Анатолий Рибаков
Прах и пепел (41)

7.

След подписването на пакта „Молотов-Рибентроп“, след навлизането на Червената армия в Полша във Франция започнаха арести на руски емигранти, подозирани във връзки със Съветския съюз, и шумна антисъветска кампания, достигнала апогея си при нападението на СССР срещу Финландия.

Преди да замине за Америка, Ейтингтон каза на Шарок:

— Сега тук действат военновременни закони и съдилища. Скатайте се и кротувайте. Зборовски сигурно ще напусне Париж, страх го е от германците.

Тази фраза Ейтингтон неочаквано произнесе на немски — проверяваше знанията му по езика. Я виж ти! Шпигелглас бе разстрелян, но проверяват как се изпълняват неговите задачи.

Целия разговор до края проведоха на немски.

— Мислите ли, че ще дойдат тук? — попита Шарок.

Ейтингтон сви рамене:

— Предполагам, че германците ще се озоват в Париж по-бързо, отколкото французите в Берлин. Ако германците дойдат тук, смятате ли, че ще ни предадат белогвардейците?

По дяволите, говори, колкото да говори нещо, иска да чуе неговия немски.

— Не знам какви спогодби имаме по този въпрос — отвърна Шарок.

— Те няма да ни предадат белогвардейците, а руските троцкисти може да дадат. Като евреин, Зборовски не харесва на германците, като троцкист — на руснаците. Той ще замине. Остава ви да отговаряте само за Третяков, направете контактите си с него по-предпазливи: сменете жилището и телефона, прекратете личните си срещи, използвайте скривалища. От всичко останало се отдръпнете. След година-две всичко ще се проясни, нашият противник ще се определи. Разбрахте ли какво казах?

— Естествено.

— Питам ви само защото не сте много добре с немския. Трябва повече да го практикувате.

— Ще се постарая. Но и аз имам въпрос към вас: вие май не изключвате Германия да нападне Съветския съюз?

— Втората световна война едва започва, разпределението на силите засега не е известно.

— А вашата прогноза? — настоя Шарок. Оставят го в сложна обстановка, той трябва да има някакъв ориентир.

Ейтингтон помисли малко и отговори:

— Трябва да гледате напред, най-важното, кротувайте, живейте като обикновените хора. Заплатата, жилището, прилично вино за вечеря, малък кръг познати руски емигранти — ето вашите интереси. Естествено, като патриот, вие милеете за съдбата на Франция.

Слава богу, че му нареждат да се скатае. Разбира се, сега е много удобно да духне. За французи, англичани, американци е находка да получат такъв агент. Би могъл да разкаже много неща, би им предал цялата мрежа начело с Ейтингтон. Те биха го скрили. Но задълго ли? С изменниците не се церемонят много: щом си предал онези, ще предадеш и нас. Ще измъкнат всичко, което им трябва, и ще го захвърлят. И не се знае как ще потръгне войната. Ами ако Хитлер не започне война със Съветския съюз? Ако заедно със Сталин нападне Франция и Англия! Къде ще се дене той тогава?

Не, не е време. Какво каза Ейтингтон, положението ще се проясни след година-две. Да дава господ да ги изживее спокойно.

Шарок провери скривалището във Венсенската гора — всичко беше наред, сигурно място. Определи среща на Третяков в покрайнините на града, в метрото се качи в последния вагон и слезе от него последен, за да види всички пътници, после се прехвърли по друга линия и повтори същата процедура. След като се убеди, че не го следят, седна в кафенето на масата до Третяков.

Напоследък Третяков беше разтревожен. Въпреки че арестите засегнаха само просъветската част от емиграцията, подозрителността на властите и недоволството на французите бяха насочени към всички руснаци. Третяков се оплакваше: съвсем приличен наглед господин го нарекъл „мръсен чужденец“ („sale etranger“). В магазина, пред много хора. И никой не го защитил. Всички французи сега страдат от русофобия. И как няма да страдат, като гледат игрите на нашия царски двор?! Кирил Владимирович даде дъщеря си на сина на бившия германски кронпринц, „бивши“ се женят за „бивши“, мислят, че минус по минус ще даде плюс, какво ще кажете, а?

Шарок не намери логика в тази тирада, смени темата на разговора. Предложението му да прекратят личните срещи и да преминат на връзка чрез скривалище зарадва стареца — по-малко срещи, по-малко риск. Да… Но парите? Шарок го успокои, даде му аванс за три месеца напред, обеща и за в бъдеще да му плаща редовно.

— И като се взема предвид нарастването на цените — замрънка Третяков.

— То се знае — отвърна Шарок.

