Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (26)

Глава седма

Събудих се на разсъмване, изпълнен с енергия и желание да се измъкнем с гръм и трясък, и то по-бързо, от Волтарианската конфедерация и невредими да стигнем Земята с Хелър. Докато навличах дрехите си, хвърлих поглед към него. Той спеше с лека усмивка на лицето, сякаш нямаше грижи и тревоги. Изглеждаше много добре дори насън, а това не се среща често. Беше твърде мъжествен тип, но и хубав. Прииска ми се да бях събрал повечко материал срещу него, за да го изнудвам. Красавец като него би трябвало да се е забърквал в какви ли не дивашки сексуални приключения. Но си казах, че тези сведения нямаше да ми трябват. Щяхме да потеглим, при това бързо.

Изгълтах малко от искрящата вода и пъхнах кексче в устата си, през това време без бавене планирах деня. Трябваше да изтичам до тренировъчните зали и да му уредя час. После да нахълтам при Кроуб и да уговоря графика за необходимите операции. След това се връщам, подкарвам го и след два-три дни се махаме. Можеше да си довърши обучението и възстановяването от операциите по пътя към Земята.

Излетях през вратата, но един от часовите ме сграбчи за ръката.

— Офицер Грис, викат ви в кабинета на шефа в кулата. Много спешно. Само преди минутка ми предадоха да ви извикам и за късмет вие вече сте буден.

Устата ми пресъхна. Повикване при Ломбар винаги означава неприятности. Както през ума на умиращия за миг преминава целият му живот, новина като тази припомня всички прегрешения, които някога сте извършили. Дали е научил за скицата на Хелър? Или е нещо друго?

Реших да посрещна храбро този обрат. Каквото ще да е, но ще се оправя веднага. Поне се надявах. Трябваше да изпълнявам и собствените си планове. Една от трудностите, които Ломбар създаваше (а те не бяха никак малко), бе да възлага работа, за която отговаряте изцяло, но не след дълго той пак се бърка и намесва. Още една солидна причина да изчезваме от Волтар.

Влязох в преддверието на кулата с намерението направо да се пъхна в кабинета на Ломбар. Спря ме един чиновник. Тамошните чиновници не ме обичат — явен признак на завист.

— Вътре е претъпкано с планетарни шефове на апарата с къде по-висок ранг от твоя. Сядай ей там и чакай.

Сигурно са били в онези коли, които видях предната нощ. Може би Ломбар е работил цялата нощ. Такъв си беше — потъваше в работа като побеснял, но само когато се занимаваше с някой от любимите си лични проекти. През останалото време безделничеше и гледаше „изродски паради“. Ядосах се.

Нетърпимо ярката звезда на Волтар се надигна над далечните хълмове и потопи пустинята в дневния си огън. Преддверието се изпълни с административната шумотевица. Чиновници влизаха и излизаха. Чаках и постепенно кипвах. Наложително беше да задвижа нещата. Всеки час, прекаран на тази планета, носеше нови опасности за „Мисия Земя“.

Светлината вече почти превръщаше каменния под обратно в първична разтопена лава. А приглушените гласове от кабинета на Ломбар не даваха надежда за скорошен край на съвещанието.

Блъсках си главата как да извлека полза от това загубено време и да пришпоря подготовката. Спомних си как гледах спящия Хелър и си мислех за неговите сексуални приключения. Хо-хо! Да, имах с какво да си уплътня времето. В ъгъла се намираше внушителен пулт, свързан с Информационния център.

Канцеларските плъхове мрънкаха и отказваха, докато един кисел стар престъпник изръмжа:

— Оставете го. Хист току-що го повиши и може да прави каквото поиска… засега.

Седнах пред пулта и включих в него електронната си карта. Когато се намерите лице в лице с пълните данни на апарата, трябва да изстискате всичко възможно от положението. Това беше пулт с пълен достъп, а не с ограничения, както в другите служби. Вътре беше събрано всичко, особено материалите за изнудване. Единственото препятствие бе, че на електронната карта се записват всички запитвания. Едва се преборих със съблазънта да набера името на Императора и да видя какво ще изскочи на екрана. Потиснах и желанието си да поровя за самия Ломбар Хист, защото се сетих, че или ще видя обикновените глупости, или нищо. Примирих се и набрах своето име с „Последни допълнения“. Разбира се, познавах досието си. Всеки достатъчно издигнал се служител в апарата си урежда това.

