Александър Драганов
Звездата на гибелта (13)

Глава дванадесета
Шимбе

Със сълзи се разделихме с царица Елида от Агапа. Става дума, че тя плачеше, а ние не. Явно се бе привързала към мен, което по някаква причина караше Шалиен да гледа като настръхнала котка.

Следващите няколко дни продължихме да пътуваме из Ханвар и така, докато не стигнахме границата с Шимбе. От самото начало забелязах, че нещата не са наред, тъй като освен обичайните непохватни граничари от земеделската страна, забелязах и воини с червеникави доспехи — ксерекси. Сред тях имаше и жрец със злостно изражение, което изкривяваше иначе младото му смугло лице.

— Не си добре дошла в Шимбе, Шалиен — каза жрецът с червена роба, докато гледаше накриво към компанията ни — и не си прави труда да отричаш коя си. Сребърната ти коса е позната надлъж и нашир сред Лекдария, а и магията ти се долавя отдалеч.

— Нямам намерение да крия коя съм — отвърна студено Шалиен. — По-интересно е как смяташ да ме спреш, заедно с войничетата си.

— Аз съм Гараз, личен ученик на бога Ахназар, — вирна брадичка жрецът — и не се боя от теб.

— Значи си глупак — каза му откровено Шалиен.

— А Ахназар не е никакъв бог — добавих гневно аз, макар магьосницата да ме беше предупредила да не се обаждам и да крия кой съм.

— Ако позволите — намеси се Паладиус и пристъпи няколко крачки напред, като прие истинския си десетметров ръст.

— Великан! — извикаха шимбаните и хукнаха да бягат.

— Невъзможно! — извика Гараз. — Всички железни великани се кланят на нашия бог!

— Така ли ти каза? — попита Паладиус. — Значи е излъгал. НИКОЙ от нас не се кланя на мнимия ви бог, жрецо. Просто една фракция го използва за своите цели и те не включват вашето добруване.

— Ще си платите за това! — изкриви лице Гараз. — Нашият приятел Слухтарий ви очаква в столицата Гриман!

— Сигурен ли си, че трябваше да казваш това? — попита го Шалиен присмехулно.

Лицето на Гараз побеля от гняв.

— Ще си платиш за това, вещице! — извика той и събра (мизерната си, трябва да отбележа) сила, когато аз пристъпих напред.

— Нима не можеш да познаеш истинския си бог, жрецо? — попитах аз.

— Недей — повиши глас Шалиен, но аз не ѝ обърнах внимание.

— Може би това ще ти помогне — аз дръпнах шала от лицето си и открих обезобразената си физиономия. Гараз пребледня и се разтрепера, а ксерексите зад него захвърлиха копията си.

— Танар! — зави жрецът. — Невъзможно!

— Много е възможно, Гараз — казах аз. — Аз наистина се върнах, а Ахназар не е истински бог.

Гараз започна да отваря и затваря устата си.

— Ахназар казва, че ти не си бил истинският бог — каза накрая той. — Че си низвергнат от загубата си срещу Шалиен.

— Така ли? — отвърнах аз и се превърнах в дракон. Ксерексите запищяха.

— Приличам ли ти на низвергнат, Гараз? — попитах аз със зверски драконов глас.

Жрецът се просна по очи на земята.

— Прости ми, боже дракон! Не ме убивай! Кажи какво искаш от мен и ще го изпълня!

Отново приех човекоподобния си вид и поставих шала на лицето си. Между другото, не питайте къде отиват дрехите ми, когато се превъплъщавам. Най-лесно е да ви отговоря, че стават част от мен и люспите ми на дракон или пък на пламъците, ако се явя като огнена фигура.

— Така е по-добре — рекох — ето какво ще направим, Гараз. Аз няма да те убивам, а ти ще се върнеш в Ксерекс и ще предупредиш колкото се може повече хора, че наистина съм се върнал, а Ахназар е мошеник. А ако той те хване, кажи му, че идвам за него. Предстои ни много интересна среща.

Гараз закима, а после хукна да бяга, следван от войниците си ксерекси.

— Нужно ли бе да обявяваш на целия свят, че си се върнал? — попита обвинително Шалиен.

