Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (66)

Глава шеста

След една нощ на кошмари, с тегнеща от болки глава, с болен стомах, отказващ дори мисълта за горещ „главотръс“, около обяд на следващия ден седях върху купчина ръждясали плочи от корабна броня и тъпо гледах непоносимото оживление в хангара на апарата.

Очаквах най-лошото. Но ме връхлетя нещо по-лошо и от най-лошото.

Моят пилот се върна, след като отнесе комедийните полицейски униформи и ритмокорда. Сега крачеше към мен. Самодоволната му усмивка би трябвало да ме подготви за новините.

Не ми даде хапчетата за глава, които му бях поръчал, нито лекарствата за стомах.

Просто пусна новинарски лист в скута ми. Махна се и ме остави да си страдам на воля.

В очите ми се наби огромна снимка на Хелър, вдигнал Хайти високо над обезумялата тълпа. И осветлението беше под такъв ъгъл, че стоманените звезди край очите му не личаха — истинският Хелър, без никаква грешка!

А историята не беше набутана някъде из последните страници, за да я пропусне някой. Невероятни заглавия на първа страница!

„ИЗСТРЕЛИ ЗАСТРАШАВАТ ЖИВОТА НА ХАЙТИ ХЕЛЪР!

ПРОЧУТИЯТ БРАТ СПАСЯВА ЗВЕЗДАТА НА «ДОМАШЕН ЕКРАН» ОТ БАНДИТСКО НАПАДЕНИЕ

ПОЛИЦИЯТА ВЪЗСТАНОВЯВА РЕДА ВЪПРЕКИ БЕЗОГЛЕДНАТА СТРЕЛБА

РАЗГНЕВЕНАТА ТЪЛПА ТЪРСИ ГНУСНИЯ УБИЕЦ

Снощи в «Артистичния клуб» на Веселия град, по време на обичайно буйство на почитатели, обожаващи Хайти Хелър — най-знаменитата звезда на «Домашен екран», започна хаос от изстрели и намеса на полицейски части за борба с безредиците. Неизвестен маниак с тежко армейско въоръжение застраши живота на хиляди хора.

Без да трепне под лавината от смъртоносен огън, Джетеро Хелър, Имперски офицер и прочут боен инженер, със свръхчовешка сила измъкна сестра си изпод унищожителните изстрели.

Полицията за борба с безредиците нахлу в клуба и безстрашно се хвърли в битката за възстановяване на реда, като даде неустановен брой жертви.

Случайно съвпадение позволи на екип от «Домашен екран» да заснеме част от произшествието и репортажът се излъчва непрекъснато от три часа сутринта по всички междупланетни канали на мрежата.

В интервю, дадено рано сутринта в дома й в Нафуканите хълмове, Хайти Хелър с присъщата на творческите натури храброст заяви, че не е била ранена по време на инцидента. «Моля ви, успокойте моите милиарди почитатели, че съм в отлично състояние» — беше единственият коментар, който тя направи. Но нашият репортер забеляза следи от вероятно насилие по лицето й.

Оказа се невъзможно да открием Джетеро Хелър за интервю. Досега се смяташе, че той е зает със секретна мисия, поверена му от Великия съвет, и отдавна е отпътувал от Волтар. Говорител на Короната, с когото се свързахме още призори, направи опит да отрече продължаващото присъствие на Хелър на планетата, като каза: «От напълно надежден източник знаем, че Джетеро Хелър е напуснал Волтар преди известно време. На днешното заседание на Великия съвет въпросът ще бъде представен за обсъждане.»

Директорът на полицията във Веселия град Чалп скромно прие похвалите за бързата намеса и предотвратяването на трагични последствия. «Моите хора са навсякъде — каза той. — Винаги са готови за всичко.»

Когато нашият репортер изказа предположението, че произшествието е обикновен рекламен трик за повишаване престижа на «Артистичния клуб», управителят гневно заяви, че не е имал представа за присъствието на Джетеро Хелър или неговата сестра в клуба снощи и че в никакъв случай не би позволил да бъде заплашен животът на един идол за милиарди зрители.

Засега няма следи от бандата, открила стрелба в клуба.

(Очаквайте днес и утре нашите специални подборки от материали: ХАЙТИ ХЕЛЪР — ЖЕНА ИЛИ БОГИНЯ? и ЖИВОТЪТ И ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР, СКРОМНИЯ ГЕРОЙ, ПРЕВЪРНАЛ СЕ В СИМВОЛ НА ФЛОТА.)“

Загубих ума и дума. Всичко бяха объркали. Та аз не бях банда! Бях само един човек.

Колкото и да разсъждавах, все стигах до извода, че за всичко беше виновен Снелц. Ако не беше сключил това глупашко споразумение винаги да бъде на стража около Хелър, нямаше да вземе под наем полицейските униформи и да тръгне след него, за да му е подръка. Снелц се престараваше. Само защото чу изстрели, трошене на стъкло и писъци, той реши, че Хелър се нуждае от неговата помощ. Как можа да нахълта с хората си заради такава дреболия! Снелц причини неприятностите. Налагаше се да поприказвам по-сурово с него.

Но постепенно се примирих с пълната безполезност да предприемам каквото и да било. Не представлявах нищо повече от парченце дърво, захвърлено в ревящата река на съдбата. Нима имаше смисъл да ги обвинявам, че всички тайно са се съюзили срещу мен?

Останах върху купчината отпадъци и чаках брадвата да се стовари върху главата ми и веднъж завинаги всичко да свърши. Бях абсолютно безчувствен.

Рано следобед дори не се размърдах, когато голям камион паркира пред хангара. Надписите на него гласяха:

„Компания за образователни помощни средства.

Доставете удоволствие на своите ученици.

Забавлението е основата на просвещението.“

Двама работници слязоха от камиона и свалиха дълъг сандък от каросерията.

Някой повика Хелър и той се спусна от горната част на кораба, където възстановяваха херметичността на свръзките между плочите на корпуса. Отиде при новодошлите. Преливаше от енергия и добро настроение, както винаги червената му шапка стърчеше килната на темето. Какво ли знаеше той за житейските несгоди? А брадвата висеше и над него. Тази мисъл ме развесели малко, но скоро се превих от вече привичните болки в стомаха.

Той нареди на работниците да внесат сандъка във влекача. Знаех къде ще го сложат — в долния склад.

Половин час след това още не бях помръднал от мястото си. Равнодушно гледах влизащия в хангара пореден камион. По него беше изписано:

„Компания за геоложки прибори. Ако смятате, че цените ни са твърде високи, купете нещо от нас и го препродайте още по-скъпо. Продажби само с държавен лиценз, снабдяваме най-квалифицираните металолози.“

Двама работници слязоха и извлякоха дълъг тежък сандък. Хелър ги упъти как да го разположат в кораба.

Седях и чаках. Знаех, че моментът наближава, не сандъците ме интересуваха.

Ето, дойде. Усещах. Нещо като просмукал се във въздуха черен отровен газ.

Глас иззад струпаните палети, смразяващ шепот:

— Офицер Грис!