Джон Скалзи
Колапс (16)

14.

— Имаме два твърде сериозни проблема — каза Кива на графиня Хума Лагос, нейна майка и матриарх на Дома Лагос. — И единият е по-голям от другия.

— Да започнем с по-малкия — предложи Хума.

— Шибаните Нахамапитин.

Хума се разсмя.

Седяха в офисите на Дома Лагос, разположени в Дома на гилдиите, най-внушителното частно здание на Средоточие. Домът на гилдиите съществуваше от седем столетия и в него бяха настанени някои от най-старите и най-влиятелните Домове на Взаимозависимостта, а по-малки сгради на по-незначителни Домове се скупчваха наоколо като молители. Близостта на централата на някой Дом до Дома на гилдиите очертаваше приблизителна карта на политическото влияние. Лагос се помещаваха в самия Дом на гилдиите и заемаха три етажа от него. Домът Нахамапитин беше няколко етажа над тях, но разполагаше само с един етаж и половината от следващия. За Дома Ву на имперския род бяха отредени последните дванайсет етажа и покривът — толкова нависоко, че човек на практика можеше да се протегне и да докосне купола в Първа стъпка, където бе построен Домът на гилдиите.

Графиня Лагос обикновено не се застояваше в Дома на гилдиите. Управляваше бизнеса си от системата Икойи, откъдето произхождаше Домът Лагос, а неин братовчед бе назначен за директор в Средоточие и Си’ан. Пристигна обаче преди седмица, за да участва в последните преговори за взаимно лицензиране с Дома Джемисин. Граф Джемисин трябваше да дойде след два дена, но дотогава Кива се възползва от шанса да сподели затрудненията си направо със своята майка, а не с лорд Претар, старшия директор на Дома в Средоточие, когото бездруго смяташе за самодоволен смотаняк.

— И какви проблеми имаме с Нахамапитин освен обичайните? — попита Хума.

— Първо, убедена съм, че Нахамапитин са уредили саботажа на нашите продукти на Край, като са разпространили вирус и с това са дали повод на херцога на планетата да ни наложи ембарго и да блокира нашите сметки. Второ, убедена съм, че Грени Нахамапитин, техният директор на Край, е убедил херцога да блокира парите ни и след това да се възползва от тях, за да финансира продължаващата гражданска война с въстаниците. Трето, на практика съм сигурна, че Нахамапитин и конкретно Грени са подстрекателите на това въстание, но не мога да го докажа. Четвърто и най-важно, извратенякът Грени Нахамапитин се опита да заложи бомба в нашия кораб и насъска шибани пирати да ни подгонят.

Хума Лагос обмисли мълчаливо чутото от дъщеря си. Накрая попита:

— Любопитна съм — ако това е по-малкият ни проблем, какъв е по-големият?

— Пълното разпадане на Потока, краят на Взаимозависимостта и вероятната гибел на човечеството.

Хума примигна след думите на Кива.

— Кога?

— През следващите няколко години.

— Откъде получи тази информация?

— От пътник в „Да, сър“, който се оказа и физик, изследващ Потока.

— И защо ти каза тези неща?

— Убедих го с чукане.

— Вярваш ли му?

— Ами да. Не че разбирам всичко. Но не се съмнявам, че поне отчасти е вярно. Зверски сме прецакани, мамо.

— Къде е този пътник сега?

— На път за среща с емперо, за да обсъди това с нея.

— Хъм… — Хума пак се смълча. — А можем ли да направим нещо по въпроса с тази гадост около „края на Взаимозависимостта“, преди подписването на договора с Джемисин вдругиден?

— Всъщност не.

Хума кимна.

— Тогава да се съсредоточим върху Нахамапитин засега. Хайде, да чуя всичко.

Кива се впусна в подробен и гръмогласен разказ за цялото пътуване на „Да, сър“ до Край, като добавяше изобилни коментари. По едно време ги прекъсна лорд Претар, защото седяха в неговия кабинет. Графиня Лагос го отпрати, без дори да го погледне, а той побърза да излезе и седна в собствената си приемна. След един час чакане стана да си вземе кафе.

— Значи си готова да се явиш пред Вътрешния съд на гилдиите и да дадеш показания, че Грени Нахамапитин е заповядал да бъде заложена бомба в „Да, сър“ и е организирал пиратското нападение — каза Хума, след като изслуша Кива.

— Разбира се.

— И според тебе Домът Нахамапитин стои зад всичко това. Грени Нахамапитин не е действал на своя глава за собствена изгода, а е изпълнявал заповеди на Дома.

