Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (65)

Глава пета

Гледах тези двама идиоти — седяха си, подаваха си кутийките, смееха се, въвличайки Хайти в разговор. Много красиви бяха. И не знаеха, че Ломбар би заповядал убийството на всеки, без да му мигне окото, ако престанеше да се нуждае от тях. Несъмнено би го направил, стига само да заплашеха с постъпките си операциите на апарата на Блито-3. Нямаше как да им кажа това.

Музиката не спираше, номерата се редяха един след друг.

Накрая светлинката се премести отново на нашата маса.

— О, не — възкликна Хайти. — Надявах се да ни пропуснат. Само аз останах на тази маса. — Тя се изправи. — Няма защо да се тревожиш, Солтан, няма да ти удвоят сметката. Ще отида да им попея, за да си заслужа вечерята.

Тя се запромъква между масите към сцената. Никой не й обърна особено внимание. Скочи горе и синята рокля заискри. Каза няколко думи на диригента. Той се обърна към музикантите, един от тях порови в купчина инструменти и извади каквото му поискаха.

Представляваше пълно с електроника полукълбо, наричат го ритмокорд. Диаметърът му е около осемнадесет инча. Хайти притисна заоблената част към корема си и ловко пристегна колана на гърба си. Хвана ударника с дясната си ръка. С игра на разперените пръсти на лявата в различни положения и на различно разстояние от инструмента от него се извличат акорди. Обикновено са хармонични. А като наподобяват с ударника удари във въздуха, изпълнителите подреждат звуците в ритъм. Когато на ритмокорда свири майстор, музиката е дива, заплетена, зовяща.

Хайти пак заговори на диригента. Той като че се изненада и се вгледа втренчено в нея.

Казах си — е, това е, този я позна! Или по гласа, или заради песента, която поиска. Едва не скочих и не се разкрещях, заповядвайки й да се върне на масата. Не посмях. Извих глава към екипа на „Домашен екран“. Май мързелуваха. Репортерите също.

Ослепителен лъч освети Хайти. Синята рокля пръскаше искри. Маската й на сладострастна горска нимфа привлече погледите. Вдигна дясната си ръка. Диригентът очакваше да започне ритъма, за да му се подчини.

Ритмокордът изтрещя мощно. Оркестърът го подкрепи с лавина от звуци.

Първата мелодия Хайти само свиреше, без да пее. Но какъв секс излъчваше! Тялото й се въртеше и извиваше, лявата ръка сякаш намекваше за нещо, докато извличаше акорди. Дясната се мяташе в такт с ритъма. Зашеметяващо!

Между хората в залата почти видимо прескачаха електрически разряди. По музиката от ритмокорда, по движенията на танца разбираха без съмнение, че пред тях е излязла съвършена професионалистка. Бяха като замаяни. В нощния клуб не се чуваше друг звук, освен магията на ритмокорда и оркестъра.

Тя започна мелодията отначало и този път запя. Гърленият й глас беше самата съблазън. Но звучеше и комично.

„Бях млада и веднъж

срещнах странен мъж.

Знаел древен език и

би ме научил!“

— О, богове! — извиси се мъжки глас. — Та това е Хайти Хелър!

Хайти му отвърна с предизвикателен акорд. Нов писък от публиката:

— Хайти! Хайти Хелър! — Тези хора бяха смахнати до един.

„Някога било по-интересно

и древните го правели по-лесно.

Знаел древен език и

би ме научил!“

Нови акорди. Примамливи извивки на тялото. Дори през шума на буйстващата тълпа дочух как някой навън извика:

— В този клуб е Хайти Хелър!

„Но нужно е по-мекичко легло

да се отпусна на бедро.

Знаел древен език и

би ме научил!“

Хората от „Домашен екран“ подскачаха от възбуда. Отвън се носеха викове. Нима толкова бързо плъзна мълвата и другите нощни клубове трескаво бълваха тълпи, които прииждаха насам? Да! На входа се блъскаха нетърпеливи пришълци. А седящите досега гости на клуба наскачаха и се втурнаха към сцената.

— Хайти! Хайти! — Най-страшната лудница във Вселената!

„Полека стигнахме до песента

и много дълга беше тя.

Знаел древен език и

би ме научил!“

Техникът усили звука, за да не потъне гласът й във врявата на блъскащата се истерична тълпа.

Тъпканицата ставаше непоносима, хората до сцената опитваха да се покатерят горе и всички крещяха:

— Хайти! Хайти! Хайти!

Звукът отново се усили.

„Езикът никак не е труден

и каня ви аз без принуда.

Ще ви науча!“

Музиката ревеше. Ръце се протягаха към Хайти, сцената се пълнеше с разни типове. Хелър скочи и започна да си пробива път напред, за да я спаси от пощурелите зрители. И всичко това под безжалостния прожектор, а само какво правеше горе екипът на „Домашен екран“!

Почти натикаха Хайти в оркестъра. Десетки ръце се опитваха да я докоснат. Тълпата я погълна! В този миг Хелър застана до нея.

Но тя не спираше танца и песента!

