Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (27)

Глава осма

Те се изнизаха от кабинета на Ломбар, представители на висшата власт в апарата — хлътнали сивкави лица, подозрителни погледи, черни униформи, жалка и недостойна гледка. Генерал от армията прилича на празнично украсен паметник. Генерал от апарата е като скитник, захвърлен в кофата за боклук, защото не си е струвало да бъде ограбен. Тъпчеха документи в куфарчетата си и говореха с ъгълчетата на устата като изпечени мошеници. Бяха около петнадесет. Четирима оглавяваха апарата на други планети, подчинени на Волтар, а единадесет бяха командири на войскови части. Бойната сила на апарата (тази, която поддържат на нашите планети) се състои от четири милиона стражи и макар че това е нищожен брой в сравнение с огромната система на Волтарианската армия, достатъчна е да вдъхва страх на другите структури в правителството. Щом единадесет генерали бяха дошли за съвещание с Ломбар, значи нещо трябваше да бъде пазено — нещо тайно и зловещо в най-добрите традиции на апарата.

Стиснах шапката си в ръка, вдъхнах си каквито надежди можах и смело влязох в кабинета на Ломбар. Той стоеше зад бюрото си, зает да внесе някакъв ред в пръснатите по него документи, необходими за съвещанието. Ръцете му трепереха. Стори ми се раздразнителен. Никакви утешителни признаци!

Вдигна очи и ме забеляза. Озъби се.

— Тебе пък кой те извика? — изчегърта гласът му. Безсмислено беше да напомням, че сам той е направил това. — Млъкни!

Дори не си бях отворил устата. Къде беше дружеското отношение от предишната ни среща? Но такъв си беше Ломбар. Потършува още малко из книжата.

— О, да — каза той и измъкна една папка от бъркотията. Неговите чиновници събират в такива цялата информация, свързана с някой проблем. Взе лист хартия от нея. — Фактурата. Подпиши я!

Хвърленият към мене лист беше документ за превоз на товари. Огледах текста:

„Долуподписаният офицер потвърждава надлежното получаване на ТАЙНА ПРАТКА №1, партида №1, от Блито-3. Съдържанието й отговаря на приложения списък и се намира в добро състояние.

Подпис: Офицер Грис, началник на Отдел 451 (Блито-3).“

Значи затова е било цялото напрегнато движение снощи! Първият товарен кораб от Земята!

Така ми прилоша, че едва се удържах да не повърна. Ами ако Джетеро Хелър беше решил да прави проучванията си днес, а не вчера? Разтресох се. Щеше да открие този товар, подреден на приготвените за него рафтове в складовете!

Един чиновник подаде глава през вратата и каза:

— Ще бъде готово само след няколко минути — и изчезна.

Кое трябваше да е готово, нямах представа. Но и без това трудничко схващах ставащото около мен. Голият късмет спаси този товар от острия поглед на Хелър! Да го „бибип“, твърде трудно ми беше да го контролирам тук, на Волтар.

— Хайде бе, подписвай, подписвай! — кресна ми Ломбар.

Гледах го с безпомощно объркване. Не смеех да споря с него. Не и с Ломбар Хист!

Той внезапно усети какво не беше наред. Седна.

— Забравих да ти кажа. Ти все още си началник на Отдел 451.

Махна с ръка, за да спре очакваните реплики от моя страна. Лесно си въобразява, че говорите с него, но всъщност това си е монолог. Страшничко е.

— Знам, знам. Огледахме всички досиета на наличния персонал и не открихме никого, достоен да те замести като началник на Отдел 451. Да, да, но все пак в апарата имаме твърде малко офицери, завършили академията. И заради глупашките им офицерски принципи не можем да им поверим един почтен престъпен бизнес. Така че оставаш само ти.

В най-добрия случай това беше съмнителен комплимент.

Окуражен от надежда, успях да вметна забележката:

— Следователно вече не съм ръководител на „Мисия Земя“?

— Предполагах, че ще се чудиш освободен ли си — каза Ломбар. — Не си. Продължаваш да се занимаваш и с нея.

Зае се да ми обяснява. Отпусна се в креслото, като нервно премяташе в пръстите си писалка.

— Недоумяваш как така ще бъдеш на Блито-3 и едновременно ще ръководиш Отдел 451 на Волтар. Но то е съвсем просто. Служителите от Отдел 451 са тук, на Волтар, и ще продължат работата си под наблюдението на твоя главен чиновник. Ще пращат всички хартийки за подпис на Блито-3, а ти само ще ги връщаш подписани. О, да, спомних си нещо. Нямам доверие на онзи комендант на нашата база в Турция, ще трябва и него да държиш под око.

Имах чувството, че ме разкъсват на няколко парчета. Той не спомена най-важното — Джетеро Хелър щеше да действа в района, който наричат „Съединени щати“, а аз трябваше да остана в Турция! Трудно го контролирах и на една ръка разстояние. А как някой би могъл да се справи с него от другата страна на планетата? Налагаше се да реша и тази загадка, при това бързичко!

— Не, не, не — заяви Ломбар, въпреки че аз не бях казал и една сричка. — Поръчката за „стоката“ ще идва при теб оттук, празна. Ти ще я подписваш. Превозният документ, отразяващ изпращането й от Блито-3, също ще подписваш на място. И към него ще прилагаш разписка с по-късна дата, с която приемаш товара тук. Лесно и ясно.

