Джон Скалзи
Колапс (15)

13.

По-малко от десет минути след като „Да, сър, тя е моята мацка“ излезе от Потока в системата на Средоточие и се насочи през реалния космос към имперската станция, където трябваше да пристигне след трийсет и седем часа, бомба се взриви насред развлекателния сектор в град Чадуик на планетата. Бомбата бе заложена в ресторант и избухна малко след наплива на клиенти по обяд, като уби десет души в помещението и още двама отвън. Самият ресторант беше като изтърбушен.

Последва бърза реакция. Автоматични модули изскочиха от скриващите ги ниши, за да сведат до минимум опасността от пожар. Комуналните системи за пречистване на въздуха превключиха на режим за филтриране на едри частици, за да поддържат атмосферната смес годна за дишане в околността. Яките херметични врати към тази част от Чадуик, които се задействаха толкова рядко, се плъзнаха тежко по местата си, за да не се разпространи възможен пожар с ужасяващи последствия в това затворено подземно пространство. Транспортните тунели от и към Чадуик бяха затворени с прегради, от града вече можеше да се излезе само с наземен транспорт във вакуума на повърхността. Но дори тези тунели бяха блокирани и охранявани.

Не че това имаше значение.

— Прегледани са записите на охранителните камери от една седмица преди взрива, както в ресторанта, така и по околните улици — обясняваше Дживен Лобланд, имперският следовател на местопрестъплението, по видеовръзката със заседателната зала на изпълнителния комитет три часа след произшествието. — Няма нищо. Никакви съмнителни пратки, нищо оставено от клиенти или подозрителни действия. Идентифицирахме всички клиенти и служители, които са се хранили там или са били на смяна през това време, и ги проучваме, като приоритет са онези с криминални досиета. Засега нямаме улики срещу никого.

— А как бомбата е попаднала там? — попита представляващата парламента Упекша Ранатунга.

— Още търсим отговора. На записа се вижда, че взривът е в задната част на ресторанта, в складовите помещения. Криминалисти извършват оглед на мястото.

— Ако е избухнала в склада, може да е попаднала там с доставени продукти — предположи архиепископ Корбин. — Значи бомбата може да е била там от няколко дни или дори седмици.

— Така е, Ваша светлост — съгласи се Лобланд. — Следователи проучват дневника за доставките. Ще научим как бомбата е попаднала в ресторанта.

— Някой пое ли отговорност? — попита Кардения.

— Не, Ваше величество. Засега никой. Следим всички комуникации на цялата планета. Щом научим нещо, ще ви докладваме.

Кардения кимна и даде знак връзката да бъде прекъсната.

— Според мен вече знаем кои са виновниците — чу се друг глас от отсрещния край на масата.

Кардения погледна Надаш Нахамапитин, включена наскоро в изпълнителния комитет. Тя замени Саман Темаменан, който за зла участ умря и освободи мястото. Кардения съжаляваше за тази смърт по не една причина.

— Ще обвините сепаратистите от Край — каза тя.

— Това е четвъртият бомбен атентат през последните два месеца на Средоточие — напомни Надаш. — Всички са извършени по подобен начин. Вече имаме съобщения от други три системи за такива инциденти, започнали, след като там са получили новините за вашето възкачване на престола и бомбения атентат срещу вас.

— Може да са подражатели — възрази Ранатунга. — А и ние заловихме атентаторите в деня на коронясването.

— Убихме атентаторите — уточни Корбин.

— Предполагаемите извършители на атентата — натърти и Кардения.

Двамата заподозрени бомбаджии наистина бяха пристигнали от Край, но за тях не се знаеше почти нищо друго, освен факта, че се самоубиха с малко взривно устройство минути преди имперски отряд да избие вратата, а в апартамента им бяха открити улики, свързващи ги с атентата в деня на коронясването.

— Убихме двама — подчерта Надаш. — Не знаем дали сме се отървали от цялата група или организация.

— Какво предлагате, лейди Надаш? — попита Корбин. — Освен това, което вече се прави, а то не е малко?

— Архиепископ Корбин, съгласна съм, че местните и имперските следователи правят всичко по силите си. Проблемът не е тук, а на Край. Време е Взаимозависимостта да се намеси, да поеме контрола над планетата и да потуши въстанието там.

— Както вече настоявахте неведнъж и както предлагат вашите членове на парламента — добави Ранатунга.

— Не само представителите на Терхатум са на това мнение.