С главен пулт можете да се доберете до какъвто и да било документ и да го заличите от файловете. И можете да прибавите всичко, дори най-нагъл фалшификат. Лошото е, че подобни действия се отразяват в електронната карта. Носи се една история за някакъв офицер от апарата, който сам се издигнал в адмирал от флота — и наистина бил такъв до следващия ден, когато го екзекутирали. Надявам се, че това денонощие си е струвало цената!

Разочарование. Единственото скорошно допълнение към досието ми беше повишението. Стори ми се донякъде странно, че не беше регистрирано отстраняването ми от Отдел 451, но си припомних — сградите на Информационния център заемат тридесет квадратни мили, пък и апаратът не е безупречен.

Огледах се. Съвещанието продължаваше. Разполагах с широко отворена врата към всички сведения на апарата, и то безплатно. Я да видим сега какво бих могъл да измъкна.

Набрах „Доктор Кроуб“.

„Мъртъв“ — отговори екранът. Е, така си е, апаратът лъже. Не е някаква сензационна новост. Да опитаме друго.

Набрах „Графиня Крек“. Свалих си шапката и я сложих до пулта.

„Няма такъв човек“ — светна на екрана. Затова набрах истинското й име — „Лисус Моам“.

Екранът отговори: „Виж Графиня Крек.“

Аха! Това вече беше нещо. Набрах „Графиня Крек“.

Машината каза: „Лисус Моам.“

Реших да спра това: „Защо ми правиш кръстосани препратки?“

Машината отвърна: „Защото си забравил пръста си върху клавиша за повторение.“

Ох! Не беше пръста ми, ами шапката. Избутах я и набрах „Лисус Моам“. Екранът веднага отвърна: „Виж Регистрация на смъртни случаи.“

Затова поисках „Регистрация на смъртни случаи“.Екранът светна: „Това няма никаква връзка с Регистрация на смъртни случаи.“

Трикратно натиснах клавиша за въпросителен знак. Машината каза: „Моля, не спорете. Компютърът винаги е прав.“

Старият престъпник се обади:

— Ама ти сигурен ли си, че знаеш как се работи с тая машина?

— Я се отнасяй по-почтително — отвърнах му аз и той се дръпна назад с подигравателно хихикане.

Поне знаех, че графиня Крек не съществуваше, а Лисус Моам е записана като починала. Не пазеха сведенията за мъртъвци. Формално погледнато, тя вече нямаше никакво криминално минало. Ценна информация, която щях да запазя за себе си.

Но време беше за работа — Джетеро Хелър! Ако откриех някое сочно мръсно сведенийце, вероятно при нужда можех да го изнудя да бъде по-послушен. Набрах името и графата „Секс“.

Екранът светна: „Пол мъжки.“

Намусих се. Тези машини нищо не разбират. Набрах „Сексуални отклонения“.

Екранът отвърна: „Никакви.“

Да я „бибип“ тази машина! Ритнах пулта.

— Нещо не е наред ли? — попита криминалният, в гласа му се долавяше надежда, че ще му дам повод да ме изхвърли. Не му обърнах внимание.

Компютрите на апарата могат да издирват цялата информация, съответстваща на отделно понятие, или пък да показват документ и да насочват към необходимата част от него. Досега исках обобщена информация. По-добре беше да превключа на търсене на документи.

Набрах „Връзки с жени“. Празен екран.

„Връзки с други офицери.“ Празен екран.

„Връзки с непълнолетни.“ Празен екран.

„Връзки с проститутки.“ Празен екран.

Спомних си, че имаше красива сестра. „Кръвосмешение.“ Празен екран. Раздразнено проверих да не би машината да се е самоизключила. Направих тест: „Джетеро Хелър?“

На екрана се появи: „Да?“

Работеше. Седях и размишлявах. Внезапно екранът светна:

„Предупреждение. Компютърното време е ценно. Моля да подготвяте предварително въпросите си, за да бъдат обработени своевременно. Началник на отдел, Информационен център на апарата.“

След подобно съобщение оставаха пет секунди до изключването на машината.