 

 

През пролетта на четирийсета година в затвора почина Надежда Василиевна Плевицкая. Преди смъртта й я изповядал православен свещеник… Това разтревожи Шарок. За полицията не съществува тайна на изповедта, със сигурност са поставили в килията подслушвателно устройство. Шарок пресметна възможните опасности. Той не се е срещал с Плевицкая. Скоблин не знаеше нито името, нито адреса му, жилището и телефонът му вече на два пъти са сменяни. Но дали Плевицкая е знаела за Третяков? Всичко е възможно… Последните два дена Скоблин се криеше при него, Третяков сега е опасен, може да го следят. Шарок докладва съображенията си на резидента, той му нареди да прекрати връзката с Третяков без обяснения. „Ако ни потрябва, ще го намерим.“

Не беше ясно само какво става в Мексико… Нима пак няма да ни провърви?!

Разбира се, Троцки трябва да бъде премахнат, той забърка тая каша през седемнайсета година. И акцията ще осъществи Ейтингтон, не е лошо — един евреин убива друг. Но ако Ейтингтон изпълни задачата, ще бъдат наградени и той, и Судоплатов, и Берия. А на него, Шарок, нищо! Дребна риба. Дори няма да си спомнят как тук, в Париж, той прехвърляше хора в Мексико, как организира запознанството на Меркадер със Силвия. Разбира се, не е въпросът в наградите, но кариерата му не помръдва. Ежов възнамеряваше след време да го постави над Шпигелглас, а може би и над Слуцки, затова го прехвърли във външния отдел, с тези намерения го направи. Беше, но го няма вече. Разстреляха Ежов и Шпигелглас, отровиха Слуцки и Шарок си остана на предишната длъжност без повишение. Обидно е. На другите награди, а на него нищо!

Но ако не успеят да премахнат Троцки, ще изхвърчи и главата на Ейтингтон, и на Судоплатов, а може би и на Берия. Заедно с него може да я загази и Абакумов, сегашният му покровител, ще дойде ново началство, нови хора, върви, че търси подход към тях. Тъй че по-добре да си останат тези, Ейтингтон и Судоплатов, така ще му е по-спокойно. И затова Шарок искаше операцията да приключи успешно, редовно четеше вестниците, но не намираше никакви съобщения от Мексико.

Останалото не вълнуваше Шарок. Глупости пишат французите, отбягват мисълта за война: театрални премиери, конни надбягвания, изложби. Вярно, по улиците има много военни, вечер действа затъмнението, прочутият шансоние Морис Шевалие изпълнява нови патриотични песнички, понякога прелитат германски самолети, но не бомбардират. Клиентите, които идваха при собственика на фирмата, където работеше Шарок, разсъждаваха, че германците няма да се настъпват към линията Мажино. Не била за тяхната уста лъжица!

Но германците нахлуха в Норвегия и Дания, а после в Белгия и Холандия и като заобиколиха линията Мажино откъм северозапад, се устремиха към Франция. Сутринта на шестнайсети май се разбра: съпротивата на френската армия е сломена, пътят към Париж е открит.

Вдигна се паника. През Париж от изток и север се придвижваха тълпи бежанци, които бутаха препълнени с покъщнина каручки, талижки, детски колички. Минаваха стари коли с куфари, бохчи, дюшеци, с кревати и дивани върху покривите, велосипеди с торби на рамките, каруци, карети, каляски, катафалки, теглени от коне, магарета, волове. Черна мъгла скри небето. Едни казваха, че в покрайнините горели складове с мазут, други — че горял Руан, трети уверяваха, че било димна завеса.

Шарок влезе в канцеларията си, собственикът на фирмата, един елзасец, чистеше антрето със сина си. Обикновено това правеше Мари, чистачката.

Оказа се, че Мари тази сутрин напуснала — заминавала с близки.

— Имам да ви съобщя и друга печална новина — с кисела усмивка каза Шарок.

Ресторантчето, в което често вечеряха, бе затворено. На вратата висеше катинар, прозорците бяха заковани — собствениците евреи бяха избягали от Париж.

— Нищо, скоро всичко ще се оправи — успокои Шарок собственикът.

Гласът му звучеше весело.

Под думите „всичко ще се оправи“ трябваше да се разбира, че германците ще влязат в Париж.

Шарок не се страхуваше от идването на германците. До известна степен то дори щеше да облекчи положението му — нали са съюзници. В случай на провал ще го дадат на Москва, не е работил срещу Германия, срещу руските белогвардейци. Шарок одобряваше и пакта с Хитлер. Правилен ход. Нацистка Германия ни е по-близка от английските и френските плутократи.