— Лейди Надаш, в израза „вашите членове на парламента“ включвам не само онези, които представят вашата система, а и онези от други системи, на които сте платили за участието в този ваш кръстоносен поход.

Надаш като че се наежи.

— Възразявам срещу инсинуациите, че Домът Нахамапитин извършва нещо нередно или дори различно от онова, което прави всеки друг Дом или гилдия по въпроси, които засягат интересите им.

— И какъв е вашият интерес в случая, лейди Надаш? — попита Кардения.

— Ние се стремим да предотвратим затрудненията в търговията и в живота на гражданите на Взаимозависимостта. В наш интерес е и да направим необходимото, за да се знае навсякъде, че който се опълчи срещу емперо, ще бъде наказан. Защото, ако хората смятат емперо за слаба или уязвима, ще настъпи хаос.

— Значи искате от нас да използваме репресии срещу система от Взаимозависимостта, за да покажем силата си.

— Не само заради показната проява на сила — отвърна Надаш. — И не това е главното. Но и показността е важна.

Кардения се обърна към Ранатунга.

— Какви са настроенията в парламента?

Ранатунга се озърна към Надаш, преди да отговори.

— Ваше величество, парламентаристите бяха разярени от първото покушение, насочено лично срещу вас. Според мен смъртта на заподозрените ги обезсърчи. Но с тези нови атентати подкрепата за по-решителни мерки нараства.

— Какво казват представителите на Край?

— Когато разговарях с тях, не бяха получили никакви нови сведения или указания от техния херцог. Изразиха съмнение, че въстаниците на планетата имат влиянието или средствата за извършване на нападения другаде във Взаимозависимостта…

— Разбира се, че биха казали това — намеси се Надаш.

— … нито пък полза от такива действия — продължи Ранатунга. — На Край вече е имало безброй въстания. Такова е мястото — нали Взаимозависимостта прогонва там размирниците си. Но тези въстания винаги са оставали само местен проблем. Затова представителите на Край са настроени скептично.

— Това е слаба утеха за семействата на жертвите — изтъкна Надаш.

— Въпреки скептичното им отношение, ако бъде внесена резолюция за пряко имперско управление на Край, можем да очакваме, че ще бъде подкрепена. Особено сега, защото атаките явно се засилват.

— Гилдиите също ще я подкрепят — заяви Надаш.

— Но ще попречи на търговията — възрази Кардения.

— Временно ще попречи на търговията с Край. Този вариант е по-добър, отколкото атентатите да пречат на търговията в цялата Взаимозависимост незнайно докога. А и Край не е значителен източник на доходи за повечето Домове и гилдии. Моят Дом получава оттам само един процент от брутните си приходи. Мисля, че този дял е подобен за повечето други Домове.

Кардения се взря в Корбин.

— Какво е отношението на църквата?

— Църквата би проявила загриженост за хуманитарните последствия както при всеки конфликт — отговори Корбин. — Но не забравяйте, Ваше величество, че покушението в деня на коронясването беше посегателство не само срещу вас. Те нападнаха църквата и нашата катедрала. В по-общ смисъл църквата се грижи за безопасността на всяка душа във Взаимозависимостта. Ако атентатите наистина са свързани с въстанието на Край, трябва да помислим за съответни действия заради всички тези души.

Кардения я гледаше замислено и накрая каза:

— Благодаря ви.

— Каква е вашата позиция, Ваше величество? — попита Надаш.

— Нашата позиция е, че докато не знаем без никакво съмнение кой стои зад тези бомбени атентати и какви са целите му, не бива да предприемаме действия спрямо Край. — Кардения възпря с жест Надаш, която явно се канеше да възрази. — Не оспорваме предположенията, че засега тези атаки изглеждат организирани от терористи, свързани с Край. Но да се обвържем с толкова мащабна акция без доказателства е твърде необмислено. Ще изчакаме резултатите от разследването.

— Ваше величество, парламентът може да стигне до решение преди вас — предупреди я Ранатунга. — Особено ако има нови атентати.

— Ще има натиск и от гилдиите — добави Надаш.

— Разбираме настойчивостта им — каза Кардения. — Десантният кораб „Пророчествата на Рашела“ е над Средоточие. Ако е необходимо, можем да изпратим веднага десет хиляди гвардейци към Край. Надяваме се обаче комитетът да напомни на парламента и на гилдиите, че първата от тези атаки бе извършена срещу нас. Ние първи загубихме близки хора. Ние първи пострадахме. И още страдаме. Затова приканваме към търпение. Ако отнемем независимостта на жителите на Край, те също ще пострадат по един или друг начин. Нека първо научим истината.