— Мамо, познавам Грени Нахамапитин. Въргаляхме се няколко пъти, когато бях в университета и той навестяваше Надаш. Не е най-амбициозният в семейството. Не знам каква е официалната позиция на Дома Нахамапитин за всички негови лайнарщини на Край, но знам, че той не е мозъкът на тази операция.

— Тоест говориш за Надаш.

— С нея бяхме състудентки — напомни Кива.

— Приятелки ли сте?

— Би било преувеличено. Тя ме понасяше, докато се чуках с нейния брат, иначе имахме мълчаливо взаимно съгласие, че е най-добре за всички да не се пречкаме една на друга. Но я уважавам. Тя е страхотно хитроумна и ако те бутне в някоя дупка, ще се погрижи да изглежда, че сама си скочила. Ако са се захванали с нещо, тя е двигателят.

След поредното мълчание Хума каза:

— Знаеш ли, че през последните месеци въстаници от Край пръскат на парчета с бомби какво ли не и тук, и в други системи?

— Не. Мамо, как да знам, като ме нямаше повече от две години?

— Започнаха — или поне така се твърди — с бомби по време на церемонията за коронясването на новата ни емперо. Гръмнаха най-добрата й приятелка, за малко не очистиха и самата Грейланд. И оттогава след всяко ново нападение тъкмо Надаш агитира гилдиите и парламента за военни действия срещу тях. И постига своето. Тук имат десантен кораб, готов да влезе в Потока към Край. Само чакат повод да го изпратят.

— Пасва на останалото — отбеляза Кива. — Щом тя иска да бъде изпратен, вече има планове как ще бъде използван там.

— Ако изпратят тези войници, ще им възложат да подкрепят херцога, а ти каза, че Грени Нахамапитин се е съюзил тайно с въстаниците.

— Е, да. И какво от това? Или е измислил как да се възползва от допълнителните войски, или се мъти още нещо, което пропускаме. Вероятно е и едното, и другото.

Хума кимна, стана и плесна с ръце.

— Хайде да научим, какво ще кажеш?

Излезе от кабинета и тръгна към общите асансьори на сградата. Кива вървеше след нея.

След две минути бяха във фоайето на Дома Нахамапитин.

— Трябва да говоря с Амит Нахамапитин — заяви Хума на администраторката.

— Имате ли уговорена среща?

Кива се подсмихна и веднага й дожаля за момичето.

— Скъпа, аз съм графиня Хума Лагос. Не са ми нужни уговорки.

— Съжалявам, но ако нямате уго…

— Дете, сега ще си изясним нещо. — Хума посочи стъклената врата, която несъмнено имаше магнитна ключалка и през нея се влизаше в приемната и останалата част от етажа. — Ще се опитам да вляза през тази врата, след това ще отида пред кабинета на Амит Нахамапитин и ще се опитам да отворя и неговата врата. Ако и двете врати не се отворят, ще направя две неща. Първо, ще внеса във Вътрешния съд на гилдиите иск срещу Дома Нахамапитин за възпрепятстване на разследване, а ти вероятно знаеш колко сериозно е това обвинение и защитата срещу него ще струва на Дома Нахамапитин стотици хиляди марки. Но после ще загубят делото и тогава милиони марки ще бъдат прехвърлени от техните сметки в моите, а ти ще бъдеш уволнена, защото си станала причина за раздор между Домове, който лесно е можел да бъде избегнат. Второ, ще съдя и тебе, като уведомя Дома Нахамапитин, че с удоволствие ще оттегля иска си срещу тях, ако те уволнят. След това нашите два Дома ще се погрижат заедно да не си намериш никаква работа и през остатъка от живота си да не получаваш повече от жизнения минимум във Взаимозависимостта, а ако припечелиш още нещо, то ще бъде иззето и изпратено на мен. А аз ще харча тези пари за шампанско, за да вдигам наздравици за мъките ти. Е, напълно ли си изяснихме положението?

Администраторката се опули, натисна бутон и вратата избръмча.

— Благодаря ти — каза Хума и нахълта.

Кива вървеше по петите й.

Кабинетът на Амит се намираше в далечен ъгъл на етажа и беше просторен, с безупречно обзавеждане и широки прозорци с изглед към деловия квартал на Първа стъпка. Той и още двама седяха на разкошни удобни кресла около маса и всички изглеждаха изненадани, че Хума и Кива се изтърсиха при тях.

Хума посочи другите двама.

— Ти и ти. Разкарайте се веднага.

Онези се обърнаха към Амит, който кимна. И те се разкараха. Хума и Кива се настаниха на освободените места.

