих искала да се върнем към твърдението, че струите на Потока ще изчезнат за едно десетилетие. — Взираше се ту в Марс, ту в Грейланд. — Вярно ли е?

— Вярно е — потвърди Марс.

— И ни казвате това чак сега? — смаяно възкликна Ранатунга.

Марс чу въздишката на Грейланд, долови как тя го стрелна с поглед, но се обърна към Корбин, която се върна при масата.

— „Пророчествата на Рашела“ отлетя — съобщи Корбин. — Влезе в плитчината на Потока и вече е на път към Край.

— В кораба има само десет хиляди гвардейци — каза Марс. — Онези в имперската станция там не са много повече. Имате стотици кораби и стотици хиляди гвардейци.

— И всички те трябва да излязат през плитчината на Потока в системата — напомни Грейланд. — Няколко кораба и оръжията им стигат, за да бъде отбранявана.

— Изглежда, сте уверена в това.

Грейланд се засмя горчиво.

— Лорд Клермон, как според вас Домът Ву е станал имперски род преди хиляда години? Направили сме съвсем същото тук. Контролирали сме плитчините и сме принуждавали всеки заминаващ или пристигащ да си плаща. Принуждавали сме ги, лорд Клермон. Както възнамерява да постъпи и Домът Нахамапитин в системата на Край. И в края на краищата ще бъдат новите емперо, или поне си въобразяват, че ще бъдат.

— Тогава да изолираме напълно Край — предложи Корбин. — Ако Нахамапитин толкова искат да останат там откъснати от света, да изпълним желанието им.

— Не е толкова просто — изтъкна Марс.

— Защо?

— Защото Надаш каза истината — обясни Грейланд. — Има само една система с планета, която може да поддържа живота на човечеството след изчезването на Потока. И това е Край. Можем да подготвим всяка система за бедствието. Да им дадем всичко необходимо, за да оцеляват колкото може по-дълго. Но само на Край хората ще живеят и когато всичко останало потъне в мрак. Нуждаем се от тази планета. И трябва да преместим там поне част от жителите на всяка друга система.

— Но Нахамапитин ни се изпречиха — каза Марс.

— Да — кимна тя.

— И какво ще правим сега? — промълви Упекша Ранатунга след малко. — Какво ще правим?