— Той няма да ме предаде — рекох. — Видях душата му. Гараз не е лошо момче, малко прекалено отдаден, но искрено търсещ смисъл в живота си. Долових, че вътрешно той има съмнения в Ахназар. Вероятно го е виждал пиян. Така или иначе, в най-лошия случай Слухтарий ще бъде известен, че идваме, а той така или иначе знае това.

— Не искам да се разкриваш, преди да съм готова за това, Танар — предупреди Шалиен. — Това може да обърка всичко.

— Слухтарий няма да го разпространи сред останалите — намеси се Паладиус. — Той винаги обича да върши делата си скришом и споделя минимална информация.

— Този Слухтарий наистина ли е толкова опасен, колкото казваш, Паладиус? — попита Шалиен.

— Няма грубата сила на Пипалис — призна автоматонът, — но е много коварен. На Металия той уби много от рицарите ми, които не се бяха подчинили на Рикошец и Тираниус. Рядко имаше по-голяма сила от тях, но лукавството му е ненадминато.

— Искаш да му отмъстиш, нали? — попитах аз.

— Да — кимна Паладиус и очите му заблестяха във виолетово, — той е гад и заслужава да бъде терминиран.

— Някой път трябва да си поговорим за думичките, които използваш, Паладиус, — казах — половината не ти се разбира. Какво например означава „терминирам“?

— Унищожавам — отвърна Паладиус.

— Защо не го кажеш така тогава? — възкликнах аз.

— Може би наистина използвам твърде сложен речник — рече Паладиус. — Ще трябва да те запозная с термините.

— Но когато имаме повече време — каза Шалиен, — а сега нека продължаваме. И без това трябва да побързаме.

* * *

Шимбе се оказа не така поддържано царство, както Ханвар. Действително, покрай нивята имаше войници, както шимбански, така и ксерекски, поради което ние решихме да минем по по-странични пътища из необработени земи — нямаше нужда да влизаме в битка на всеки кръгъл час, а Шалиен бе достатъчно разпознаваема, особено за ксерексите. Дивото обаче се оказа доста опасно или поне щеше да бъде такова, ако пътниците не бяхме ние тримата. Ахназар или отново задействаше чудовищата си, или просто земите не бяха охранявани добре, тъй като няколко пъти срещнахме групи земеродни — грозни шесторъки великани, облечени с кожи и въоръжени с бухалки, влечугоподобни лами, които съскаха с множеството си глави и пускаха дим и огън от устите си, както и един мантикор, лъв с прилепови криле, опашка на скорпион и лице на слабоумен старец. Нито едно от съществата не ни създаде особени проблеми.

Накрая излязохме на главния път и приближихме столицата Гриман, град с твърде ниски крепостни стени и мързеливи дебели стражи, които обаче бяха придружени от ксерексите. Този път липсваше жрец в червена роба. За сметка на това един страж от шимбанската стража, който носеше шлем, издаващ, че е с по-висок чин, застана на прага и каза почти извинително:

— Извинявам се, магьоснице Шалиен — рече той, — но присъствието Ви в Гриман не е желано. Така заповяда князът ни.

— И какво е прихванало Грумо — отвърна спокойно Шалиен.

— Не е твоя работа — приближи един войник на Ксерекс. — Не си мисли, че се боим от магиите ти, вещице.

Понечих да се намеся, но Шалиен вдигна ръка.

— Разговарям с представител на властта в Шимбе, ксерекс — каза тя. — Моля, изчакай.

Войникът от моя народ настръхна, но забелязах, че има известно количество здрав разум в главата си, поради което отстъпи.

— Не мога да знам, велика магьоснице — разпери безпомощни ръце стражът. — Не е моя работа да поставям под въпрос заповедите на княза. Мога само да изпълнявам.

— Нали разбираш, че не можеш да ме спреш да вляза, дори с приятелчетата си от Ксерекс? — попита Шалиен.

— Не бих опитал да вляза със сила — каза бързо стражът. — Може и да победите стражата и войниците на нашите нови съюзници, но князът има приятел, който не е за подценяване.

— Много бих искала да се срещна с него — заблестяха очите на Шалиен.

— Ето какво ще направим — заяви стражът. — Ще пратя вестоносец до владетеля, че сте дошли, и след това ще решим какво да правим.