Това означаваше, че трябваше да пиша поръчки за пратките, като че се намирам на Волтар, да попълвам поръчката на Блито-3, да подписвам потвърждението, че товарът е изпратен, и да потвърждавам, че е получен на Волтар.

— Доверяваме се само на твоя подпис — каза Ломбар. — Затова искаме него и отпечатъка от твоята карта за цялото това движение на товари. Така че подпиши и можеш да си гледаш работата.

Дори не бях видял товара. Само се досещах от движението на камионите през тунела, че беше доставен. Ломбар изглежда пак не разбра причината за объркването ми.

— А, плащането. Е, ще се погрижа да си получаваш парите като началник на Отдел 451. Ще имаш и парите като ръководител на „Мисия Земя“. — Явно си мислеше, че съм побъркан на тема заплата. — Освен това ще уредя да вземаш пари като инспектор по транспортирането на товарите. Три заплати наведнъж. — Той ме изгледа изпитателно. Но смущението ми не изчезваше. — Разбира се, ще получиш и своя малък дял от разните субсидии, разходи за снаряжение, допълнения към бюджета и останалото. Ще станеш богат човек. Добре, радвам се, че се разбрахме за това.

Ломбар наистина седеше като на тръни. Излая в микрофона на бюрото:

— Готово ли е вече?

Отговориха му:

— След мъничко.

Стоях си и се опитвах да пооправя вързания си на възелчета мозък. Сигурно съм приличал на улучен от зашеметяваща пушка.

— Не, не си тръгвай — спря ме Ломбар, загледан в папката пред себе си. — Първо подпиши.

Какво ли друго можех да направя? Като насън подписах и отпечатах електронната си карта в потвърждение на това, че сме получили първата пратка от Блито-3. Подадох му листа, той го погледна небрежно, кимна и го пъхна в папката. За момент изглеждаше доволен.

— А сега — обърна се към мен, опипвайки друг лист — да се занимаем с изтичането на информация.

Смръзнах се. За какво ли му бяха докладвали? За скицата? И какво друго?

— Тук имам изрезки от новинарските листове, да ги „бибип“. Един ден ще ги затрием всичките. Някой е издал „Мисия Земя“ на пресата. — Той обърна друга страница и ето ти го заглавието „Знаменитият боен инженер“, същата история, която четеше и Хелър. Но не ми се виждаше голямо изтичане на информация, защото заповедите бяха регистрирани в документната система и макар и поверителни, бяха достъпни за мнозина.

— Не съм аз — изломотих.

— Заповядах да бъде извършено разследване на всички възможни и съществуващи издайници. О, ще ги пипна аз! Няма да допусна да врещят за работите на апарата от покривите на всички здания! Някой някъде е изтървал това за пресата! — той захвърли изрезките. — Значи нищо не знаеш? Е, не очаквах да си наясно.

Разследване ли? Олеле, най-добре е да изчезвам от тази планета! Следователите изравят факти, а освен това изравят и лъжи. Опасно е!

Пак се почувствах като след поредица изстрели от зашеметяваща пушка. Наистина стоях пред него парализиран.

— Не, не си тръгвай — отново ме спря Ломбар. — Имаме и това писмо от Великия съвет.

Прочетох го, както беше обърнато към него. За щастие притежавам някои способности. Всеки има нужда от тях в толкова опасна обстановка. Беше от Великия съвет. Изразяваше похвала към Външното управление за мъдрия му избор на такъв опитен боен инженер като Джетеро Хелър. Изразяваше и учудване, защо Великият съвет е трябвало да научи новината от пресата. Подчертаваше, че Великият съвет би оценил любезността да получава навреме сведения за протичането на мисията. И в частност Великият съвет изказваше желанието си да знае кога въпросният Джетеро Хелър ще тръгне от Волтар, така че съветът да се намеси, ако се появи нежелателно забавяне.

— Следователно — обобщи Ломбар, — докато тази мисия се тутка на Волтар, Великият съвет ще може да си пъха носа в нашия бизнес. Ако се позабавим още малко, накрая ще нахълтат инспектори на Короната да ровят навсякъде.

А щом махнеш оттук приятелчето, ще си бъдем добре. Можем с години да мотаем Великия съвет. Да пращат агенти където си искат из Волтар, но до Блито-3 няма да стигнат.

Твоят агент, разбира се, трябва да научи езиците и да се подготви, а и онези ще надушат нещо, ако веднага започнем. Само че те съветвам земята да ти пари под краката. Ако инспектори на Короната защъкат наоколо, току-виж, се простиш с главата си, Солтан. Не се бави! Ясно ли ти е? Добре.

Виеше ми се свят. Инспектори на Короната! Но нали и без това смятах да изчезна своевременно. Бодна ме раздразнение. Ломбар с нищо не ми помагаше. Самият той забави началото на мисията, като ме държа навън цял предиобед.

Гаден на вид лекар от крепостта с поднос в ръце ме избави от „помощта“ на Ломбар, който го погледна успокоено.

— Ох, ето го най-после.

Когато минавах край стария престъпник в преддверието, той ми каза злорадо:

— Сега, като поговори с шефа, вече си по-добре, а?

Трябва да съм изглеждал съсипан.