Анатолий Рибаков
Прах и пепел (65)

31.

На трети септември Жуков получи от Сталин телеграма с настояването: „Незабавно да се удари противникът, забавянето е равносилно на престъпление.“ На другия ден Сталин се обади на Маленков, провери как се изпълнява нареждането му. Маленков нищо не разбираше от военно дело, контролираше Жуков по поръчение на Сталин, развълнува се, щом долови гневни нотки в гласа на Сталин.

— Ситуацията е крайно тежка, другарю Сталин. Германските бомбардировачи извършват до две хиляди полета на ден. Войската вече на няколко пъти се вдига в атака, но няма резултат.

Недоволният Сталин извика Жуков и Василевски в Москва.

— Защо не настъпвате?

— Местността край Сталинград е неизгодна за настъпление — докладва Жуков, — открита, насечена от дълбоки дерета, противникът добре се укрива в тях от нашия огън и обратното, като заеме командни коти, лесно маневрира със своя огън. Трябва да се търсят други решения.

— Познавам местността край Сталинград не по-зле от вас. Какви решения предлагате?

Влезе Поскрьобишев.

— Другарю Сталин, обажда се другарят Берия, моли да вдигнете слушалката, било спешно.

Сталин вдигна слушалката, изслуша Берия, лицето му помрачня.

— Идвай!

Затвори телефона, вдигна очи към Жуков, гледаше злобно:

— Та какви други решения предлагате?

— Обмисляме с другаря Василевски, трябва ни още едно денонощие.

— Добре, утре в девет вечерта ще се съберем пак тук.

Берия дойде със спешния доклад. Открили Яков. През зимата се намирал в Берлин, в хотел „Адлом“, под контрола на гестапо. В началото на четирийсет и втора година бил прехвърлен в офицерския лагер „Офлаг ХС“ в Любек. Съсед му бил капитан Рене Блум, син на бившия премиер на франция Леон Блум…

— Блум ли? Германците държат евреи в офицерските лагери?

— Да. С прочути имена, за пазарлък, за сделки, за дезинформация: разправят, видите ли, че унищожаваме евреите, а ето ви го евреина Блум, вижте го!

— Добре, продължавай!

— В Любек офицерите решили да дават на Яков колетите, които получават чрез Червения кръст.

— И Яков ги взема?!

— Колети от Международния Червен кръст — повтори Берия.

— И аз разбирам, че не са лично от Хитлер. Но нали другите наши военнопленници офицери не получават такива колети.

— Почти всички наши офицери се намират в общите лагери, съвсем малко — в офицерски. Дали другите си поделят колетите с тях, не знам. Ще проуча.

Сталин премълча.

— Сред пленниците има наши хора — продължи Берия, — доколкото ми е известно, подготвя се бягство.

— И къде ще избяга той? — попита Сталин.

— Планът за бягство се разработва — предпазливо отговори Берия.

Открили Яков. От берлински хотел бил прехвърлен в лагер за военнопленници, значи е отказал да сътрудничи. И въпреки това фронтовете са залети с германски листовки: „Вземайте пример от сина на Сталин!“ Докато Яков е жив, германците ще продължат да ги хвърлят. Ще престанат да ги хвърлят, когато Яков умре. Само в този случай. Но ТОЙ няма време да мисли за това. Берия да мисли.

Сталин се изправи.

— Бягство от плен е достоен изход за командир от Червената армия.

Втренчи в Берия тежкия си поглед.

— Вярно, при бягството може да го убият. Какво пък, и такава смърт е достоен изход за един командир от Червената армия.

 

 

На другия ден в девет вечерта Жуков и Василевски разгърнаха картата пред Сталин. Докладва Жуков.

— Армията на Паулус е свързана с основните германски сили чрез тесен коридор. Северната страна на коридора се защитава от румънци, унгарци и италианци. Те са зле въоръжени и нямат достатъчно боен опит. При Южните комуникации коридорът се защитава от румънска армия със същото качество. Нашият план. В района на Серафимович и Клетская се създава мощна група войски, която нанася стремителен удар в района на Калач, където се съединява с групата, нанасяща удар от района южно от Сталинград. Армията на Паулус е обкръжена. Едновременно — Жуков посочи на картата — се нанасят удари на запад, за да не могат германците да деблокират обкръжените в Сталинград войски.

Сталин се взираше в картата.

— Надалеч замахвате… Ехе-е къде, западно от Дон. Трябва по-близо до Сталинград, да речем, покрай източния бряг на Дон.

— Невъзможно е — възрази Жуков, — германските танкове откъм Сталинград ще свърнат на запад и ще парират нашите удари.

— А ще ни стигнат ли силите за такава голяма операция?

— Сега не — каза Василевски, — но до ноември операцията може да се подсигури с достатъчни сили и добре да се подготви.

Сталин хвърли молива върху картата.

— А до ноември германците може да завладеят Сталинград и да поемат към Саратов, нали?!