На 13 юни се разбра, че германците обкръжават Париж, отрязват го от останалата Франция. Над Министерството на външните работи се извиха кълба пушек — горяха архивите. С дълги черни коли бързаха да избягат високопоставени чиновници и служители от апарата им. На завоя на Ке д’Орсе пред тях се втурнаха няколко хлапака, тълпата ги окуражаваше с викове: „Негодници, бягат, а нас ни зарязаха!“, „Изменници!“, „Предатели!“. Намеси се полицията, помоли да не се пречи на движението. Париж бе обявен за открит град, на войските бе заповядано да не влизат в бой.

Шарок се повлече към къщи. Беше безумна жега. Да можеше да пийне някъде студена биричка, но ресторантите и магазините бяха затворени.

На 14 юни над града прелетяха германски самолети, летяха ниско, виждаха се черните кръстове на крилата им.

По радиото предадоха заповедта на военния губернатор на Париж: жителите да не излизат четирийсет и осем часа от домовете си, през това време германците ще приключат с окупирането на града. Живеещите в центъра наблюдаваха от прозорците си парадното шествие на германските войски. Пред Триумфалната арка парада приемаха фашистки генерали.

През следващите дни Шарок видя как германските войски прекосяват града, мотоциклетистите — целите в кожа и със стоманени каски, неподвижни, същински статуи. Пехотинците — в открити коли, наперени, с вирнати брадички, с автомати на гърдите. Шарок се учуди колко много от войниците носеха очила — в Съветския съюз не вземаха късогледи. И най-сетне танковете — страховито гръмоляха с гъсениците си по Елисейските полета, бяха плъзнали по всички улици и изпълваха града с пушек и скриптене. Да, голяма сила!

Но страхът на парижани бързо отмина. Германците се държаха коректно. Войниците, дори пийнали, не закачаха минувачите, пееха гръмогласно и се кикотеха, с пръсти уговаряха с проститутки цената.

Много от хората, които бяха напуснали Париж, се връщаха, отключваха къщите си, отваряха ресторантите, магазините. Разбира се, издигнатите над Кметството, Триумфалната арка и Гроба на незнайния воин огромни флагове със свастика наскърбяваха националната гордост на французите. И покрай зданието на Операта парижаните минаваха с каменни лица: на стъпалата й, като господари, бяха насядали музиканти със сиво-зелени мундири, свиреха германски маршове. А Шарок няколко дни наред ходи да ги слуша. Чудесни маршове, създават настроение. И изобщо Германия е могъща държава, Хитлер знае какво иска, а французите не знаят — бъбреха във вестниците, бъбреха в Камарата на депутатите, и ето докъде я докараха. Ейтингтон отдавна предричаше, че германците ще завземат Париж, нима ще излезе прав и за другото: че Хитлер ще нападне Съветския съюз? Тогава лошо! С Германия се воюва трудно, особено когато Франция е разгромена, а англичаните се крият на своите острови. И войната с Хитлер означава завръщане към комунистическата говорилня, към „интернационализма“, към „социалистическото отечество“, към всичките тия номерца, това не обещава нищо добро на Русия. Ще видим как ще се обърнат работите.

А засега Шарок си купи на сметка немско-френски речник, залегна над немския. Щандовете бяха пълни с речници, както и с пътеводители на Париж на немски. Но не се купуваха много, войниците купуваха с по-голяма охота картички с Айфеловата кула и неприлични снимки.

Германците не закачиха руските емигранти. Шарок предполагаше, че с предаването на Германия на много германски комунисти Сталин ще поиска в замяна поне най-активните белогвардейци. Не се разбра дали Москва бе поискала това, но не получи нито един руснак. А в материално отношение германската окупация се оказа за тях дори благоприятна, германците дадоха работа на много хора: шофьори, коменданти на сгради, управители на столове, тези, които знаеха немски, работеха като преводачи.

Шарок си помисли, че и той би могъл да се уреди при германците, владееше езика доста добре. Но не се получаваше команда да работи за тях.

В края на август във вестниците излязоха съобщения за убийството на Троцки. Сега Шарок още по-внимателно следеше вестниците и се състави доста пълна картина на проведената акция.

Първото покушение било извършено още на двайсет и четвърти май от голяма група, начело с мексиканския художник Сикейрос. То излязло несполучливо. Парижките вестници тогава не бяха съобщили за това или пък бяха съобщили между другото и Шарок беше пропуснал новината — на фона на германското нахлуване в страната то е било незначително събитие.

Успешната акция успял да осъществи Рамон Меркадер, същият, който под закрилата на Шарок бе живял в Париж под името Жак Морнар, а после под името Франк Джаксън бе последвал Силвия Агелоф в Америка. От всички варианти успешен бе излязъл онзи, който бе подготвял и Шарок. И той отново с горчивина си помисли, че никой няма да си спомни за това, други ще спечелят лаврите.