— Да, Ваше величество — отговори Ранатунга.

Надаш си мълчеше. Кардения кимна на всички в знак, че е време да си вървят, и докато останалите се разотиваха, каза:

— Лейди Надаш, искаме да поговорим с вас насаме.

— Да, Ваше величество.

— Получих писмо с възражения срещу вашето назначаване в изпълнителния комитет.

Щом другите излязоха, Кардения се отказа от имперското „ние“, за да знае Надаш, че разговорът е неофициален.

— Нека опитам да позная — изпратил го е Домът Лагос.

— Домът Лагос наистина е сред подписалите писмото, но не е единствен.

— И какъв е проблемът според тях?

— Безпокоят се, че Домът Нахамапитин има твърде пряк достъп до мен заради вашето присъствие в комитета, вашата предишна връзка с Ренеред и усилените опити на вашия брат Амит да ме склони към брак.

Надаш се усмихна със стиснати устни.

— При цялото ми уважение, госпожо, аз не бих нарекла тези опити „усилени“. По-точно Амит би се опитвал усилено да ви склони към брак, ако вие му позволявахте.

— Обясних недвусмислено на Амит, че ще бъда в траур за Нафа Долг една година.

— Да, знам. Това е значителен период на траур.

— Тя ми беше като сестра, лейди Нахамапитин. Траурът е и за другите жертви от бомбените атентати в деня на коронясването. Да се опитам да съкратя този период би било непочтително към паметта им. — Третата причина беше да спечели време, преди да мисли за брак с Амит Нахамапитин, и не я спомена, но се подразбираше и от нея, и от Надаш. — Както и да е, много Домове смятат, че вашият има прекалено голямо влияние.

— Аз бих им напомнила, че бях назначена след гласуване в гилдиите. И тъй като Домовете контролират съответните си гилдии, мнозинството Домове спря избора си на мен.

— Така е. Но в писмото се изтъква, че съгласно традицията емперо приема избраните от църквата, гилдиите и парламента кандидати за изпълнителния комитет, ала има правомощията да отхвърли кандидат, ако прецени, че е неподходящ. Освен това в писмото са цитирани услужливо няколко примера за такъв отказ в миналото.

— Имате ли намерение да ме отхвърлите, госпожо? — попита Надаш и Кардения долови напрежението в гласа й.

— Не бих проявила подобно неуважение към гилдиите без сериозни основания. Но след такова напомняне се налага да призная, че Домът Нахамапитин присъства неизменно и очевидно в моя живот, а дори привидността за прекомерно влияние се превръща в проблем. Може би е благоразумно вашият Дом да реши какво предпочита: място в изпълнителния комитет или шанс за брак с емперо.

— Госпожо, позволявате ли да говоря откровено? — попита Надаш след кратко колебание.

— Да, моля ви.

— Всъщност не ми давате свобода на избор, нали? Ако остана в изпълнителния комитет, ще имате повод да отхвърлите моя брат, но ще си запазите възможността да ме отстраните от комитета, ако се превърна в пречка за вас. Ако напусна комитета, запазвате възможността да се откажете от брака с моя брат, който — за да бъда откровена докрай — не вярвам да сте обмисляли сериозно досега и едва ли ще обмислите сериозно в бъдеще. Ако желаете да отхвърлите мен или моя брат, направете го. Това е ваше право и привилегия като емперо. Но не прибягвайте до тези увъртания.

Кардения се усмихна и изпита съвсем леко и мимолетно съжаление, че толкова силно предпочиташе сексуални и романтични партньори от противоположния пол. За разлика от своя брат Надаш не беше скучна.

„И тя ще те схруска жива“ — обади се някаква част от мозъка й. Е, да, вероятно това беше самата истина. Надаш изобщо не би се задоволила с ролята на кротка имперска съпруга, тя би искала да властва. Което, призна си Кардения съвсем откровено, нямаше да е чак толкова зле. Нали поначало не копнееше да стане емперо? Желаеше само да бъде покровителка на мъничка спретната благотворителност за творци или нещо подобно. Имаше нещо привлекателно в представата за амбициозна партньорка, която с удоволствие ще поеме всекидневните тегоби в управлението на империята.