— Войските на Паулус са изтощени и не са в състояние да завземат града — отговори Жуков. — Вярно, и нашите загуби са огромни, но в близките дни ще хвърлим в града нови резерви и ще защитим Сталинград.

Отново, както и предната вечер, влезе Поскрьобишев и докладва, че от Сталинград се обажда Ерьоменко.

Сталин вдигна слушалката, изслуша го, каза само една дума: „Добре“, затвори, погледна Жуков, после Василевски, после пак Жуков.

— Казвате: „Противникът е изтощен.“. А ето че Ерьоменко докладва, че германците пращат към града танкови части, утре трябва да се очаква нов удар. Веднага излитайте и двамата за Сталинград, трябва да го защитите каквото и да става и каквото и да ни струва това.

Василевски сгъна картата, нерешително попита:

— Ами нашия план?

— Тепърва ще се върнем към него, има време — нетърпеливо отговори Сталин, — тръгвайте за летището. След един час трябва да излетите.

 

 

В развалините на Сталинград продължаваха ожесточените боеве. Но германците не напредваха. Съветските войски продължаваха да отбиват ударите им с предишното упорство.

Междувременно Жуков проучваше обстановката в района на Серафимович и Клетская, уточняваше с командващите армии плана за контранастъплението, същото правеше и Василевски на левия фланг. Сталин ги викаше от време на време в Москва, вникваше в подробностите, започваше да осъзнава грандиозността на замисъла, съветваше се с Шапошников, разгръщаше картата на масата, седеше над нея замислен. По време на гражданската война ТОЙ бе прекарал в Царицин не един месец, бе ръководил отбраната, бе изпращал за Москва и Петроград ешелони с жито. Точно затова преименуваха Царицин в НЕГОВА чест — Сталинград. И Надя беше с него. Но после не я вземаше при пътуванията си. Там тя настина. Беше младичка и глупавичка, все си припомняше Некрасов: „Спри край Волга: чий стон се разнася…“^[1] Точно там, на брега на Волга настина.

Сега ТОЙ не можеше да познае нито една улица в Сталинград, показваха МУ снимки, въртяха му филми: навсякъде руини, изпотрошени стъкла, изкривени трамвайни релси… В „Правда“ или пък в „Червена звезда“ прочете: в центъра сред развалините е останала недокосната четириетажна сграда. Само тя оцеляла. Трима разузнавачи начело с един сержант я отнели от германците. Вече забрави името на сержанта. Обикновено руско име, с „Л“ ли започваше, с „П“ ли… Попита Шапошников. Оплете се, и той го беше забравил. След един час му докладва името по телефона: Павлов. При Павлов се промъкнали още двайсет войника, заели кръгова отбрана, минирали подстъпите, чрез подземни траншеи се свързвали с огневите точки и се превърнали в опорен пункт на отбраната. И досега се държали.

— Широко оповестете това в печата и по радиото. Нека народът знае как се сражават неговите синове — нареди Сталин.

Това нареди ТОЙ, а че войниците се сражават така в града на Сталин, ще го добавят журналистите.

Сталин затвори телефона, очите му отново се взряха в картата, в червените стрели, устремени от север и юг към Калач. Вече беше повярвал в операцията и както обикновено започна да припира всички. Създаваха се нови фронтове, формираха се нови армии, прехвърляха се стрелкови дивизии и танкови бригади, усилваха се въздушните армии. Най-сетне окончателният вариант на плана бе подписан от Жуков и Василевски, отгоре Сталин написа: „Утвърждавам.“

— Другарю Сталин — веднага се обърна към него Жуков. — Трябва незабавно да започнем отвличащо настъпление край Москва, в района на Вязма и Ржев, за да предотвратим прехвърляне на германски войски в помощ на Паулус.

— Добре — каза Сталин, — ще помислим… — Той внимателно погледна Жуков. — Ще помислим… Това май е правилна мисъл… Ще помислим… А сега отлитайте обратно, проверете готовността за настъплението.

На 16 ноември Жуков съобщи, че всичко е готово, настъплението е определено за сутринта на 19 ноември.

Жуков пак долетя в Москва. Докладът му беше уверен и оптимистичен: армиите са готови за настъпление, успехът на операцията не буди съмнение.

— Е, щом е тъй — каза Сталин, — добре, много добре. Поздравявам ви. А когато операцията приключи успешно, ще ви поздравим още веднъж.

— Благодаря ви, другарю Сталин!

Сталин го погледна втренчено…

— Другарю Жуков! Миналия път ми говорихте за отвличащ удар в районите на Ржев и Вязма.

— Да, това е необходимо.

Сталин стана, донесе от съседната маса една карта, сложи я пред Жуков.

— Ето, генщабистите разработиха един план, погледнете го.

Сталин бавно се разхождаше из кабинета, чакаше Жуков да разгледа плана.

— Идеята е правилна — каза най-сетне Жуков. — Подробностите трябва да се разработят.

— Виждате ли, и ние не сме седели тук със скръстени ръце — позасмя се Сталин, — а вие как мислите, другарю Жуков, на кого можем да възложим тази операция?