От Америка Рамон и Силвия тръгнали за Мексико, където Рамон уж се занимавал с търговия, а Силвия работела в секретариата на Троцки. Като годеник на Силвия Меркадер понякога посещавал дома на Троцки, сприятелил се с внука му Сева, охраната свикнала с него, пускала го безпрепятствено, Меркадер правел на семейството и на гостите му разни услуги, развеждал ги по магазините, а веднъж с неговата кола направили пътешествие до Атлантическото крайбрежие, изминали четиристотин километра. Симпатичен, любезен младеж, състоятелен търговец. Със самия Троцки Меркадер не контактувал, не търсел сближаване, държал се почтително, но на разстояние, като човек несвързан с политиката.

Неочакваната молба на Меркадер да прочете някаква негова статия учудила Троцки, но той сметнал, че е неудобно да откаже на годеника на Силвия, любимката на къщата. Първата им среща насаме се състояла на седемнайсети август, когато Меркадер донесъл в кабинета на Троцки своята статия. Тя продължила няколко минути. Троцки драснал някакви бележки по ръкописа и разрешил на Меркадер да дойде след няколко дена с поправения текст.

На двайсети август Меркадер дошъл отново. С шапка, с шлифер на ръката, макар че денят бил горещ.

— Защо носите дреха? — учудила се жената на Троцки, Наталия Ивановна. — Времето е слънчево.

— Няма да е задълго, може да завали — отговорил Меркадер.

Ако била предложила на Меркадер да окачи шлифера си на закачалката, веднага всичко щяло да се разкрие. Меркадер нямало да даде шлифера — в джоба му носел ледоразбивача и един кинжал, тя е щяла да заподозре нещо и да извика охраната. И край! А пък че телохранителите не са знаели за ледоразбивача и кинжала, вината не е била тяхна: Троцки бил забранил да се обискират хората, които постоянно посещавали дома му, бил внушил на охраната, че недоверието унижава човека.

Като прочете тези редове, Шарок се позасмя. С такива значи представи е живял „вождът и организаторът на Червената армия“. Затова си е проиграл и съдбата, и живота.

Охраната не обърнала внимание и на това, че Меркадер предварително наместил колата си зад оградата така, че да изчезне по-бързо. Зад ъгъла го чакала и втора кола, и нея не забелязали, в нея го чакали майката на Рамон Каридад и Наум Исакович Ейтингтон.

Втората и последна среща също продължила няколко минути. Троцки седнал зад бюрото си и се зачел в статията. Меркадер метнал в края на бюрото шлифера си и когато Троцки се навел, за да драсне нещо по ръкописа. Меркадер извадил от джоба на шлифера ледоразбивача и го стоварил върху главата на Троцки. Шарок си представи силата на този удар: Меркадер беше не само силен физически, но естествено и добре трениран. Планът бил страшният удар да повали Троцки мигновено и Меркадер да успее да излезе от къщата и да избяга.

Но очакванията не се оправдали. Разнесъл се отчаян вик, Троцки скочил и се хвърлил върху Меркадер, той го отблъснал, Троцки паднал, но успял да се изправи на крака и залитайки избягал от стаята. Телохранителите веднага хванали Меркадер и започнали жестоко да го удрят с дръжките на револверите си. Меркадер виел жално:

— Те държат майка ми… Принудиха ме…

— Не го убивайте — успял да изрече Троцки, — трябва да го накараме да говори.

Троцки останал в съзнание и в болницата. Преди операцията дори се пошегувал: „Утре трябваше да ме посети бръснарят ми, сега ще трябва да отложи посещението си.“

Но ударът на Меркадер излязъл смъртоносен. След двайсет и шест часа Троцки издъхнал.

Дългоочакваната акция най-сетне бе осъществена. Шарок се учуди само колко грубо заличаваха следите. Съветската версия, че убиецът бил „лице от най-близкото обкръжение на Троцки“, беше за вътрешна употреба. Но в джоба на Меркадер намериха писмо, че Троцки му възложил да отиде в Москва и да убие Сталин. Такова поръчение Меркадер не пожелал да изпълни и бил принуден да убие самия Троцки. В Мексико няма смъртно наказание, най-тежкото е двайсет години затвор, това наказание Меркадер би получил при всякаква версия, така че можеха да измислят нещо по-умно. Впрочем за Ейтингтон версията е без значение. Той изпълни задачата, поставена от Сталин, и така избегна участта на своя предшественик Шпигелглас — запази живота си.

Както Шарок научи много по-късно, Ейтингтон и Каридад се крили осем месеца в Куба и Калифорния и се върнали в Москва през Китай през май четирийсет и първа година. Участниците в операцията били щедро наградени с най-високи ордени, а Меркадер със секретно постановление бил удостоен със званието Герой на Съветския съюз.