— Звучи разумно — каза Шалиен, — но предупреди Грумо, че ще се срещна с него и Слухтарий, все едно дали го искат, или не.

Стражът кимна отсечено и излая заповед на един от подчинените си. Човекът, който беше нисък и трътлест, заприпка навътре към града. Чакахме два дълги, протяжни часа, докато се върне.

— Нека заповядат, придружени от ескорт — каза стражът.

— Щом това кара Грумо да се чувства по-добре — отвърна Шалиен.

Тримата с Паладиус бяхме ескортирани от дузина войници, половината местни, половината от Ксерекс. Те не се държаха много любезно, но не бяха и прекалено груби. Явно имаха респект към магьосницата.

Дворецът на Грумо приличаше повече на огромна къща, но вътре бе прохладно и приятно. За разлика от този на Елида, в него нямаше криволичещи коридори и стигнахме тронната зала, която всъщност бе нещо като хол, сравнително бързо. Грумо, дебел мъж с мазна физиономия и черен перчем, падащ по челото, седеше на огромно кресло, а две слугини му вееха с ветрилата си.

— Защо дойде тук, Шалиен? — попита князът. — Помолих стражата да ти предаде, че не си добре дошла.

— Трябва да си поговорим сериозно с теб, Грумо — отвърна магьосницата. — Не ми харесва компанията, която държиш около себе си.

И тя погледна ксерексите.

— Ти самата не си в много по-изгодна позиция, Шалиен! — отвърна Грумо. — Знаем, че пътуваш с един от железните великани…

Погледът на княза се премести към Паладиус, а стражите около нас нервно се разшумяха. После очите му се спряха върху мен.

— Чувам и доста смущаващи слухове за третия ти спътник, маскирания червенокос. Вярно ли е това, Шалиен? Ти луда ли си?

— Пита ме човекът, който дружи с Ахназар — отвърна вълшебницата.

— Ахназар никога не ни е нападал, за разлика от спътника ти — не ѝ остана длъжен Грумо. — Моите отношения с ксерексите са чисто икономически.

— Но Ахназар иска война — намесих се аз.

— Не съм чул подобно нещо — отвърна ми князът. — Ти си този, който винаги е воювал, Танар!

Стражите около нас започнаха да отстъпват с възклицания.

— А как разбрахте кои сме всъщност, владетелю? — намеси се Паладиус. — Споменахте слухове. Споделете откъде сте ги чул. Слухтарий ли ви ги доложи?

— Разбира се, Паладиус — долетя непознат металически глас и от задната врата в хола влезе гърбавият железен човек, когото бях видял в съня си. Около него се носеха метални организми, които жужаха като ято стършели.

— Много си нагъл, за да ми се показваш — отвърна Паладиус и очите му заблестяха.

— Както каза добрият цар Грумо, ние тук просто развиваме икономиката. Тя има нужда от развитие, Паладиус — каза Слухтарий. — Този свят е доста изостанал.

— Защо тогава не го оставите на мира? — попита автоматонът.

— Не знам за какво говориш — престори се на глупав Слухтарий.

— Това същество иска да унищожи света ни — посочи го с пръст Шалиен.

— Доколкото разбрах, господарят му иска да погълне Танар — каза Грумо. — На мен това не ми звучи като толкова лоша идея.

— Господарят му вече е погълнал останалите богове! — повиши глас Шалиен. — Не виждаш ли какво става из цяла Лекдария, княже? Само по пътя дотук попаднах на два отделни случая на демонична дейност.

— Не вярвам в свръхестественото — отвърна князът с равен глас. — Така или иначе, целият този разговор се проточи излишно. Шимбе няма да участва в нова война между Ксерекс и Ниган. Нещо повече, ние ще бъдем лоялни съюзници на Ахназар и ще изпратим теб и спътниците ти на бога жрец.

Внезапно Грумо се ухили.

— Ахназар много иска да те опознае отблизо, Шалиен. Страшно ще се зарадва, когато те изпратя като подарък на него.

— И как смяташ да го направиш, Грумо? — повдигна вежда Шалиен.