Амит ги погледна, протегна ръка и взе от масата таблет, на който мигаше ново съобщение. Прочете го.

— Графиньо Лагос, както научих, заплашвали сте моята администраторка. А и в случая обвиненията за възпрепятстване на разследване са неуместни и вие знаете добре това. — Остави небрежно таблета на масата и се взря в двете си гостенки. — Сега ще ми обясните ли на какво дължа наистина неочакваното удоволствие от вашето присъствие?

— Първо, вашето семейство е саботирало наш продукт на Край — започна Хума.

— Нищо не знам за това — сви рамене Амит.

— Но аз знам и нашите адвокати ще го обсъдят с вашите. Второ, вашето семейство е създало пречки за деловата активност на моята дъщеря на Край, като е убедило херцога там да конфискува незаконно наши печалби и да се възползва от тези пари.

Амит стрелна с поглед Кива.

— А, да, вие сте лейди Кива. Веднага ми се сторихте позната. Доколкото знам, поддържахте дружески отношения с моите сестра и брат по едно време.

— Не бих ги нарекла „дружески“ — възрази Кива.

— Може и да съм се заблудил — сговорчиво отговори Амит и пак се вторачи в Хума. — Госпожо, създаването на пречки за търговска дейност е сериозно обвинение, затова очаквам, че и нашите адвокати ще имат какво да кажат по въпроса. Едва ли е нужно да ви напомням, че Вътрешният съд се отнася крайно отрицателно към опитите да бъде използван като средство някой Дом да оказва натиск върху друг. Затова, ако внесете иск и загубите делото, на Дома Нахамапитин ще бъдат присъдени всички съдебни разноски и обезщетение в троен размер. А нашите адвокати са много способни и затова услугите им са много скъпи.

— Няма да загубим. Освен това ще предявим обвинения към вашия брат Грени за опит за убийство, опит за отвличане, заговор за извършване и на двете деяния, саботаж на регистриран кораб на гилдия, пиратство и изнудване.

— Какво? — изрече Амит не толкова благо.

— Малкият шибаняк заложи бомба в моя кораб и насъска пирати да отвлекат един от моите пътници — обади се Кива.

— Да, Амит, имаме всички необходими доказателства, за да постигнем присъда по тези обвинения — натърти Хума. — И Кива, и жертвата на опита за отвличане и убийство, и целият екипаж на „Да, сър“ са готови да дадат показания.

— Имаме записите от системите за сигурност, потвърждаващи опита за убийство, самопризнанията на извършителя и записи от разговорите между „Да, сър“ и пиратския кораб — услужливо добави Кива.

Хума кимна.

— Съществува леко затрудняващото обстоятелство, че за довеждането на Грени пред съда са необходими поне година и половина. Но с уликите, които ще представим, според мен ще убедим и гилдиите, и парламента да произнесат присъда.

— И тъй като дребното лайнарче беше упълномощен представител на Дома Нахамапитин на Край, ще се погрижим присъдата да бъде произнесена и срещу Дома.

Кива импровизираше върху думите на своята майка, но не се съмняваше, че знае каква игра е подхванала Хума. Защо да не се развихри, мътните го взели?

— Мога да ви гарантирам, че Домът Нахамапитин не е участвал в никакви планове за унищожаване на ваш кораб — заяви Амит.

— Дори не опитвайте тези номера, лорд Амит — предупреди го Хума. — Всички знаем, че вашият брат не е чак толкова самостоятелен. Впрочем вие също. Ако Грени прави нещо, значи изпълнява указания. Ако не от Дома Нахамапитин като цяло, то от някого в Дома, което е едно и също от наша гледна точка. За нас не е никакъв проблем да поискаме от съдилищата на гилдиите и на Взаимозависимостта да разширят обхвата на обвиненията в заговор, за да включат в тях вас, вашата сестра и дори целия ви шибан Дом.

— Това може да се окаже по-трудно, отколкото очаквате — възрази Амит.

Хума изпръхтя.

— Лорд Амит, напъните да станете съпруг на емперо не правят вашия Дом недосегаем за правосъдието. Как върви ухажването, между другото? Според слуховете тя се оказала твърде неподатлива на вашето обаяние. Може би дори ще си отдъхне, когато започне разследване срещу вас и шибаното ви семейство.

— Жертвата на опита за убийство е син на много близък приятел на покойния емперо, нейния баща — пак вметна услужливо Кива.

— Виж ти, още една причина тя да не иска край нея да се мярка престъпен задник като вас — каза Хума на Амит.