— Трудно ми е веднага да назова име. Ще обсъдим това с другаря Василевски.

Сталин отново седна в креслото, погледна Жуков.

— А защо вие не поемете тази операция? Край Сталинград всичко е подготвено. Там е другарят Василевски, опитни хора командват фронтовете: Рокосовски, Ерьоменко, Ватутин. Мисля, че с такива сили те ще се справят. Още повече, че вие самият ми докладвахте: готовността е пълна, успехът е осигурен.

Жуков отмести поглед. В решителния момент Сталин го отстранява от ръководството на операцията, която той е замислил и подготвил, познава всички, които предстои да участват в нея, проучил е местността, знае състоянието на всяка дивизия, има си наум възможни тактически маневри. И ето че го отстраняват. Не иска Сталин след победата край Москва той, Жуков, да се прослави като победител и в сталинградското сражение. Обичайната Сталинова игра…

— Защо такова едно решение ще бъде правилно? — отново заговори Сталин. — Ето защо: ако изпратим за ликвидиране на германските сили край Ржев второстепенна фигура, те ще разберат, че това е само отвличаща маневра. А ако операцията провежда самият Жуков, ще оценят това настъпление като сериозно и не само няма да прехвърлят войските си на юг, а обратното, ще изпратят още насам. И нашата задача край Сталинград се облекчава.

Жуков продължаваше да мълчи.

Без да откъсва от него тежкия си поглед, Сталин продължи:

— Ще ви се доставя информацията, която получавам и аз. Ще можете да давате указания, да внасяте предложения. Вие подготвихте сталинградското настъпление, ние не смятаме да ви отстраняваме от него. Всички указания ще се дават с нашите два подписа.

Сталин още веднъж погледна Жуков и заключи:

— Така ще постъпим.

— Както наредите, другарю Сталин!

 

 

Не е въпросът в лаврите. На НЕГО не МУ трябват лаври. Но победата трябва да се олицетворява от един човек. Жуков се прослави като победителят край Москва. Много добре. Крупният пълководец трябва да печели отделни сражения. Но да спечели и второ сражение, повратно, ключово… Не, победата край Сталинград трябва да бъде свързана с името на Сталин.

 

 

На 19 ноември откъм север и на 20 ноември откъм юг в настъпление минаха 1 милион и 103 хиляди съветски войници. Противостояха им германски, румънски, италиански и унгарски войски с почти същата численост.

На 23 ноември двете групи съветски войски се съединиха в Калач и обкръжиха армията на Паулус. Хитлер забрани да бягат от обкръжението, като обеща на Паулус да деблокира войските му. Но всички опити да се разкъса обкръжението не донесоха успех.

През целия декември върху огромната територия на южна Русия се водиха кръвопролитни боеве. Съветските войски отблъснаха германците отвъд Дон, далече на запад.

В края на декември при обсъждането на плана за окончателното ликвидиране на армията на Паулус Сталин каза:

— Ръководството на разгрома на противника трябва да се възложи на един човек.

Стана дума за две кандидатури: на командващия Сталинградския фронт Ерьоменко и на командващия Донския фронт Рокосовски.

За Сталин този въпрос беше решен. Той не беше забравил самоуверените дрънканици на Ерьоменко, които струваха на съветския народ катастрофата край Киев. И нека не се надява да се реабилитира чрез победата край Сталинград.

И друго. ТОЙ имаше особено отношение към Рокосовски, с нещо му напомняше Тухачевски. Красив като него, също от полски произход, сигурно дворянски. Вярно, преди революцията баща му е работил във Великие Луки като локомотивен машинист, но тогава сред локомотивните машинисти е имало и обеднели дворяни. Обаче не изглежда чужд като Тухачевски. Преди войната го арестуваха, после го пуснаха. Веднъж ТОЙ го попита за това. Рокосовски потвърди — да, имаше такова нещо. Тогава ТОЙ укорително подхвърли:

— Намерили сте време да лежите в затвора.

Рокосовски се усмихна — браво на него, оцени шегата. Във войната се прояви добре, но за разлика от Тухачевски не се надува.

— Ерьоменко се представи много зле като командващ Брянския фронт — каза Сталин. — Той е нескромен и обича да самохвалства. Трябва да обединим фронтовете и за командващ да назначим Рокосовски.

 

 

На 10 януари Рокосовски предяви на Паулус ултиматум за капитулация. Паулус го отклони. Съветските войски тръгнаха в настъпление и разцепиха надве Шеста германска армия. На 31 януари капитулира Южната група, на 2 февруари — северната.

Сталинградската битка продължи двеста дни. През това време германците загубиха една четвърт от въоръжените си сили в Русия. Окончателно помръкна ореолът на непобедимостта, с който се бе окичила Германия в началото на втората световна война и който започна да помръква през зимата на четирийсет и първа година край Москва.

За победата край Сталинград другарят Сталин бе удостоен с най-високото воинско звание: Маршал на Съветския съюз!

Към името му сега се прибавяше задължителният епитет: най-великият пълководец на всички времена и народи.