Отчаян, набрах „Психиатрични наблюдения“.

Документ! Най-после! Успях да запазя връзката на пулта с центъра.

Над документа (мърлява драсканица на някой доктор в отделение за смахнати) пишеше: „Обичаен преглед преди изписване от болница.“

Не бях поискал достатъчно конкретна информация. Затова набрах: „Защо болница?“

Екранът увеличи горната част на страницата: „Ранен при спасяване на боен кораб.“

Набрах: „Защо преглед от психиатър?“ Екранът се премести на „Сбиване в болницата със санитар хомосексуалист“. Аха! „Последствия?“

Машината премести страницата: „Санитарят постъпил за лечение.“

О, не, не, тъпа тенекия такава! Набрах „Заключения за психическото състояние.“

Екранът показа: „Никакви признаци за невротични и психопатични явления, свързани със секса.“

Пълно разочарование. Припряно, за да не загубя машинното време, поисках „Наказания и разследвания от всички видове и форми“.

Машината попита: „Кога?“ Да я „бибип“!

Набрах „От ранна детска възраст“.

А, ето че потръгна! Истински документи! Полицейски рапорт от времето, когато е бил седемгодишен — арестуван за каране на ролър по тротоара, глобен един кредит. Друг рапорт: дванадесетгодишен е арестуван за полет с аерокар без разрешително, случаят оставен без последствие. Друг: петнадесетгодишен е арестуван за незаконно кацане по време на парад, обяснил, че иска да привлече вниманието към нови техники на пилотиране, случаят е приключен без последствие. Шестнадесетгодишен е арестуван при нелегално проникване в експедиционен космически товарен кораб, съдията използвал влиянието си, за да приемат подследствения в Имперската академия. Какви ли ги е наприказвал Хелър, за да убеди един съдия да направи нещо подобно! Е, поне вече знаех как е тръгнал в кариерата. Мене приеха, след като баща ми подкупи главния помощник на един лорд.

В тези записи сякаш нямаше нищо обнадеждаващо. Изведнъж се появи документ: „Препоръка за даване на военен съд“.

Ето! Намерих го. Светкавично прегледах съдържанието. Хелър не е единственият, който може да чете бързо. При първата си задача след завършване на следдипломна школа за инженери лицето Джетеро Хелър, ранг I, протестирало срещу обучението чрез електрошок на подчинения му екипаж. Изтъкнал довода, че самият той никога не бил обучаван по този начин, защото независимо от причината всеки отбягвал офицери, преминали подобно обучение, и заявил, че не му трябва „побъркан екипаж с препечени мозъци, защото задачата и без това е опасна“. Отказал да се вслуша в каквито и да е насрещни доводи и проснал на пода офицера, който се опитал да напъха екипажа в обучаващите машини. Веднага му отнели командването и го задържали до решението на военния съд.

Жадно очаквах да видя решението. Вместо него се появи резолюция:

„Тъй като въпросният Джетеро Хелър е бил по-старши по ранг с три дни от обучаващия офицер, въпросното сбиване не представлява опит за нападение срещу по-старши офицер. Препоръката за даване на военен съд се отхвърля. Секретар на адмирала на 95-и флот…“

Това беше. И все пак достатъчно! Или пък не? Пред мен веднага възникна нова загадка: защо толкова се прехласва по графиня Крек, щом мрази обучението чрез електрошок? Дали се мъчи да прокара някакъв свой сложен замисъл?

А за моите цели този файл, да го „бибип“, беше безполезен.

— Стига си ни хабил машината! — изкряка старецът. — Или да ти донесем и леглото тука?

Е, кой знае, можех поне да използвам информацията, за да охладя чувствата на Хелър към графиня Крек. Направих последен опит: „Какви данни са изтрити от досието?“, очаквах да се появи цял списък от електронни карти на хората, които са махали сведения за Хелър. Защото никой не може да бъде толкова безгрешен. Никакви номера не се появиха. Да му го „бибип“!

— Ще си разкараш ли задника от нашия пулт? — осведоми се чиновникът. — Съвещанието приключва.