Владимир Зеленгоров
Снежният човек (14)

Радостна новина

Сампо Синги погледна за последен път каменната преграда, която отделяше брат му от света. Човешки ръце я иззидаха, човешки ръце могат да я съборят и да измъкнат безумеца из пещерата. Това не беше трудно. Същите ръце ще я зазидат отново и никой няма да разбере какво е станало. Едва след седмица, когато монасите сметнат, че светецът е умрял, ще разбият преградата. Какво ще си помислят, като не намерят в пещерата лама Ринпохе нито жив, нито тялото му! Сампо се е справял с много по-трудни положения, ще се справи и с това. Ще успее да заблуди по някакъв начин глупавите лами. Но и да не ги заблуди, нека те си блъскат главите и се чудят какво е станало със светеца им. Беше му все едно какво ще помислят. Тревожеше го друго — как ще погледне брат му на неговата постъпка. Ще бъде ли благодарен или ще се уплаши, когато светлината блесне отново в очите му, когато пак чуе човешка реч? Ще приеме ли да живее като човек или ще поиска отново да бъде зазидан в пещерата? Тогава? Какво ще правят тогава с него!

Ямо не мислеше за това. Тя се ужасяваше пред мисълта, че жив човек е затворен в такава тъмница. Искаше по-скоро да го измъкнат. Тя не смяташе, че изваждането му е грях и мислеше да участвува в него.

Сампо не искаше да бързат с измъкването на безумеца. Смяташе, че колкото повече полежи в пещерата, толкова по-лесно после ще го убедят, че постъпката му е глупава.

На връщане към манастира Сампо Синги крачеше с последните поклонници, ходили до пещерата. Всички шепнеха някакви молитви. Той вървеше със стиснати устни и често тежко въздишаше. Ламата разбърка плановете му. Трябва да се откаже от решението си да се засели при тоя манастир, ако мисли да освободи светеца, защото разберат ли после ламите, че той е сторил това, ще го затворят като престъпник, ще го накажат със смърт и ще вземат цялото му имущество.

Пред него крачеше прегърбен старец, често се спираше, въздъхваше и произнасяше молитви. Сампо Синги не можа да се стърпи и кротко попита какво го измъчва. Старецът внимателно го огледа и започна бавно да разказва мъката си. Имал син. Той ходил охрана на търговски кервани. Започнал и сам да търгува. Предното лято взел в заем пари от местния земевладелец, закупил повече стоки и заминал с керван за Индия. На връщане, далече някъде, при някакво езеро, буря ги настигнала и той умрял от студ. Измрели повече от търговците, измрял и добитъкът им. Тия, които останали живи, пренесли стоките в някаква пещера и си тръгнали, ала само двама успели да стигнат до дома си. През зимата и те умрели. Нямало кой да каже къде точно са стоките и още ли са там, а саибът искал парите си, които дал на сина му, а никой не знаел колко са.

— А ти знаеш — въздъхна тежко старецът. — Знаеш, че в Тибет много често децата на починалия длъжник, техните деца, внуци и правнуци изплащат задълженията му с лихвите.

Сампо Синги изведнъж трепна. Не го трогна нещастието на стареца. Хора с такава съдба имаше много в Тибет. Изненада го новината за нещастието на кервана и скриване на стоките в пещерата. Значи йети не са ограбили керван, а търговци, останали живи, са пренесли стоките в пещерата. Никой не е ходил вече да ги прибере и снежниците ги изхвърлят. Нищо не му пречи да вземе верни хора и да отидат до езерото. Не е кой знае колко далече — четири-пет дни отиване и толкова връщане. Но колко са стоките? Заслужават ли си ходенето?

Едва сега изказа съчувствие на стареца и започна да го разпитва за какво ли не, за да узнае голям ли е бил керванът и много стоки ли са пренесли в пещерата. Старецът не отгатна намеренията му, нямаше и желание да крие нищо, затуй с охота разказа всичко, каквото знаеше. Сампо Синги не взе всичките му думи за истина, ала си направи сметка, че ако в пещерата има стоки на половината от количеството, за което говори, заслужават да бъдат търсени. Старецът не го познаваше, тъй че нямаше опасност да се разбере кой е организирал и измъкнал стоките из пещерата. Само се плашеше от снежниците, които са в пещерата. Те бяха шестима. Един бе заклан. Един последва кервана и както разбра от Ямо, не се е върнал назад, а скита из долината самичък. Остават четирима. Те сигурно са около езерото, навярно живеят в пещерите, където са стоките, и няма да ги дадат. Наистина те откраднаха ориз от неговия керван, но не го нападнаха, ала ще стоят ли със скръстени ръце и ще бягат ли, ако той с хора се опита да влезе в пещерите и започне да изнася стоките? Може би те са свикнали с тях и да не ги дадат. Ами ако опита да ги откупи от тях — да закара житни храни и да им ги предложи срещу стоките, но как да им обясни, че иска замяна? Забрави и брата си, и жените си и започна да крои планове за измъкване на стоките, ала нито един не харесваше.