Владимир Зеленгоров
Снежният човек (18)

Тревога в манастира

Вестта за появяването на снежен човек в землището на манастира разтревожи всички негови калугери и поклонници. Висшите лами дори изпаднаха в ужас, когато разбраха, че див снежник е потъпкал техните свещени закони, осквернил е религията им. Изложил ги е в очите на простосмъртните вярващи. Трябва да го заловят и накажат, а след това да обявят, че пакостникът е наказан от бога за престъплението му. Но кой ще го залови и накаже! Разбира се, това бе задължение на простите и неуки лами. Те са изплашени и мъчно ще се решат на такава дързост, но висшите лами се надяваха, че ще могат да използуват сляпата им вяра и да ги изпратят срещу снежника. Ще изпратят не десетина, а стотина души, за да се насърчават един друг.

Не беше минал час от получаване на неочакваната вест и всички лами и поклонници в манастира се отдадоха на молитви. Молиха се чак до вечерта и тогава главният лама обяви, че Буда му заповядал да изпрати дружина лами, които да възстановят стената на пещерата, където отново да остане поруганият светец. Да заловят снежника и жив да го закарат в манастира, за да изкупва там греха си. Не каза, разбира се, че живият снежник е полезен за манастира. Затворен в клетка, той ще привлича постоянно нови поклонници, а те ще обсипят ламите с подаръци. Ламата определи и един по-смел и по-стар калугер за главатар на дружината.

Всичките лами, които трябваше да влязат в състава на тая дружина, изпаднаха в смъртен страх, но не можеха да нарушат заповедта. За тях тя беше божа заповед. Неизпълнението й водеше до наказания и страшни грехове, които с нищо не можеха да се изкупят. Цялата нощ те се молиха до изпадане в безсъзнание, та на сутринта осъмнаха, останали без сили.

Слънцето беше излязло доста високо на ясното небе, когато те се запътиха към пещерата, въоръжени с копия, саби, пушки и разни други тъпи оръжия. Вървяха бавно, защото обичаят беше такъв, но и да искаха да бързат, не можеха, защото силите им бяха малко. А колкото по-бавно се движеха, толкова по-късно щяха да срещнат йети и да влязат в бой с него. Всеки от ламите в дружината бе сигурен, че Буда е с него, че ще го закриля и други ще станат жертва в борбата със снежника.

— Ако трябва да дадем жертви, бог ще пожертвува ония от нас, които най-много обича, които иска по-скоро да прибере при себе си — успокояваше ги постоянно ламата главатар.

В тия часове никой от ламите в дружината не желаеше да бъде любимец на Буда и да стане жертва на снежника. Те не знаеха къде е той и как ще ги посрещне. Ще размаха ли своята сабя веднага и ще се спусне ли срещу тях или ще бяга. Непрекъснато се озъртаха. Трепваха пред всеки по-едър камък, плашеха се от всеки шум из шубрачките. И колкото навлизаха по-навътре в планината, толкова страхът им се увеличаваше, а снежникът не се показваше. Едни предполагаха, че той се е настанил да живее в пещерата и ако е там, когато я приближат, ще се оттегли в дъното й, както се е бил оттеглил, когато заведоха светеца, и ще се крие там, докато те се махнат. Ала заповедта на главния лама беше, ако снежникът влезе в пещерата, те да зазидат стената отново и да чакат, докато се появи, та да го уловят, въпреки че и той самият не знаеше как ще стане това. Но то не беше негова работа и нямаше какво да мисли. Да си прави сметките главатарят на дружината. А той много добре разбираше, че заповедта е неизпълнима, но нямаше власт да я отмени.

Както си вървяха вкупом, така вкупом ламите стигнаха до пещерата, без да зърнат някъде снежника. Всички започнаха все повече да се убеждават, че монахът, който носи храна, се е изплашил от друго нещо. Но когато видяха съборената стена, повярваха, че той е казал истината, защото никой друг освен снежен човек не можеше да събори стената. Но къде е тоя страшен пакостник! В пещерата или вън от нея? Това можеха да разберат от светеца. Но къде е светецът? Ако е жив, той трябва да бъде в пещерата. Но кой да влезе и да го потърси там? Никой не се реши, защото всеки бе сигурен, че ще го посрещнат силните лапи на снежника. Започнаха да викат отшелника, но той не се обади. Тогава по-смели лами се досетиха и започнаха да хвърлят камъни в пещерата с надежда, че ще предизвикат снежника да се покаже, ако е вътре. Камъните падаха някъде в дъното на пещерата. Ламите чуваха само ехото от падането им и после пак ставаше тихо.

Слънцето започна да се спуска над високите снежни върхове. Какво да се прави! Почти всички лами не бяха спали предната нощ. И тая ли не трябва да склопят очи? И те се свличаха на земята и започваха да шепнат молитви, но Буда не ги чуваше. Долавяше ги само светецът, който продължаваше да лежи в края на пещерата и да се гърчи. Той не можеше да разбере с какво е навлякъл проклятието на божеството, та трябваше да види отново светлината, след като беше дал клетва, че се отказва от нея. Да чуе пак човешки гласове, след като беше пожелал със стена да ги отделят от него, та никога вече да не достигнат до слуха му. Или с това наказание Буда иска да пречисти по-добре душата му и да я приеме при себе си с по-големи почести? Беше много изтощен от безсънието и напрежението. Не можеше да заспи, а не искаше да отвори очите си да види светлината. По едно време му дойде на ум спасителната идея да разкъса дрехата си, да завърже с парче от нея очите си, та слънчев лъч да не се докосне до тях, да завърже ушите си, та те да не доловят човешки глас, да се подаде из пещерата, да извика на ламите, че снежникът не е вътре, та по-скоро те да зазидат стената.

Нещастните лами, които не бяха и помислили дори, че такава беда може да ги сполети, изведнъж се оживиха, когато видяха светецът да се подава из пещерата с обвързаната си глава. Всички насядаха и всеки затаи дъх да чуе гласа му.

— Снежникът не е вътре. Зазидайте стената! — повтори той няколко пъти и се отдръпна назад.

Десетина калугери едновременно се покатериха към отвора на пещерата. Те не бяха от най-смелите, а от най-страхливите. Искаха по-скоро да зазидат стената и да се махнат от това място. Да бъдат по-далече от него. Там ще могат по-спокойно да си починат.

Снежният човек не беше съборил цялата стена, а само единия й край. А там тя беше иззидана с по-малки камъни, та калугерите много скоро я възстановиха.

Едната заповед те изпълниха добре, но другата! Къде да търсят сега снежния човек! Ако той е наблизо, може да го съзрат някъде, но кой е тоя, който ще се спусне след него да го лови. Ако заповедта беше да го убият, докато той повали десет-двадесет души, други можеха да го застрелят, но да го улавят жив! А без сведения за него не смееха да се върнат в манастира, защото и там ги очакваше наказание.

Главатарят на дружината дълго се съвещава с по-умните й членове, помисли и раздели ламите на три групи. Определи на всяка група място около входа на пещерата, където да пази и залови снежника, ако той се появи.

Групите още не бяха тръгнали към определените им места, когато един от ламите извика:

— Ето го!

В същия миг десетки гласове проплакаха „Йети“ и всички лами хукнаха да бягат надолу из долината кой колкото сили има. Само десетина души успяха да овладеят страха си и се обърнаха, но очите им се разшириха от ужас и сърцата им щяха да се пукнат от страх, като видяха грамадния снежник, хванал с дясната си ръка дръжката на сабята си, да се приближава към тях. Мигом и те хукнаха след своите събратя и при пещерата вече не се видя никакъв лама.