„Стига тази партньорка да изпълнява твоите цели“, изтъкна мозъкът й. А това би се превърнало в непреодолим проблем с Надаш Нахамапитин. Каквито и да бяха плановете й, тя ги бе изградила много време преди възкачването на Кардения на трона. Значи просто не беше подходяща за тази роля. Нежеланието на Кардения да се стига и до сексуална връзка помежду им също би изострило отношенията им. Впрочем въпреки траура нямаше как да не си спомни, че адски отдавна не е лягала с никого.

„Но не искаш секс и с Амит“ — пак се обади мозъкът й. И това също беше вярно. Полът му беше подходящ, личността — не, а и толкова явно си личеше, че е марионетка в ръцете на сестра си, че в негово присъствие Кардения само се питаше „Кога мога да си тръгна?“. Тя нямаше как да не долови, че е привлекателна за Амит, или поне достатъчно привлекателна, за да поиска той секс с нея.

„Щом не искаш секс и с двамата, какво пречи да сключиш брак с онази от тях, която също няма да иска секс с тебе“ — отсъди мозъкът й. Чудесен довод, обаче не знаеше нищо за сексуалните предпочитания на Надаш, освен че и в тях непременно присъства думата „амбициозна“. Надаш непременно би се оженила за Кардения, ако получи такова предложение. Дали би поискала и всичко останало, което се подразбира в брака? Може би. Но Кардения не го желаеше.

„А и можеш да си осигуриш секс винаги когато ти хрумне.“ Нямаше как да си затвори очите и за този факт. Всеизвестно беше какво представляват политическите бракове, а Домът Мурн с гилдията си на сексуалните труженици имаше процъфтяващ бизнес и в Си’ан. Кардения би могла с лекота да ползва услугите им колкото си поиска. И далеч нямаше да е първата емперо, която го е правила. Научи това в Стаята на спомените, когато необмислено разпита симулацията на своя баща за брака му и Атавио VI сподели колко извънбрачни връзки е имал.

Кардения се почувства неловко не заради самия секс, а защото като повечето хора не искаше да си представя тези занимания на своите родители. Нито беше противничка на сексуалните услуги, нито се отвращаваше от идеята за такъв секс, ако човек се нуждае от него и няма по-лесен начин да си го осигури. Но не желаеше да стига постоянно дотам. Или да си намира любовници, които да заместват съпруга в леглото. Ако поискаше да се омъжи, желаеше да си намери съпруг, който я привлича. Дори това да означаваше, че е старомодна.

Можеше да загърби всички тези щуротии за секса, но нямаше как да избегне проблема с децата: лесен за решаване с Амит Нахамапитин, имаше как да бъде решен и с Надаш, но въпросът дали иска деца от тях оставаше без отговор. И двамата Нахамапитин не й допадаха кой знае колко. Не се съмняваше, че ще обича децата си, но се тревожеше, че няма да ги харесва, ако нравът на Нахамапитин надделее в тях.

И цялото това умуване не можеше да преодолее факта, че когато опреше до решение, Кардения просто не искаше нито да се омъжи за Амит, нито да се ожени за Надаш Нахамапитин, не само защото не откриваше нищо привлекателно в тях, а защото се противеше на принудата да сключи политически брак. Настрои се зле към Нахамапитин заради настойчивото им искане тя да изпълни обещание, което не е давала. Настрои се зле и към изпълнителния комитет, който и заобиколно, и пряко ги подкрепяше. Настрои се зле и към политическата ситуация с гилдиите, която превръщаше брака с Нахамапитин в благоразумно решение, за да запази и да налага властта си като емперо. Настрои се зле и към своя брат заради смъртта му, и към баща си заради думите му, че в края на краищата не е длъжна да избере някой Нахамапитин, макар че всички наоколо, всяка групировка и самата действителност я тласкаха тъкмо към такова решение.

„Що за гаден живот е моят — умуваше Кардения. — Аз съм емперо на цялото човечество, а животът ми е гадост.“ Позасмя се на тази мисъл.

— Госпожо? — изтръгна я Надаш от унеса.

— Извинете — каза Кардения. — Мислех за нашите затруднения.

— Мога ли да предложа нещо?

— Можете.