Хелър я вдигна високо над жадните ръце.

„Елате при мен на урок!“

Точно в тази секунда сграбчих дръжката на пистолета си, преместих регулатора на иглен лъч и по навик, без да се прицелвам, с първия изстрел пръснах най-големия прожектор.

Не го направих, за да помогна на Хелър. А защото зад тълпата се мярна мъчещият се да си пробие път към мен жълтокож, стискаше в ръка листче, на което можеше да бъде само сметката за вечерята!

Експлозията на лампата оглуши всички.

Завъртях се. Бях запомнил мястото на таблото с превключвателите зад сцената и без да ми трепне ръката, го пръснах на парчета! Настъпи непрогледен мрак.

И над притискащия тъпанчетата ми до болка шум се извиси нов писък:

— Полицията! Идва полицията!

Включи се мътното аварийно осветление. Ами да, нямаше съмнение — долових движението на сини униформи. Полицаите нахълтаха в тълпата, готови да потушат безредиците.

Мощна ръка ме сграбчи за яката и ме извлече от сепарето с такава сила, че излетях хоризонтално във въздуха. След миг ме влачеха по пода.

Трясна вратата на аварийния изход. Вече ме тътреха по алеята. Замалко да си изтърва пистолета.

Стигнахме до аерокара. Вратичката се отвори и аз бях хвърлен вътре. Чак тогава видях кой ме измъкна от клуба. Графиня Крек!

Погледнах нервно към аварийния изход. Вътре светлините и звуците сякаш се събираха в готовност за взрив.

Изскочи и Хелър. Още държеше сестра си високо на изпънатите си ръце.

Зад тях се носеше плътна вълна от синьо. О, богове, нямаше да се отървем от полицията!

Графиня Крек се метна в аерокара и ме изтласка навътре. Хелър дотича, набута сестра си в машината, графинята ловко я пое и я настани на дивана.

Хелър незабавно се вмъкна на пилотското място.

До неговата вратичка щръкна глава в полицейска каска.

— Ще пристигнем в хангара преди тебе, Джет. Всичко мина гладко!

Снелц! Снелц в полицейска униформа!

Аерокарът се изстреля нагоре. Бяхме свободни!

Може би се почувствах така, защото Хайти Хелър се смееше до пръсване — и нищо чудно, да бъдеш знаменитост в Конфедерацията изисква стоманени нерви. А може би в главата ми още подскачаше питието. Но бях някак въодушевен. Като не платих сметката, изплъзнах се от възможността или да ме съдят за превишаване на аванса, или да ме ликвидират за пробутване на фалшиви пари. Какъв късмет!

Кацнахме в градината на Хайти сред облаците. Тя отвърза ритмокорда и Хелър я увери, че ще уреди връщането му в клуба. Хайти целуна него и графинята и дори докосна ръката ми.

Застана под притихналите в мрака дървета и извика:

— Благодаря ви за чудесната вечер! Желая ви късмет! Джет! Одобрявам! — После изчезна.

По пътя към хангара ни се обади нощната смяна от контрола на въздушното движение и се наложи да спра ръката на Хелър в последния момент — по навик посягаше за своята електронна карта. Дадох му моята. Не биваше да оставяме и най-бледата следа тази нощ!

Кацнахме отпред. Машината на стражите вече беше там. Снелц и хората му седяха в слабо осветената вътрешност на хангара, хилеха се и пиеха по чашка. Графиня Крек си сложи противогаза и защитния шлем и побърза да изтича към влекача.

Хелър си седеше на пилотското място, а собственият ми пилот вървеше към нас с някакви големи кутии в ръце, явно Джет чакаше него. Пилотът не бързаше и Хелър се обърна назад към мен:

— Мисля си, че все пак трябва да ти се извиня. Днес следобед не знаех, че те насилвам да празнуваме повишението ти в неподходящ момент. Не е нужно да ходиш там утре, за да плащаш сметката. Когато онзи портиер си протегна ръката за бакшиш, нямаше как да не забележа, че ти се обърка. Сетих се, че сигурно си закъсал с парите и тази вечеря може да ти се е сторила доста мръсен номер. Затова отидох в стаята на управителя и подпечатах с картата си празна бланка за сметката ни.

Сърцето ми май се канеше да спре.

Ске пристигна с кутиите. Хелър му каза на следващия ден да върне полицейските униформи в театралното студио и да занесе ритмокорда в клуба.

Излезе от аерокара и се обърна към мен:

— Беше страхотна вечер. Надявам се, че добре си се забавлявал. Лека нощ!

Отдалечи се.

Знаех какво ще ми навлече с този отпечатък от електронната си карта. Всичко щеше да гръмне по „Домашен екран“ и в новинарските листове. Великият съвет щеше да научи, че още не сме тръгнали.

Всички ще се скупчат на главата на Ендоу.

А Ломбар щеше да се заеме лично с моята глава! Защото собствените му операции на Блито-3 можеха да излязат на бял свят!

Разтърси ме пристъп на ярост. Как ми се искаше да убия Хелър!

И незабавно ме сви стомахът.