— Всъщност аз ще се срещна с нея по-късно днес. — Раздразнението на Амит пролича леко. — Ще разгледаме заедно новата ни десетка.

— Трогателно! — плесна с ръце Хума. — Може би ще възложа на някого от нашите служители в Си’ан да й връчи резюме на нашия иск. Нали разбирате, за да дадем тема за разговор на двете влюбени гълъбчета, докато зяпате хубавичкото ново корабче.

Кива вече гледаше майка си с нескрито възхищение. Открай време се знаеше, че е по-добре да не се бъзикаш с Хума Лагос, а Кива можеше да я наблюдава години наред в преговори и спорове, за да се поучи от нея. Но за нея си оставаше наслада да гледа как майка й ловко и сквернословно притиска до стената мръсници като Амит Нахамапитин, после посяга надолу и стиска (или бърка и завърта според случая). Толкова приятно беше да обожаваш родител, дори когато съзрееш, и да си казваш: „Ей такава искам да бъда, когато порасна“.

Амит въздъхна, вдигна ръка и потърка лицето си.

— Добре, графиньо Лагос. Какво искате?

— Какво искате да кажете, лорд Амит?

— Искам да кажа, че ако имахте намерение да внесете иск във Вътрешния съд или в съдилищата на Взаимозависимостта, просто щяхте да го направите и да ни изненадате. Щом сте в моя кабинет, искате да решим проблема по друг начин. Така да бъде. Кажете ми какво искате.

— Искам да поокастря Дома Нахамапитин.

— Дори не разбирам какво означава това.

— Означава, че ще поискам три неща от вас и от всичките ще ви заболи.

— И какви са те?

— Първо, съсипахте нашия бизнес. Можем да се борим срещу това в съда, но крайният резултат няма да ви хареса. — Хума изви глава към Кива. — Какви печалби очаквахме от твоето пътуване?

— Сто милиона марки.

— Значи искате сто милиона марки от нас — предположи Амит.

— Искам двеста милиона марки.

— Това е нелепо.

— Прецакахте наш продукт, което и само по себе си е твърде лошо. Но освен това омърсихте и доброто ни име. Това е цената за бъзика с нашата репутация. Значи двеста милиона марки трябва да бъдат преведени по наши сметки в срок от три дена.

Амит май се канеше да каже нещо, но размисли.

— Второто — подкани той.

— Може би знаете, че подписахме писмо с възражения срещу назначаването на вашата сестра в изпълнителния комитет.

— Тя спомена нещо подобно.

— Значи за вас няма да е изненада, че искаме тя да подаде оставка.

— За да заеме някой Лагос мястото й, без съмнение.

Хума завъртя глава.

— Не. Но предпочитаме буквално всеки друг пред нея.

— Ще й предам думите ви.

— Да, моля ви. Трето, ще кажете на емперо Грейланд, че вече не настоявате за брак.

— Стига де — възмути се Амит. — Вече поискахте да вземете главата на моята сестра. Поне моята оставете на раменете ми.

— Не се пазарим! — изрекоха Хума и Кива в един глас и се спогледаха ухилени. Хума пак се вторачи в Амит. — Хайде да не се преструваме, че когато станете имперски съпруг, вече няма да бъдете марионетка на своята сестра.

— Разбира се — ехидно отвърна Амит, — нали съм лишен от собствена воля.

— Именно — потвърди Хума без дори намек за присмех. — Ако желаете, споделете проблема си с психотерапевт. Но дотогава се откажете от свързването с имперския род чрез брак.

— Ами ако Грейланд поиска да се омъжи за мен?

Хума се засмя.

— Ох, горкичкият. Това няма да го бъде.

Раменете на Амит като че се превиха леко.

— Ние какво ще получим, ако изпълним тези искания?

— Нищо — отсече Хума. — Тоест ние няма да споменаваме нищо за стореното от вас на Край. Както и за плановете ви на Край.

— Така ли било — промърмори Амит и Кива усети как кръвта нахлу в главата й.

Дори у нея да бяха останали някакви съмнения, че Нахамапитин не вършат нищо добро на онази планета, те се изпариха в този миг. Усети пръсти на китката си и осъзна, че майка й я възпира да не избухне. Овладя се.

— Да, така — натърти Хума.

— И какви гаранции имаме за това?