— Заради своя Дом и заради своя брат готова съм да се откажа от мястото си в съвета, но само ако вие дадете съгласието си за този брак. Затова ви предлагам, докато сте в траур, да прекарвате достатъчно време с Амит. Не само формално, а и в обстановка, когато можете да се държите естествено един с друг. За да прецените възприемате ли го като партньор. И като имперски съпруг. В деня на първата годишнина от коронясването си му кажете дали сте съгласна да се омъжите за него. Ако се съгласите, ще подам оставка от изпълнителния комитет. Ако не — ще остана, а Амит и моят Дом поне ще знаят окончателния отговор. Но бих искала да чуя от вас обещание, че в такъв случай не бихте правили опити да ме отстраните от комитета. Това приемливо ли е за вас?

Кардения помисли и каза:

— Да, струва ми се.

— Добре. В такъв случай ви предавам покана от Амит. Вашите корабостроителници току-що завършиха най-новата десетка на Дома Нахамапитин „Пей си, щом ти се иска“. Той ви кани да разгледате кораба с него.

— Кога?

— След два дена.

— А кога ме е поканил вашият брат?

— Поканата е от вчера. Щеше да ви я изпрати, но знае, че участвам в работата на комитета и ще се срещна с вас.

— Надаш, очаквахте ли и този разговор?

— Не, госпожо — усмихна се Надаш. — Нямаше как да подозирам, че Домът Лагос е убедил и други Домове да поискат отстраняването ми, но след като научих, не съм изненадана. Не можех да предвидя и че ще стигнем до споразумение по този повод. Важното е, госпожо, че Амит наистина ви харесва. Затова ме помоли да му посреднича.

— Вие сте добра сестра.

— Аз съм поносима сестра. Нали и без това щях да се видя с вас. От мен не се изискваха особени усилия.

И двете се засмяха.

Малко след това Кардения беше в частните си покои с Гел Дън.

— Искам да ми съобщавате получените сведения за днешния бомбен атентат — каза му тя. — Не само от новинарските канали.

— Разбира се, Ваше величество.

— Освен това дадох съгласие да разгледам нов кораб с Амит Нахамапитин след два дена. Моля ви да се свържете с неговите хора и да уговорите всичко. Отделете за разходката два часа и необходимото време за пътуване дотам и обратно. В късния следобед.

Веждите на Дън помръднаха от чутото, но той реши да не коментира.

— Имперската служба за сигурност ще поиска чертежите на кораба и предложение за маршрут на обиколката.

— Едва ли има предвиден маршрут. Предполага се, че обиколката е неофициална.

— В службата за сигурност ще бъдат много недоволни от това.

— Тогава нека уведомят служителите на Нахамапитин, че трябва да има маршрут, но не ми го казвайте. Искам да бъда изненадана.

— Да, Ваше величество. Вие наредихте да ви уведомя и ако има новини от граф Клермон, който е на Край.

— Какви са новините?

През първата си седмица като емперо Кардения изпрати писмо на графа, за да му съобщи за смъртта на Атавио VI и да поиска последните резултати от неговите изследвания. Но беше прекалено рано той да отговори.

— Не са за самия граф Клермон, а за неговия син лорд Марс Клермон. Пристигнал е преди малко с петица на Дома Лагос и ще бъде в имперската станция след около трийсет часа. Моли за аудиенция.

— Неговият син, значи?

— Да, Ваше величество.

— Сигурно ли е, че е негов син?

— Съобщението беше кодирано със същия шифър, който граф Клермон използва в цялата си кореспонденция с нас. Потвърдено е.

— Да не се е случило нещо с графа?

— Не се споменава за това в съобщението. Да го включа ли във вашия график, или да го препратя към някого?

Канцеларията на емперо имаше четирийсетина служители, които се срещаха с по-незначителните чиновници, бюрократи и придворни. Ако някой от тях се окажеше по-важен, Дън получаваше доклад и решаваше дали да привлече вниманието на владетелката към случая.

— Включи го в графика.

— Мога да отделя за него петнайсет минути преди вашата разходка с Амит Нахамапитин, по което и време да се състои тя. Така лорд Клермон ще има достатъчно време да слезе от кораба и да се качи в совалка до Си’ан.

— Уреди някой да го посрещне. Вероятно идва за пръв път на Средоточие. Не искам да се залута някъде.

— Добре, Ваше величество.

— Имам ли други задължения до края на деня?

— Само дреболии. Нищо, което не може да бъде отложено.

Кардения кимна.

— Значи ще си поприказвам с моите предшественици. По темата за политическите бракове.

— Те са знаели всичко по въпроса, Ваше величество.

— Как да бъде иначе.

Кардения тръгна към Стаята на спомените.