— Ако позволите — отвърна Слухтарий и махна с една от железните си ръце. Един от металните организми се стрелна към вълшебницата и изстреля нещо като игличка, която попадна право във врата ѝ. Шалиен изпъшка и се олюля напред, подхваната от два други метални организма.

— Невролептик — обясни гърбавият. — Открихме го на друг свят от органични създания. Те не бяха съвсем като вас, хората, но успях да разбера как действа веществото и го настроих така, че да хване и теб. По принцип се дава за умопомрачение, но по някакъв начин тушира и есперските способности или, както ги наричате тук, магия. Опасявам се, че силите ще те напуснат, Шалиен.

Вълшебницата, която изглеждаше замаяна, опита да вдигне копието си и очевидно да го използва като проводник на магията си, но не се получи нищо.

Очите ѝ се разшириха.

— Достатъчно, Слухтарий — изръмжа Паладиус и очите му заблестяха във виолетово. Той скочи напред, но гърбавият робот махна с другата си ръка и още няколко от металните организми се стрелнаха към рицаря, докато той опитваше да се уголеми. Между тях се образуваха искри, които го парализираха във въздуха тъкмо докато нарастваше. Той простена металически в опита си да се освободи, но вместо това организмите образуваха кръг около него и обездвижиха ръцете и краката му.

— Електромагнитно поле — каза Слухтарий. — Разработвах този капан специално за теб в продължение на много време, Паладиус. Сега ще те доставя функциониращ на Рицарон, за да може да изгладите противоречията помежду си.

— Не го наричай с това име! — извика Паладиус.

— Но той си е Рицарон — отвърна Слухтарий. — Надменен и тъп, точно като теб. Господарят Тираниус трябваше да направи мен началник, а не него. Така нямаше да си имаме толкова проблеми с вас, автоматоните.

— Не забравяш ли нещо? — попитах аз и изтеглих меча си. — Аз съм бог, а не обикновен вълшебник или друг робот. Пусни спътниците ми или ще съжаляваш!

— Нищо не съм забравил — отвърна Слухтарий и надигна едно от металните пипала, които висяха около тялото му. Накрая му висеше червен кристал, от който усетих да бликат смърт и развала. Кристалът изпусна назъбена светкавица по мен. Когато вдигнах острието на меча си, за да се защитя, тя премина през него и се просмука в тялото ми.

Болка. Не бях сънувал, че може да има такава болка. Когато Шалиен ме прониза с копието си. Когато имената на демоните отекваха в душата ми. Когато лъчите на Пипалис удряха самата ми същност.

Нищо не можеше да се сравнява с тази болка. Изтървах меча си и паднах на колене.

— Този кристал — каза Слухтарий — е откъснат от тялото на друг бог като теб, който мислеше, че може да ни се противопостави, и зареден с точната енергия, за да ти създаде известно неразположение. Господарят Тираниус ми го даде за специални случаи като този.

Роботът изпрати още една червена светкавица по мен. Изкрещях. Чувах, че Шалиен и Паладиус викат около мен, но не можех да се съсредоточа.

— Богове, роботи, хора — каза Слухтарий, като ме гледаше с искрящите си зелени очи. — Всички си приличат по едно. Глупост. Постъпихте много недалновидно, като дойдохте тук, на мой терен. Сега ще си платите за това. Хайде, припадай.

Кристалът запрати още една светкавица по мен. Тялото ми се изпъна и аз паднах по очи, но останах в съзнание.

— Това упорство само ще направи цялата процедура по-болезнена — продължи Слухтарий спокойно и запрати още една светкавица по мен. Прехапах език и устата ми се изпълни със собствения ми Икор.

— Танар! — извика Шалиен.

— Оставѝ го! — изрева Паладиус.

Слухтарий загледа автоматона изненадан.

— Нима си се привързал към него? — попита той, а след това се изсмя. — Това е толкова забавно.

После пусна още една светкавица по мен. Тя ме вдигна във въздуха, завъртя ме и ме просна по гръб.

— Разбираш ли, Паладиус много обичаше младите рицари автоматони, които обучаваше на Металия. Но когато вдигна бунт срещу господаря Тираниус, аз избих немалка част от тях. Беше забавно, но той го прие лично. Понякога си е такъв.