— Амит, да не искате шибан договор? Толкова ли сте тъп? Искам да проумеете нещо. Нямате никакви козове в ръцете си. Благодарете на своя смайващо нехаен брат, че имаме повече от достатъчно улики, за да погребем вас, сестра ви и целия ви шибан Дом. В най-добрия за вас случай ще прекарате следващото десетилетие в опити да се измъкнете от съдебни искове и разследвания. В най-лошия — ще се озовете в затвора, а монополът на вашия Дом ще бъде продаден на търг. Каквото и да се случи, Амит, няма да ви помогне в бизнеса. Сестра ви ще загуби мястото си в комитета, а вие няма да се ожените за емперо. Но така губите само пари и се примирявате с изтърбушването на самочувствието си. Ще преживеете и едното, и другото, убедена съм в това.

Амит се замисли.

— Ще знаете моя отговор утре.

— Можете да ми отговорите и веднага — настоя Хума.

— Графиньо Лагос, моля ви. Както ми напомнихте унизително неведнъж в този разговор, решението не зависи само от мен. И все пак имам уговорена среща с емперо по-късно днес. Няма как да я отменя.

— Тогава да се разберем — след точно двайсет и четири часа и една минута от този миг, ако не съм получила никакъв отговор от вас, клетвена декларация ще бъде внесена при секретаря на изпълнителния комитет и подадена лично до емперо. И ще оставя вас и сестра ви да се оправяте както знаете нататък. Така справедливо ли е?

— Графиньо, „справедливо“ не е думата, която бих избрал в случая.

— Да бяхте помислили за това, лорд Амит, преди да се захванете с всички тези дивотии — каза Хума Лагос и се надигна от креслото. Кива също стана. — И преди да решите, че можете да натопите и нашия Дом в тях.

Кимна и излезе, без да се сбогува. Кива я последва. Последната гледка от кабинета беше протегнатата ръка на Амит Нахамапитин към таблета, за да се обади припряно на някого.

— Обичам те, мама ти! — призна Кива на майка си, когато минаваха покрай администраторката.

Момичето се извърна много старателно, за да не ги погледне.

— Аха.

Хума не каза нищо друго, докато чакаха асансьора.

— Според тебе Надаш ще се съгласи ли? — попита Кива, когато влязоха в кабината.

— Няма значение.

— Струва ми се, че двеста милиона марки имат значение.

— Целта на този разговор не беше да изнудим Нахамапитин. Това е само приятна дреболия. Целта беше да научим какво са намислили и да объркаме плановете им. Сега знаем какво правят. Решили са да завладеят Край.

— Вярно — съгласи се Кива. — Но защо?

Вратата на асансьора се отвори.

— Защото знаят нещо, което според тях никой друг не знае — каза Хума на излизане от кабината.

Кива умуваше, докато вървяха по коридора.

— Значи смяташ, че и те знаят? — попита накрая. — За случващото се с Потока.

— Или това, или са уверени, че знаят нещо друго, което ще има не по-малки последствия. Рискуват твърде много, за да наложат властта си в онази затънтена дупка, и си мисля, че са готови и да дадат много, за да не се разчуе.

— Значи очакваш да ни дадат парите.

Хума кимна. Стигнаха до кабинета на лорд Претар. Щом влязоха, той стана и се опита да каже нещо.

— Махай се — изгони го Хума.

Той преглътна думите си и побърза да излезе. Кива затвори вратата.

— Парите ще бъдат поредното доказателство — каза Хума на дъщеря си.

— А ако откажат да ни платят?

— Тогава ще е най-добре ние двете да не се мяркаме на място, което се обстрелва лесно от съседните покриви. Но каквото и да стане, току-що се намесихме грубо в техните планове и графика за изпълнението им. Ще бъде интересно да наблюдаваме действията им през следващите дни. — Хума седна зад бюрото на Претар. — Този твой приятел… Физикът, изследващ Потока.

— Марс Клермон — подсказа Кива.

— Още ли се понасяте добре?

— Може да се каже — отвърна Кива с усмивка, защото си спомни скорошното дълго чукане.

— Искам да се срещна с него. Знам, че ти му вярваш, но искам и аз да му повярвам. Ако му повярвам, искам да знам и колко време ни остава, преди всички да затънем в лайната. След това трябва да научим точно как Нахамапитин са намислили да се облагодетелстват от това и да ни го начукат на всички останали. И искам да науча това преди всеки друг.

Кива завъртя глава.

— Той ще разговаря с емперо днес. И не ми се вярва тя да си мълчи за чутото.

— Проблемът не е дали ще разкаже на всички — отвърна Хума. — Проблемът е дали ще й повярват.

— Но тя ще каже истината.

— Ох, дъще моя — засмя се Хума. — Само не ми разправяй, че не знаеш колко маловажно е това.