Л. Рон Хабърд
Планът на нашествениците (24)

Глава пета

Използвахме транспортните тунели, за да се качим в най-високата кула на Спитеос. Беше след залез слънце, освен това върхът на кулата е покрит частично, така че не можеха да ни забележат от прелитащи над нас машини. Пронизаното от звезди пустинно небе се простираше като обсипан със скъпоценни камъни купол от хоризонт до хоризонт. Светлинките на „Лагер Твърдост“ примигваха под нас. Ох, хубаво е да подишаш чист въздух след цял ден сред задушаващите стени на Спитеос!

— Хелър — започнах, след като се настанихме в една амбразура, — налага се да поговоря с теб.

Виждах как пустинният ветрец роши косата му, но в слабата звездна светлина не различавах изражението на очите му. Стори ми се, че слуша внимателно.

— „Мисия Земя“ — продължих — има жизненоважно значение. Не мога да допусна нищо, което би застрашило изпълнението на получените от мен заповеди.

Не е нужно да казвам — не му споменах, че заповедите включваха и неговия провал. Но колкото и да е чудато такова чувство, в този момент се отнасях някак братски към него и каквото трябваше да му кажа, беше задължение на един младши офицер към друг, дори и да е неприятно.

— Ти си новак в тези игри на специални агенти и шпионаж. Аз съм твоят ръководител. Знаеш какво означава това. Аз съм човекът, който насочва твоите действия.

Продължаваше да ме слуша съсредоточено. Реших да взривя бомбата.

— Жената, която срещна този следобед, е опасна. Опасна с главна буква! — Хелър не каза нищо. — Офицерите са братство и често се налага да си казват тези неща. Знам, че сигурно няма да ти хареса, но трябва да го направя. Вярно е, че някога е била графиня. Но това е единственото истинско нещо, свързано с нея. Помниш ли името Лисус Моам? Което споменаваха постоянно в новините преди около три години?

Той мълчеше и аз продължих.

— Графинята беше арестувана, имаше процес и я осъдиха на смърт. Четиридесет и три деца също бяха осъдени и екзекутирани. Всичко това стана на планетата Манко. Тя е гений на обучението. И е използвала поста си в Образователното управление, за да набира и обучава младоци като обирджии на банки. Научила ги как да отварят всеки сейф, да се измъкват от всяка алармена система. Нагушила се с милиони.

Обаче другото е малко съмнително. Имаше слухове, че пълномощникът на Лорда на образованието за планетата Манко е ръководил всичко. Поне тя така твърдеше по време на процеса. Но си остава фактът, че децата били научени да убиват и при всеки обир изтребвали цялата охрана, понякога по ужасен начин.

Вътрешната полиция я прехвърли тайно на апарата, често така се уреждат нещата. И тя е тук, в Спитеос, вече почти три години.

Нямаше опасност, че му разкривам подробностите. Ако успеех да го отведа на Блито-3, докато се върнеше, тук всичко щеше да е променено.

— И през тези три години тя уби трима от стражите. Първият само посегнал към косата й, може би искал да я погали. Държала камшик в ръката си, хванала дръжката и я забила в сърцето му.

След няколко месеца едно от най-грубите говеда в Спитеос прошепнало нещо в ухото й. Никой не знае точно какво е казал. Тя сложила ръце на гърба му, пъхнала глава под брадичката му и натиснала с нея нагоре. Гръбнакът му се пречупил на три места и агонията му продължи четири дни.

А само преди два месеца в тренировъчната зала отработвала с един от най-страхотните ни специални агенти нова техника в ръкопашния бой. Искал да я закачи, а може и да не му е минавало през ума, направил неприлично движение. Нали видя, тя носи високи ботуши и палто, но нищо друго под него. Мисля си, че май няма други дрехи освен работния комбинезон, който слага при работа с големите гущери, за да не се издере от люспите им. Някои свидетели казват, че той дори не я докоснал, а други твърдят, че искал да бръкне между краката й. Хелър, използвайки само ръба на дланта си, тя му счупила ръката! Тогава я нарекъл смрадлива проститутка. Чух, че без въобще да прояви яда си, тя му казала: „Аз съм девствена и ти сега ще ми се извиниш“, но без да дочака отговор, му строшила челюстта. Следва нещо по-лошо. Стъпкала го! Просто го смазала с ритници. Хелър, в тялото на онзи тип не беше останала една цяла кост! Не съм виждал труповете на другите, но този приличаше на червено желе!

Единственият, който си позволява да я удря, без да му се случи нещо, е Ломбар Хист.

Хелър за пръв път реагира:

— Искаш да кажеш, че шефът на апарата я е удрял?

— Всички много се страхуваме от него и си имаме предостатъчно причини за това. В края на краищата той е… — Овладях се. Замалко щях да кажа „най-могъщият чиновник във Волтарианската конфедерация“, но все още това не беше истина, пък и щях да издам плановете ни. Затова продължих: — …твърде опасен.

Хелър се умисли навъсено. Реших, че е време да му внуша правилните мисли.

— Джетеро… мога да те наричам Джетеро, нали? Аз съм твой брат-офицер и имам чувства. Трябва да те измъкна жив от тази планета. Трябва да изпълня дълга си в „Мисия Земя“. Чуй ме, Джетеро, ако се занасяш с графиня Крек, ако й пускаш лафчета като днешните, ако ти дойдат разни свалячески идеи в главата, е, не ми пука колко си добър в ръкопашния бой, ти накрая ще бъдеш един безнадеждно мъртъв Джетеро Хелър.

Стой настрана от графиня Крек! Макар че има много хора, които не искат тази мисия да завърши успешно, днес следобед им останаха само второстепенните роли. А най-голямата опасност, която сам си навличаш в момента, е ухажването на тази жена. Разбира се, знам колко е самотно в Космоса, а ти току-що си се върнал от дълъг полет и така нататък. Но графиня Крек е въплъщение на самата смърт! Не я доближавай! — Засмях се, за да не изглежда толкова унизителна заповедта ми. — В края на краищата и без това ще бъде трудно да те махна от тази планета! Повече няма да говорим за това.

Хелър поседя мълчаливо. Виждах, че усилено мисли за нещо свое. Уважих мълчанието му. Явно трябваше да се справи с тежък проблем, личеше как го гризе.

— Едно нещо не мога да си спомня — каза най-сетне.

Целият внимание, очаквах да чуя признанието. Той ме погледна въпросително. Забелязах, че е смутен, дори объркан.

— Според теб какви са очите й — сиви или светлосини?

Отвратен, зарязах тази работа. Поведох го към стаята. Имах и други важни задължения.