И пусна още една светкавица. Тялото ми потръпна по пода и усетих, че ми причернява. Той ме удряше с ехото от болката на кристалния бог, погълнат от Тираниус. Бе успял да го концентрира и превърне в оръжие. И аз не можех да му отговоря с нищо.

Паладиус се напъна, за да се освободи, но не можа. Извика гневно.

— Виждате ли колко жалък е вашият бог, ксерекси — попита Слухтарий войниците, докато пускаше още една светкавица по мен. Завих от болка.

— Това е демонстрация за това, кой държи истинската сила във вашия свят — продължи гърбавият робот. — Не е Танар, нито пък е Ахназар.

— Не може ли да приключваме по-бързо? — обади се Грумо. — Гладен съм вече.

Слухтарий извърна глава към него, а после друго от пипалата му се стрелна към врата на княза и се уви около него.

— Знаеш ли колко ми омръзна и от теб? — попита той и затегна пипалото. Шимбанските стражи се развикаха и се втурнаха към железния гърбушко, но той издаде щракаш звук и металните организми, които не бяха заети с това да държат Шалиен и Паладиус в плен, се стрелнаха към тях и минаха през телата им като остриета. Шимбаните рухнаха на земята, а около телата им се образуваха локви кръв. Пипалото на Слухтарий скърши врата на Грумо като суха съчка. Слугините му захвърлиха ветрилата и се разбягаха с писъци.

— Така — обърна се към мен Слухтарий. Аз напразно опитвах да се съвзема, отворил уста на пода, — ама ти още ли си буден?

Нова светкавица мина през тялото ми. Отказах да припадна.

— Танар — обади се Шалиен. — Моля се на теб, боже дракон на Ксерекс! Да имаш сили! Да се възправиш! Да победиш!

Изправих се на колене.

— Трогателно — каза Слухтарий и пусна още една светкавица, която ме блъсна в гърдите и ме събори по гръб — но няма да помогне.

— Танар — каза Паладиус, — вярвам в теб и се моля да се възправиш и да победиш.

Опитах да се изправя на лакти. Не можах. Кристалът отново заблестя. Внезапно отнякъде долетя магически снаряд, който избута пипалото с него настрани. Червената светкавица се удари в стените, където пробяга, изхабена.

— Какво? — сопна се Слухтарий.

— Ксерекси! — изрева познат глас. — Молете се за своя бог!

Беше Гараз! Ученикът на Ахназар, когото бях уплашил със силата си, ме бе последвал до двореца на княза!

— Не може да бъде — каза с досада Слухтарий. — Знаеш, че Ахназар е богът на ксерексите, Гараз.

— Ахназар е измамник, какъвто си и ти! — извика жрецът. — Видях те как постъпи с княз Грумо! Това чака всички ни!

Гараз се обърна към войниците си.

— Молете се за Танар! Молим се, боже дракон на Ксерекс, възправи се и победи!

— Молим се, боже дракон на ксерексите, възправи се и победи! — внезапно извикаха войниците.

— Молим се, боже дракон на ксерексите, възправи се и победи! — извика Шалиен.

— Молим се, боже дракон на ксерексите, възправи се и победи! — каза Паладиус.

— Достатъчно — каза Слухтарий и разпери всичките си пипала, за да почне да стреля лазери по хората в тронната зала на Шимбе, като в същото време отново насочи назъбената червена светкавица към мен.

Но аз се бях изправил и когато замахнах с меча си, този път я отбих, като в същото време пожелах лазерите първо да замръзнат във въздуха, а после и да се разпаднат на искри.

— Невъзможно — разшириха се зелените очи на Слухтарий, който насочи всичките си пипала към мен. — Падни!

Червената светкавица и лазерите полетяха към мен, но Шалиен, Паладиус, Гараз и войниците казаха в един глас:

— Молим се, боже дракон на ксерексите, възправи се и победи!

Този път мечът ми погълна червената светкавица без щета, а лазерите отскочиха от доспехите ми, насочени от мен право към металните организми, които придържаха Шалиен и Паладиус.

— ДААА! — извика автоматонът, освободен от електромагнитния капан, свободен да довърши трансформацията си в железен великан, чийто гръб изблъска тавана навън, когато се възправи.

Слухтарий прокле и също започна да расте, но достигна размери, далеч по-малки от тези на моя приятел, който го сграбчи за пипалата му.

