Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (35)

Глава седма

Вдъхнових се чак до замайване. Несъмнено бях открил слабото място на Хелър! Комарджия!

Значи уреждам да си загуби парите, той няма вече да подкупва стражите, те повече няма да пренасят графинята до моята стая и накрая, покрусен, той ще потегли да изпълнява мисията. И никакви заплахи от инспектори на Короната, никаква опасност да разгневя Ломбар. Безупречно!

Счупих всички рекорди по бързина по пътя към своята канцелария в града. От вратата се спуснах към бюрото си и намерих каквото търсех в дъното, в тайното чекмедже.

Два месеца по-рано един от чиновниците на Отдел 451 бе убит при комарджийско сбиване. Опитвал се да заложи фалшиви пари. Когато преравях вещите му, открих малка торбичка със зарове. Едва не ги изхвърлих, но се сетих що за човек беше чиновникът и ги изследвах внимателно.

Шестте дванадесетостенни зара бяха наглед съвсем нормални. Вътре обаче се оказаха кухи. Сканирането показа, че по вътрешните им стени беше нанесено лепкаво вещество, във всеки имаше и оловно топче. Като обърнете желаната цифра нагоре и леко тръснете зара, топчето потъва в лепилото. И когато хвърлите зара, тежестта позволява да получите каквото сте поискали.

Досадникът Боуч, главният чиновник, поиска да му съобщя защо съм дошъл. Връчих му копие от заповедта за новите ми постове, но вместо да ме поздрави, той тъжно поклати глава:

— Сега вече съм сигурен, че светът отива по дяволите.

Никой не може да се спогоди с Боуч.

Буйстващата горещина на Голямата пустиня прогаряше моя аерокар. Приземих се в „Лагер Убийство“ сред вихрушка от прах. Затичах като спринтьор към пещерата на Снелц. Препусках с такава скорост, че часовият на входа едва успя да изскочи от скривалището си. Но ме позна на дневната светлина и ме пусна.

Снелц се излежаваше с ръце, скръстени зад главата. Проститутка с не много лоша външност поднасяше храна на масата. Беше облечена в нова рокля и като че се беше нанесла при него задълго. Храна, проститутка за лично ползване — Снелц май добре си живееше!

И двамата потрепериха, щом видяха кой влиза. Посочих проститутката и заповядах:

— Излизай. И не подслушвай на вратата!

— Не ми чупи ръката! — отвърна тя, но не с ужас, а подигравателно.

Тези отрепки от лагера никога не си извличат поука. Тя се изплю на пода пред мен и излезе. Може пък другата шафрантия да й е била приятелка. Продажните жени са смешни същества.

— Снелц — казах, — вече си се уредил, но си мисля, че скоро ще бъдеш направо богат.

Той веднага настръхна. Продължих:

— Колко пари са му останали на Хелър?

— А, не! — тръсна глава той. — Много симпатичен човек е. Не търси моята помощ, ако смяташ да го ограбиш.

— Стига, де! Само ми кажи.

Снелц започна да пресмята наум.

— Ами досега не се е охарчил кой знае колко. Един кредит значи много тук. Не се е изръсил повече от двеста.

— Излиза, че са му останали осемстотин — заключих аз. — А ти ще ги спечелиш от него. — Спрях за миг и добавих: — Ще си ги поделим, разбира се.

Но Снелц все ме гледаше подозрително. Показах му торбичката със заровете. Подредих ги на дланта си с дванайсетиците нагоре. Чукнах кокалчетата на юмрука си в масата и ги хвърлих: до една дванайсетици.

Той изпръхтя:

— Подправени зарове! И какво ще струва главата ми, след като ми я откъсне? Този приятел знае как да се бие! Пък и щом си нагласил тежестите, за да се падат само дванайсетици, трябва постоянно да ги подменяш под масата с други зарове, а мен не ме бива по тези трикове.

— Снелц — усмихнах се, — живееш в нов свят. Науката всеки ден има нови постижения. Не искаш ли да ми се довериш?

— Не.

Взех заровете, разтърсих ги в двете си ръце и хвърлих. Разбира се, оловните топчета се бяха отлепили и се паднаха съвсем случайни цифри.

Взводният командир ги гледаше объркано. Предположи, че съм ги подменил. Реши сам да опита. Подреди ги на дланта си, чукна кокалчетата в масата, хвърли — само дванайсетици. Следващия път ги разтръска здраво и се паднаха най-различни цифри.

— Добре, даже отлично — казах в ококорените му очи. — Както виждаш, науката е непобедима. Опитай пак.

Подреждаше ги как ли не, удряше ръка в масата и получаваше желаната комбинация. Разклащаше ги свободно и се падаха случайни цифри.

Обикновената игра на зарове се състои само от две хвърляния, по едно за всеки играч, и който събере по-голяма комбинация, прибира парите.

— Слушай сега — започнах аз. — Както знаеш, максималният сбор е 72, а половината е 36. Ако винаги подреждаш заровете така, че да получаваш повече от 40, при продължителна игра винаги ти ще бъдеш победител. А другият играч със същите зарове ще хвърля, както обикновено, случайни цифри. И ако не забравяш, че твоите комбинации трябва да надхвърлят 40, ще му прибереш парите. Без да му мине през главата нещо лошо.

— Няма да го направя — заинати се Снелц. — Освен че това ще бъде непозволено сприятеляване със затворника (позволяваше си да ми се подиграва?), аз харесвам Хелър. Бях офицер в гвардията на флота, преди да ме изритат. А той дори сред флотските офицери е истински връх. Няма доброволно да губя такъв приятел.

— Ще го направиш или ще ти хвръкне главата! — изсъсках аз.

Погледна взривострела в ръката ми и въздъхна. Предаде се. Но пак замърмори кисело:

— Само че няма да играя с мои пари. Не можете да ми заповядате такова нещо. Ще трябва да ме финансирате.

А сега, де, нов обрат! Обмислих го. Казах си, че правя една добра инвестиция. Посегнах към джоба си за портфейла, но Снелц вдигна ръка.

— Съмнявам се, че носите достатъчно. Не сте преценил вярно колко има Хелър. Абсолютно сигурен съм, че са му пратили поне пет хиляди кредита. По-често от вас съм го виждал да си вади парите.

Уф! Ако започнем с малко, случайността може и да се обърне срещу нас. Трябваше да му спечелим парите постепенно, инак току-виж, се досетил.

— За да мине убедително такъв номер — поясни Снелц, — отначало трябва и да губите, преди да спечелите всичко. Аз съм специалист по тези мръсни номера. От гвардията ме изхвърлиха за измама. Значи ще се наложи да изтеглите повечко пари. Най-добре колкото има и той, пет хиляди кредита, за да сме спокойни. Или няма защо да започваме.

Твърде болезнено разочарование. Но навреме се опомних, нали вече получавах толкова заплати. И понеже бях формално в редовните части и не се излагах на рискове, можех да изтегля аванс. Дори разполагах с необходимата заповед.

Все пак се наложи Снелц да ме убеждава дълго. Отидохме във финансовата канцелария и подкупихме чиновника да свърши работата, за която седеше там. Електронната ми карта ни даде пет хиляди кредита — почти целия ми доход за една година. Но бях уверен, че скоро ще имам няколко хиляди кредита повече. И няма да ме заплашва отлагането на мисията.

Стомахът ми се разбунтува, ала надеждата го победи.

Дадох на Снелц парите и заровете и го оставих да се упражнява. Не след дълго Хелър щеше да тръгне към Земята!