Анатолий Рибаков
Прах и пепел (53)

19.

На 2 октомври на бюрото на Сталин сложиха заповедта на Хитлер: „Днес най-сетне е създадена предпоставка за последния огромен удар, който още преди настъпването на зимата трябва да доведе до унищожаването на врага. Цялата подготовка, доколкото това бе по човешките сили, е завършена. Сега започва последното решаващо сражение за тази година.“

Към Москва напредваше половината от цялата съсредоточена в Русия германска армия. Операцията носеше кодовото име „Тайфун“. На 3 октомври падна Орел, на 6-и — Брянск, на 7-и — Вязма, където бяха обкръжени шестстотин хиляди бойци и командири, почти толкова, колкото бяха пленени през септември край Киев.

По заповед на Сталин в бой се хвърляха новосформирани и зле обучени части. В атака се изпращаха неопитни войници, още неуспели да схванат как се държи винтовка.

Същите тези дни московската кинохроника засне сюжета: „Цветът на интелигенцията и работническата класа заминава за фронта.“ Лица без усмивки, прошарени коси. Писатели, художници, музиканти, актьори, строители от метрото, записали се доброволци в дивизията за народно опълчение, неумело маршируваха, построени в колони. Дивизиите на опълчението бяха пометени за няколко денонощия.

На 7 октомври в Москва долетя извиканият от Сталин Жуков. След като проведе успешно операцията край Елня, той организира отбраната на Ленинград и не пусна врага в града. Сега начело на Западния фронт му предстоеше да защитава Москва.

Измършавял, блед, със зачервени от безсъние очи, Жуков направо от летището пристигна в апартамента на Сталин. Той беше настинал, също изглеждаше зле, в кабинета седяха Молотов и Берия. Сталин с кимване посочи на Жуков едно кресло.

— Ще успеят ли германците скоро да повторят настъплението срещу Ленинград?

— Мисля, че не. Укрепват предния край на отбраната. Явно танковите и моторизираните войски са прехвърлени на московското направление.

— Поемете командването на Западния фронт, проучете обстановката и ми се обадете.

Жуков си тръгна.

Сталин стана от креслото, разходи се из кабинета, спря се пред Молотов и Берия, втренчи се в тях от упор.

— Врагът е на прага на Москва, нямаме достатъчно сили да я защитим. Кутузов е оставил Москва, но е спечелил войната. Хитлер воюва вече четвърти месец, но не е завзел нито Москва, нито Ленинград, нито Донбас. А иде зима. Руската зима! Как ще воюват германците с техните шинелчета и кепенца? Дали Хитлер няма да предпочете да прекрати войната и да получи онова, което вече е завоювал? Прибалтика, Белорусия, част от Украина, в краен случай, цялата Украина. Сепаративен мир? Да, сепаративен мир. Ленин през 1918 година не се побоя да сключи с германците сепаративен мир. Защо ние трябва да се боим да го сключим? Ленин разбираше, че Бресткият мир е временен мир, и не сгреши: германският империализъм беше обречен. И ние разбираме, че германският империализъм е обречен, и ще си върнем онова, което ще дадем сега. Намерете възможност по своите канали незабавно да предложите на Хитлер мир.

Това предложение бе направено на германското правителство чрез българския посланик Стаменов. Хитлер дори не отговори, не се съмняваше, че ще завземе Москва. В началото на войната беше дал такава заповед: „Градът трябва да бъде обкръжен така, че нито един руски войник, нито един жител — бил той мъж, жена или дете — да не може да го напусне. Ще бъдат направени необходимите приготовления Москва и нейните околности с помощта на специални съоръжения да бъдат залети с вода. Там, където е днес Москва, трябва да се ширне огромно море, което завинаги да скрие от цивилизования свят столицата на руския народ.“ Сега вече нямаше време да се подготвят такива съоръжения и новата директива на главното командване гласеше: „Фюрерът отново реши, че капитулацията на Москва не бива да се приема. До завземането на града той трябва да бъде масирано обстрелван от артилерията и атакуван от въздуха, а населението да бъде принудено да бяга. Колкото повече население се устреми към вътрешна Русия, толкова повече ще нарасне хаосът.“

На 13 октомври германците завзеха Калуга, на 14-и — Калинин, на 18-и — Малоярославец и Можайск. Но още два дена преди да падне Можайск из Москва плъзнаха слухове за германски мотоциклетисти, видени в покрайнините на града — на Волоколамското шосе. В учрежденията изгаряха архивите. По гарите се преразглеждаха разписанията на влаковете — започна масовата евакуация на правителствените учреждения. В Куйбишев започнаха строителството на подземен бункер за другаря Сталин. Пак там, в Куйбишев, се евакуира апаратът на НКВД, като откара със себе си най-важните подследствени. Но вагоните не стигнаха и в подземията на Лубянка останаха около 300 висши военачалници. Разстреляха ги. По-късно, на 28 октомври, разстреляха и откараните в Куйбишев генерали — Лактионов, Ричагов, Щерн, Смушкевич, Савченко. На фронта през това време лейтенанти командваха полкове.

На 20 октомври в Москва бе въведено обсадно положение. Отбраната й бе възложена на командващия Западния фронт Жуков. Съветските войски ожесточено се съпротивляваха. Цял батальон загиваше до крак, но нито един войник не напускаше рубежа си. Във вече обхванати от пламъци танкове танкистите се биеха до последен снаряд и загиваха. Войници с връзки гранати се хвърляха под германските танкове и ги взривяваха.

Към края на октомври германците бяха спрени. На 7 ноември на Червения площад се състоя военен парад, на който Сталин държа реч-обръщение към бойците, заминаващи на фронта. По време на войната това бе единствената му смела постъпка — в Москва можеше да проникне германски самолет.

В средата на ноември рязко се застуди, температурата падна до минус 7–10 градуса. Но Берлин нареди да се направи още едно усилие, да се нанесе последен удар, да се завземе Москва, до нея оставаха само 50–60 километра!