— Недей, Паладиус! — извика Слухтарий. — Аз знам много! За Тираниус! За Рикошец! Не ме унищожавай!

— Нямам нужда от отровното ти познание, грозилище такова! — отвърна Паладиус. — Изчезни завинаги!

Очите му изстреляха сините лазери в същото време, когато дръпна пипалата на Слухтарий в различни посоки. По-малкият робот избухна в лицето му, без да причини никаква вреда на Паладиус. Аз предпазих с божествени сили хората от отломките и не усетих как Шалиен приближава до мен.

— Той ми взе магията, Танар — прошепна тя замаяна, а аз я погледнах.

— Не — отвърнах аз, — не го е направил.

А после я докоснах по челото и пожелах отровата да се изпари от тялото ѝ. Тя простена и отстъпи назад. Очите ѝ се разшириха.

— Ти ме изцери? — попита тя. — Мен, жената, която те нарани толкова. Защо го направи?

— Защото това ще го накара да се гордее с мен — вдигнах поглед към Паладиус, макар това да не бе единствената причина. Не бях обаче сигурен какво да правя с чувствата, които усещах да се зараждат в мен, затова реших да дам такъв отговор.

— И аз наистина се гордея — кимна Паладиус и отново се сви до размерите на рицар. — Слухтарий уби повече от приятелите ми, отколкото самият Рикошец. Винаги ще съм ти задължен за това, което направи, Танар.

— Слава на бога дракон на Ксерекс! — извика Гараз, а войниците подеха призива му.

— Добре се справи, Гараз — обърнах се аз към жреца. — Гордея се с теб. Защо обаче ни проследи, вместо да отидеш да проповядваш в родината ни?

— В Шимбе има много от нашите, които трябва да чуят истината — каза Гараз. — Освен това имах лошо предчувствие за този Слухтарий. Виждал съм неговия началник, Рикошец. Тези железни великани ме изпълват с ужас.

Гараз сведе поглед.

— Простете ми богохулството, господарю Танар, но не бях сигурен, дали може да се справите.

— Нямаше да мога, ако не беше ти — отвърнах искрено. — Благодаря ти.

Досега рядко чувствах нуждата да благодаря на някой друг. Смятах, че си постигам всичко сам. Вече обаче не бях сигурен, колко точно съм постигнал по този начин.

— Благодаря на всички ви — обърнах се аз към войниците, а после към Шалиен и Паладиус. — Благодаря ви.

— Радвам се, че го оценяваш — каза Шалиен закачливо, но виждах, че е доволна от мен, което по някакъв странен начин ме зарадва.

— Ти показа наистина, че си бог на своя народ и своя свят, Танар — каза Паладиус, — но работата ни тепърва предстои.

— Така е — обърнах се аз към Гараз. — Видя истината за железните великани, жрецо. Не всички са като Слухтарий, но господарят им е по-лош и от него. Ако те спечелят, ние губим.

— Що да сторя, повелителю? — попита ме жрецът.

— От днес ти ставаш мой върховен жрец, Гараз — казах. — Ахназар се оказа голямо разочарование и ти ми се струваш доста по-достоен.

— За мен е чест! — отново падна на колене Гараз. Някога се наслаждавах на подобни реакции, но сега ми стана неудобно.

— Няма нужда от това. Искам да събереш ксерексите тук и да им кажеш, че ще се борим с узурпатора Ахназар и железните великани. Дай властта в княжеството на шимбаните на някого от техните, на когото обаче може да се разчита. Свържи се с царица Елида и кажи, че започваме съвместни действия за отбрана с Ханвар. И най-важното, спри хранителните доставки за Ксерекс. Ние имаме достатъчно жито. Целта на Слухтарий бе западните държави да гладуват, не ние да сме сити.

— Впечатляващо, Танар — погледна ме Шалиен.

— Ще бъде сторено, господарка — поклони се Гараз, а войниците около нас последваха примера му. — А вие какво ще правите?

— Ще се доверя на Шалиен — отвърнах аз и погледнах вълшебницата. — Накъде сега?

Магьосницата срещна погледа ми.

— Вече си готов — каза тя.

— За кое? — не разбрах аз.

— За изкуплението си.