Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (28)

Копие от мое писмо, приложено към настоящия ръкопис:

„До моя Господар, Върховния съдия на Волтарианската конфедерация.

Сър!

Аз, Солтан Грис, бивш второкласен чиновник от Координирания информационен апарат, Външно управление на Имперското правителство (пожелавам дълъг живот на Техни величества и на Волтарианските владетели!), с цялото си смирение незабавно отговарям с долуизложеното на настоятелното Ви писмо.

Първо, благодаря Ви за оценката на първите три части от моя разказ за събитията. Щастлив съм да науча, че Вие сте удовлетворен от споменаването на всичко, което знам, дори и най-малката подробност. Ясно съзнавам, че това е жизненоважно.

Второ, най-горещо благодаря за уверението Ви, че все още съществува незначителна вероятност да бъде проявено снизхождение към мен, и съм наясно колко зависи то от моята искреност.

Трето, трудно ми е да изразя своята признателност за отново потвърдената Ваша заповед стражите да ме снабдяват с вода, храна и материали за писане. Радостен съм да Ви съобщя, че засега се отлага началото на изтезанията спрямо мен, за което благодарността ми надминава моите способности да я изразя.

В отговор на подчертаната част от Вашето послание:

Да, известно ми е, че е издадена заповед за арестуване на лицето Джетеро Хелър, бивш боен инженер от флота. Не, за съжаление се налага да кажа, че не съм в състояние да дам на Вътрешната полиция сведения или намеци къде би могъл да се укрива. Това не е предизвикано от желание да защитавам Хелър, да ме пазят небесата от подобни мисли. Самият аз си мечтая да го срещна отново, за да го убия със собствените си ръце незабавно.

В изпълнение на заповедта Ви ще продължа да излагам с всички подробности случилото се. Може би от разказа ми ще бъдат извлечени насоки за навиците му и това ще подпомогне усилията на Вътрешната полиция.

Нека всички приветстват Ваша светлост и Вашия съд!

Ваш най-недостоен слуга

Солтан Грис.“

Подновявам своя разказ.